Берат – белият град с хиляда прозореца
Берат – белият град с хиляда прозореца. Берат е град- музей, ситуиран в южната част на Албания. Благодарение на чудесно непокътнатата османска архитектура, градът е включен в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО.
Наричат този грациозен град „ градът на хилядите прозорци “.
И единствено да сте тук е задоволително, с цел да разберете защо белите османски каменни къщи се изкачват по хълма към остарелия палат, тъй че където и да отидете, можете да видите отраженията на техните „ очи “ (прозорци). Всички къщи от остарелия град са ситуирани по скатовете на планината тъй че да „ гледат “ към новия град.
Боровата гора над града, намираща се на скатовете на планината Томор, съставлява извънреден декор над града.
Берат е необикновено място, където християни и мюсюлмани спокойно съжителстват през цялата си история, строят се джамии и църкви. Градът е разграничен от реката на два квартала: Горица (Християнски квартал) и Мангалем (Мюсюлмански квартал).
Мангалем е може би по-живописната част на града, тъй като е цялостен с бели варосани здания от османската ера с дребни прозорци и кафяви покриви. Горица е по-богата на калдъръмени улички, каменни къщи и дребни православни църкви. Оттук се открива красива панорама към Мангалем.
Градът съществува от IV в.пр.н.е. Основан е от античните гърци и се е наричал Антипатрея. После е включен в Римската империя, а след разпадането й е част от Византия и е наименуван Пулхериопол. През IX в. е високомерен от Българското царство. Името Бера́т значи бял град (от старобългарското Бѣлградъ, на албански: Berat или Berati ).
В продължение на два века Берат е бил български град. Тук са непокътнати доста православни църкви и манастири, които съхраняват българския дух по тези места. Градът е бил на подчинението на Охридската българска архиепископия. В Берат се намират гробовете на бележити за българската история имена – Свети Йоан Владимир, и учениците на Кирил и Методий Свети Горазд и Свети Ангеларий. Руините и крепостите припомнят за величието и богатата средновековната история на България.
През 1431 година Берат е високомерен от османците. До 1912 година е част от Османската империя.
Градът резервира българското си име Белград до XVII в.
Едно от най-красивите места в Берат е Горицкият мост през река Осуми. Това е един от най-старите и известни османски мостове в Албания. Построен е през XVIII век от дърво. През 1920 година мостът е възобновен от камък.
Над новата част на града се издигат останките на средновековната българска крепост Кала. Непосредствено пред стените на Кала се намира църквата “Света Троица ”, живописна средновековна византийска постройка, издигната през XIII век.
Точно зад стените на цитаделата се намират останките от Червената джамия. Тя е издигната директно след завладяването на Берат от османците и е една от най-ранните албански джамии.
Църквата „ Успение Богородично “ е православен храм, в който сега се обитава Музей на иконите Онуфри. Онуфри се счита за един от най-важните православни иконографски художници на Албания, работили през 1500 – те години. Интересно е, че той създава розовото оцветяване за творбите си, само че резервира рецептата в загадка и я отнася със себе си в отвъдното.
Интересна е Ергенската джамия, която е издигната през 1828 година за неженени мъже. Интериорът в нея е декориран с картини от 1927-1928 година
Най-старата джамия в града е Султанската джамия. Тя е издигната през XV в. по време на ръководството на Баязид II.
От 5 май 2009 година Берат и Ловеч са побратимени градове. Тогава двата града подписват съглашение за съдействие в региона на стопанската система, търговията, културата.
Аокигахара- гората на гибелта в Япония
Берат – белият град с хиляда прозореца
