Лиляна Павлова: Трябва да се намери решение за въглищните райони, пари има
Банката ще финансира планове по Плана за възобновяване и резистентност. 45 милиарда евро към този момент е поддръжката по програмата за понижаване зависимостта на Европа от изкопаеми горива, споделя вицепрезидентът на Европейската капиталова банка
Консултираме безплатно общини и сдружения в частния бранш по планове за енергийна успеваемост на постройките и за новаторски превоз
Ще отделим 8 милиарда евро до 2027 година за бранш сигурност, по планове, включващи технологии с двойна приложимост в региона на киберсигурността, военната подвижност, сериозната инфраструктура
В края на мандата си съм изпълнена с признателност за значимите взаимоотношения и мемоари с изключителните експерти, които работят в Банката и в ЕИФ, измежду които и към 120 българи. Връщам се в България, където е моят дом
- Да продължим последния ни диалог, г-жо Павлова. Казахте, че пари има, само че против проект и промени. Усеща ли се извън, че имаме постоянен кабинет?
- Наистина, средства за модернизирането на българската стопанска система има по редица стратегии на Европейския съюз, и несъмнено по Плана за възстановяне и резистентност. Със сигурност това, че към този момент има постоянно държавно управление е позитивно развиване след политическата рецесия. Предстои обаче още доста работа, с цел да се навакса закъснението от последните години и да стартират нужните промени, които самата страна се е заела да организира, тъй че да получи милиарди евро за развиването на стопанската система, а да не губи средства с още забавяния. Виждаме старания в тази тенденция, Народното събрание работи, тъй че в действителност всичко е в ръцете на ръководещите и идните месеци ще са значим знак дали нещата ще се случват. Залогът е огромен и аз се надявам, че политиците ще проявят държавническо мислене, с цел да може България да се оправи сполучливо и да върви напред, с задоволително средства и в правна среда, която подсигурява положителното им ръководство.
- Май имате подозрение, че може отново да пропуснем финансиране. Какви благоприятни условия се обрисуват от новите ви проекти?
- Европейска инвестиционна банка е банката на Европейски Съюз и ние подкрепяме реализирането на неговите цели. Подкрепата за районите с по-нисък БВП е една от тях. Друга основна цел, несъмнено, е Зеленият преход, където са нужни вложения в милиарди евро, с цел да може Европа да стане първият въглеродно безпристрастен континент до 2050 година – ангажимент, който и България е поела. Заедно с Европейски Съюз, ние финансираме планове по програмата InvestEU – която е самобитно продължение на проекта Юнкер, и която дава огромни благоприятни условия за рационализация и развиване на българския бизнес. Там задачата е да се активизират над 372 милиарда евро до 2027 година Работим и с съвсем всички огромни търговски банки, посредством които предоставяме забележителен запас в поддръжка на дребните и междинни предприятия. В допълнение, утвърденият План за възобновяване и резистентност за България съдържа към 330 млн. евро средства, които българското държавно управление даде за ръководство от ЕИФ за внедряване на гаранционни артикули и финансови принадлежности в границите на съставния елемент за умна промишленост на проекта за възобновяване и резистентност. В тази връзка започва нов фонд от фондове за подкрепяне на локалния бизнес с достъп до дялово финансиране, употребявайки запаси от Плана за възобновяване и резистентност. Този мандат ще дава дялово финансиране за напредък, нововъведения и вложения в климатична индиферентност и цифрова промяна за българските предприятия, които бяха най-засегнати от дълготрайното отрицателно икономическо влияние на рецесията с COVID-19. Готови сме да финансираме и да подкрепим устойчивите планове по Плана за възобновяване и резистентност. Наистина се надявам страната пълноценно да се възползва от опциите за дълготрайно финансиране при доста преференциални условия, които ние предлагаме.
- У нас обаче има митинги и избор на съмнение към кабинета тъкмо поради въглищните райони….
