Белоградчик крие подземни царства
Белоградчик. Уникалните скали на Белоградчик от дълго време са международна звезда. Изваяните от камък великани, крепости, епични борби и любовни подиуми са същински естествен феномен. Застинали преди милиони години червени пясъци след отдръпването на голямо море, настояват геолозите. През 2012-а в акция на вестник " Стандарт " българите ги дефинираха като знамение номер 1 на природата. Преди това и светът ги видя. Над 5 млн. души гласоподаваха за тях в световната ранглиста за избор на новите 7 чудеса на природата. Чрез тях светът научи малко повече за Белоградчик и България.
Но Белоградчик има и друго естествено, само че малко познато благосъстояние - приказни подземни царства. Скалите крият в недрата си също толкоз неповторими пещери. Те са по-интересни от алените камъни, само че не са известни, твърди откривателят на множеството от тях - пещерняк номер 1 на Белоградчик Александър Леонидов. Досега са открити, разказани и картирани 122, само че броят им е по-голям. 121 са показани от Леонидов и Пламен Трифонов в атлас, публикуван на български и британски език. Други дупки чакат нови смелчаци да се спуснат и тръгнат из чудните им лабиринти.
От идващото лято туристите ще могат да тръгнат единствено из Венеца, която се намира на 6 км от Белоградчик покрай село Орешец. Отварянето й става 40 години след откриването й. А е открита инцидентно след гърмеж в прилежаща кариера за рандеман на камък за произвеждане на вар. След експлоадирането на следващата бомба отломките пропаднали, посочил се и отвор. По-любопитните бомбаджии надникнали и останали изумени от появилата се приказна хубост. От сводовете се спускали цветни стълбове, а подът бил пъстър с чудни кристали. Новината за откритието трогнала и локалната администрация. Били извикани пещерняци от Белоградчик, които от 1958 година обикаляли региона и се спускали в множеството пещери. Екип, воден от ръководителя на пещерния клуб " Бял прилеп " Александър Леонидов, незабавно дошъл на място. Пещерата е неповторима, единствено след два часа оповестили те.
В тази пещера има всичко, което може да се види в нашите пещери, твърди и в този момент Леонидов. На едно място са събрани сталактити, сталагмити, сталактони, кристали, повлеци по стените, дендрити, драперии, барабани, синкави езерца. Подземната хубост е по-величествена от скалите, само че не е по този начин налична като тях, изяснява пещернякът.
Годината на откриването на Венеца е 1970-а. Година по-късно тогавашният комитет за запазване на естествената среда я афишира за естествена забележителност. Но до времето, когато тази подземна хубост ще бъде показвана и на туристи, ще минат 43 години. За да бъде опазено подземното благосъстояние, наложило се входът да бъде циментиран. Търсачи на съкровища обаче си намерили други входове, които били засипани със скална маса.
Венеца има 5 зали с обща дължина 200 метра. Денивелацията й е единствено 26 метра. Суха е и е елементарно налична. Може да се прегледа за час и половина от хора без никаква пещерна подготовка и облекло. Това, по което посетителите ще се захласват, са калцитните формирания във формата на цветя, животни, колонади. Ограниченият достъп на О2 вътре е основал микроклимат, при който водата е кристализирала с цветовете на скалите и глината в близост. А те са разноцветни. Ако образуванията в пещерата Магура са снежнобели, то във Венеца са пъстроцветни. Подът бил посипан с кристали, които тук-там към този момент са унищожени.
Самото отваряне не е елементарно, а като причина за забавянето се показва неналичието на финанси. Преди 3 години общината в Димово, в чийто регион е естествената забележителност, създава план и търси финансиране за превръщането на пещерата в туристически обект. Всичко това отмина, имаме определен реализатор и след месец стартират строителните работи, показа кметът на гара Орешец Костадин Филипов. Финансирането на плана е обезпечено от европейски фонд посредством програмата за трансгранично съдействие България - Сърбия. Проектът, наименуван " Чудните пещери ", се извършва в партньорство с общината в градчето Майданпек до Бор. У нас приспособяват пещерата Венеца за визити, а в Сърбия отварят нова зала към откритата преди 40 години пещера Райкова печ. Райкова печ е една от най-посещаваните в Сърбия, твърди кметът Филипов, който също минал през залите й. По скален състав и вътрешна хубост двете пещери се родеят.
