Учени откриха в Гренландия нeпозната популация от бели мечки
Бързото размразяване на арктическия морски лед съставлява сериозна опасност за оцеляването на белите мечки , които го употребяват като платформа за лов на тюлени. Учени обаче са разкрили нова популация от уязвимия тип в югоизточната част на Гренландия, която употребява частите лед, които се откъсват от сладководните ледници в района, съобщи Франс прес.
Откриването на популацията, разказано в обява в влиятелното сп. " Сайънс ", усилва опцията най-малко някои представители на типа да оцелеят през този век, като се знае, че арктическият морски лед се чака да изчезне изцяло през лятото.
Според Кристин Лайдре от Вашингтонския университет и Гренландския институт за естествени запаси един от огромните въпроси е къде ще могат да се задържат белите мечки. " Мисля, че новата популация може да ни даде някои отговори ", споделя изследователката.
Лайдре и сътрудниците ѝ в началото прекарват две години в изявленията с ловци от народа на инуитите. Впоследствие - в интервала сред 2015 и 2021 година, учените стартират работа на терен, в район, който не е задоволително добре изследван заради непредсказуемото си време, изобилните снеговалежи и планините.
Всяка година откривателите прекарват там по един месец напролет, настанявайки се допустимо най-близо до местообитанието на белите мечки. Смята се, че новата популация наброява няколкостотин индивида. Мечките са били снабдени с устройства за сателитно следене . Учените са събрали ДНК проби посредством хващане на някои от тях или посредством потребление на стрелички за взимане на биопсия.
" Става въпрос за най-изолираната генетично популация от бели мечки на планетата ", споделя Бет Шапиро, съавтор на проучването и генетик от Калифорнийския университет в Санта Крус. " Знаем, че тази популация е живяла изолирано от другите бели мечки най-малко няколкостотин години ", добавя тя.
За разлика от братовчедите си, тези животни по-скоро са домошари и не се отдалечават доста, с цел да ловуват. Изолацията им се дължи на географското състояние на дома им: комплициран пейзаж от фиорди в южния завършек на Гренландия , надалеч под Северния полярен кръг, без място, където да отидат. На запад се издигат внушителни планини, а на изток - бързото течение на водите на Датския пролив.
Когато се окажат понесени от това течение, мечките скачат от леда и се връщат назад към своите фиорди, изяснява Кристин Лайдре. Според откривателите някои животни е трябвало да изминат повече от 150 километра, с цел да се върнат вкъщи.
Докато морският лед обезпечава платформа за лов за множеството от почти 26 000 бели мечки в Арктика , " братовчедите " им в югоизточната част на Гренландия имат достъп до него единствено през четири месеца - от февруари до края на май.
През останалите осем месеца белите мечки разчитат на части сладководен лед, които се откъсват от ледниците и се озовават непосредствено в морето.
Много следва да бъде проучено при белите мечки в тази част на Гренландия. Измерванията демонстрират, че възрастните женски са по-дребни и наподобява имат по-малко дребни. Поради неналичието на дълготрайни данни обаче е мъчно да се вършат изводи.
Кристин Лайдре предизвестява да не се разпореждат прекомерни очаквания на актуалното изследване. Белите мечки - емблематични животни сами по себе си, само че и скъп запас за хората в района, няма да бъдат избавени, в случай че не се подхващат незабавни дейности за битка с климатичните промени.
Популацията в Гренландия обаче може да има по-големи шансове за оцеляване спрямо останалите. В други гренландски райони също има ледници, които приключват непосредствено в морето. В бъдеще те могат да се трансфорат в дребни климатични убежища.
Откриването на популацията, разказано в обява в влиятелното сп. " Сайънс ", усилва опцията най-малко някои представители на типа да оцелеят през този век, като се знае, че арктическият морски лед се чака да изчезне изцяло през лятото.
Според Кристин Лайдре от Вашингтонския университет и Гренландския институт за естествени запаси един от огромните въпроси е къде ще могат да се задържат белите мечки. " Мисля, че новата популация може да ни даде някои отговори ", споделя изследователката.
Лайдре и сътрудниците ѝ в началото прекарват две години в изявленията с ловци от народа на инуитите. Впоследствие - в интервала сред 2015 и 2021 година, учените стартират работа на терен, в район, който не е задоволително добре изследван заради непредсказуемото си време, изобилните снеговалежи и планините.
Всяка година откривателите прекарват там по един месец напролет, настанявайки се допустимо най-близо до местообитанието на белите мечки. Смята се, че новата популация наброява няколкостотин индивида. Мечките са били снабдени с устройства за сателитно следене . Учените са събрали ДНК проби посредством хващане на някои от тях или посредством потребление на стрелички за взимане на биопсия.
" Става въпрос за най-изолираната генетично популация от бели мечки на планетата ", споделя Бет Шапиро, съавтор на проучването и генетик от Калифорнийския университет в Санта Крус. " Знаем, че тази популация е живяла изолирано от другите бели мечки най-малко няколкостотин години ", добавя тя.
За разлика от братовчедите си, тези животни по-скоро са домошари и не се отдалечават доста, с цел да ловуват. Изолацията им се дължи на географското състояние на дома им: комплициран пейзаж от фиорди в южния завършек на Гренландия , надалеч под Северния полярен кръг, без място, където да отидат. На запад се издигат внушителни планини, а на изток - бързото течение на водите на Датския пролив.
Когато се окажат понесени от това течение, мечките скачат от леда и се връщат назад към своите фиорди, изяснява Кристин Лайдре. Според откривателите някои животни е трябвало да изминат повече от 150 километра, с цел да се върнат вкъщи.
Докато морският лед обезпечава платформа за лов за множеството от почти 26 000 бели мечки в Арктика , " братовчедите " им в югоизточната част на Гренландия имат достъп до него единствено през четири месеца - от февруари до края на май.
През останалите осем месеца белите мечки разчитат на части сладководен лед, които се откъсват от ледниците и се озовават непосредствено в морето.
Много следва да бъде проучено при белите мечки в тази част на Гренландия. Измерванията демонстрират, че възрастните женски са по-дребни и наподобява имат по-малко дребни. Поради неналичието на дълготрайни данни обаче е мъчно да се вършат изводи.
Кристин Лайдре предизвестява да не се разпореждат прекомерни очаквания на актуалното изследване. Белите мечки - емблематични животни сами по себе си, само че и скъп запас за хората в района, няма да бъдат избавени, в случай че не се подхващат незабавни дейности за битка с климатичните промени.
Популацията в Гренландия обаче може да има по-големи шансове за оцеляване спрямо останалите. В други гренландски райони също има ледници, които приключват непосредствено в морето. В бъдеще те могат да се трансфорат в дребни климатични убежища.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