- Надявам България да не изпусне милиарди финансиране по Механизма за обективен преход и да откри правилните решения за развиването на въглищните региони. Готови сме да оказваме помощ и с консултантска помощ и със съфинансиране. Същото важи и за програмата RePowerEU, чиято цел е да заложи на възобновимите енергийни източници и да понижи зависимостта на Европа от изкопаеми горива – през юли ние увеличихме поддръжката си за тази стратегия до невиждани равнища – 45 милиарда евро до 2027 година Но по всички тези стратегии, ние би трябвало да получим съответни планове, които да оценим и да подкрепим, и които следва да са част от по-мащабен и интегриран проект. Много се приказва и за основаването на Декарбонизационен фонд в страната – наши специалисти работиха по този въпрос и дадоха своята оценка за неговото структуриране. Надявам се практическата работа по него в действителност да набере скорост – тъй като България е оценила потребностите на страната от вложения в възстановяване на енергийната успеваемост в промишлеността и превоза на 7 милиарда евро, а на семействата на 5,5 милиарда евро до 2025 година Европейска инвестиционна банка е подготвена да помогне с попълването на финансирането на този фонд, в случай че България изиска това.
- Само по тези посоки ли можем да чакаме помощ?
- Не. Държавните институции, както и общинските управляващи имат опция да се възползват от доста стратегии на банката за техническа помощ. Наскоро в София бе показана програмата ELENA, при която общините и сдруженията в частния бранш могат да получат сериозна безплатна консултантска помощ за планове за енергийна успеваемост на сградния фонд и за новаторски превоз. Въпреки че програмата съществува от няколко години, България още не се е възползвала от нея – уповавам се скоро това да се промени. Частният бранш също може да се възползва от нашите услуги, като следва да отбележа, че поддържаме огромно многообразие от браншове, включително транспортна и екологична инфраструктура, енергетика, градско развиване, нововъведения, селскостопанство, опазване на здравето, индустриално произвеждане, и доста други, както посредством непосредствено финансиране, по този начин и посредством нашите медиатори, за обществени и частни планове.
Публично-частното партньорство, когато е структурирано вярно, способства доста за качеството на услугите за жителите. То съчетава опциите и отговорностите на страната с самодейността и предприемчивостта на бизнеса. И с риск да дублирам азбучни истини, то може да се реализира единствено при съществуването на почтен и отворен разговор сред институциите и бизнеса. Ние като банка, приветстваме такива планове, които най-често са свързани с държавна инфраструктура, която се оперира и ръководи от частния бизнес, с цел да дава услуги на жителите и сме подготвени да ги финансираме. През 2021 година ние отпуснахме 40 млн. евро заем за модернизацията на софийското летище, откакто то беше отдадено на концесия. Истината е, че от 1990 година до през днешния ден това е единственият публично-частен план в България, който е получил финансиране от нас. Знаете, че процедурата по концесията на летището лиши години – ето това е нещо, по което може да се работи – да има ясни и транспарантни правила, с цел да се понижи рискът от обжалвания и надлежно закъснение на процеса. Необходим е естествено и явен и аргументиран капиталов проект от частния сътрудник, тъй че да може той да получи финансова поддръжка от нас.
- По-рисков ли стана светът, по-труден ли е за прогнозиране? Питам ви, тъй като множеството планове на банката са дълготрайни.
- Без никакво подозрение следим огромни геополитически разтърсвания. Светът през днешния ден е доста по-несигурен. Европейски Съюз е мощ за мир и непоклатимост и банката дава своя принос, с цел да поддържа неговите цели, както в областта на външната политика и сигурността, по този начин и в региона на световните провокации. Ние влагаме повече от всеки път в чиста сила, както и за обезпечаване на стратегическа самостоятелност на Европейски Съюз посредством добива на първични материали и локално произвеждане. На път сме да реализираме задачата си да активизираме 1 милиарда евро вложения до 2030 година за дейности свързани с климатичните промени и енергийната промяна и самостоятелност.
