Българското земеделие е минало през времена на слава и световно

Българското земеделие е минало през времена на популярност и международно самопризнание. И през днешния ден потомците на градинари, работили из Европа, с неспокойствие споделят този факт. Всички добре знаем, че земеделието у нас не е това, което е било и което може да бъде.

Казват, че сама птичка пролет не прави, само че с поредицата от изявления в списание „ Икономика “ по агротеми виждаме, че от ден на ден стават хората със особено отношение към земята и към „ даровете “, които се получават посредством нея.
Търсене и предложение
Нараства търсенето на чиста храна, създадена без хербициди и химически препарати за растителна отбрана. Храната е здраве, а здравето е причина за пълностоен живот. Казват, че каквото се търси, за него се появява и предложение. И в действителност виждаме по какъв начин се основават ферми, които намират своето място и своите клиенти, и развиването им се форсира, щом хората харесват всичко това, което те им оферират, и заплащат то да стигне до тях.
Осъзнаване
Способите за производството на чиста храна са доста. Те минават през положителната грижа за земята и за растенията. Органичното и биодинамичното земеделие отглеждат артикули, които с уверена стъпка при част от консуматорите изместват стандартното произвеждане. Започва осъзнаване и на тези, за които земята и нейните артикули стават метод на живот и на прехранване, само че и на потребителите, които схващат, че най-често с очите и с опциите на портфейла купуваме, а със здравето си плащаме същинската цена на храната, която консумираме.

Технологиите навлизат и са отговор на неналичието на хора, само че освен – те отварят новите благоприятни условия за цялостната смяна в земеделието.

Предлагаме три гледни точки към земята, отношението към нея и продуктите, с които тя ни подарява:
Ивайло Енев: Автоматизацията е налична
България загуби позиции в селското стопанство, само че с вярната политика и с точните софтуерни решения може още веднъж да станем Градината на Европа

 Снимка Личен архив 

Ивайло Енев е съосновател и шеф на ONDO Solutions. Създава я със своите съдружници преди 4 година, откакто натрупва опит в мултинационална организация за автоматизация на напоителни системи и вижда софтуерна ниша в земеделието. Ориентират се към построяването на цялостни съвременни решения, облачно основани. Към момента техни решения са  внедрени в към 100 аграрни стопанства в България, Македония, Гърция, Италия и ЮАР. ONDO има упоритостта да стане една от водещите компании в света за доставка на технологии за мъдро напояване и точно хранене на растенията, а също и за надзор на климата в оранжерии. Развиват своите външни пазари и приготвят разработка, която ще е международна иновация. Но по какъв начин автоматизацията да стане налична за всеки фермер?

Основното, поради което производителите се насочват към въвеждане на технологии в земеделието, е неналичието на работна ръка. Недостигът на хора, които да работят в стопанството, тласка към автоматизация, само че скоро нескрито излизат и доста други изгоди. Всеки аграрни производител бързо привиква да работи със системата и самичък си прави стратегии за напояване, предписания за хранене, климатични тактики за оранжериите.
Софтуерът е елементарен за приложимост
Най-възрастният ползвател на системата е на 74 години, той отглежда ягоди в региона на Свиленград и ръководи своите оранжерии през смарт телефона. Със промяната на поколенията в земеделието и поемането на ръководството на стопанствата от по-младите, потреблението на технологиите стартира да става предписание, а не изключение. Технологиите разрешават дейностите в стопанството да вървят с лекост и да се взимат осведомени решения. С потреблението на нашата система се пести до 30% от водния запас за напояване и по този начин намаляваме разхода. В взаимозависимост от агрономическата подготвеност на земеделския производител се понижават с към 20% и разноските за тор. Същевременно добивите се усилват. Всеки фермер, който употребява системите, дава възторжена противоположна връзка за своите положителни резултати.

Важен миг за
внедряването на софтуерни решения
които да улесняват работата, е тяхната досегаемост. Скъпите решения и ненадеждната им поддръжка дистанцират фермерите от такива технологии.  Ние се питахме по какъв начин да създадем по този начин, че всеки да може да си ги разреши и те да станат част от всеки агробизнес. И ето - автоматизацията става налична. Тя оказва помощ да се прави стабилно земеделие с по-малко запаси. Освен всичко посредством технологиите и контролът върху това, което се подава на растенията, способства за увеличение на добивите. Когато в една  оранжерия климатът се направи резистентен, равнището на заболяванията се занижава. Това води до по-малко приложимост на препарати за растителна отбрана.