Проектът планува до Венеца да бъде завършена пешеходна пътека, паркинг, построен дребен информативен център с лека структура. Вътре ще бъдат направени стъпала, които да улесняват прекосяването към по-високите равнища, парапети и най-важното - осветяване.
Отвън ще бъде изработен и заслон над входа. На процедура до пещерата може да се стигне с автомобил. 300-метровото отклоняване от пътя се нуждае от дребен ремонт.
В пещерата могат да влизат по 15 души едновременно.
До телевизионната кула в Белоградчик се намира Неприветливата. Денивелацията й е 86 метра. В нея може да се проникне единствено със специфична екипировка и от опитни пещерняци. С лидер може да се влезе и в Хайдушка бездна, също край Белоградчик.
На 10 км от Белоградчик сред селата Праужда и Салаш е пещерата Прелаз. Това е суха хоризонтална пещера с дължина 800 метра. До нея е Пременска дупка с красиви формирания и дребна дължина - 124 м. Леснодостъпна е и Ремина дупка сред селата Стакевци и Крачимир.
До Крачимир се намира пещерата Врело, в която тече подземна река. Дължината й е над 500 метра, а дълбочината тук-там доближава до 6 метра. Реката е изпъстрена с мряна, която е снежнобяла поради неналичието на хлорофил. Може да се преглежда единствено при ниски води - от юли до септември, само че с лодка. При входа на пещерата реката излиза на открито и се влива в близката Стакевска река, приток на Лом. Над Врело има остатъци от римска цитадела. Предполага се, че жителите й са се снабдявали с вода от тази река. Подземен поток тече и в Цанкино врело край село Гранитово.
Прилепът на Берон живее в Пропаст
Съвсем покрай Венеца е не по-малко атрактивната пещера Пропаст. Всяко лято Александър Леонидов и екип от клуба " Бял прилеп " влизат в нея, чистят сифоните - затлачени елементи на галериите. Подземната хубост възторгва индивида, признава за страстите си Леонидов. Само като си представиш, че в пещерите човешки крайник не е стъпвал, че си първият, който вижда този божи подарък! Ако се одобри, че пещерите са се образували дружно със скалите, то те са на над 200 млн. години!
В Пропаст живее целогодишно огромна прилепна колония. В нея откривателят на насекомите Петър Берон е разкрил нов тип прилеп - подковоносец или наименуван в негова чест берониум.
Като открием Венеца, ще разработим и план за отваряне на Козарника, споделят от общината в Димово. Двете пещери са прилежащи, само че Козарника към този момент има международна популярност. Навсякъде по света биха печелили от това благосъстояние, ние още не сме подготвени да го демонстрираме.
За Козарника се приказва от 1996 година, когато в нея археолози попаднаха на следи от човешки живот. Открита дълга кост от бозайник с гравирани черти е датирана на 1,4 млн. години. Накити, направени от черупка на охлюв, човешки зъб от типа хомо, карат историците да считат, че в тази пещера е живял първият човек, минал от Северна Африка в Европа. Безспорно това е най-старото наличие на този човек на континента, което обръща визиите на учените за мястото, откъдето е минал африканецът. Подобни следи до тогава са откривани в Испания, Франция, Италия, Германия, Англия, само че тяхната възраст е 600-700 000 години.
Тази пещера се намира на 10 км от Белоградчик и до нея няма път. Няма и осветяване. Всяко лято от 1996 година насам в дълбините й се правят археологически разкопки. Френски и български екипи изследват най-долните пластове с вяра, че ще бъдат открити нови доказателства за човешки живот от праисторическо време.