Изключителните времена изискват изключителни ограничения и Европейска инвестиционна банка влага цялостния набор от принадлежности по допустимо най-гъвкав метод, тъй че да поддържа жителите на Европа, бизнесът и нашите сътрудници по света. Нека тук припомня какво е постигнала банката за своите 65 години – с 22 милиарда евро вноски от страните-членки през днешния ден ние имаме в салдото си близо 555 милиарда евро. С импортиран капитал от 22 милиарда евро (и записан капитал от 249 милиарда евро), банката е финансирала вложения за над 1.5 трилиона евро и е мобилизирала вложения за близо 5 трилиона в поддръжка на задачите на Европейски Съюз.
- Акцентът към климата не е инцидентен, нали? Той се трансформира малко по-рязко от досегашните прогнози, ще успеем ли да наваксаме изоставането?
Аз не съм метеоролог, нито академик, изследващ климата, само че данните сочат, че температурата на планетата се покачва, както предвидиха моделите, създадени още преди десетилетия, индикирайки климатична злополука, в случай че не предприемем дейности още през днешния ден. Учените ни предупреждаваха, още през 80-те години, че антропогенните парникови излъчвания ще дестабилизират климата, заплашвайки нашата инфраструктура, земеделската ни продукция, самата основа на нашите стопански системи и цялата ни цивилизация. Отговорът на тези предизвестия не бе съпоставим с мащаба на опасността, пред която сме изправени. И в следствие излъчванията не престават да се повишават, зачестяват образците на рискови климатични събития, които провокират големи човешки и материални вреди. Както знаем от десетилетия какво провокира проблемите, по този начин знаем и какво е решението: преустановяване потреблението на изкопаеми горива, декарбонизация, вложения в енергийна успеваемост, ползване по резистентен метод, кръгова стопанска система и отбрана на биоразнообразието. Няма вълшебно лекарство или някаква мистична панацея. Ние знаем, какво би трябвало да се направи и в този момент би трябвало да действаме уверено, да проявим политическа воля и най-важното – да се постараем да създадем прехода към един по-устойчив стопански модел обективен, където тежестта от промените е поета солидарно и никой не е зарязан. Това е което Европейска инвестиционна банка, като климатична банка на Европейски Съюз, прави със своите вложения. През предходната година 58% от общото ни финансиране е за зелени планове. И тези проценти ще се усилват, тъй като в случай че нужните дейности се забавят, обстановката ще се става все по-лоша, а цената на прехода – все по-висока.
- Появиха се информации, че Европейска инвестиционна банка може да финансира и отбранителната индустрия, по този начин ли е? Само Украйна ли е причина за това?
- Разбира се, че нахлуването на Русия в Украйна фундаментално промени геополитическите действителности, както и живота на всички ни. Европейска инвестиционна банка е твърдо решена да поддържа вложенията в технологии, от които Европа се нуждае в областта на сигурността и защитата. През юни банката разгласи, че ще отдели 8 милиарда евро до 2027 година за бранш сигурност – това е най-високото равнище от основаването на Европейска инвестиционна банка. Средствата са планувани за планове, включващи технологии с двойна приложимост в региона на киберсигурността, военната подвижност, сериозната инфраструктура. Но става дума за технологии с двойна приложимост – такива, които могат да служат както за цивилен, по този начин и за военни цели. Ако питате за вложения в главната отбранителна промишленост – т.е. оръжия и амуниции – те сега са изключени от обсега на активността на банката. Евентуална смяна в тази политика е в ръцете на акционерите: страните-членки на Европейски Съюз. При една такава полемика обаче би трябвало да се регистрира, че опцията на Европейска инвестиционна банка да финансира основни планове – от кохезията през опазването на здравето и образованието до зеления преход - зависи от запазването на високия й кредитен рейтинг, гарантиращ удобен достъп до интернационалните финансови пазари. Нашите запаси не са безкрайни и банката би трябвало да ги влага там, където има мощна експертиза и където може да създаде добавена стойност.
