Covid-19 измества фокуса от другите проблеми пред бъдещето
Белодробните, сърдечносъдовите и неврологичните болести, следвани от рак и диабет, са петте огромни групи хронични заболявания, които всекидневно взимат жертви у нас. Това сочат данни на Световната здравна организация.
Ето за какво здравни специалисти и природозащитници се обедняват към позицията, че до момента в който се оправяме с последствията от новия ковид, не трябва да подценяваме останалите проблеми, застрашаващи бъдещето ни.
Такава е да вземем за пример опасността от атмосферното замърсяване, което има съответни екологични, обществени и политически измерения. Становищата бяха изразени в границите на обществена онлайн полемика, проведена от Лабораторията за разбор и политика на въздуха към Нов български университет.
В страните с висока централизация на атмосферно замърсяване се установи по-висока смъртност от новия ковид, демонстрират данни от задгранични изследвания в региона на публичното здраве. Причината – хроничните болести на дихателната система покачват риска при заразяване. Изследванията връщат полемиката за вредата от фините прахови частици.
Пулмологът лекар Александър Симидчиев:
„ Където стана най-големият проблем с коронавирозата, беше Северна Италия, най-замърсеното място. Индустриалният им капитал не искаше да се вкарат ограничения, с цел да не им пострада производството още януари и февруари, вследствие на което доста закъсня и видяхме какво стана по-късно “.
Надеждата, че епидемията ще бъде овладяна, не трябва да ни успокоява, тъй като при съществуването на атмосферно замърсяване човешкото здраве е непрекъснато изложено на риск.
За сериозността на казуса приказва и Георги Стефанов от българския офис на Световния фонд за дивата природа:
„ Всеки ден от замърсяването на въздуха 4-5 души намират прибързано гибелта си. Имаме световна пандемия, обвързвана с изгарянето и използването на въглищата, с климатичната рецесия и с честотата на атмосферното замърсяване “.
В столицата локалната власт и представителите на научните среди се разминават в изказванията за произхода на най-сериозния замърсител на въздуха у нас, каквито са фините прахови частици. И до момента в който формалната статистика на Общината сочи, че 57 % от замърсяването се дължи на превоза, а едвам 35 % са генерирани от битовото отопление, то доктор Атанас Терзийски, съосновател на отворената мрежа за наблюдаване на околната среда,има друга интерпретация:
„ Трафикът не се трансформира зиме и лете, главният фактор за замърсяването не е превозът. Произходът на ФПЧ е отоплението от печките на хората “.
Икономическият живот спря на доста места в Европа и по света, което докара до възстановяване на качеството на атмосферния въздух, само че не трябва да се не помни, че у нас това съответства и с излизането от есенно-зимния отоплителен сезон. Радостната статистика обаче не визира климатичните промени, сигнализира Георги Стефанов:
„ Макар и заключени у дома и непътуващи, продължаваме да консумираме сила. Климатичните промени съставляват световен риск и за стопанската система, и за природата. Ако допуснем заличаване на салдото сред екосистемите и потребностите на индивида, няма да има мощ, която да ни разреши да се възстановим. Това е разликата сред една пандемия и климатичната рецесия. Последните дни изтичат “.
Екологът акцентира нуждата от промяна на стопанската система и публичното държание.
Експертите означават, че епидемията от Covid-19 ще отшуми, само че страната ни би трябвало да бъде готова за други идни здравни закани. Д-р Александър Симидчиев:
„ Имаме проблеми, не по-малко тежки от ковид. В България ще се усилва маларията, денгата, това са тежки инфекциозни болести. Те ще се трансформират и ще станат чести поради температурните разлики, които са с 1-2 градуса нагоре, само че са задоволително, с цел да живеят комарите на тази територия “.
*Източник: https://bnr.bg
Ето за какво здравни специалисти и природозащитници се обедняват към позицията, че до момента в който се оправяме с последствията от новия ковид, не трябва да подценяваме останалите проблеми, застрашаващи бъдещето ни.
Такава е да вземем за пример опасността от атмосферното замърсяване, което има съответни екологични, обществени и политически измерения. Становищата бяха изразени в границите на обществена онлайн полемика, проведена от Лабораторията за разбор и политика на въздуха към Нов български университет.
В страните с висока централизация на атмосферно замърсяване се установи по-висока смъртност от новия ковид, демонстрират данни от задгранични изследвания в региона на публичното здраве. Причината – хроничните болести на дихателната система покачват риска при заразяване. Изследванията връщат полемиката за вредата от фините прахови частици.
Пулмологът лекар Александър Симидчиев:
„ Където стана най-големият проблем с коронавирозата, беше Северна Италия, най-замърсеното място. Индустриалният им капитал не искаше да се вкарат ограничения, с цел да не им пострада производството още януари и февруари, вследствие на което доста закъсня и видяхме какво стана по-късно “.
Надеждата, че епидемията ще бъде овладяна, не трябва да ни успокоява, тъй като при съществуването на атмосферно замърсяване човешкото здраве е непрекъснато изложено на риск.
За сериозността на казуса приказва и Георги Стефанов от българския офис на Световния фонд за дивата природа:
„ Всеки ден от замърсяването на въздуха 4-5 души намират прибързано гибелта си. Имаме световна пандемия, обвързвана с изгарянето и използването на въглищата, с климатичната рецесия и с честотата на атмосферното замърсяване “.
В столицата локалната власт и представителите на научните среди се разминават в изказванията за произхода на най-сериозния замърсител на въздуха у нас, каквито са фините прахови частици. И до момента в който формалната статистика на Общината сочи, че 57 % от замърсяването се дължи на превоза, а едвам 35 % са генерирани от битовото отопление, то доктор Атанас Терзийски, съосновател на отворената мрежа за наблюдаване на околната среда,има друга интерпретация:
„ Трафикът не се трансформира зиме и лете, главният фактор за замърсяването не е превозът. Произходът на ФПЧ е отоплението от печките на хората “.
Икономическият живот спря на доста места в Европа и по света, което докара до възстановяване на качеството на атмосферния въздух, само че не трябва да се не помни, че у нас това съответства и с излизането от есенно-зимния отоплителен сезон. Радостната статистика обаче не визира климатичните промени, сигнализира Георги Стефанов:
„ Макар и заключени у дома и непътуващи, продължаваме да консумираме сила. Климатичните промени съставляват световен риск и за стопанската система, и за природата. Ако допуснем заличаване на салдото сред екосистемите и потребностите на индивида, няма да има мощ, която да ни разреши да се възстановим. Това е разликата сред една пандемия и климатичната рецесия. Последните дни изтичат “.
Екологът акцентира нуждата от промяна на стопанската система и публичното държание.
Експертите означават, че епидемията от Covid-19 ще отшуми, само че страната ни би трябвало да бъде готова за други идни здравни закани. Д-р Александър Симидчиев:
„ Имаме проблеми, не по-малко тежки от ковид. В България ще се усилва маларията, денгата, това са тежки инфекциозни болести. Те ще се трансформират и ще станат чести поради температурните разлики, които са с 1-2 градуса нагоре, само че са задоволително, с цел да живеят комарите на тази територия “.
*Източник: https://bnr.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