Задава ли се продоволствена криза
В Европейския съюз няма риск от дефицит на храни – в това ни убеждава Европейски Съюз в обява за международната продоволствена рецесия. Но… в изискванията на климатични промени и геополитическа неустановеност на войни, рецесията за храни и на нашия континент, и по нашите земи напълно не е изключено да настъпи. Има гласове, които към този момент сигнализират за това.
И е време, даже е извънредно време да си дадем сметка по какъв начин и къде произвеждаме храната или ни я създават, какъв път изминава тя, до момента в който стигне до нас, какво съдържа, какъв брой е пълноценна и по какъв начин се отразява на здравето ни. Добре е да си зададем въпроса какво българинът поставя на трапезата, от чия подготвеност в страната е отговорът на този въпрос, кой би трябвало да се усеща най-силно зает да следи за това - дали единствено Министерството на земеделието и Българската организация по сигурност на храните са в положение да се оправят с тази задача?
Сигурност и сигурност
Едни от най-важните съставни елементи на човешката сигурност са: икономическата сигурност (например независимост от бедност); продоволствената сигурност (достъп до храна); екологичната и здравната сигурност. В тези години на неустойчивост иде ред значим приоритет в политиката на ръководство в България да имат храните. Но политиците имат различен дневен ред. Храната е нещо, което към момента го има в магазина. А магазините за хранителни артикули и аптеките към този момент не просто съществуват в съседство, те от ден на ден стартират да си наподобяват – всички добре знаем по какво.
С необятно затворени очи
Държавното ръководство повече от три десетилетия неглижира селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, всичко това е сведено до бизнес и е подчинено повече на външни, в сравнение с вътрешни политики и грижи. Как стана по този начин, че България, която десетилетия наред е била земеделска мощ с голям опит в градинарството и овощарството, в отглеждането на животни, в този момент в огромна степен разчита на вноса на такива артикули? Какво селско стопанство развихме благодарение на европейските стратегии и какво унищожиха така наречен Ликвидационни препоръки при започване на 90-те години на предишния век?
Утре стартира от през днешния ден
Пренесохме ли скъпите познания или просто се предоверихме на рефрена на известната след демократичните промени ария „ Утре стартира от през днешния ден “? Така на „ мода “ пристигна зърнопроизводството, до момента в който не стартира вносът от Украйна на неразбираемо каква и по какъв начин съхранявана продукция. Точно зърнопроизводството „ задуши “ овощарството и градинарството. И дано не пропущаме въпроса за семената, тъй като без тях всяка хранителна верига прекъсва. А тук с лека ръка се загърби производството на семена и множеството от устойчивите локални сортове останаха там, в предишното. Ами в този момент? Започваме да търсим отговори…
Нужни са нови политики за земеделието и отглеждането на животни
Храната е първопричината за здраве, разцвет и суверенитет на един народ, припомня доцент Янко Христозов
Снимка Личен списък
Доц. доктор Янко Христозов е зам.-ректор по интернационалната активност в УНСС и учител в катедра " Финанси ". Същевременно е сертифициран вътрешен инспектор в обществения бранш и ръководещ редактор на списание Finance, Accounting and Business Analysis. Той е финансов управител на „ ДжиЕС Софт България “ ООД, в която е виновен за ръководството на финансите и цялостната активност на предприятието, при годишен бюджет на групата над 100 млн. евро и над 800 чиновници. Има опит на виновни позиции в други компании и държавни институции. Образованието и преподавателският му опит са мощно свързани с УНСС, като има и редица специализации в чужбина.