- Мандатът ви е към края си, какво „ видяхте “ - по какъв начин гледат на нас „ огромните “? Парите избират ли по-малките страни, или ги заобикалят?
- България, дружно с станалите страни-членки на Европейски Съюз е акционер в Европейска инвестиционна банка. Като вицепремиер на банката, с изключение на за финансовите интервенции в България, Западните Балкани и Турция, страните-членки на Европейски Съюз от Източна Европа, аз давам отговор и за кохезионната политика, тъй че твърдо мога да кажа, че на доближаването на икономическото развиване на обособените райони в Европейски Съюз се гледа доста съществено и банката отделя обилни средства с цел да подкрепя икономическо развиване на всички райони. Парите обичат добре структурираните планове и положителната регулаторна среда на първо място. Важно е страната, както и бизнесът, да имат визия за развиването си и да работят методично по нея, като вземат най-хубавите практики и си дадат сметка, че светът през днешния ден не е светът от през вчерашния ден, а този на бъдещето ще принадлежи на тези, които внедряват новаторски хрумвания и технологии и залагат на устойчивото развиване. За последните 4 години успяхме доста да увеличим вложенията в България, както за съфинансиране на обществени и общински планове, по този начин и в поддръжка на дребния и междинен бизнес, започващи компании и иноватори. България върви в вярна посока, единствено за 2022 година банката отпусна близо половин милиард евро в разнообразни финансови принадлежности в страната, тъй че да поддържа както огромни планове на държавни и частни предприятия, по този начин и да обезпечи по-евтин запас за дребния бизнес. Дали може тези средства да са повече – отговорът е доста елементарен – да, средства има, изискванията по нашите заеми са доста преференциални. Това, което е належащо са в действителност реалистични и положителни планове.
- Какво ви донесе персонално на вас наличието в банкерския хайлайф?
За тези четири години на поста вицепрезидент в действителност имах десетки, несъмнено стотици срещи, диалози и диспути за метода, по който банката може и би трябвало да финансира стратегическите цели, в унисон с Европейски Съюз. Бих споделила, че ние сме много ясни и открити във нашата работа, както и доста ясно сме декларирали задачите които следваме и стандартите, които съблюдаваме. Но също по този начин не мисля, че би трябвало да се споделя “хоп ” преди да си скочи. Така че в действителност е належащо време, в което да си спокоен, да работиш старателно по задачите си и когато има резултати – да ги обявиш. Като вицепрезидент главните ми отговорности бяха свързани с вложенията и самодейностите в региона на доближаването, превоза, консултантските услуги и ръководенето на стратегическата цифрова промяна на Групата на Европейска инвестиционна банка. Всичко това бе голямо предизвикателство и отговорност, само че постигнатото дружно с сътрудниците е източник на голяма горделивост и наслада. Научих се и израснах неимоверно през тези години. Изпълнена съм с признателност за значимите взаимоотношения и мемоари, които споделих с изключителните експерти, които работят в Банката и ЕИФ, измежду които и към 120 българи.
- След края на мандата, накъде? Връщате ли се в България или продължавате кариерата си другаде?
- Пред последните години всекидневието ми беше много интензивно и изпълнено с много пътувания. Сега се връщам в България, където е моят дом. Не ми се желае да взимам прибързани решения и по тази причина ще си отделя време за размисъл преди да избера накъде тъкмо ще продължа, и несъмнено, ще отделя време за фамилията ми.
СV
Лиляна Павлова е вицепрезидент на Европейската капиталова банка от 1 ноември 2019 година От май 2017 година до декември 2018 година е министър за Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Била е министър на районното развиване и благоустройството два мандата - 2014 - 2017 и 2011 – 2013. Депутат в 42, 43, 44-то Народно заседание. Доктор по стопанска система, има магистърска степен по обществена администрация и европейска интеграция и бакалавърска степен по Международни стопански връзки.
