Бъ­де­ще­то ни е в ту­риз­ма, пра­вим ски зо­на, ще раз­ви­ва­ме

Бъ­де­ще­то ни е в ту­риз­ма, пра­вим ски зо­на, ще раз­ви­ва­ме бал­не­о­ло­гия в с. Бис­т­ри­ца

Про­дъл­жа­ва­ме ин­вес­ти­ци­и­те в ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та, каз­ва кан­ди­да­тът на ГЕРБ за кмет на гра­да инж. Ме­то­ди Чи­мев
Под­ме­них­ме над 20 ки­ло­мет­ра во­доп­ро­вод и ка­на­ли­за­ция, пре­ас­фал­ти­рах­ме де­сет­ки ули­циОб­щин­с­ки­ят съ­вет се пре­вър­на в мяс­то за ис­тин­с­ки дис­ку­сииФо­кус в прог­ра­ма­та ми са ин­вес­ти­ци­и­те в се­ла­та - в ин­ф­рас­т­рук­ту­ра, кул­ту­ра и спорт
Инж. Ме­то­ди Чи­мев е кмет на об­щи­на Дуп­ни­ца от 2011 година За­вър­шил е спе­ци­ал­ност " Хид­рав­ли­ка и пнев­ма­ти­ка " в Тех­ни­чес­кия уни­вер­си­тет в Со­фия. За­ни­ма­вал се е с час­тен се­ме­ен биз­нес в об­ласт­та на ши­ваш­ка­та ин­дус­т­рия. Же­нен, с ед­но де­те. Кан­ди­дат за тре­ти ман­дат от Политическа партия ГЕРБ. Под­к­ре­пен е от още ня­кол­ко пар­тии от це­лия по­ли­ти­чес­ки спек­тър.

- Г-н Чи­мев, Вие сте кан­ди­дат за кмет на Дуп­ни­ца за тре­ти ман­дат. Как­во Ви мо­ти­ви­ра да по­ис­ка­те от­но­во до­ве­ри­е­то на из­би­ра­те­ли­те?

- Ко­га­то пре­ди 8 го­ди­ни за пър­ви път бях из­б­ран за кмет на Дуп­ни­ца, об­щи­на­та се на­ми­ра­ше в из­к­лю­чи­тел­но теж­ко със­то­я­ние. Раз­лич­ни­те ви­до­ве за­дъл­же­ния въз­ли­за­ха об­що на над 20 млн. лева Стис­нах­ме зъ­би и за­поч­нах­ме да ра­бо­тим та­ка, че не са­мо из­п­ла­тих­ме ог­ром­на­та част от дъл­го­ве­те, само че ре­а­ли­зи­рах­ме и ши­ро­ко­об­х­ват­на ин­вес­ти­ци­он­на прог­ра­ма. Не­за­ви­си­мо от то­ва, че бе­ше свър­ше­на мно­го ра­бо­та, част от пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та ос­та­ват. Аз и мо­ят екип пре­це­них­ме, че си зас­лу­жа­ва да по­ис­ка­ме от граж­да­ни­те да ни под­к­ре­пят за тре­ти път - с цел да до­вър­шим важ­ни­те про­ек­ти, за ко­и­то сме по­ло­жи­ли не­мал­ко уси­лия през го­ди­ни­те.

- Как­ви са ос­нов­ни­те Ви пос­ти­же­ния през два­та до­се­гаш­ни ман­да­та?