По отношение на
автоматизираното напояване
българското земеделие е на много положително ниво и вероятно ще ви изненадам с това. Сега софтуерното равнище продължава с бързи темпове да се повишава и ползата е голям. Като цяло обаче земеделието в България на този стадий не е дейно. То е с голям капацитет и във всички институции е значимо да работят съответни хора с съвременно мислене. Нашата страна е била земеделска страна, моят дядо е учил на градинарство хора в Унгария и Австрия. България позагуби позиции в селското стопанство, само че с вярната работа и с точните решения може още веднъж да станем Градината на Европа. Сега единствено недоумяваме по какъв начин на нашия пазар безпроблемно се внасят плодове и зеленчуци от страни, в които се употребяват неразрешени в Европейски Съюз препарати за растителна отбрана. Земеделците у нас би трябвало да създават чиста храна. Мнозина към този момент са уверени, че технологиите са
благонадежден асистент
в оранжерии, зеленчукопроизводство, лозя, овощни градини, площи с царевица. За неполивните култури се слагат датчици и се следи температурата и влажността на почвата, това дава информация какви обработки да се вършат и какви дейности да се подхващат.

На всички компании, които след нас ще оферират технологии за земеделието, ще им е по-лесно. Ние сме първопроходци, обясняваме какви са изгодите и по какъв начин да се внедряват и ползват. Според статистика на Евростат едвам 5% о обработваемите площи в целия Европейски Съюз имат напоителни системи. Липсва обаче статистика какъв брой от тези стопанства разполагат с интелигентни системи, които да уточняват процеса. Нивото на автоматизация на селското стопанство в Евросъюза е ниска, само че темповете, с които се покачва, се форсират. В новите европейски стратегии към този момент навлиза като наложителен детайл автоматизирането на процесите.
Устойчивото земеделие
на днешния ден изисква да спрем да експлоатираме земята, както до момента. Иде време да се насочим към органично земеделие с прецизиране на всички процеси, мониторинг и надзор, потребление на автоматизирани решения. Като консуматори би трябвало да знаем къде и по какъв начин е създадена нашата храна и блокчейн технологиите ще спомогнат за това. В последните години сме автоматизирали няколко ферми, които ползват методите на биодинамиката. Трябва да се спре с потреблението на пестициди и други артикули на химията, с които растенията се третират. Автоматизацията дава благоприятни условия за точно земеделие, посредством което на всяко растение се подава точното количество хранителни субстанции.
За модерното земеделие
технологиите са неизбежни, те дават независимост на земеделския производител да се концентрира върху производството и реализацията на продукцията си. Засега доста от стопанствата се насочват към автоматизация и софтуерни решения заради липса на хора с готовност и умения да я работят тази работа. Но бързо се убеждават, че автоматизацията разрешава да се оказва надзор върху растежа на растенията и продукцията да е подготвена в нужния миг. По този метод ръцете на фермера се развързват да прави нови стопанства.

Решенията за автоматизация ще създадат земеделските производители
по-конкурентоспособни
Машините ще са техен правилен асистент. Автоматизацията на земеделието е неминуем развой и след 10 години ще са достигнати високи равнища, свързани и с присъединяване на изкуствен интелект. Фактът, че капиталови фондове повярваха в нашата концепция, е индикативен. При нас парите не са лесни, само че към този момент имаме впечатляващо бърз напредък. Светът на вложенията се опасява от земеделието, тъй като не го познава и не го схваща. Ние проправихме път и изградихме доверие на капиталовите играчи към агритех стартъпите. Силно сме стимулирани да потвърдим, че в нашия случай рискът на рисковия капитал, ще се окаже оневинен.
Мими Найденова: Биодинамичният модел си проправя път в целия свят
Изискванията за производството на тази най-качествена храна са доста и в България прекомерно малко ферми са сертифицирани

  Снимка Личен списък

Мими Найденова има 40-годишен опит като агроном и е притежател и шеф на Биометоди-БГ ЕООД. С биодинамично земеделие се занимава от 2007 година насам. Съветник е към Международната биодинамична федерация Demeter, само че създава и препарати за биодинамично земеделие. Преходът към биодинамично земеделие става точно с такава професионална поддръжка. Ето нейния взор към земеделие, съобразено с ритмите на природата:

Земеделието е съществена човешка активност, която обезпечава храната на хора и животни. Тази активност би трябвало да е във фокуса на вниманието, защото е част и от естествената среда. Работейки в селското стопанство, работим с цялата природа и стремежът би трябвало да е да не повреждаме естествения баланс, защото по този начин задействаме резултата на бумеранга.  Има способи да накараме цялата природа да ни оказва помощ.

В актуалния свят съществуват главно
три модела
на земеделие, като най-разпространеният е стандартното земеделие. То е подчинено само на производството на по-голямо количество храна. Гледа се стоката да е привлекателна за окото, с цел да се продава по-добре. Количеството е фактор, който смъква себестойността, а продукцията става по-конкурентоспособна на пазара. Но въпросът е по какъв начин се реализира това и отговорът е, че се прави с цената на синтетични химически артикули, които служат за поддържане на растенията и за растителна отбрана. Голямото количество и привидното качество се реализира с цялостен надзор от индивида. И колкото повече индивидът управлява, толкоз повече се трансформира биохимията и клетъчната конструкция на растенията. Масово този метод завладява земеделието през  70-те и 80-те години на предишния век.

Когато се поставят основите на стандартното произвеждане още преди 100-ина години, Рудолф Щайнер предизвестява, че този метод още до края на предишния век ще направи храната негодна за консумация. За стопанските системи става значимо да се създава повече и повече храна за това непрекъснато възходящо население на Земята. И още по това време се заражда концепцията за
биодинамичните начини
и се основават първите стопанства от този вид в Германия, Швейцария и Австрия. Днес биодинамичното земеделие обгръща над 230 хиляди хектара в 65 страни на всички континенти.

Осъзнавайки какво се случва с храната, хората се обръщат към биологичния модел на земеделие и това става основно през 90-те години на предишния век. Получава се  връщане към земеделие без потреблението на синтетични артикули за поддържане и растителна отбрана за да се създаде по-чиста продукция. Създава се моделът на биологично произвеждане, който предстои и на регулации и правила. Произвежда се в човешки следена среда, без да се употребяват артикули на синтетичната химия, а са единствено от натурален растителен или скотски генезис.
Мит е
че човечеството ще остане гладно, в случай че не съществува стандартното земеделие. Хората в развития свят са подложени на модела на все по-голямата консумация. Здравословно ще е да се употребява по-малко, което не значи апетит. Парадоксът е, че половината човечество се чуди по какъв начин да съблюдава диета, с цел да отслабне, а другата половина не знае по какъв начин да се нахрани. Въпрос на избор е каква храна да произвеждаме и по какъв прийом. Сега немалка част от храната се изхвърля и основава още един проблем със замърсяването на планетата.

Има модели, които разрешават почвата да се регенерира, само че най-важното е, че се създава потребна за хора и животни храна. Хората все по-малко отглеждат за себе си.
Потребителското търсене
дефинира производството и в случай че се търси чиста от химия храна, такива артикули ще се появят на пазара. Земеделието не е елементарна професионална активност, а е предопределение, философия и метод на живот. Въпрос на политика е при кого ще отиват дотациите – дали при огромните стандартни производители или ще се насочат към дребните ферми, които създават по биологичен или биодинамичен метод.

Биодинамичното земеделие се отличава от всичко друго в своя метод. Този модел работи с всички естествени сили. Регулацията му е добре структурирана посредством Международната биодинамична федерация Demeter, тя не лимитира, а ги осведоми и подкрепя. Подходът е холистичен, съблюдават се духовни правила.

Биодинамичният модел изисква осъзнаване. Целта е да се сътвори агроекосистема, в която индивидът е намесен. Тя работи посредством
седемте правилото
на естествената екосистема:

Биодинамичната плантация е повсеместен организъм, който включва почвата, растенията, животните, хората, които работят или употребяват. Фермата сама създава своите семена и тор – това е едно от изискванията за нейната резистентност.
Грижа и запазване на живата почва и растенията в нея. Живата почва е ключът към биодинамичното произвеждане. Дейностите не трябва да нарушават нейното изобилие и качества. Не се позволяват ГМО организми.

Уважение към животните във фермата, включително и дивите. Отглеждаме ги по метод, най-близко изравен до тяхната природа. Храним ги с храна, създадена във фермата. Животните не трябва да живеят единствено на закрито. Те не се осакатяват.

Запазване на биоразнообразието на територията на фермата. Съхраняваме всички диви същества – от невидимите бактерии до дивите бозайници. Съобществото на повече биологични типове основава естествена културна среда, в която те развиват своя имунитет. Изискването е 10% от фермата да е покрита с диворастящи треви, шубраци, дървета, езера, синори. Те са естествени буфери за заболявания и неприятели.

Екологична отговорност – всички същества да са здрави и предпазени, с цел да не се наруши салдото.

Фермата създава артикули, които са с качество, по-високо от биологичното. Затова всяка плантация се сертифицира и по органически, и по биодинамичен стандарт. Хранителната стойност на тези артикули е по-висока от биологичното произвеждане.

Социалната отговорност на биодинамичната плантация – тя сплотява социума към нея и в нея. Създават се общности, които вземат участие в живота на фермата. Всички работят с трудови контракти, изключителният труд е регламентиран, обезпечено е образованието и грижата за квалификацията на работещите в това стопанство. Препаратите, които се употребяват, се вършат от естествени артикули, подготвят се във фермата. Работи се на абонаментен принцип и потребителите одобряват авансово да финансират фермера.

В България концепцията за биодинамичното земеделие е позната, само че са малко фермите, които  са сертифицирани. Има интерес и от хора, подготвени да създават за своето семейство. Биодинамичното земеделие ще продължи да набира мощ.
Д-р Апостол Апостолов: Да завещаем чиста земя за поколенията
Всички сме част от огромното уравнение и имаме отговорност да изправим грешките посредством прекосяване към устойчиви практики

 Снимка Личен списък

Д-р Апостол Апостолов е основател и ръководител на УС на Фондация „ Ботаника Лайф “. Основател е на Центъра за образование и младежко присъединяване в с. Надарево, Търговищко . Винаги е бил движен от възприятие на ученолюбивост и откривателство, от убеденост, че науката е добре да работи в интерес на хората. Към огромното знание се насочва още като студент във Великотърновския университет, след това в Централноевропейския университет в Будапеща, по-късно в Бирмингамския университет в Англия. Близо 10 година Апостол Апостолов работи в няколко британски университета, а преди завръщането си в България е теоретичен служащ в катедра „ Образование “ в Оксфордския университет. Той е лекар по социология и културология. Приел е, че човек учи през целия си живот и също толкоз значимо е да вкарва в деяние наученото. Академичният му опит му оказал помощ да се насочи към живия живот. Съдбата се намесва по незнайни правила и способи и той усеща позив да е по-близо до природата и до своите корени. Ето какво споделя той:

Човек с годините и с пътя, по който върви, стига до осъзнаване какво е най-важно в живота му. За мен преломният миг пристигна на моите 40 години, когато се появи желанието да се заема със логичен план, който да го стартира от нулата, да го строя и да виждам резултати.  Този житейски план за мен беше
основаването на Обучителния център
по стабилно земеделие в с. Надарево, Търговищко. Това е селото, в което е роден татко ми.

Устойчивото земеделие щади природата и обезпечава бъдеще, защото завещаваме чиста земя на поколенията. В по-развитите страни хората изцяло са се откъснали от природата, те не познават растенията, не усещат потребността да са свързани с гората и дърветата. Идеята на нашето начинание бе да създадем поврат в отношението към природата, само че и към храната. Откакто човечеството се занимава със земеделие, не стопират да се вършат пакости. Унищожени са доста гори и поляни, като тези земи са впрегнати в производството на храна. Този развой върви с все по-бързи темпове, само че е нужно осмисляне за отпечатъка, който оставяме. Трябва да поставим незабавна грижа за земята, с цел да стартира тя
да ни изхранва по здравословен метод
Употребяват се торове, химикали, пестициди и какво ли още не, по този начин се убива животът. Моят смисъл е да върша стабилно земеделие, да го развъртвам с други хора и дружно да се учим.