Консултираме безплатно общини и сдружения в частния бранш по планове за енергийна успеваемост на постройките и за новаторски превоз
Ще отделим 8 милиарда евро до 2027 година за бранш сигурност, по планове, включващи технологии с двойна приложимост в региона на киберсигурността, военната подвижност, сериозната инфраструктура
В края на мандата си съм изпълнена с признателност за значимите взаимоотношения и мемоари с изключителните експерти, които работят в Банката и в ЕИФ, измежду които и към 120 българи. Връщам се в България, където е моят дом
- Да продължим последния ни диалог, г-жо Павлова. Казахте, че пари има, само че против проект и промени. Усеща ли се извън, че имаме постоянен кабинет?
- Наистина, средства за модернизирането на българската стопанска система има по редица стратегии на Европейския съюз, и несъмнено по Плана за възстановяне и резистентност. Със сигурност това, че към този момент има постоянно държавно управление е позитивно развиване след политическата рецесия. Предстои обаче още доста работа, с цел да се навакса закъснението от последните години и да стартират нужните промени, които самата страна се е заела да организира, тъй че да получи милиарди евро за развиването на стопанската система, а да не губи средства с още забавяния. Виждаме старания в тази тенденция, Народното събрание работи, тъй че в действителност всичко е в ръцете на ръководещите и идните месеци ще са значим знак дали нещата ще се случват. Залогът е огромен и аз се надявам, че политиците ще проявят държавническо мислене, с цел да може България да се оправи сполучливо и да върви напред, с задоволително средства и в правна среда, която подсигурява положителното им ръководство.
- Май имате подозрение, че може отново да пропуснем финансиране. Какви благоприятни условия се обрисуват от новите ви проекти?
- Европейска инвестиционна банка е банката на Европейски Съюз и ние подкрепяме реализирането на неговите цели. Подкрепата за районите с по-нисък БВП е една от тях. Друга основна цел, несъмнено, е Зеленият преход, където са нужни вложения в милиарди евро, с цел да може Европа да стане първият въглеродно безпристрастен континент до 2050 година – ангажимент, който и България е поела. Заедно с Европейски Съюз, ние финансираме планове по програмата InvestEU – която е самобитно продължение на проекта Юнкер, и която дава огромни благоприятни условия за рационализация и развиване на българския бизнес. Там задачата е да се активизират над 372 милиарда евро до 2027 година Работим и с съвсем всички огромни търговски банки, посредством които предоставяме забележителен запас в поддръжка на дребните и междинни предприятия. В допълнение, утвърденият План за възобновяване и резистентност за България съдържа към 330 млн. евро средства, които българското държавно управление даде за ръководство от ЕИФ за внедряване на гаранционни артикули и финансови принадлежности в границите на съставния елемент за умна промишленост на проекта за възобновяване и резистентност. В тази връзка започва нов фонд от фондове за подкрепяне на локалния бизнес с достъп до дялово финансиране, употребявайки запаси от Плана за възобновяване и резистентност. Този мандат ще дава дялово финансиране за напредък, нововъведения и вложения в климатична индиферентност и цифрова промяна за българските предприятия, които бяха най-засегнати от дълготрайното отрицателно икономическо влияние на рецесията с COVID-19. Готови сме да финансираме и да подкрепим устойчивите планове по Плана за възобновяване и резистентност. Наистина се надявам страната пълноценно да се възползва от опциите за дълготрайно финансиране при доста преференциални условия, които ние предлагаме.
- У нас обаче има митинги и избор на съмнение към кабинета тъкмо поради въглищните райони….