Доброволци изкарват 62 дни в Сухия печ
Любопитство провокира и Десни сухи печ, която се намира близо до Белоградчик при село Долни Лом. Известна е с опит, изработен в нея през 1973 година. Вътре непринудено влезнали двама души, които трябвало да живеят в изолирана среда, с цел да се ревизира издръжливостта на човешката душeвност. Без радио, телевизия, книги и всевъзможни забави те претърпели 62 дни. До Сухия печ се намира и воден печ. Водната пещера е дълга 1300 метра и от нея е водоснабдено селото. Може да се влезе без специфична екипировка, само че наложително с ботуши.
Любителите на мощни чувства могат да се спуснат в Змийската бездна, която се намира по южния скат на връх Ведерник. Дълбочината й е 568 метра и спускането е същинска тръпка за феновете на мощни чувства. Пещерняците предлагат да се види и откритата през 2000 година пещера Мартин - 11, която се намира сред селата Праужда и Върбово. И тя крие красиви формирания. С денивелацията си от 92 метра е същинско предизвикателство и за опитните пещерняци. В нея се влиза единствено с лидер и екипировка.
Магура е запазила 700 антични рисунки
Най-известната пещера в региона на Белоградчик е Магура. За разглеждането й сезони няма. По-голям проблем е да се стигне до нея през зимата, когато преспи откъсват селата към Белоградчик. Разстоянието от София до нея е 200 км, а от Видин - 35 км. Температурата вътре е непрекъсната - 12,1 градуса през цялата година. Влажността в по-голямата част от залите е 55%, а към Фиордите и Залата на глинените пирамиди - 80%.
Пещерата е благоустроена през 1960 година и от 2 юли 1961 година е отворена за гости. Срещу 5 лева вход може да бъдат видени всевъзможни формирания от капеща вода, наподобяващи хора, животни, дървета, градове.
В пещерата са открити следи от човешки живот отпреди 12 000 години. Научно е открито, че пикът на живота вътре е бил в края на бронзовата ера. Историческата й стойност се дефинира от рисунките, които са на 3000 години.
Една от залите е наречена на римската госпожица. През 30-те години на предишния век бил открит скелет на госпожица с накит - гривна във тип на змия със захапана опашка, което помогнало на археолозите да датират находката. Само че девойката била обезглавена, което приказва, че римляните са употребявали пещерата за затвор и инквизиции.
Цялата дължина на пещерата по главната ос е 700 метра, само че с разклоненията галерии посетителите изминават 2500 метра. Влиза се от една красива зала в друга. Започва се с Триумфалната, която е с дипли от мек варовик. Дълга е 200 метра, необятна 25 метра и висока 18. Тя е най-дългата зала в пещерата. На 200 метра от входа се намира галерията с рисунките. Запазени са над 700, рисувани с долепен тор, подправен с пещерна глина. Те са единствени в пещерите на Балканския полуостров. Преброени са 113 фигури, знаци и към 90 фалшификации. Женските фигури са 55, мъжките - 23, животинските - 11. Най-голямата женска фигура е висока 130 см, а най-малката - 32 см. Изобразени са две съществени подиуми - ловни и фалически. Галерията с рисунките постоянно се закрива за гости, защото влизането на хора трансформира микроклимата, развива плесени върху тях и ги заплашва с заличаване.
Следват Залата на сталактоните, на поваления бор, дълга 130 метра, необятна 15 и висока 12, на тополата. Близо до изхода е Тронната зала. Падналият бор е най-големият сталагмит в българските пещери.
Всички места в пещерата си имат имена. Кога са кръщавани и от кого, не е ясно. Също като скалите в Белоградчик, които от дълго време са одухотворени с човешки имена. Едни от образуванията са наречени Ориенталския град, други - Вкаменената река, поради застиналите нежно бели талази.
