Защо Европа няма влияние в украинската криза?
Белязани от загубата на десетки милиони животи на тяхна територия в двете международни войни, доста страни от Европейския съюз се отнасят с принуда към военните разноски.
Сега, до момента в който съветският напън по украинската граница се ускорява, те се изправят пред една неприятна действителност: Европа продължава да бъде мощно подвластна от мощта на Съединени американски щати, с цел да предотврати различен евентуално огромен спор на своя територия.
Поради половинчатото отношение към защитата и сигурността в продължение на десетилетия, " Европейски Съюз няма съвсем нищо, което да постави на масата ", споделя Пьотър Бурас, старши помощник по политиката в центъра за разбори Европейски съвет за външни връзки. " Така че Русия може просто да я пренебрегне ".
Предвид, че президентът на Съединени американски щати Джо Байдън е най-авторитетният глас, противопоставящ се на съветския президент Владимир Путин на европейския континент, някои водещи политици в Европейски Съюз знаят пред какво са изправени.
" Трябва да създадем избор. Или влагаме съществено в нашия групов потенциал за деяние, или одобряваме да бъдем обект, а не индивид на външната политика ", съобщи предходната седмица висшият представител на Европейски Съюз за външната политика Жозеп Борел.
Как се стигна дотук?
" Никога повече война ", написа на книгата за гости на военното гробище Сен Симфориен на юг от Брюксел, където лежат някои от първите и последните жертви на Първата международна война, немски бойци, паралелно с някогашни врагове. Тела от войната 1914-1918 година се откриват и до през днешния ден на бойните полета в Източна и Западна Фландрия, на 100 км оттова. Мемориали и монументи на починалите във войната са пръснати из целия континент.
След една също толкоз брутална Втора международна война, лишила живота на 36,5 милиона европейци, беше ясно, че нещата трябваше да се трансформират фрапантно.
Германия, почнала и двата международни спора, и прилежаща Франция трябваше да бъдат свързани с стеснен стопански съюз, който да направи войната на практика невъзможна.
Съюзът, който в последна сметка прерасна в Европейски Съюз, стартира от комерсиална общественост, фокусирана върху въглищата, стоманата и селското стопанство - не върху бойци и бомби. Опитът за основаване на Европейска отбранителна общественост и евентуална европейска войска беше политически мъртвороден и в никакъв случай не стигна по-далеч от ратификацията от Франция през 1954 година.
След като Съединените щати изиграха решаваща роля в спечелването на двете международни войни и по-късно създадоха нуклеарен боеприпас, с цел да се изправят против Съветския съюз, от политическа позиция за Европа беше естествено да разчита на Вашингтон.
Защо това е проблем?
Участвайки в основаната през 1949 година Организация на Северноатлантическия контракт, европейците можеха комфортно да разчитат на военната мощност на Съединени американски щати, която набъбна доста през десетилетията, до момента в който разноските на доста от западните ѝ съдружници изоставаха.
Гробището Сен Симфориен е близо до централата на НАТО, наречена Върховно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа. То непроменяемо се оглавява от американец, започвайки с ген. Дуайт Айзенхауер през 1952 година. Точно пред централата има ресторант, наименуван " Chez L'Oncle Sam " ( " При чичо Сам " ), добре прочут с бургерите и тексаско-мексиканската си скара и НАТО се усеща по този начин и до през днешния ден.
Европейски Съюз се трансформира в световна икономическа мощ, само че в никакъв случай не разви надлежно въздействие в сигурността и защитата.
" Често хората бяха описвали Европейски Съюз като стопански колос, само че също по този начин политическо джудже и боен червей. Знам, че това е факсимиле. Но като доста клишета, то беше учредено на истина ", съобщи Борел.
Това беше мъчително явно по време на балканските войни през 90-те години. Люксембургският външен министър Жак Поос съобщи, че това е " часът на Европа ", само че за триумфа бяха нужни водени от Съединени американски щати войски на НАТО.
Влошавайки нещата, процесът на взимане на решения в Европейски Съюз стана по-тромав с разрастването на блока, като всяка обособена страна можеше да заплашва с правото си на несъгласие по въпросите на външната политика и защитата. Тази седмица мнозина в европейски столици потръпнаха, когато унгарският министър председател Виктор Орбан отиде да посети Путин. Той се стреми към по-тесни връзки посредством по-голям импорт на природен газ в миг, когато останалата част от Европейски Съюз желае да се дистанцира от Москва.