- За осем го­ди­ни из­вър­ше­ни­те не­ща са тол­ко­ва мно­го, че е труд­но да бъ­дат из­б­ро­е­ни. Ка­то обоб­ще­ние мо­га да ка­жа, че Дуп­ни­ца се пре­вър­на в нор­ма­лен бъл­гар­с­ки град - със сво­и­те пос­ти­же­ния и, раз­би­ра се, проб­ле­ми. Без да под­це­ня­вам ос­та­на­ли­те при­о­ри­те­ти, по ко­и­то сме ра­бо­ти­ли, за мен най-важ­но­то е, че ус­пях­ме да по­доб­рим съ­щес­т­ве­но ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та. Под­ме­них­ме над 20 ки­ло­мет­ра во­доп­ро­вод и ка­на­ли­за­ция, пре­ас­фал­ти­рах­ме де­сет­ки ули­ци, прак­ти­чес­ки поч­ти все­ки про­ект с ев­ро­пейс­ко или на­ци­о­нал­но фи­нан­си­ра­не бе­ше за­мис­лян та­ка, че да бъ­де ин­вес­ти­ра­но мак­си­мал­но в ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та. Не слу­чай­но по­лу­чих­ме и ня­кол­ко наг­ра­ди тък­мо за ма­щаб­ни ин­ф­рас­т­рук­тур­ни ин­вес­ти­ции.

- Кои са ос­нов­ни­те из­точ­ни­ци на фи­нан­си­ра­не, на ко­и­то раз­чи­та­те?

- Как­то ве­че от­бе­ля­зах, ог­ром­ни­ят нас­ле­ден дълг ни зас­та­ви по вре­ме на пър­вия ни ман­дат да спаз­ва­ме из­к­лю­чи­тел­но стро­га фи­нан­со­ва дис­цип­ли­на. До един мо­мент соб­с­т­ве­ни­те при­хо­ди на об­щи­на­та на 90% оти­ва­ха за пок­ри­ва­не на ста­ри нас­ле­де­ни за­дъл­же­ния. Един­с­т­ве­ни­ят из­ход бе­ше да кан­ди­дат­с­т­ва­ме с мно­го и ка­чес­т­ве­ни про­ек­ти, ос­нов­но с ев­ро­пейс­ко фи­нан­си­ра­не, ко­и­то да ком­пен­си­рат дуп­ка­та в бю­дже­та. То­ва е слож­на за­да­ча, за­що­то, кол­ко­то и го­ле­ми въз­мож­нос­ти да пре­дос­та­вят ев­ро­фон­до­ве, те не са в със­то­я­ние да ре­шат всич­ки проб­ле­ми. През вто­рия ман­дат, ве­че по­е­ли глът­ка въз­дух, мо­жех­ме да от­де­ля­ме и сред­с­т­ва за про­ек­ти в ня­кои зо­ни на гра­да и по се­ла­та, в ко­и­то ев­ро­пейс­ко­то фи­нан­си­ра­не не бе­ше въз­мож­но. В край­на смет­ка пос­тиг­нах­ме не­об­хо­ди­мия ба­ланс, та­ка че за осем­те го­ди­ни ин­вес­ти­ци­и­те в раз­ли­чен вид про­ек­ти над­х­вър­ли­ха 100 млн. лева

- А как­во не ус­пях­те да нап­ра­ви­те?

- Все още не сме ре­ши­ли на­пъл­но проб­ле­ма с тре­ти­ра­не­то на би­то­ви­те от­па­дъ­ци. Са­ми зна­е­те, че осъ­щес­т­вя­ва­не­то на та­ки­ва про­ек­ти от­не­ма по­ня­ко­га до­ри де­се­ти­ле­тия. Ве­че сме на фи­нал­на­та пра­ва - през след­ва­щи­те две го­ди­ни проб­ле­мът ще бъ­де окон­ча­тел­но ре­шен - при то­ва по на­чин, га­ран­ти­ращ мак­си­мал­ни еко­ло­гич­ни стан­дар­ти. Съз­на­вам и че сме длъж­ни­ци на хо­ра­та в се­ла­та - в мал­ки­те на­се­ле­ни мес­та съ­що ин­вес­ти­рах­ме не­мал­ко в ин­ф­рас­т­рук­ту­ра, само че за мен то­ва не е дос­та­тъч­но. Ето за­що ак­цен­тът за евен­ту­ал­ния ми тре­ти ман­дат е на­со­чен тък­мо към ин­вес­ти­ци­и­те в се­ла­та - под­мя­на на во­доп­ро­вод и ка­на­ли­за­ция, пре­ас­фал­ти­ра­не на ули­ци­те, оси­гу­ря­ва­не на по-доб­ри въз­мож­нос­ти за кул­тур­ни про­я­ви и спорт.

