Банките ще продължат да отсрочват кредити до 30 септември
Банкитe ще продължат да одобряват заявки за отлагане на заеми до края на септември. Във вторник Българска народна банка им е разрешила да удължат използването на мярката, чийто период изтече на 22 юни.
Интересът от страна на жители и компании краткотрайно да преустановят изплащането на кредитите си бе доста огромен. Банките бяха залети с претенции за кредитна почивка още в първите дни след старта на акцията. Струпването на доста преписки забави разглеждането и утвърждението им със седмици и даже с месец. Мярката стартира в средата на април в поддръжка на хората и на бизнесите, изпаднали в усложнение болести ковид.
По данни на Асоциацията на банките в България до 30 юни общо е разсрочен дълг за към 8.5 милиарда лв.. Сумата съставлява 14-15% от кредитния портфейл на банките. Близо 110 000 бяха подадените до 22 юни заявки за краткотрайно прекъсване на вноските по заеми.
Исканията може да се подават и електронно, като всяка банка е разгласила на уеб страницата си формулярите, които би трябвало да се попълнят. Кредитната почивка е от 3 до 6 месеца - време, в което от длъжниците не се търси погасяване на заема, без това да се смята за просрочие и без да се вписва в Централния указател. Според напътствията на Българска народна банка банките нямат право да договарят нови лихви в границите на мораториума, нито да събират такси от клиентите, които желае отлагане.
Още при започване на мярката обаче се появиха недоволства, че след гратисния интервал задължението към банката става по-високо от първичната сума по погасителния проект. Банките обясниха, че това не се дължи на повишение на лихвения %, при който е подписан контракта, нито на спомагателни такси. Причината е новият погасителен проект, който се удължава със същия брой месеци, с които е било отсрочено изплащането на заема, като лихвите през гратисния период не се опрощават, а се трансферират върху остатъка от дълга.
Проучване на " Моите пари " демонстрира, че гражданите са отсрочвали предимно потребителски кредити, като са избирали оптималния гратисен интервал от 6 месеца. Все още няма данни какъв е делът на отсрочените фирмени заеми и този на семействата.
От Българска народна банка оповестиха, че към този момент всеки месец ще дават информация за постъпилите и утвърдени претенции до банките за отлагане на отговорностите. По данни на Българска народна банка към 31 май в трезорите са подадени близо 102 000 заявки. Към същата дата утвърдените заявки са 80 300 с брутна балансова стойност 6.064 милиарда лева Това съставлява съвсем 10% от кредитния портфейл на банките, включили се към мораториума към края на април, показват от Българска народна банка.
Проблем се оказаха някои разлики в условията, при които банките одобряват кредитните ваканции. Общото предписание по напътствията на БНБ бе от облекчението да се възползват жители и компании, които към 1 март 2020 година са били постоянни платци или са имали не повече от 90 дни просрочие по заема си. Част от банките нямаха условие досега клиентът да потвърждава, че е с намалени доходи или скъсен поради пандемията. Някои от трезорите обаче разрешаваха отлагане на заеми единствено при безработица, неплатен отпуск, понижаване на заплатата с най-малко 30% или при заболяване от COVID-19, потвърдено с представяне на болничен лист и епикриза.
Интересът от страна на жители и компании краткотрайно да преустановят изплащането на кредитите си бе доста огромен. Банките бяха залети с претенции за кредитна почивка още в първите дни след старта на акцията. Струпването на доста преписки забави разглеждането и утвърждението им със седмици и даже с месец. Мярката стартира в средата на април в поддръжка на хората и на бизнесите, изпаднали в усложнение болести ковид.
По данни на Асоциацията на банките в България до 30 юни общо е разсрочен дълг за към 8.5 милиарда лв.. Сумата съставлява 14-15% от кредитния портфейл на банките. Близо 110 000 бяха подадените до 22 юни заявки за краткотрайно прекъсване на вноските по заеми.
Исканията може да се подават и електронно, като всяка банка е разгласила на уеб страницата си формулярите, които би трябвало да се попълнят. Кредитната почивка е от 3 до 6 месеца - време, в което от длъжниците не се търси погасяване на заема, без това да се смята за просрочие и без да се вписва в Централния указател. Според напътствията на Българска народна банка банките нямат право да договарят нови лихви в границите на мораториума, нито да събират такси от клиентите, които желае отлагане.
Още при започване на мярката обаче се появиха недоволства, че след гратисния интервал задължението към банката става по-високо от първичната сума по погасителния проект. Банките обясниха, че това не се дължи на повишение на лихвения %, при който е подписан контракта, нито на спомагателни такси. Причината е новият погасителен проект, който се удължава със същия брой месеци, с които е било отсрочено изплащането на заема, като лихвите през гратисния период не се опрощават, а се трансферират върху остатъка от дълга.
Проучване на " Моите пари " демонстрира, че гражданите са отсрочвали предимно потребителски кредити, като са избирали оптималния гратисен интервал от 6 месеца. Все още няма данни какъв е делът на отсрочените фирмени заеми и този на семействата.
От Българска народна банка оповестиха, че към този момент всеки месец ще дават информация за постъпилите и утвърдени претенции до банките за отлагане на отговорностите. По данни на Българска народна банка към 31 май в трезорите са подадени близо 102 000 заявки. Към същата дата утвърдените заявки са 80 300 с брутна балансова стойност 6.064 милиарда лева Това съставлява съвсем 10% от кредитния портфейл на банките, включили се към мораториума към края на април, показват от Българска народна банка.
Проблем се оказаха някои разлики в условията, при които банките одобряват кредитните ваканции. Общото предписание по напътствията на БНБ бе от облекчението да се възползват жители и компании, които към 1 март 2020 година са били постоянни платци или са имали не повече от 90 дни просрочие по заема си. Част от банките нямаха условие досега клиентът да потвърждава, че е с намалени доходи или скъсен поради пандемията. Някои от трезорите обаче разрешаваха отлагане на заеми единствено при безработица, неплатен отпуск, понижаване на заплатата с най-малко 30% или при заболяване от COVID-19, потвърдено с представяне на болничен лист и епикриза.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