Доц. Христозов, неотдавна отправихте предизвестия за допустима продоволствена рецесия в Европа в околните години. Задава се „ Апокалипсис (почти ) в този момент “, напън върху цените или…
Годишният световен отчет за питателните рецесии, който беше оповестен през август 2023 година, регистрира утежняване на обстановката в международен мащаб. Все по-високите равнища на продоволствена неустановеност се резервират през предходната година и това може да докара до хранителни рецесии и нови шокове. Процентът на хората, изправени пред продоволствена неустановеност през 2023 година, се усилва с 10% по отношение на 2022 година, като те са най-много от континента Африка. Ситуацията в Европейския съюз също е притеснителна, в резултат на редица естествени бедствия, на сушата и възходящите цени през последната година на запаси като торове и електрическа енергия. Европа е мощно подвластна от вноса на запаси и съгласно мен не е готова да се оправи с хранителна рецесия. Щетите за последните три години, породени от естествени бедствия, са оценени на над 50 милиарда лева С такива темпове има риск от все по-честа липса на съществени хранителни артикули в магазините.
Истинската храна е обвързвана със селското стопанство – с положителните практики на растениевъдството и отглеждането на животни. Как Европейски Съюз си обезпечава прехраната?
Един от главните цели на Европейски Съюз е превръщането на всяко европейско земеделско стопанство в дружество, отговарящо на стопански и екологични стандарти за успеваемост и насочва вниманието към доста значимата роля, която играят дребните и междинните аграрни стопанства. Тяхната роля би трябвало да бъде признавана и оценена, а значително значим принцип е обезпечаването на идентични условия на конкуренция сред земеделските производители и животновъдите. За страдание, обособените производители в своите страни не са сложени пред равни благоприятни условия.
На какво разчита България в изхранването на популацията?
Нашата страна главно разчита на вноса на хранителни артикули и в доста по-малка степен на личното произвеждане. Българските производители постоянно са неконкурентоспособни на вноса - най-много като цени, по-рядко и по качество. Според мен неточност на управническата политиката в това отношение е субсидирането, най-много на първоначални аграрни култури, и закъснение при финансирането на отглеждане на животни, зеленчукопроизводство и зарзаватчийство. Разглеждането на секторите поотделно, а не в целокупност, е основният проблем. Липсата на тласъци за произвеждане не води до добавена стойност за бранш Селско стопанство.
Какво селско стопанство и каква хранително-вкусова промишленост предизвиква Европейски Съюз посредством своите стратегии?
Европейски Съюз одобри Стратегията за биологичното многообразие за 2030 под наслов „ Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот “, като се обръща внимание, че тя е витално нужна за всеки от нас. От решаващо значение за икономическото възобновяване на Европа от рецесията, обвързвана с пандемията от COVID-19, ще бъдат и вложенията в дейности за запазване и възобновяване на природата. Стратегията за биологичното многообразие разрешава на земеделските стопани да обезпечават безвредна, устойчива, питателна и налична храна и им дава приходите, от които се нуждаят, с цел да просперират и да се развиват.
Под опасността на допустима продоволствена рецесия в Европейски Съюз, би трябвало ли България да премисли своята селскостопанска и продоволствена политика?
Живеем във времена на рецесии, подбудени от пандемии, войни и естествени бедствия, и всяка страна е изправена пред избрани опасности, които може да доведат и до хранителна рецесия.
Нашата страна стана част от огромните хранителни вериги. Но в случай че в един миг тази „ верига “ се прекъсне, хипотетично или изцяло действително, в случай че границите се затворят за импорт на каквито и да било селскостопанска продукция, ще настъпи ли апетит или просто ще има стрес на пазара?
В тази връзка Шенген е извънредно значима тематика. Пълноправното ни участие би подсигурило по-бързи, по-евтини и по-ефикасни вериги на доставки. При вероятно спиране на тази верига в бъдеще, България ще се оправи единствено в случай че още в този момент се подхващат политики, стимулиращи българската земеделска продукция и отглеждане на животни, като би трябвало да се намерения най-много върху преразглеждане на квотите за финансиране.
Кратко казано, каква е вашата позиция на финансист към казуса?
Инфлацията при цените на стоките и услугите в селското стопанство през последните години нараства доста. Ръстът на цените съгласно Национален статистически институт и хармонизирания показател на потребителските цени от януари 2020 година до януари 2024 година е 52,7%. Общата инфлация за същия интервал е към 30%, което за мен е ценови проблем, който се основава и подхранва от производители, вносители и търговски вериги. Тук би трябвало да се търси ролята на страната като регулатор и като основател на политики, който се оправя с сходни ценови провокации в бъдеще.