- Надявам България да не изпусне милиарди финансиране по Механизма за обективен преход и да откри правилните решения за развиването на въглищните региони. Готови сме да оказваме помощ и с консултантска помощ и със съфинансиране. Същото важи и за програмата RePowerEU, чиято цел е да заложи на възобновимите енергийни източници и да понижи зависимостта на Европа от изкопаеми горива – през юли ние увеличихме поддръжката си за тази стратегия до невиждани равнища – 45 милиарда евро до 2027 година Но по всички тези стратегии, ние би трябвало да получим съответни планове, които да оценим и да подкрепим, и които следва да са част от по-мащабен и интегриран проект. Много се приказва и за основаването на Декарбонизационен фонд в страната – наши специалисти работиха по този въпрос и дадоха своята оценка за неговото структуриране. Надявам се практическата работа по него в действителност да набере скорост – тъй като България е оценила потребностите на страната от вложения в възстановяване на енергийната успеваемост в промишлеността и превоза на 7 милиарда евро, а на семействата на 5,5 милиарда евро до 2025 година Европейска инвестиционна банка е подготвена да помогне с попълването на финансирането на този фонд, в случай че България изиска това.
- Само по тези посоки ли можем да чакаме помощ?
- Не. Държавните институции, както и общинските управляващи имат опция да се възползват от доста стратегии на банката за техническа помощ. Наскоро в София бе показана програмата ELENA, при която общините и сдруженията в частния бранш могат да получат сериозна безплатна консултантска помощ за планове за енергийна успеваемост на сградния фонд и за новаторски превоз. Въпреки че програмата съществува от няколко години, България още не се е възползвала от нея – уповавам се скоро това да се промени. Частният бранш също може да се възползва от нашите услуги, като следва да отбележа, че поддържаме огромно многообразие от браншове, включително транспортна и екологична инфраструктура, енергетика, градско развиване, нововъведения, селскостопанство, опазване на здравето, индустриално произвеждане, и доста други, както посредством непосредствено финансиране, по този начин и посредством нашите медиатори, за обществени и частни планове.
Публично-частното партньорство, когато е структурирано вярно, способства доста за качеството на услугите за жителите. То съчетава опциите и отговорностите на страната с самодейността и предприемчивостта на бизнеса. И с риск да дублирам азбучни истини, то може да се реализира единствено при съществуването на почтен и отворен разговор сред институциите и бизнеса. Ние като банка, приветстваме такива планове, които най-често са свързани с държавна инфраструктура, която се оперира и ръководи от частния бизнес, с цел да дава услуги на жителите и сме подготвени да ги финансираме. През 2021 година ние отпуснахме 40 млн. евро заем за модернизацията на софийското летище, откакто то беше отдадено на концесия. Истината е, че от 1990 година до през днешния ден това е единственият публично-частен план в България, който е получил финансиране от нас. Знаете, че процедурата по концесията на летището лиши години – ето това е нещо, по което може да се работи – да има ясни и транспарантни правила, с цел да се понижи рискът от обжалвания и надлежно закъснение на процеса. Необходим е естествено и явен и аргументиран капиталов проект от частния сътрудник, тъй че да може той да получи финансова поддръжка от нас.
- По-рисков ли стана светът, по-труден ли е за прогнозиране? Питам ви, тъй като множеството планове на банката са дълготрайни.
- Без никакво подозрение следим огромни геополитически разтърсвания. Светът през днешния ден е доста по-несигурен. Европейски Съюз е мощ за мир и непоклатимост и банката дава своя принос, с цел да поддържа неговите цели, както в областта на външната политика и сигурността, по този начин и в региона на световните провокации. Ние влагаме повече от всеки път в чиста сила, както и за обезпечаване на стратегическа самостоятелност на Европейски Съюз посредством добива на първични материали и локално произвеждане. На път сме да реализираме задачата си да активизираме 1 милиарда евро вложения до 2030 година за дейности свързани с климатичните промени и енергийната промяна и самостоятелност.
