Баща ми беше като подвижна енциклопедия. И умееше да разказва

Баща ми беше като преносима енциклопедия. И умееше да споделя извънредно увлекателно. Всичко, което знам за произхода и родината си, съм го научил точно от него.

Много пъти татко ми ми е разказвал за спомените си от 10 ноември 1938 година. В дребното южногерманско градче, в което съм роден и отраснал, погромът против евреите се прави не на 9 ноември вечерта, а на идната заран. Тогава татко ми е бил възпитаник в първи клас и след часовете класният началник посъветвал децата следното: след учебно заведение, по пътя си към у дома, да заобикалят региона на синагогата и еврейските къщи, тъй като там можело да стане рисково.

Една срамна страница в немската история

И както може да се чака от шест-седемгодишни хлапета, това напътствие на учителя разпалило у татко ми и приятелите му любопитството им. Те решили да се уверят сами какво толкоз ужасно можело да се случи измежду бял ден в тази дълбока провинция. И в действителност имало какво да видят: да вземем за пример горяща синагога и пожарникари, които не предприемали нищо за потушаването на пожара; потрошени стъкла на витрини и опустошени магазини, благосъстоятелност на евреи. Децата станали очевидци и на това по какъв начин цялата мебелировка на едно еврейско семейство била изхвърлена напряко на улицата през прозорците на първия етаж на постройката. 

Междувременно събитията от утринните часове на 10 ноември 1938 в дребното южногерманско градче, в което живеели не повече от трийсетина евреи, от дълго време са проучени и съответно документирани. Много бих желал обаче да попитам татко ми още нещо: по какъв начин са реагирали моите баба и дядо на това, което техният максимален наследник им разказал? Дали са се пробвали да му обяснят по някакъв метод това, което през днешния ден се счита за необяснимо? Как са коментирали обстоятелството, че единствено на 300 метра от тяхната къща са се случили ужасяващи неща: цялото имущество на еврейските фамилии е било унищожено, дамите и децата са били откъснати от съпрузите и бащите си, които още в ранните часове на деня са били арестувани и отведени със специфичен трен в концентрационния лагер Дахау.

Всъщност, аз знам по какъв начин биха могли да звучат отговорите на тези въпроси. Баба ми и дядо ми не са били уверени нацисти и съм сигурен, че е било по този начин. Но те са си затваряли очите и са си мълчали, сходно на милиони други германци. Защото родителите на четири невръстни деца рядко са подготвени да станат герои или мъченици. Моите баба и дядо са знаели за съществуването на концентрационния лагер Дахау, както и какво се е случвало в него - изключително откакто кметът на града и няколко общински съветници от Социалдемократическата партия са били изпратени в него през 1933 в продължение на няколко седмици. Освен това нали на прицел са били евреите? Та ние, католиците, какво общо имаме с тях, са си мислели те. И вероятно са се питали защо тогава изобщо да поемат риска?

Началото на открития гнет

Систематичното уединяване и отнемане от права на евреите не е почнало през ноември 1938 година. Още в седмиците, откакто Хитлер идва на власт, върху витрините на еврейските магазини се появяват първите надписи " Не купувайте от евреи ". Още тогава стартират уволненията на чиновници и забраните за практикуване на специалността на лекари, юристи и публицисти от еврейски генезис. Да не забравяме расистките Нюрнбергски закони, отчуждаванията и още доста други неправилни неща, осъществени тогава. Но събитията от 9 и 10 ноември 1938-ма възвестяват началото на открития гнет - пред очите на немския народ.

Моето семейство е подминавало с безмълвие протичащото се. А това ме кара да се срамя. Дори и цели 80 години по-късно.