В пещерата живеят осем типа прилепи. За пръв път през 2013 година е заменена решетката на входа, с цел да могат летящите да излизат умерено на открито. Решетката, на която бе излят от метал праисторически човек с мъчен боздуган в ръката, към този момент е с по-широки процепи - до 20 см, с цел да се движат крилатите жители на тъмнината свободно.
Малко знае се, че до тази пещера има и втора - по-малка, открита при рандеман на камъни от прилежаща кариера. Наречена е Магура - 2. Не е открита за визити.
През 70-те години на предишния век в пещерата е била ситуирана клиника за лекуване на заболели от астма. Постоянната температура и избрана мокрота е пособия за бързо излекуване. Сега входът на подземната клиника стои заключен с катанец.
Пещерата има и едно извънредно предопределение. В нея - в така наречен прилепна изложба, през 1967 година е основана маза за отлежаване на виновност. Бутилките престояват 3 години, с цел да се получи известното шампанско " Магура ". Това е единственото място у нас, където пенливото вино се създава по класическа технология. В галерията, отделена от пещерата с изкуствена стена, само че построена в цвета на скалите в близост и неразпознаваема за посетителите, отлежават и други виновност. Не инцидентно тъкмо отлежалото тук " Рандеву Кюве дьо Норд " през 2006 година става първото българско вино, спечелило сребърен орден от най-престижния конкурс в света на виното - " Decanter world wine awards ". Уникалността на еликсирите се дължи на отлежаването при непрекъсната температура и мокрота.
Ако посетителите пожелаят, могат да дегустират тези виновност на място в подземната винарна. Атмосферата е забележителна и с монотонния тон на настоящ сталактит. Нужно е единствено да се направи предварителна поръчка.
През 2012 година с решение на Министерския съвет пещерата е трансферирана на общината в Белоградчик за стопанисване. Сега тя създава план, с който да търси европейски средства за новото й благоустрояване. Нужна е замяна на осветлението с диодно, защото настоящето усилва температурата в пещерата. Това има значение за образуванията, рисунките и прилепите. Търси се нов вид за визити и в залата с рисунките. От 16 години общината чака решение за включването на пещерата в листата на международното естествено и културно завещание на ЮНЕСКО, което би било най-голямото самопризнание за нейната уникалност.
Но Белоградчик има и друго естествено, само че малко познато благосъстояние - приказни подземни царства. Скалите крият в недрата си също толкоз неповторими пещери. Те са по-интересни от алените камъни, само че не са известни, твърди откривателят на множеството от тях - пещерняк номер 1 на Белоградчик Александър Леонидов. Досега са открити, разказани и картирани 122, само че броят им е по-голям. 121 са показани от Леонидов и Пламен Трифонов в атлас, публикуван на български и британски език. Други дупки чакат нови смелчаци да се спуснат и тръгнат из чудните им лабиринти.
От идващото лято туристите ще могат да тръгнат единствено из Венеца, която се намира на 6 км от Белоградчик покрай село Орешец. Отварянето й става 40 години след откриването й. А е открита инцидентно след гърмеж в прилежаща кариера за рандеман на камък за произвеждане на вар. След експлоадирането на следващата бомба отломките пропаднали, посочил се и отвор. По-любопитните бомбаджии надникнали и останали изумени от появилата се приказна хубост. От сводовете се спускали цветни стълбове, а подът бил пъстър с чудни кристали. Новината за откритието трогнала и локалната администрация. Били извикани пещерняци от Белоградчик, които от 1958 година обикаляли региона и се спускали в множеството пещери. Екип, воден от ръководителя на пещерния клуб " Бял прилеп " Александър Леонидов, незабавно дошъл на място. Пещерата е неповторима, единствено след два часа оповестили те.
В тази пещера има всичко, което може да се види в нашите пещери, твърди и в този момент Леонидов. На едно място са събрани сталактити, сталагмити, сталактони, кристали, повлеци по стените, дендрити, драперии, барабани, синкави езерца. Подземната хубост е по-величествена от скалите, само че не е по този начин налична като тях, изяснява пещернякът.