- Проб­ле­мът, за кой­то го­во­ри­те, ве­ро­ят­но е за­ра­ди то­ва, че ва­ша­та об­щи­на ка­то от­но­си­тел­но го­ля­ма ня­ма пра­во на фи­нан­си­ра­не по Прог­ра­ма­та за раз­ви­тие на сел­с­ки­те ра­йо­ни?

- Точ­но в то­ва е проб­ле­мът. За мен ня­ма ло­ги­ка в на­ши­те се­ла, ко­и­то са 16 на брой, да не мо­же да се из­вър­ши и лев ин­вес­ти­ция с ев­ро­пейс­ки сред­с­т­ва за раз­ли­ка от съ­сед­ни об­щи­ни, в ко­и­то поч­ти всич­ки важ­ни про­ек­ти се осъ­щес­т­вя­ват с па­ри от Прог­ра­ма­та за раз­ви­тие на сел­с­ки­те ра­йо­ни. Нес­п­ра­вед­ли­во е, само че та­ки­ва са ре­ал­нос­ти­те. Не ни ос­та­ва ни­що дру­го, ос­вен да за­пъл­ним праз­ни­на­та, из­пол­з­вай­ки на­ци­о­нал­ни­те прог­ра­ми, а съ­що и въз­мож­нос­ти­те, ко­и­то ни пре­дос­та­вят прог­ра­ми­те за тран­с­г­ра­нич­но сът­руд­ни­чес­т­во. До­пус­ти­ми сме по схе­ми­те Бъл­га­рия - Ма­ке­до­ния и Бъл­га­рия - Сър­бия. При вся­ка по­ка­на по те­зи две схе­ми кан­ди­дат­с­т­ва­ме с по ня­кол­ко про­ек­т­ни пред­ло­же­ния, вклю­чи­тел­но за про­ек­ти, свър­за­ни с раз­ви­ти­е­то на се­ла­та.

- Доп­ре­ди ня­кол­ко го­ди­ни ими­джът на Дуп­ни­ца бе­ше сил­но опет­нен, име­то на гра­да се свър­з­ва­ше пре­дим­но с така наречен Дуп­ниш­ки мо­дел. Ус­пях­те ли да про­ме­ни­те то­зи не­га­ти­вен имидж?

- Да, така наречен Дуп­ниш­ки мо­дел, при кой­то гра­ни­ци­те меж­ду пар­ти­и­те бя­ха мак­си­мал­но раз­ми­ти, а в об­щин­с­кия съ­вет ста­вах­ме сви­де­те­ли на стран­ни, само че за­то­ва пък по жив­с­ков­с­ки поч­ти еди­но­душ­ни ре­ше­ния, от­дав­на е в ми­на­ло­то. Об­щин­с­ки­ят съ­вет се пре­вър­на в мяс­то за ис­тин­с­ки дис­ку­сии, за тър­се­не на адек­ват­ни ре­ше­ния, по­ня­ко­га за ос­т­ри спо­ро­ве, и спо­ред мен та­ка тряб­ва да бъ­де. Не­за­ви­си­мо от то­ва аз и еки­път ми ви­на­ги сме се стре­ме­ли да бъ­дем ди­а­ло­гич­ни, та­ка че да има­ме под­к­ре­па­та на мак­си­ма­лен брой съ­вет­ни­ци. Ня­мам съм­не­ние, че ло­ши­ят имидж на гра­да ни ос­та­на без­въз­в­рат­но в ми­на­ло­то.

- Дуп­ни­ца е в по­ли­те на Ри­ла, в бли­зост до сто­ли­ца­та, с ко­я­то е свър­зан с ма­гис­т­ра­ла, как­то и не­да­леч от ня­кол­ко гра­ни­ци - да­де­нос­ти, ко­и­то би тряб­ва­ло да бла­гоп­ри­ят­с­т­ват раз­ви­ти­е­то на ту­риз­ма. Как­во пра­ви­те в то­ва от­но­ше­ние?

