Екранопланът на СССР, който трябваше да лови американски подводници
" Бартини-Бериев " (Bartini-Beriev VVA-14) трябваше да е страшилището за американските нуклеарни подводници в разгара на Студената война сред Съюз на съветските социалистически републики и Запада.
В това време на непрестанно усъвършенстване правителствата бяха подготвени да финансират все по-амбициозни технологии с вярата да получат преимущество в конкуренцията във въоръжаването. А една от сферите, в които Съветският съюз желаеше предимство, бе при отбраната от американските нуклеарни подводници към границите си.
През 70-те години на ХХ век VVA-14 е основан като повсеместен боен аероплан с отвесно политане и кацане, който може да работи както над суша, по този начин и над водни пространства в лов за чужди подводници.
Самолетът-амфибия е дело на Роберт Людвигов Бартини - италиански академик и самолетен инженер, който се реалокира в Съюз на съветските социалистически републики след завземането на властта в Италия от фашистите през 1922 година Там той съумява да разгърне капацитета си, като създава редица новаторски технологии за Съветския съюз, които стават известни по целия свят. Заради благородното му родословие (той е противозаконен наследник на 17-годишна госпожица от доблестен генезис във Фиуме, в този момент Риека) Бартини е наименуван Червеният барон (Barone Rosso).
Но и неговата орис не е доста по-различна от тази на милиони руснаци по времето на Сталин. През 1938 година, по време на огромната чистка, той е упрекнат, че е италиански разузнавач и наказан на 10 години затвор. Въпреки изпращането му в ГУЛАГ Бартини продължава да проектира самолети за Експерименталното конструкторско бюро. Той оказва помощ на Андрей Туполев за дизайна на бомбардировача Ту-2.
Бартини е освободен от пандиза след 8 години - през 1946-а, и още веднъж се захваща с работата си. Той създава " Теория за междуконтиненталния превоз на Земята ", в която заключава, че оптималното транспортно средство е амфибия, която взима само предимствата на корабите, хеликоптерите и самолетите. Червеният барон дори измисля име за такива машини - екраноплан. На тази база Бартини проектира MVA-62 - летяща амфибия, която излетява и каца отвесно от съвсем всяка повърхнина.
Бартини и конструкторско бюро " Бериев ", учредено от Георгий Бериев през 1934 година, не престават да изследват концепцията и в последна сметка разработват амфибията VVA-14 (Вертикально Взлетающая Амфибия-14, с общо 14 двигателя), предопределена за разкриване на противников подводници, и която може да служи също по този начин като платформа за търсене и избавяне на свои военнослужещи.
Апаратът е конструиран в три етапи с три разнообразни прототипа. Първо VVA-14M1 е тествал аеродинамичните и летателни характерности. Вторият първообраз - VVA-14M2, е основан, с цел да се откри дали двата мотора, инсталирани в горната част, ще съумеят да вкарат задоволително налягане под фюзелажа, с цел да поддържат летенето. А също и дали 12-те мотора RD-36-35PR ще осигурят стабилно отвесно политане и кацане. Третият първообраз - VVA-14M3, към този момент е трябвало да носи предвидените по план оръжейни системи.
В последна сметка 12-те мотора съумяват да обезпечат отвесното политане и кацане както от земна повърхнина, по този начин и от водна. А двата огромни мотора поддържат постоянна летежна фаза с задоволителна скорост.
Първият полет на VVA-14 е сбъднат на 4 септември 1972 година, като излитането е от стандартна писта. Първият първообраз на амфибията прави първото си политане от вода 3 години по-късно. Уникалната форма на самолета кара конструкторите да го нарекат Змей Горянин.
Първият първообраз минава общо 103 тестови часа при 107 полета. Достига максимална скорост на хвърчене от 760 км/ч, крайцерска скорост 640 км/ч, а максималната дължина на полета е била 2450 км на височина сред 8000 и 10 000 метра.