Годината на откриването на Венеца е 1970-а. Година по-късно тогавашният комитет за запазване на естествената среда я афишира за естествена забележителност. Но до времето, когато тази подземна хубост ще бъде показвана и на туристи, ще минат 43 години. За да бъде опазено подземното благосъстояние, наложило се входът да бъде циментиран. Търсачи на съкровища обаче си намерили други входове, които били засипани със скална маса.
Венеца има 5 зали с обща дължина 200 метра. Денивелацията й е единствено 26 метра. Суха е и е елементарно налична. Може да се прегледа за час и половина от хора без никаква пещерна подготовка и облекло. Това, по което посетителите ще се захласват, са калцитните формирания във формата на цветя, животни, колонади. Ограниченият достъп на О2 вътре е основал микроклимат, при който водата е кристализирала с цветовете на скалите и глината в близост. А те са разноцветни. Ако образуванията в пещерата Магура са снежнобели, то във Венеца са пъстроцветни. Подът бил посипан с кристали, които тук-там към този момент са унищожени.
Самото отваряне не е елементарно, а като причина за забавянето се показва неналичието на финанси. Преди 3 години общината в Димово, в чийто регион е естествената забележителност, създава план и търси финансиране за превръщането на пещерата в туристически обект. Всичко това отмина, имаме определен реализатор и след месец стартират строителните работи, показа кметът на гара Орешец Костадин Филипов. Финансирането на плана е обезпечено от европейски фонд посредством програмата за трансгранично съдействие България - Сърбия. Проектът, наименуван " Чудните пещери ", се извършва в партньорство с общината в градчето Майданпек до Бор. У нас приспособяват пещерата Венеца за визити, а в Сърбия отварят нова зала към откритата преди 40 години пещера Райкова печ. Райкова печ е една от най-посещаваните в Сърбия, твърди кметът Филипов, който също минал през залите й. По скален състав и вътрешна хубост двете пещери се родеят.
Проектът планува до Венеца да бъде завършена пешеходна пътека, паркинг, построен дребен информативен център с лека структура. Вътре ще бъдат направени стъпала, които да улесняват прекосяването към по-високите равнища, парапети и най-важното - осветяване.
Отвън ще бъде изработен и заслон над входа. На процедура до пещерата може да се стигне с автомобил. 300-метровото отклоняване от пътя се нуждае от дребен ремонт.
В пещерата могат да влизат по 15 души едновременно.
До телевизионната кула в Белоградчик се намира Неприветливата. Денивелацията й е 86 метра. В нея може да се проникне единствено със специфична екипировка и от опитни пещерняци. С лидер може да се влезе и в Хайдушка бездна, също край Белоградчик.
На 10 км от Белоградчик сред селата Праужда и Салаш е пещерата Прелаз. Това е суха хоризонтална пещера с дължина 800 метра. До нея е Пременска дупка с красиви формирания и дребна дължина - 124 м. Леснодостъпна е и Ремина дупка сред селата Стакевци и Крачимир.
До Крачимир се намира пещерата Врело, в която тече подземна река. Дължината й е над 500 метра, а дълбочината тук-там доближава до 6 метра. Реката е изпъстрена с мряна, която е снежнобяла поради неналичието на хлорофил. Може да се преглежда единствено при ниски води - от юли до септември, само че с лодка. При входа на пещерата реката излиза на открито и се влива в близката Стакевска река, приток на Лом. Над Врело има остатъци от римска цитадела. Предполага се, че жителите й са се снабдявали с вода от тази река. Подземен поток тече и в Цанкино врело край село Гранитово.
