Това, което има значение, е за какво живееш и за какво си готов да умреш
Баща ми споделяше:
Винаги помни, че няма никакво значение дали си жив или мъртъв. Това, което има значение, е защо живееш и защо си подготвен да умреш.
Така постоянно в думите „ обичам те “ влагаме голямо „ аз “ и малко „ теб “.
Използваме „ обичам “ като съюз, а не като глагол, предполагащ деяние.
Няма смисъл просто да се взираме в празното пространство с вярата да забележим Бога; вместо това би трябвало да се вгледаме деликатно в близък си – някой, който Бог е извикал за живот, някой, за който Бог е починал.
Всеки срещнат има право на съществувание, тъй като е скъп самичък по себе си, а ние не сме привикнали с това.
Приемането на другостта е заплаха за нас, то ни заплашва.
Да признаем правото на другия да бъде самичък себе си, може да значи признание на правото му да ни убие.
Но в случай че слагаме ограничавания пред правото му да съществува, това не е никакво право.
Да се обича е мъчно. Христос е бил разпънат, тъй като е проповядвал обич, ужасяваща хората, обич, изискваща цялостен отвод: тя предвещава смърт…
Бог ни оказва помощ, когато няма кой различен да ни помогне. Той идва сега на най-голямо напрежение, когато сме на края на силите си, когато сме във вихъра на водовъртежа.
В избран смисъл отчаянието е в центъра на нещата, стига да сме подготвени да преминем през него…
Денят, в който Бог отсъства, когато мълчи – това е началото на молитвата.
Не когато имаме да кажем доста неща, а когато се обърнем към Бога с думите:
Не мога да пребивавам без Теб, за какво си толкоз нечовечен, за какво мълчиш?
Това знание, което или би трябвало да намерим, или да умрем – то ни кара да проникнем до мястото, където ще се озовем в Присъствието.
Ако се вслушваме в това, което сърцата ни знаят за любовта и копнежа, и не се уплашим от отчаянието, ще открием, че успеха постоянно е неговата друга страна.
И идва време, когато сърцата ни се изпълват с блян по самия Бог – не по неговите блага, а по самия Него.
В погледа, който става все по-дълбок и втренчен във вечността, се появява горест, постоянно в моменти на най-голямо задоволство и благополучие.
Появява се блян по дома, само че по един дом, който няма география, по един дом, в който има обич, дълбочина и живот.
Митрополит Антоний Сурожски