Изключителните времена изискват изключителни ограничения и Европейска инвестиционна банка влага цялостния набор от принадлежности по допустимо най-гъвкав метод, тъй че да поддържа жителите на Европа, бизнесът и нашите сътрудници по света. Нека тук припомня какво е постигнала банката за своите 65 години – с 22 милиарда евро вноски от страните-членки през днешния ден ние имаме в салдото си близо 555 милиарда евро. С импортиран капитал от 22 милиарда евро (и записан капитал от 249 милиарда евро), банката е финансирала вложения за над 1.5 трилиона евро и е мобилизирала вложения за близо 5 трилиона в поддръжка на задачите на Европейски Съюз.
- Акцентът към климата не е инцидентен, нали? Той се трансформира малко по-рязко от досегашните прогнози, ще успеем ли да наваксаме изоставането?
Аз не съм метеоролог, нито академик, изследващ климата, само че данните сочат, че температурата на планетата се покачва, както предвидиха моделите, създадени още преди десетилетия, индикирайки климатична злополука, в случай че не предприемем дейности още през днешния ден. Учените ни предупреждаваха, още през 80-те години, че антропогенните парникови излъчвания ще дестабилизират климата, заплашвайки нашата инфраструктура, земеделската ни продукция, самата основа на нашите стопански системи и цялата ни цивилизация. Отговорът на тези предизвестия не бе съпоставим с мащаба на опасността, пред която сме изправени. И в следствие излъчванията не престават да се повишават, зачестяват образците на рискови климатични събития, които провокират големи човешки и материални вреди. Както знаем от десетилетия какво провокира проблемите, по този начин знаем и какво е решението: преустановяване потреблението на изкопаеми горива, декарбонизация, вложения в енергийна успеваемост, ползване по резистентен метод, кръгова стопанска система и отбрана на биоразнообразието. Няма вълшебно лекарство или някаква мистична панацея. Ние знаем, какво би трябвало да се направи и в този момент би трябвало да действаме уверено, да проявим политическа воля и най-важното – да се постараем да създадем прехода към един по-устойчив стопански модел обективен, където тежестта от промените е поета солидарно и никой не е зарязан. Това е което Европейска инвестиционна банка, като климатична банка на Европейски Съюз, прави със своите вложения. През предходната година 58% от общото ни финансиране е за зелени планове. И тези проценти ще се усилват, тъй като в случай че нужните дейности се забавят, обстановката ще се става все по-лоша, а цената на прехода – все по-висока.
- Появиха се информации, че Европейска инвестиционна банка може да финансира и отбранителната индустрия, по този начин ли е? Само Украйна ли е причина за това?
- Разбира се, че нахлуването на Русия в Украйна фундаментално промени геополитическите действителности, както и живота на всички ни. Европейска инвестиционна банка е твърдо решена да поддържа вложенията в технологии, от които Европа се нуждае в областта на сигурността и защитата. През юни банката разгласи, че ще отдели 8 милиарда евро до 2027 година за бранш сигурност – това е най-високото равнище от основаването на Европейска инвестиционна банка. Средствата са планувани за планове, включващи технологии с двойна приложимост в региона на киберсигурността, военната подвижност, сериозната инфраструктура. Но става дума за технологии с двойна приложимост – такива, които могат да служат както за цивилен, по този начин и за военни цели. Ако питате за вложения в главната отбранителна промишленост – т.е. оръжия и амуниции – те сега са изключени от обсега на активността на банката. Евентуална смяна в тази политика е в ръцете на акционерите: страните-членки на Европейски Съюз. При една такава полемика обаче би трябвало да се регистрира, че опцията на Европейска инвестиционна банка да финансира основни планове – от кохезията през опазването на здравето и образованието до зеления преход - зависи от запазването на високия й кредитен рейтинг, гарантиращ удобен достъп до интернационалните финансови пазари. Нашите запаси не са безкрайни и банката би трябвало да ги влага там, където има мощна експертиза и където може да създаде добавена стойност.