Усилията за увеличение на европейските разноски за защита или за консолидиране на оръжейни системи като цяло се провалиха.
Ето по какъв начин НАТО обобщи обстановката на своя уебсайт: " Общото благосъстояние на съдружниците като се изключи Съединени американски щати, измервано посредством Брутният вътрешен продукт, надвишава това на Съединени американски щати. Но останалите съдружници харчат за защита общо по-малко от половината от това, което харчат Съединени американски щати ".
Американските президенти показват от половин век насам неодобрение от зависимостта на Европа от американската войска.
Благосъстояние против оръжия
За това закъснение съществуват политически и исторически аргументи.
Съединени американски щати имаха желание да трансфорат 20-ти век в своето време, а с това вървяха и големите разноски за защита. За разлика от тях следвоенните западноевропейски демокрации построиха своите обществени страни. Разходите за лечебни заведения и учебни чинове постоянно са надхвърляли тези за танкове и всеки намек за военни разноски в поддръжка на една нападателна позиция може да докара до митинги.
Дори и през днешния ден, 15 години откакто дадоха обещание да харчат 2 на 100 от брутния си вътрешен артикул за защита, 13 европейски страни членки на НАТО към момента не се справяха. Миналата година огромни страни като Испания с 1,02 на 100, Италия с 1,41 на 100 и Германия с 1,53 на 100 към момента бяха надалеч от тези числа.
Привържениците на Европейски Съюз означават, че съюзът получи Нобелова премия за мир през 2012 година за поддържане на мира на континента. Вместо твърда мощ, той желае да бъде колос на меката мощ със своето международно водачество в помощта за развиване, икономическо съдействие и просвета.
Но на фона на руско-украинската рецесия меката мощ не дава нужното въздържане. Френският президент Еманюел Макрон и английският министър председател Борис Джонсън, представляващи двете европейски нуклеарни сили, имат директен контакт с Путин, до момента в който Европейски Съюз като цяло наподобява още веднъж изключен от дипломатическите старания.
" В дълготраен проект тази обстановка може да се промени единствено, в случай че самите европейци спрат да превиват тил ", написа Александър Мателаер от Кралския институт за интернационалните връзки " Егмонт ". " Само от позиция на относителна мощ може да се реализира напредък на масата за договаряния с Москва ".
По БТА
Сега, до момента в който съветският напън по украинската граница се ускорява, те се изправят пред една неприятна действителност: Европа продължава да бъде мощно подвластна от мощта на Съединени американски щати, с цел да предотврати различен евентуално огромен спор на своя територия.
Поради половинчатото отношение към защитата и сигурността в продължение на десетилетия, " Европейски Съюз няма съвсем нищо, което да постави на масата ", споделя Пьотър Бурас, старши помощник по политиката в центъра за разбори Европейски съвет за външни връзки. " Така че Русия може просто да я пренебрегне ".
Предвид, че президентът на Съединени американски щати Джо Байдън е най-авторитетният глас, противопоставящ се на съветския президент Владимир Путин на европейския континент, някои водещи политици в Европейски Съюз знаят пред какво са изправени.
" Трябва да създадем избор. Или влагаме съществено в нашия групов потенциал за деяние, или одобряваме да бъдем обект, а не индивид на външната политика ", съобщи предходната седмица висшият представител на Европейски Съюз за външната политика Жозеп Борел.
Как се стигна дотук?
" Никога повече война ", написа на книгата за гости на военното гробище Сен Симфориен на юг от Брюксел, където лежат някои от първите и последните жертви на Първата международна война, немски бойци, паралелно с някогашни врагове. Тела от войната 1914-1918 година се откриват и до през днешния ден на бойните полета в Източна и Западна Фландрия, на 100 км оттова. Мемориали и монументи на починалите във войната са пръснати из целия континент.
След една също толкоз брутална Втора международна война, лишила живота на 36,5 милиона европейци, беше ясно, че нещата трябваше да се трансформират фрапантно.
Германия, почнала и двата международни спора, и прилежаща Франция трябваше да бъдат свързани с стеснен стопански съюз, който да направи войната на практика невъзможна.
Съюзът, който в последна сметка прерасна в Европейски Съюз, стартира от комерсиална общественост, фокусирана върху въглищата, стоманата и селското стопанство - не върху бойци и бомби. Опитът за основаване на Европейска отбранителна общественост и евентуална европейска войска беше политически мъртвороден и в никакъв случай не стигна по-далеч от ратификацията от Франция през 1954 година.