- Ве­ли­ко­леп­но осъз­на­ва­ме фак­та, че Дуп­ни­ца има ог­ро­мен ту­рис­ти­чес­ки по­тен­ци­ал, как­то и че то­зи по­тен­ци­ал на­зад във вре­ме­то е бил сил­но под­це­ня­ван. През пос­лед­ни­те го­ди­ни ре­а­ли­зи­рах­ме ня­кол­ко про­ек­та, свър­за­ни с ту­риз­ма, ка­то нап­ри­мер еко­пъ­те­ка­та " Са­мо­ко­ви­ще­то ", ко­и­то ут­ро­и­ха ту­рис­то­по­то­ка в на­ша­та об­щи­на. Но то­ва са са­мо пър­ви­те стъп­ки. В се­ло Бис­т­ри­ца от­к­рих­ме ми­не­рал­на во­да, ето за­що през след­ва­щи­те го­ди­ни ще нап­ра­вим всич­ко по си­ли­те ни да раз­ра­бо­тим та­зи на­ход­ка и да пре­вър­нем се­ло­то в бал­не­о­цен­тър. Има­ме и мно­го се­ри­о­зен про­ект за из­г­раж­да­не­то на ту­рис­ти­чес­ка и ски зо­на " Дуп­ни­ца ". Об­щи­на­та ни има по­тен­ци­ал да раз­ви­ва съ­що та­ка кул­ту­рен и ре­ли­ги­о­зен ту­ри­зъм, ка­то тук на­деж­ди­те ни са свър­за­ни с от­к­ри­та­та нас­ко­ро от ар­хе­о­ло­зи­те уни­кал­на ран­нох­рис­ти­ян­с­ка ба­зи­ли­ка от III век край се­ло Чер­вен брег, как­то и с ан­тич­на­та и ран­нос­ред­но­ве­ков­на кре­пост в мес­т­ност­та Кър­шия. Изоб­що в об­ласт­та на ту­риз­ма в об­щи­на­та ни ско­ро ще се слу­чат не­ща, ко­и­то ве­ро­ят­но ще про­ме­нят об­ли­ка не са­мо на Дуп­ни­ца, само че и на це­лия ни ре­ги­он.

- Как про­ти­ча пре­диз­бор­на­та кам­па­ния във Ва­ша­та об­щи­на? Има ли уда­ри под по­я­са?

- Гра­ду­сът на по­ли­ти­чес­ко­то нап­ре­же­ние, раз­би­ра се, се по­кач­ва с все­ки из­ми­нал ден, само че чес­т­но ка­за­но, не съм за­бе­ля­зал ня­как­ви ек­с­це­сии. Има кан­ди­да­ти, ко­и­то са срав­ни­тел­но не­о­пит­ни и обе­ща­ват не­ре­а­лис­тич­ни не­ща, само че из­би­ра­те­ли­те са твър­де скеп­тич­ни по от­но­ше­ние на та­къв вид пре­диз­бор­но по­ве­де­ние. Аз и мо­ят екип сме си на­ло­жи­ли да иг­ра­ем чес­т­но, да бъ­дем скром­ни, ко­га­то го­во­рим за пос­тиг­на­то­то. Не­ка хо­ра­та пре­це­нят до­кол­ко сме ус­пе­ли. Не обе­ща­ва­ме не­из­пъл­ни­мо­то. Ин­те­лек­тът на из­би­ра­те­ли­те не би­ва да се под­це­ня­ва. 

- Как­во очак­ва­те да се слу­чи на 27 ок­том­в­ри в Дуп­ни­ца?