- Мандатът ви е към края си, какво „ видяхте “ - по какъв начин гледат на нас „ огромните “? Парите избират ли по-малките страни, или ги заобикалят?
- България, дружно с станалите страни-членки на Европейски Съюз е акционер в Европейска инвестиционна банка. Като вицепремиер на банката, с изключение на за финансовите интервенции в България, Западните Балкани и Турция, страните-членки на Европейски Съюз от Източна Европа, аз давам отговор и за кохезионната политика, тъй че твърдо мога да кажа, че на доближаването на икономическото развиване на обособените райони в Европейски Съюз се гледа доста съществено и банката отделя обилни средства с цел да подкрепя икономическо развиване на всички райони. Парите обичат добре структурираните планове и положителната регулаторна среда на първо място. Важно е страната, както и бизнесът, да имат визия за развиването си и да работят методично по нея, като вземат най-хубавите практики и си дадат сметка, че светът през днешния ден не е светът от през вчерашния ден, а този на бъдещето ще принадлежи на тези, които внедряват новаторски хрумвания и технологии и залагат на устойчивото развиване. За последните 4 години успяхме доста да увеличим вложенията в България, както за съфинансиране на обществени и общински планове, по този начин и в поддръжка на дребния и междинен бизнес, започващи компании и иноватори. България върви в вярна посока, единствено за 2022 година банката отпусна близо половин милиард евро в разнообразни финансови принадлежности в страната, тъй че да поддържа както огромни планове на държавни и частни предприятия, по този начин и да обезпечи по-евтин запас за дребния бизнес. Дали може тези средства да са повече – отговорът е доста елементарен – да, средства има, изискванията по нашите заеми са доста преференциални. Това, което е належащо са в действителност реалистични и положителни планове.
- Какво ви донесе персонално на вас наличието в банкерския хайлайф?
За тези четири години на поста вицепрезидент в действителност имах десетки, несъмнено стотици срещи, диалози и диспути за метода, по който банката може и би трябвало да финансира стратегическите цели, в унисон с Европейски Съюз. Бих споделила, че ние сме много ясни и открити във нашата работа, както и доста ясно сме декларирали задачите които следваме и стандартите, които съблюдаваме. Но също по този начин не мисля, че би трябвало да се споделя “хоп ” преди да си скочи. Така че в действителност е належащо време, в което да си спокоен, да работиш старателно по задачите си и когато има резултати – да ги обявиш. Като вицепрезидент главните ми отговорности бяха свързани с вложенията и самодейностите в региона на доближаването, превоза, консултантските услуги и ръководенето на стратегическата цифрова промяна на Групата на Европейска инвестиционна банка. Всичко това бе голямо предизвикателство и отговорност, само че постигнатото дружно с сътрудниците е източник на голяма горделивост и наслада. Научих се и израснах неимоверно през тези години. Изпълнена съм с признателност за значимите взаимоотношения и мемоари, които споделих с изключителните експерти, които работят в Банката и ЕИФ, измежду които и към 120 българи.
- След края на мандата, накъде? Връщате ли се в България или продължавате кариерата си другаде?
- Пред последните години всекидневието ми беше много интензивно и изпълнено с много пътувания. Сега се връщам в България, където е моят дом. Не ми се желае да взимам прибързани решения и по тази причина ще си отделя време за размисъл преди да избера накъде тъкмо ще продължа, и несъмнено, ще отделя време за фамилията ми.
СV
Лиляна Павлова е вицепрезидент на Европейската капиталова банка от 1 ноември 2019 година От май 2017 година до декември 2018 година е министър за Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Била е министър на районното развиване и благоустройството два мандата - 2014 - 2017 и 2011 – 2013. Депутат в 42, 43, 44-то Народно заседание. Доктор по стопанска система, има магистърска степен по обществена администрация и европейска интеграция и бакалавърска степен по Международни стопански връзки.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