Прилепът на Берон живее в Пропаст
Съвсем покрай Венеца е не по-малко атрактивната пещера Пропаст. Всяко лято Александър Леонидов и екип от клуба " Бял прилеп " влизат в нея, чистят сифоните - затлачени елементи на галериите. Подземната хубост възторгва индивида, признава за страстите си Леонидов. Само като си представиш, че в пещерите човешки крайник не е стъпвал, че си първият, който вижда този божи подарък! Ако се одобри, че пещерите са се образували дружно със скалите, то те са на над 200 млн. години!
В Пропаст живее целогодишно огромна прилепна колония. В нея откривателят на насекомите Петър Берон е разкрил нов тип прилеп - подковоносец или наименуван в негова чест берониум.
Като открием Венеца, ще разработим и план за отваряне на Козарника, споделят от общината в Димово. Двете пещери са прилежащи, само че Козарника към този момент има международна популярност. Навсякъде по света биха печелили от това благосъстояние, ние още не сме подготвени да го демонстрираме.
За Козарника се приказва от 1996 година, когато в нея археолози попаднаха на следи от човешки живот. Открита дълга кост от бозайник с гравирани черти е датирана на 1,4 млн. години. Накити, направени от черупка на охлюв, човешки зъб от типа хомо, карат историците да считат, че в тази пещера е живял първият човек, минал от Северна Африка в Европа. Безспорно това е най-старото наличие на този човек на континента, което обръща визиите на учените за мястото, откъдето е минал африканецът. Подобни следи до тогава са откривани в Испания, Франция, Италия, Германия, Англия, само че тяхната възраст е 600-700 000 години.
Тази пещера се намира на 10 км от Белоградчик и до нея няма път. Няма и осветяване. Всяко лято от 1996 година насам в дълбините й се правят археологически разкопки. Френски и български екипи изследват най-долните пластове с вяра, че ще бъдат открити нови доказателства за човешки живот от праисторическо време.
Доброволци изкарват 62 дни в Сухия печ
Любопитство провокира и Десни сухи печ, която се намира близо до Белоградчик при село Долни Лом. Известна е с опит, изработен в нея през 1973 година. Вътре непринудено влезнали двама души, които трябвало да живеят в изолирана среда, с цел да се ревизира издръжливостта на човешката душeвност. Без радио, телевизия, книги и всевъзможни забави те претърпели 62 дни. До Сухия печ се намира и воден печ. Водната пещера е дълга 1300 метра и от нея е водоснабдено селото. Може да се влезе без специфична екипировка, само че наложително с ботуши.
Любителите на мощни чувства могат да се спуснат в Змийската бездна, която се намира по южния скат на връх Ведерник. Дълбочината й е 568 метра и спускането е същинска тръпка за феновете на мощни чувства. Пещерняците предлагат да се види и откритата през 2000 година пещера Мартин - 11, която се намира сред селата Праужда и Върбово. И тя крие красиви формирания. С денивелацията си от 92 метра е същинско предизвикателство и за опитните пещерняци. В нея се влиза единствено с лидер и екипировка.
Магура е запазила 700 антични рисунки
Най-известната пещера в региона на Белоградчик е Магура. За разглеждането й сезони няма. По-голям проблем е да се стигне до нея през зимата, когато преспи откъсват селата към Белоградчик. Разстоянието от София до нея е 200 км, а от Видин - 35 км. Температурата вътре е непрекъсната - 12,1 градуса през цялата година. Влажността в по-голямата част от залите е 55%, а към Фиордите и Залата на глинените пирамиди - 80%.
Пещерата е благоустроена през 1960 година и от 2 юли 1961 година е отворена за гости. Срещу 5 лева вход може да бъдат видени всевъзможни формирания от капеща вода, наподобяващи хора, животни, дървета, градове.
В пещерата са открити следи от човешки живот отпреди 12 000 години. Научно е открито, че пикът на живота вътре е бил в края на бронзовата ера. Историческата й стойност се дефинира от рисунките, които са на 3000 години.
