Радио „Свободна Европа“: Срещата от Процеса Бърдо-Бриони
Бърдо. Лидерите на седем балкански страни се срещнаха през днешния ден в Бърдо край Кран в Словения на среща от Процеса Бърдо-Бриони. Те също по този начин одобриха взаимна декларация, призоваваща Европейския съюз да форсира договарянията със страните кандидатки, обобщава македонската редакция на Радио „ Свободна Европа “ .
Президентите на Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Сърбия, Словения и Хърватия през днешния ден по време на десетата среща от Процеса Бърдо Бриони в взаимна декларация приканиха Европейския съюз да стартира договаряния за присъединение със Скопие и Тирана без повече закъснение.
" Ние мощно поддържаме започването на договаряния за участие в Европейски Съюз с Албания и Северна Македония, като наложителен въпрос, без спомагателни закъснения ", се споделя в документа и се приканва за безвизов режим за всички страни в района.
Президентът на С. Македония Стево Пендаровски на среща със своите балкански сътрудници също изиска процесът на присъединение да не бъде съкрушен с исторически въпроси.
„ По отношение на нашия проблем в интеграциите не беше споделено мнението, че процесът на европейска интеграция, процесът на договаряния като цяло не би трябвало въобще да бъдат обременявани с исторически несъгласия, че историческите проблеми и тълкования на исторически събития нямат безусловно нищо общо с евро-атлантическата интеграция и полезности, които страните-членки на тези организации почитат ", сподели Пендаровски.
Несигурността по отношение на европейската интеграция на С. Македония продължава към този момент, откакто София блокира Скопие по нерешени, най-вече исторически въпроси, а новото служебно държавно управление в София, което ще управлява страната до изборите през юли, съобщи, че няма желание да анулира ветото.
Пендаровски сподели, че през идващия интервал няколко от участниците в срещата от Процеса Бърдо-Бриони, изключително двамата президенти на Хърватия и Словения, дадоха обещание в границите на Европейския съюз да се опитат с техните начинания да дадат нов подтик на разногласието сред С. Македония и България.
Зоран Миланович: Навлиза се в " интимното пространство " на Северна Македония
Хърватският президент Миланович от своя страна оцени, че Северна Македония е в невъзможна позиция в процеса на европейска интеграция.
„ Не всички са на едно равнище в хода на договарянията. Някои са напред, други са обратно. Северна Македония се намира в невъзможна позиция. Това е тематика, която въобще не засегнахме в днешните диалози, нито в текста на взаимната декларация, нито македонците въобще настояха за нея. " Става дума за изискванията, които са им сложени в релативно зряла фаза на договарянията с Европейски Съюз, и се отнася до наличието в някои учебници по история в Македония ", сподели Миланович.
Той уточни, че както Словения, по този начин и Хърватия са имали доста оживени и динамични връзки, където Словения слага някои условия, само че, както той сподели, той в никакъв случай не е усещал или виждал, че Словения желае да навреди на Хърватия или да й попречи или унижи.
„ Каква е в този момент формалната политика на държава-членка на Европейски Съюз и това, което прави със Северна Македония и аз го наричам„ нахлуване в непознатото “, т.е. „ нахлуване в интимното пространство “. Да се желае от страна кандидатка, която по време на договаряния за участие, да показа своя народен произход в учебниците по история по този начин, както се изисква от прилежаща страна. Това е нахлуване в интимно пространство и не се прави по този начин. " Ще се опълчва намерено на това, " сподели Миланович.
„ Компромисна декларация “
Домакин на срещата бяха словенският президент Борут Пахор и неговият хърватски сътрудник Зоран Миланович, водачите на двете страни в района, които са членки на Европейския съюз. Пахор оцени срещата като сполучлива и добави, че в декларацията има взаимни отстъпки.
„ Призоваваме Европейския съюз да преглежда района на Западните Балкани като цяло, а освен като обособени страни, с които той договаря. Това е взаимен развой. " Европейски Съюз би трябвало да форсира разширението, а страните от Западните Балкани би трябвало да ускорят промените, " сподели домакинът на срещата, словенският президент Борут Пахор.
Междувременно хърватският президент Миланович съобщи, че някои елементи от декларацията са променени по искане на Сърбия. Той добави, че има някои различия, наричайки дневния ред на президента на Косово Вьоса Османи „ по-амбициозен “.
За несъгласия загатна и сръбският президент Александър Вучич. Той сподели, че те упорстват в взаимната декларация да се одобри точка по отношение на неппроменянето на границите на Западните Балкани.
" Сърбия се ангажира да не трансформира границите в сходство с резолюцията на Организация на обединените нации. Нашата самодейност не беше призната, само че сме удовлетворени от другата част на текста, " сподели Вучич.
Балканските граници са упоменати в декларацията
Границите на Балканите се загатват един път в частта, в която се акцентира, че „ с участието в Европейския съюз границите сред държавите-членки стават по-малко значими, което обезпечава повече пространство за взаимно битие на разнообразни национални идентичности “.