- Очак­вам хо­ра­та да нап­ра­вят ра­зу­мен из­бор. Дуп­ни­ца ве­че е нор­ма­лен град с нор­мал­но мис­ле­щи и стъ­пи­ли на зе­мя­та из­би­ра­те­ли. Фак­тът, че зад мен сто­ят не са­мо ГЕРБ, само че и пар­тии ка­то Съюз на демократичните сили, Пар­тия на зе­ле­ни­те и други, ко­и­то ина­че учас­т­ват със са­мос­то­я­тел­ни лис­ти за об­щин­с­ки съ­вет­ни­ци, ми да­ва уве­ре­ност, че не­ща­та мо­гат да бъ­дат ре­ше­ни още на пър­вия тур. Не де­лим из­би­ра­те­ли­те на на­ши и ва­ши, на сре­щи­те ни в квар­та­ли­те на гра­да и по се­ла­та е пъл­но с хо­ра с раз­лич­ни по­ли­ти­чес­ки въз­г­ле­ди. Ето за­що съм уве­рен, че през след­ва­щи­те че­ти­ри го­ди­ни ще про­дъл­жим нап­ред за­ед­но с граж­да­ни­те на об­щи­на­та.

Топ 10 на пос­тиг­на­то­то от Ме­то­ди Чи­мев
Най-ма­щаб­ни­ят в стра­на­та со­ци­а­лен ев­роп­ро­ект за из­г­раж­да­не­то на со­ци­ал­ни жи­ли­ща. За око­ло 6.5 млн. лева са из­г­ра­де­ни и об­за­ве­де­ни 150 жи­ли­ща, в ко­и­то през днешния ден жи­ве­ят над 400 дуп­ни­ча­ниЕд­на от най-мо­дер­ни­те спор­т­ни за­ли в Бъл­га­рия с ка­па­ци­тет от над 1500 мес­та. В нея еже­год­но се про­веж­дат де­сет­ки спор­т­ни със­те­за­ния от на­ци­о­на­лен и меж­ду­на­ро­ден ма­щаб. Стой­ност­та на про­ек­та е 4.5 млн. лева.То­тал­но бла­го­ус­т­ройс­т­во, вклю­чи­тел­но под­мя­на на во­доп­ро­вод и ка­на­ли­за­ция, във всич­ки по-го­ле­ми дуп­ниш­ки квар­та­ли - жк " Бис­т­ри­ца ", жк " Дуп­ни­ца ", жк " Раз­ве­се­на вър­ба ", жк " Вел­чо­ва за­ве­ра " и др.Ус­пеш­но ре­а­ли­зи­ран прокт за ин­тег­ри­ран град­с­ки тран­с­порт, в рам­ки­те на кой­то бя­ха пре­ас­фал­ти­ра­ни де­сет­ки ки­ло­мет­ри от най-нев­рал­гич­ни­те път­ни учас­тъ­ци, за­ку­пе­ни мо­дер­ни ав­то­бу­си и въ­ве­де­на ин­те­ли­ген­т­на сис­те­ма за уп­рав­ле­ние на тран­с­пор­таПъл­на под­мя­на на улич­но­то ос­вет­ле­ние в гра­да с ЛЕД ос­ве­ти­тел­ни те­лаПъл­на про­мя­на на об­ли­ка на град­с­кия цен­тър, вклю­чи­тел­но из­г­раж­да­не на един от най-кра­си­ви­те фон­та­ни в бъл­гар­с­кия юго­за­падИз­г­раж­да­не на два Цен­тъ­ра за нас­та­ня­ва­не от се­ме­ен типИз­г­раж­да­не на но­ва­та дет­с­ка гра­ди­на " Меч­та ", в мо­мен­та се за­вър­ш­ва и вто­ра в най-го­ле­мия квар­тал - жк " Бис­т­ри­ца " Га­зи­фи­ка­ция на всич­ки об­щин­с­ки учи­ли­ща и дет­с­ки гра­ди­ни, как­то и на ед­на­та от две­те сгра­ди на об­щин­с­ка бол­ни­ца " Св. Иван Рил­с­ки ", ко­я­то бе и на­пъл­но са­ни­ра­наСа­ни­ра­не на об­що 30 жи­лищ­ни бло­ка със сред­с­т­ва от На­ци­о­нал­на­та прог­ра­ма за енер­гий­на ефек­тив­ност и Оперативна програма “Регионално развитие”