Базите, в които допреди години децата са ходили на лагери

Базите, в които допреди години децата са ходили на лагери изчезват. Това съобщи в изявление за БГНЕС Ивайло Шопски, секретар на Националната гражданска самодейност „ Да върнем ученическите лагери на децата ”.

Ивайло Шопски работи известно време в държавното сдружение „ Ученически отдих и спорт ”, което му дава да стопанисва почивната база „ Шумнатица ” в Боровец. Той трансформира мястото в дом на пътуващото читалище „ Бащино огнище ”, където организира патриотични беседи, игри и съумява да го трансформира в място за българщина. Работата му в базата не продължава дълго, напуща я, откакто тогавашният изпълнителен шеф на сдружението Цветелина Николова е отстранена от поста.

„ При това управление на „ Ученически отдих и спорт ” имаше известна воля за смяна, имаше воля да се върви в вярната посока. В момента, в който Цветелина Николова беше отстранена от поста си и пристигна новото управление още веднъж изчезна тази воля някъде. Няколко месеца се пробвах от вътрешната страна посредством писма, сигнали, образци, тактики, които пиша да въздействам на тези процеси, само че видях, че те са необратими от вътрешната страна. Процесът на разпад е прекомерно мощен и не мога да го спра. Затова аз не виждах повече мястото си там и напуснах. Въпреки напъните ми не съумях да трансформира системата. Системата, когато си вътре, те пресира по подобен метод, че хората, на които им се работи и желаят да създадат нещо се трансформират във врагове. Затова взех решение в един миг, че аз би трябвало да направя нещо за спасението освен на тази, а на всички бази. Това беше мотивът да си потегли от „ Шумнатица ” макар големия труд, който беше положен там от мен и от всички доброволци ”, споделя с носталгия Шопски.

Според него смущаващото в активността на държавната конструкция е, че липсва информация за точния брой на базите, в които децата могат да почиват и, за които страната всяка година отделя по близо 4 млн. лв., с цел да действат.

„ Нямам никаква визия за какво тази информация се крие. Може би би трябвало да се обърнете въпроса към тези, които разполагат с нея. Всеки един жител може да се опита да се снабди с такава информация, в действителност обаче няма на никое място изнесена информация ясно и тъкмо. Нито за регламента, нито за броя на базите, нито какъв брой тъкмо могат да одобряват да речем на следващия ден са в подготвеност да одобряват група, не се знае. По документи са някъде към 30 бази, само че аз имам подозрение, че те са по-малко в действителност ”, разяснява секретарят на гражданската самодейност.

На въпрос дали по този метод не се цели в един миг тези бази да се разпродадат, Шопски съобщи, че няма да разрешат това да се случи.

„ Трябва да спасим тези бази и те да останат държавни и да останат на децата ни, с цел да ги има на следващия ден. Когато децата идваха в лагера, аз им споделях да пазят базите, които са ги строили техните родители и дядовци, тъй като в случай че е през днешния ден, ние не може да ги построим, само че имаме отговорността най-малко да ги запазим. Затова желаеме да излезе изпълнителният шеф или министърът на образованието и да кажат каква е тактиката за развиване, да ни дават в идващите 20 години, какво ще се случва с базите и по какъв начин ще го обезпечат това да е реалност, а освен на хартия ”, изясни Шопски.

До момента той е посетил 24 бази и макар, че сега те са в окаяно положение, към момента има късмет да бъдат избавени, а децата нямат потребност да почиват в 5 или 6 звездни хотели на баснословни цени.

„ Базите са ни прелестни и с доста малко могат да станат това, което би трябвало. На децата не им би трябвало разкош, с цел да дойдат и да научат нещо и да се забавляват. На тях им би трябвало да е чисто, да е подредено, да има естествени битови условия. Луксът не е нещо неприятно, само че не е нужното изискване, с цел да отидеш. Ние имаме едни прелестни бази. Никой не може да ни върне детските години, спомените, преживяванията. Тези деца, които бяха на „ Шумнатица “, които заран ставаха да подвигат знамето, които вечер бяха край лагерния огън, където си разказвахме истории за хайдути… Те един ден няма да помнят какво са яли или дали са били на басейн, само че постоянно ще си спомнят по какъв начин са вдигали знамето и по какъв начин са носили дърва за огъня ”, безапелационен е Шопски.

Секретарят на самодейността е безапелационен, че битката продължава. Сега на ход е просветителното министерство, което ще разбере за сериозните планове на жителите, когато внесат подписката, която сега събират. Надява се, че ще бъдат поканени и на диалог, тъй като би трябвало да се сътвори цялостна политика за ръководството и стопанисването на базите. /БГНЕС