Храната е…
Първопричината за здраве, пълноценност, разцвет и суверенитет на един народ.
Текстът е част от бр. 120 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
И е време, даже е извънредно време да си дадем сметка по какъв начин и къде произвеждаме храната или ни я създават, какъв път изминава тя, до момента в който стигне до нас, какво съдържа, какъв брой е пълноценна и по какъв начин се отразява на здравето ни. Добре е да си зададем въпроса какво българинът поставя на трапезата, от чия подготвеност в страната е отговорът на този въпрос, кой би трябвало да се усеща най-силно зает да следи за това - дали единствено Министерството на земеделието и Българската организация по сигурност на храните са в положение да се оправят с тази задача?
Сигурност и сигурност
Едни от най-важните съставни елементи на човешката сигурност са: икономическата сигурност (например независимост от бедност); продоволствената сигурност (достъп до храна); екологичната и здравната сигурност. В тези години на неустойчивост иде ред значим приоритет в политиката на ръководство в България да имат храните. Но политиците имат различен дневен ред. Храната е нещо, което към момента го има в магазина. А магазините за хранителни артикули и аптеките към този момент не просто съществуват в съседство, те от ден на ден стартират да си наподобяват – всички добре знаем по какво.
С необятно затворени очи
Държавното ръководство повече от три десетилетия неглижира селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, всичко това е сведено до бизнес и е подчинено повече на външни, в сравнение с вътрешни политики и грижи. Как стана по този начин, че България, която десетилетия наред е била земеделска мощ с голям опит в градинарството и овощарството, в отглеждането на животни, в този момент в огромна степен разчита на вноса на такива артикули? Какво селско стопанство развихме благодарение на европейските стратегии и какво унищожиха така наречен Ликвидационни препоръки при започване на 90-те години на предишния век?
Утре стартира от през днешния ден
Пренесохме ли скъпите познания или просто се предоверихме на рефрена на известната след демократичните промени ария „ Утре стартира от през днешния ден “? Така на „ мода “ пристигна зърнопроизводството, до момента в който не стартира вносът от Украйна на неразбираемо каква и по какъв начин съхранявана продукция. Точно зърнопроизводството „ задуши “ овощарството и градинарството. И дано не пропущаме въпроса за семената, тъй като без тях всяка хранителна верига прекъсва. А тук с лека ръка се загърби производството на семена и множеството от устойчивите локални сортове останаха там, в предишното. Ами в този момент? Започваме да търсим отговори…
Нужни са нови политики за земеделието и отглеждането на животни
Храната е първопричината за здраве, разцвет и суверенитет на един народ, припомня доцент Янко Христозов
Снимка Личен списък Доц. доктор Янко Христозов е зам.-ректор по интернационалната активност в УНСС и учител в катедра " Финанси ". Същевременно е сертифициран вътрешен инспектор в обществения бранш и ръководещ редактор на списание Finance, Accounting and Business Analysis. Той е финансов управител на „ ДжиЕС Софт България “ ООД, в която е виновен за ръководството на финансите и цялостната активност на предприятието, при годишен бюджет на групата над 100 млн. евро и над 800 чиновници. Има опит на виновни позиции в други компании и държавни институции. Образованието и преподавателският му опит са мощно свързани с УНСС, като има и редица специализации в чужбина.
Доц. Христозов, неотдавна отправихте предизвестия за допустима продоволствена рецесия в Европа в околните години. Задава се „ Апокалипсис (почти ) в този момент “, напън върху цените или…
Годишният световен отчет за питателните рецесии, който беше оповестен през август 2023 година, регистрира утежняване на обстановката в международен мащаб. Все по-високите равнища на продоволствена неустановеност се резервират през предходната година и това може да докара до хранителни рецесии и нови шокове. Процентът на хората, изправени пред продоволствена неустановеност през 2023 година, се усилва с 10% по отношение на 2022 година, като те са най-много от континента Африка. Ситуацията в Европейския съюз също е притеснителна, в резултат на редица естествени бедствия, на сушата и възходящите цени през последната година на запаси като торове и електрическа енергия. Европа е мощно подвластна от вноса на запаси и съгласно мен не е готова да се оправи с хранителна рецесия. Щетите за последните три години, породени от естествени бедствия, са оценени на над 50 милиарда лева С такива темпове има риск от все по-честа липса на съществени хранителни артикули в магазините.
