Беше два дни след аварията: децата припадаха, от носовете им

" Беше два дни след повредата: децата припадаха, от носовете им течеше кръв. " Адам и Клавдия Воронец са взели участие в ликвидирането на последствията от атомната злополука в Чернобил. Пред Дъждовни води двамата си спомнят за тези дни.

Адам и Клавдия Воронец през 1986 година

раздели живота на хиляди хора на две: преди и след аварията. Двама от тях са учителите Адам и Клавдия Воронец от Гомелска област в Беларус, които преди време са били измежду ликвидаторите на последствията от злополуката в Чернобилската АЕЦ. Пред Дъждовни води те си спомнят за първите дни след повредата и описват по какъв начин живеят през днешния ден.
Редакцията предлага
" Никой нищо не ни сподели "

" Никой не осведоми хората. На четвъртия ден след нещастието във вестника се появиха няколко реда: станала е повреда, следствията се унищожават. Единствено нашият сътрудник, преподавател по физика, сподели, че е доста рисково и че би трябвало да бягаме. Но управляващите не позволяваха - за да не избухне суматоха “, спомня си Адам Воронец за първите дни след повредата в Чернобил през 1986 година.

Тогава той е бил на 33. Живеел с 28-годишната си брачна половинка Клавдия и с двете им деца в село в Брагински регион, където Адам и жена му работели в локалното учебно заведение.

Клавдия споделя по какъв начин два дни след повредата в Брагин провели състезателен празник, за който пристигнали възпитаници от цялата Гомелска област. Изведнъж доста от тях се почувствали зле. „ Децата припадаха, от носовете им течеше кръв. Веднага извикахме кола за спешна помощ, само че ни споделиха, че било от жегата “, спомня си дамата.

Нейните лични деца също прекарали съвсем целия уикенд на открито: играли в пясъка и тичали през локвите след дъжда. Две седмици след повредата в Чернобилската АЕЦ управляващите продължавали да мълчат, а по малкия екран показвали по какъв начин трактори почтително си орат на полето.

Чак на 11 май почнали да изтеглят децата. „ Настаняваха ги в пионерски лагери, а възрастните продължавахме да работим както преди. След това в селото пристигнаха военни, които започнаха да мият къщите. А ние учителите се заехме да мием учебното заведение. Трябваше да махнем и горния пласт пръст към зданието и да го закопаем в гробището. Освен това вършехме и земеделска работа “, спомня си Адам.

Удостоверенията на Адам и Клавдия Воронец

Никой тогава не говорел за идна евакуация. Подготвяли учебното заведение за новата образователна година, а след това върнали и децата в селото. „ И до през днешния ден си го припомням като че беше през вчерашния ден: в учебното заведение стояха военни, а боен оркестър посрещаше рейсовете с децата. Всички бяха толкоз щастливи, че се връщаха вкъщи. Но на 28 август шефът на учебното заведение се върна от съвещание и ни заяви, че ще бъдем изселени “, споделя Клавдия.

Тя и брачният партньор ѝ Адам напуснали селото в средата на октомври. По-късно ги признали за ликвидатори - поради присъединяване им в работата по деконтаминирането на учебното заведение и евакуирането на децата. Когато пристигнало време да се пенсионират, им зачели всеки месец в рисковата зона за три.

Селото, в което живеели ликвидаторите, било оповестено за безвредно, въпреки че прилежащите две села - едното на половин, а другото на три километра от него - били радиоактивно нечисти. На децата от селото не се полагали нито компенсации, нито специално лекуване, само че Адам и Клавдия съумели да се преборят всяко лято децата от селото да вървят на отмора в чужбина. За 25 години стотици деца се присъединили в тази стратегия.

През 2016 година семейство Воронец, дружно с други ликвидатори от Беларус, Украйна и Япония, били признати от папата. Аудиенцията била проведена от Международния учебен център в Дортмунд, Германия, по случай 30 години от повредата в Чернобил и годишнината от другата огромна нуклеарна злополука - тази във Фукушима.
Тази жена е предходна през пъкъла
От локалните управляващи Адам и Клавдия по този начин и в никакъв случай не получили признателност и самопризнание. През 2006 година Адам се кандидатирал за народен представител, само че, по думите му, заради тази причина го уволнили от работа. Две години по-късно освободили и Клавдия - „ по политически аргументи “.

" Всичките ни пари отиват за медикаменти "

Двамата описват, че доста от изселените умряли още млади. Най-честата диагноза: онкологично заболяване. Адам и Клавдия също имат тежки здравословни проблеми, а 30 години след злополуката в Чернобил щерка им се разболяла от рак.

„ Преди ликвидаторите имахме право един път в годината да вървим на лекуване, получавахме и две седмици в допълнение отпуска, а съвсем всички медикаменти бяха за нас безплатни. Но през 2007 година всичко това ни беше отнето. Сега харчим цялата си пенсия за медикаменти “, споделя Адам Воронец. А брачната половинка му прибавя: „ Взеха ни всички привилегии. Даже в документите ни към този момент не написа “ликвидатори “, а просто „ пострадали “. Тогава никой не ни е питал дали желаеме да участваме в ликвидирането на последствията. Казаха ни, че би трябвало да се включим и ние го направихме. А през днешния ден към този момент никому не сме нужни “.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия от архива ни: