Всичко, навсякъде, в гъзягата на Новия Холивуд
Бедно азиатско семейство, безмълвна жертва на културните разлики и расовите стандарти? Налице. Дебела лесбийка, сблъскваща се с неодобрението на консервативното си семейство? Налице. Всички мъжки персонажи са безпомощни идиоти, които дължат съществуването си само на мощната жена до себе си? Налице. Режисьорска двойка от китаец и гей? Налице. Резултатът – седем награди „ Оскар “.
Оставям настрани съвсем телесното омерзение, което провокира у мен безсмислената, абсурдистка боза „ Винаги, на всички места, едновременно “ с ужасяващата си комиксова хармония, свеждаща се в последна сметка до обикновени, мелодраматични послания за третокласници. Драмата е жестока и екзистенциална – новият Холивуд просто ненавижда своята аудитория.
Едно време болшевишките прасета ни пробутваха следния девиз: „ Всичко в името на индивида, всичко за богатството на индивида “. А ние се подсмихвахме тъжно под мустак и мърморехме, че даже можем да назовем въпросния човек по име. Днешната киноиндустрия напълно е възприела похватите на зрелия социализъм и създава филми само в името на расовата и полова диверсификация, без даже да прави незадълбочен опит да опише забавна и завладяваща история.
Мръсният, пълен извратеняк Харви Уайнстийн нанесе на Холивуд рана, надалеч надхвърляща изутите гащи на Алисия Милано, Гуинет Полтроу и никому незнайната чернокожа активистка Тарана Бърк. Революцията, която провокира придвижването MeToo не просто изяде децата си, само че трансформира Страната на фантазиите в на ниска цена леговище на левичарски хунвейбини, унищожили хубостта и завладяващата прегръдка на седмото изкуство с евтината си агитация.
Днес в Холивуд царуват професионалните жертви от вида на злобното и безочливо създание Меган Маркъл, закъснели с 60 години борци за цивилен права, 30-ина годишни некадърници с нулев житейски опит и още по-малко гений, само че с качествено промити мозъци от необолшевишките професори в „ прогресивните “ унивеситети с по 150 000 $ годишна такса.
„ Дисни “ уволни 7000 чиновници в края на предходната година, „ Уорнър “ и „ Нетфликс “ са принудени непрекъснато да захвърлят в мазето подготвени планове, като върхът е напълно приключената повърня „ Батгърл “, за която са изхарчени $180 милиона. Левичарските хрумвания са прелестни, само че не заплащат сметките, не зареждат колата с бензин и сигурно не пълнят киносалоните. Малката нимфа е негърка, Питър Пан – мексикански шмекер, Терминаторът е жена, на следващия ден Бони и Клайд или Ромео и Жулиета ще станат гей двойка с под паника офанзиви и кървящи хемороиди.
Защо ненавиждате хората, които заплащат галактическите ви възнаграждения? Защо всеки бял, хетеросексуален мъж би трябвало да бъде или изверг, или безвъзвратен глупак, или комична подигравка, която ритат в топките на всеки 15 минути? Защо дамите би трябвало да са смели воини с мускули като Силвестър Сталоун, а не изящни и нежни същества, чиято мощ се крие в тяхната отдаденост и непоколебимост на характера? Нима Дороти от „ Магьосникът от Оз “, Вивиан от „ Хубава жена “ или сестра Ратчит от „ Полет над кукувиче гнездо “ са слаби женски облици, тъй като носят поли и не раздават ритници на всичко що носи XY хромозома?
Пандемията от COVID-19 не съумя да убие великото киноизкуство, само че необолшевишката гражданска война е напът да го реализира. И то не постоянно или някъде, а тъкмо тук и в този момент.
Оставям настрани съвсем телесното омерзение, което провокира у мен безсмислената, абсурдистка боза „ Винаги, на всички места, едновременно “ с ужасяващата си комиксова хармония, свеждаща се в последна сметка до обикновени, мелодраматични послания за третокласници. Драмата е жестока и екзистенциална – новият Холивуд просто ненавижда своята аудитория.
Едно време болшевишките прасета ни пробутваха следния девиз: „ Всичко в името на индивида, всичко за богатството на индивида “. А ние се подсмихвахме тъжно под мустак и мърморехме, че даже можем да назовем въпросния човек по име. Днешната киноиндустрия напълно е възприела похватите на зрелия социализъм и създава филми само в името на расовата и полова диверсификация, без даже да прави незадълбочен опит да опише забавна и завладяваща история.
Мръсният, пълен извратеняк Харви Уайнстийн нанесе на Холивуд рана, надалеч надхвърляща изутите гащи на Алисия Милано, Гуинет Полтроу и никому незнайната чернокожа активистка Тарана Бърк. Революцията, която провокира придвижването MeToo не просто изяде децата си, само че трансформира Страната на фантазиите в на ниска цена леговище на левичарски хунвейбини, унищожили хубостта и завладяващата прегръдка на седмото изкуство с евтината си агитация.
Днес в Холивуд царуват професионалните жертви от вида на злобното и безочливо създание Меган Маркъл, закъснели с 60 години борци за цивилен права, 30-ина годишни некадърници с нулев житейски опит и още по-малко гений, само че с качествено промити мозъци от необолшевишките професори в „ прогресивните “ унивеситети с по 150 000 $ годишна такса.
„ Дисни “ уволни 7000 чиновници в края на предходната година, „ Уорнър “ и „ Нетфликс “ са принудени непрекъснато да захвърлят в мазето подготвени планове, като върхът е напълно приключената повърня „ Батгърл “, за която са изхарчени $180 милиона. Левичарските хрумвания са прелестни, само че не заплащат сметките, не зареждат колата с бензин и сигурно не пълнят киносалоните. Малката нимфа е негърка, Питър Пан – мексикански шмекер, Терминаторът е жена, на следващия ден Бони и Клайд или Ромео и Жулиета ще станат гей двойка с под паника офанзиви и кървящи хемороиди.
Защо ненавиждате хората, които заплащат галактическите ви възнаграждения? Защо всеки бял, хетеросексуален мъж би трябвало да бъде или изверг, или безвъзвратен глупак, или комична подигравка, която ритат в топките на всеки 15 минути? Защо дамите би трябвало да са смели воини с мускули като Силвестър Сталоун, а не изящни и нежни същества, чиято мощ се крие в тяхната отдаденост и непоколебимост на характера? Нима Дороти от „ Магьосникът от Оз “, Вивиан от „ Хубава жена “ или сестра Ратчит от „ Полет над кукувиче гнездо “ са слаби женски облици, тъй като носят поли и не раздават ритници на всичко що носи XY хромозома?
Пандемията от COVID-19 не съумя да убие великото киноизкуство, само че необолшевишката гражданска война е напът да го реализира. И то не постоянно или някъде, а тъкмо тук и в този момент.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