След като Съединените щати изиграха решаваща роля в спечелването на двете международни войни и по-късно създадоха нуклеарен боеприпас, с цел да се изправят против Съветския съюз, от политическа позиция за Европа беше естествено да разчита на Вашингтон.
Защо това е проблем?
Участвайки в основаната през 1949 година Организация на Северноатлантическия контракт, европейците можеха комфортно да разчитат на военната мощност на Съединени американски щати, която набъбна доста през десетилетията, до момента в който разноските на доста от западните ѝ съдружници изоставаха.
Гробището Сен Симфориен е близо до централата на НАТО, наречена Върховно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа. То непроменяемо се оглавява от американец, започвайки с ген. Дуайт Айзенхауер през 1952 година. Точно пред централата има ресторант, наименуван " Chez L'Oncle Sam " ( " При чичо Сам " ), добре прочут с бургерите и тексаско-мексиканската си скара и НАТО се усеща по този начин и до през днешния ден.
Европейски Съюз се трансформира в световна икономическа мощ, само че в никакъв случай не разви надлежно въздействие в сигурността и защитата.
" Често хората бяха описвали Европейски Съюз като стопански колос, само че също по този начин политическо джудже и боен червей. Знам, че това е факсимиле. Но като доста клишета, то беше учредено на истина ", съобщи Борел.
Това беше мъчително явно по време на балканските войни през 90-те години. Люксембургският външен министър Жак Поос съобщи, че това е " часът на Европа ", само че за триумфа бяха нужни водени от Съединени американски щати войски на НАТО.
Влошавайки нещата, процесът на взимане на решения в Европейски Съюз стана по-тромав с разрастването на блока, като всяка обособена страна можеше да заплашва с правото си на несъгласие по въпросите на външната политика и защитата. Тази седмица мнозина в европейски столици потръпнаха, когато унгарският министър председател Виктор Орбан отиде да посети Путин. Той се стреми към по-тесни връзки посредством по-голям импорт на природен газ в миг, когато останалата част от Европейски Съюз желае да се дистанцира от Москва.
Усилията за увеличение на европейските разноски за защита или за консолидиране на оръжейни системи като цяло се провалиха.
Ето по какъв начин НАТО обобщи обстановката на своя уебсайт: " Общото благосъстояние на съдружниците като се изключи Съединени американски щати, измервано посредством Брутният вътрешен продукт, надвишава това на Съединени американски щати. Но останалите съдружници харчат за защита общо по-малко от половината от това, което харчат Съединени американски щати ".
Американските президенти показват от половин век насам неодобрение от зависимостта на Европа от американската войска.
Благосъстояние против оръжия
За това закъснение съществуват политически и исторически аргументи.
Съединени американски щати имаха желание да трансфорат 20-ти век в своето време, а с това вървяха и големите разноски за защита. За разлика от тях следвоенните западноевропейски демокрации построиха своите обществени страни. Разходите за лечебни заведения и учебни чинове постоянно са надхвърляли тези за танкове и всеки намек за военни разноски в поддръжка на една нападателна позиция може да докара до митинги.
Дори и през днешния ден, 15 години откакто дадоха обещание да харчат 2 на 100 от брутния си вътрешен артикул за защита, 13 европейски страни членки на НАТО към момента не се справяха. Миналата година огромни страни като Испания с 1,02 на 100, Италия с 1,41 на 100 и Германия с 1,53 на 100 към момента бяха надалеч от тези числа.
Привържениците на Европейски Съюз означават, че съюзът получи Нобелова премия за мир през 2012 година за поддържане на мира на континента. Вместо твърда мощ, той желае да бъде колос на меката мощ със своето международно водачество в помощта за развиване, икономическо съдействие и просвета.
Но на фона на руско-украинската рецесия меката мощ не дава нужното въздържане. Френският президент Еманюел Макрон и английският министър председател Борис Джонсън, представляващи двете европейски нуклеарни сили, имат директен контакт с Путин, до момента в който Европейски Съюз като цяло наподобява още веднъж изключен от дипломатическите старания.
" В дълготраен проект тази обстановка може да се промени единствено, в случай че самите европейци спрат да превиват тил ", написа Александър Мателаер от Кралския институт за интернационалните връзки " Егмонт ". " Само от позиция на относителна мощ може да се реализира напредък на масата за договаряния с Москва ".
По БТА
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