Процесът Бърдо-Бриони е взаимна словенско-хърватска самодейност, стартирана през 2010 година от Борут Пахор, който тогава беше министър-председател на Словения, а задачата на самодейността е да се ускори взаимното доверие и помощ на страните от Западните Балкани по пътя към Европейски Съюз.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Президентите на Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Сърбия, Словения и Хърватия през днешния ден по време на десетата среща от Процеса Бърдо Бриони в взаимна декларация приканиха Европейския съюз да стартира договаряния за присъединение със Скопие и Тирана без повече закъснение.
" Ние мощно поддържаме започването на договаряния за участие в Европейски Съюз с Албания и Северна Македония, като наложителен въпрос, без спомагателни закъснения ", се споделя в документа и се приканва за безвизов режим за всички страни в района.
Президентът на С. Македония Стево Пендаровски на среща със своите балкански сътрудници също изиска процесът на присъединение да не бъде съкрушен с исторически въпроси.
„ По отношение на нашия проблем в интеграциите не беше споделено мнението, че процесът на европейска интеграция, процесът на договаряния като цяло не би трябвало въобще да бъдат обременявани с исторически несъгласия, че историческите проблеми и тълкования на исторически събития нямат безусловно нищо общо с евро-атлантическата интеграция и полезности, които страните-членки на тези организации почитат ", сподели Пендаровски.
Несигурността по отношение на европейската интеграция на С. Македония продължава към този момент, откакто София блокира Скопие по нерешени, най-вече исторически въпроси, а новото служебно държавно управление в София, което ще управлява страната до изборите през юли, съобщи, че няма желание да анулира ветото.
Пендаровски сподели, че през идващия интервал няколко от участниците в срещата от Процеса Бърдо-Бриони, изключително двамата президенти на Хърватия и Словения, дадоха обещание в границите на Европейския съюз да се опитат с техните начинания да дадат нов подтик на разногласието сред С. Македония и България.
Зоран Миланович: Навлиза се в " интимното пространство " на Северна Македония
Хърватският президент Миланович от своя страна оцени, че Северна Македония е в невъзможна позиция в процеса на европейска интеграция.
„ Не всички са на едно равнище в хода на договарянията. Някои са напред, други са обратно. Северна Македония се намира в невъзможна позиция. Това е тематика, която въобще не засегнахме в днешните диалози, нито в текста на взаимната декларация, нито македонците въобще настояха за нея. " Става дума за изискванията, които са им сложени в релативно зряла фаза на договарянията с Европейски Съюз, и се отнася до наличието в някои учебници по история в Македония ", сподели Миланович.
Той уточни, че както Словения, по този начин и Хърватия са имали доста оживени и динамични връзки, където Словения слага някои условия, само че, както той сподели, той в никакъв случай не е усещал или виждал, че Словения желае да навреди на Хърватия или да й попречи или унижи.
„ Каква е в този момент формалната политика на държава-членка на Европейски Съюз и това, което прави със Северна Македония и аз го наричам„ нахлуване в непознатото “, т.е. „ нахлуване в интимното пространство “. Да се желае от страна кандидатка, която по време на договаряния за участие, да показа своя народен произход в учебниците по история по този начин, както се изисква от прилежаща страна. Това е нахлуване в интимно пространство и не се прави по този начин. " Ще се опълчва намерено на това, " сподели Миланович.
„ Компромисна декларация “
Домакин на срещата бяха словенският президент Борут Пахор и неговият хърватски сътрудник Зоран Миланович, водачите на двете страни в района, които са членки на Европейския съюз. Пахор оцени срещата като сполучлива и добави, че в декларацията има взаимни отстъпки.
„ Призоваваме Европейския съюз да преглежда района на Западните Балкани като цяло, а освен като обособени страни, с които той договаря. Това е взаимен развой. " Европейски Съюз би трябвало да форсира разширението, а страните от Западните Балкани би трябвало да ускорят промените, " сподели домакинът на срещата, словенският президент Борут Пахор.
Междувременно хърватският президент Миланович съобщи, че някои елементи от декларацията са променени по искане на Сърбия. Той добави, че има някои различия, наричайки дневния ред на президента на Косово Вьоса Османи „ по-амбициозен “.
За несъгласия загатна и сръбският президент Александър Вучич. Той сподели, че те упорстват в взаимната декларация да се одобри точка по отношение на неппроменянето на границите на Западните Балкани.
" Сърбия се ангажира да не трансформира границите в сходство с резолюцията на Организация на обединените нации. Нашата самодейност не беше призната, само че сме удовлетворени от другата част на текста, " сподели Вучич.
Балканските граници са упоменати в декларацията
Границите на Балканите се загатват един път в частта, в която се акцентира, че „ с участието в Европейския съюз границите сред държавите-членки стават по-малко значими, което обезпечава повече пространство за взаимно битие на разнообразни национални идентичности “.
Процесът Бърдо-Бриони е взаимна словенско-хърватска самодейност, стартирана през 2010 година от Борут Пахор, който тогава беше министър-председател на Словения, а задачата на самодейността е да се ускори взаимното доверие и помощ на страните от Западните Балкани по пътя към Европейски Съюз.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