Имаме две градини – дребна и огромна. Малката е да въодушеви всеки да сътвори своя добра процедура. Тя е на към 1 декар повърхност. В индустриалната биоградина, която е към 30 дка, прилагаме разнообразни практики, да вземем за пример мулчиране (слой от материал се поставя върху земята, с цел да потиска плевелите и да задържа влагата в почвата), там засаждаме, поливаме и дружно тестваме нашите умения да се грижим за земята и растенията по резистентен и екологичен метод. Отглеждаме всички обичайни зеленчуци – домати, пипер, картофи, салати, лук, зеле, моркови.
Залагаме на старите български сортове
и употребяваме семена на над 50 години, съхранени в рода ми още от моя дядо. Различните растения се засаждат в избрана непосредственост и по този начин взаимно подкрепят развиването си, пазят се от заболявания и вредители. Затова прилагаме типичен комбинации като съчетаване на доматите с босилек, или с невен и тагетис. Възродихме интереса към един пропуснат зарзават с високи хранителни качества – гулията, който се засажда към оградата. Тя се трансформира в затруднение за сляпото куче и не разрешава навлизането му в градината, като има и ветрозащитна функционалност.

Почвата има значима роля, само че огромният проблем е, че стандартното земеделие убива микроорганизмите, гъбичките, води борба с „ плевелите “ и по този начин се отстраняват детайлите, които вършат почвата жива. Днешното предизвикателство е положителната грижа за почвата и съответното отношение към растенията, само че и към цялата природа:

Време е да приемем, че ние, хората, не сме водещи в естествените закони. Това трансформира ролята ни на градинари и земеделци.
Да допуснем дивата природа в нашата градина, плевелите да станат част от нея, въпреки години наред да сме се опитвали да ги унищожаваме.Не единствено плевелите, само че и други живи същества - инсекти, птички, дребни бозайници, да имат място в нашата градина и да не ги прогонваме.Да узреем за разбирането, че земеделието не е комерсиално начинание, то не е чист бизнес. Иначе ще продължаваме да виждаме неприятни практики. Така ще сме в непрекъснато прелъщение да произвеждаме максимума и да имаме оптимални облаги, като за задачата ще употребяваме доста химия.Да дадем късмет на дребните ферми и на дребните стопанства.
Човекът през днешния ден е изгубил връзката си със земята и множеството хора даже и не си помислят по какъв начин сами да си произведат храна. Сега малцина земеделци и земевладелци ръководят земята като запас под формата на бизнес. Земята е естествен запас, който може да ни изхранва. Ако концепцията е някой посредством селското стопанство да прави доста пари, дано се насочи към други действия, в които това е допустимо, само че и не нанася такива вреди. Цялостното отношение към живота, здравето и съществуването на индивида на планетата е неотложно да се промени. Да спрем да мислим единствено
в стопански и фискални рамки
Защото колкото повече влизаме там, толкоз по-силно се залостваме в мегаполисите.

Има стопански ползи, които движат храната. Всички сме част от огромното уравнение, виновни сме за всичко, което се случва, само че имаме и отговорност да изправим грешките. С дейностите в Центъра насочваме покана за разговор по значимите въпроси. При нас идват търсещи хора, които тук намират заслон за размисъл и срещи с природата и земята. Ние постоянно оставаме на разнообразни отзиви, само че дано да имаме опция да погледнем проблемите от разнообразни страни.

Пред нас е океан от благоприятни условия. Нагърбваме се с доста неща и ни чака обмисляне на доста нови действия.
Поставихме положително начало
със събития в едно до неотдавна неизвестно село Надарево, което все още е с над 300 поданици. Тук има природа, хора, заети с това да създадат забавно и вдъхновяващо гостуването на всички, които отсядат при нас. Правим библиотека с книги, които може да отварят очите на хората към незнайни светове като биодинамичното земеделие, пермакултурата, билкарството. Организираме работилници по строителство с естествени материали, курсове по ботаника, учим лечебните растения, каним на експедиции за проучване на дивите жители. Това разрешава да се докоснем до същински неща и да забележим, че има живот отвън мегаполиса. Когато го почувстваме това, ще намерим път към селото, само че и ще разнообразим дейностите си в града. Имаме добротворци, съидейници, съратници, които са част от разширеното ядро на нашата фондация. Те са от цялата страна и от чужбина. Доверието и здравите връзки се градят с години.

Навярно към този момент разбирате за какво когато кажа „ природа “, за мен всичко е в тази дума...
Текстът е част от бр. 120 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.