Екранопланът е дълъг 26 и висок 6 метра, а площта на крилата му е 217 кв.м. Самите крила имат обсег 28 метра, а масата на амфибията, без товар и без тримата пилоти, е 35 тона.
В това време на непрестанно усъвършенстване правителствата бяха подготвени да финансират все по-амбициозни технологии с вярата да получат преимущество в конкуренцията във въоръжаването. А една от сферите, в които Съветският съюз желаеше предимство, бе при отбраната от американските нуклеарни подводници към границите си.
През 70-те години на ХХ век VVA-14 е основан като повсеместен боен аероплан с отвесно политане и кацане, който може да работи както над суша, по този начин и над водни пространства в лов за чужди подводници.
Самолетът-амфибия е дело на Роберт Людвигов Бартини - италиански академик и самолетен инженер, който се реалокира в Съюз на съветските социалистически републики след завземането на властта в Италия от фашистите през 1922 година Там той съумява да разгърне капацитета си, като създава редица новаторски технологии за Съветския съюз, които стават известни по целия свят. Заради благородното му родословие (той е противозаконен наследник на 17-годишна госпожица от доблестен генезис във Фиуме, в този момент Риека) Бартини е наименуван Червеният барон (Barone Rosso).
Но и неговата орис не е доста по-различна от тази на милиони руснаци по времето на Сталин. През 1938 година, по време на огромната чистка, той е упрекнат, че е италиански разузнавач и наказан на 10 години затвор. Въпреки изпращането му в ГУЛАГ Бартини продължава да проектира самолети за Експерименталното конструкторско бюро. Той оказва помощ на Андрей Туполев за дизайна на бомбардировача Ту-2.
Бартини е освободен от пандиза след 8 години - през 1946-а, и още веднъж се захваща с работата си. Той създава " Теория за междуконтиненталния превоз на Земята ", в която заключава, че оптималното транспортно средство е амфибия, която взима само предимствата на корабите, хеликоптерите и самолетите. Червеният барон дори измисля име за такива машини - екраноплан. На тази база Бартини проектира MVA-62 - летяща амфибия, която излетява и каца отвесно от съвсем всяка повърхнина.
Бартини и конструкторско бюро " Бериев ", учредено от Георгий Бериев през 1934 година, не престават да изследват концепцията и в последна сметка разработват амфибията VVA-14 (Вертикально Взлетающая Амфибия-14, с общо 14 двигателя), предопределена за разкриване на противников подводници, и която може да служи също по този начин като платформа за търсене и избавяне на свои военнослужещи.
Апаратът е конструиран в три етапи с три разнообразни прототипа. Първо VVA-14M1 е тествал аеродинамичните и летателни характерности. Вторият първообраз - VVA-14M2, е основан, с цел да се откри дали двата мотора, инсталирани в горната част, ще съумеят да вкарат задоволително налягане под фюзелажа, с цел да поддържат летенето. А също и дали 12-те мотора RD-36-35PR ще осигурят стабилно отвесно политане и кацане. Третият първообраз - VVA-14M3, към този момент е трябвало да носи предвидените по план оръжейни системи.
В последна сметка 12-те мотора съумяват да обезпечат отвесното политане и кацане както от земна повърхнина, по този начин и от водна. А двата огромни мотора поддържат постоянна летежна фаза с задоволителна скорост.
Първият полет на VVA-14 е сбъднат на 4 септември 1972 година, като излитането е от стандартна писта. Първият първообраз на амфибията прави първото си политане от вода 3 години по-късно. Уникалната форма на самолета кара конструкторите да го нарекат Змей Горянин.
Първият първообраз минава общо 103 тестови часа при 107 полета. Достига максимална скорост на хвърчене от 760 км/ч, крайцерска скорост 640 км/ч, а максималната дължина на полета е била 2450 км на височина сред 8000 и 10 000 метра.
Екранопланът е дълъг 26 и висок 6 метра, а площта на крилата му е 217 кв.м. Самите крила имат обсег 28 метра, а масата на амфибията, без товар и без тримата пилоти, е 35 тона.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