Една от залите е наречена на римската госпожица. През 30-те години на предишния век бил открит скелет на госпожица с накит - гривна във тип на змия със захапана опашка, което помогнало на археолозите да датират находката. Само че девойката била обезглавена, което приказва, че римляните са употребявали пещерата за затвор и инквизиции.
Цялата дължина на пещерата по главната ос е 700 метра, само че с разклоненията галерии посетителите изминават 2500 метра. Влиза се от една красива зала в друга. Започва се с Триумфалната, която е с дипли от мек варовик. Дълга е 200 метра, необятна 25 метра и висока 18. Тя е най-дългата зала в пещерата. На 200 метра от входа се намира галерията с рисунките. Запазени са над 700, рисувани с долепен тор, подправен с пещерна глина. Те са единствени в пещерите на Балканския полуостров. Преброени са 113 фигури, знаци и към 90 фалшификации. Женските фигури са 55, мъжките - 23, животинските - 11. Най-голямата женска фигура е висока 130 см, а най-малката - 32 см. Изобразени са две съществени подиуми - ловни и фалически. Галерията с рисунките постоянно се закрива за гости, защото влизането на хора трансформира микроклимата, развива плесени върху тях и ги заплашва с заличаване.
Следват Залата на сталактоните, на поваления бор, дълга 130 метра, необятна 15 и висока 12, на тополата. Близо до изхода е Тронната зала. Падналият бор е най-големият сталагмит в българските пещери.
Всички места в пещерата си имат имена. Кога са кръщавани и от кого, не е ясно. Също като скалите в Белоградчик, които от дълго време са одухотворени с човешки имена. Едни от образуванията са наречени Ориенталския град, други - Вкаменената река, поради застиналите нежно бели талази.
В пещерата живеят осем типа прилепи. За пръв път през 2013 година е заменена решетката на входа, с цел да могат летящите да излизат умерено на открито. Решетката, на която бе излят от метал праисторически човек с мъчен боздуган в ръката, към този момент е с по-широки процепи - до 20 см, с цел да се движат крилатите жители на тъмнината свободно.
Малко знае се, че до тази пещера има и втора - по-малка, открита при рандеман на камъни от прилежаща кариера. Наречена е Магура - 2. Не е открита за визити.
През 70-те години на предишния век в пещерата е била ситуирана клиника за лекуване на заболели от астма. Постоянната температура и избрана мокрота е пособия за бързо излекуване. Сега входът на подземната клиника стои заключен с катанец.
Пещерата има и едно извънредно предопределение. В нея - в така наречен прилепна изложба, през 1967 година е основана маза за отлежаване на виновност. Бутилките престояват 3 години, с цел да се получи известното шампанско " Магура ". Това е единственото място у нас, където пенливото вино се създава по класическа технология. В галерията, отделена от пещерата с изкуствена стена, само че построена в цвета на скалите в близост и неразпознаваема за посетителите, отлежават и други виновност. Не инцидентно тъкмо отлежалото тук " Рандеву Кюве дьо Норд " през 2006 година става първото българско вино, спечелило сребърен орден от най-престижния конкурс в света на виното - " Decanter world wine awards ". Уникалността на еликсирите се дължи на отлежаването при непрекъсната температура и мокрота.
Ако посетителите пожелаят, могат да дегустират тези виновност на място в подземната винарна. Атмосферата е забележителна и с монотонния тон на настоящ сталактит. Нужно е единствено да се направи предварителна поръчка.
През 2012 година с решение на Министерския съвет пещерата е трансферирана на общината в Белоградчик за стопанисване. Сега тя създава план, с който да търси европейски средства за новото й благоустрояване. Нужна е замяна на осветлението с диодно, защото настоящето усилва температурата в пещерата. Това има значение за образуванията, рисунките и прилепите. Търси се нов вид за визити и в залата с рисунките. От 16 години общината чака решение за включването на пещерата в листата на международното естествено и културно завещание на ЮНЕСКО, което би било най-голямото самопризнание за нейната уникалност.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