Истинската храна е обвързвана със селското стопанство – с положителните практики на растениевъдството и отглеждането на животни. Как Европейски Съюз си обезпечава прехраната?
Един от главните цели на Европейски Съюз е превръщането на всяко европейско земеделско стопанство в дружество, отговарящо на стопански и екологични стандарти за успеваемост и насочва вниманието към доста значимата роля, която играят дребните и междинните аграрни стопанства. Тяхната роля би трябвало да бъде признавана и оценена, а значително значим принцип е обезпечаването на идентични условия на конкуренция сред земеделските производители и животновъдите. За страдание, обособените производители в своите страни не са сложени пред равни благоприятни условия.
На какво разчита България в изхранването на популацията?
Нашата страна главно разчита на вноса на хранителни артикули и в доста по-малка степен на личното произвеждане. Българските производители постоянно са неконкурентоспособни на вноса - най-много като цени, по-рядко и по качество. Според мен неточност на управническата политиката в това отношение е субсидирането, най-много на първоначални аграрни култури, и закъснение при финансирането на отглеждане на животни, зеленчукопроизводство и зарзаватчийство. Разглеждането на секторите поотделно, а не в целокупност, е основният проблем. Липсата на тласъци за произвеждане не води до добавена стойност за бранш Селско стопанство.
Какво селско стопанство и каква хранително-вкусова промишленост предизвиква Европейски Съюз посредством своите стратегии?
Европейски Съюз одобри Стратегията за биологичното многообразие за 2030 под наслов „ Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот “, като се обръща внимание, че тя е витално нужна за всеки от нас. От решаващо значение за икономическото възобновяване на Европа от рецесията, обвързвана с пандемията от COVID-19, ще бъдат и вложенията в дейности за запазване и възобновяване на природата. Стратегията за биологичното многообразие разрешава на земеделските стопани да обезпечават безвредна, устойчива, питателна и налична храна и им дава приходите, от които се нуждаят, с цел да просперират и да се развиват.
Под опасността на допустима продоволствена рецесия в Европейски Съюз, би трябвало ли България да премисли своята селскостопанска и продоволствена политика?
Живеем във времена на рецесии, подбудени от пандемии, войни и естествени бедствия, и всяка страна е изправена пред избрани опасности, които може да доведат и до хранителна рецесия.
Нашата страна стана част от огромните хранителни вериги. Но в случай че в един миг тази „ верига “ се прекъсне, хипотетично или изцяло действително, в случай че границите се затворят за импорт на каквито и да било селскостопанска продукция, ще настъпи ли апетит или просто ще има стрес на пазара?
В тази връзка Шенген е извънредно значима тематика. Пълноправното ни участие би подсигурило по-бързи, по-евтини и по-ефикасни вериги на доставки. При вероятно спиране на тази верига в бъдеще, България ще се оправи единствено в случай че още в този момент се подхващат политики, стимулиращи българската земеделска продукция и отглеждане на животни, като би трябвало да се намерения най-много върху преразглеждане на квотите за финансиране.
Кратко казано, каква е вашата позиция на финансист към казуса?
Инфлацията при цените на стоките и услугите в селското стопанство през последните години нараства доста. Ръстът на цените съгласно Национален статистически институт и хармонизирания показател на потребителските цени от януари 2020 година до януари 2024 година е 52,7%. Общата инфлация за същия интервал е към 30%, което за мен е ценови проблем, който се основава и подхранва от производители, вносители и търговски вериги. Тук би трябвало да се търси ролята на страната като регулатор и като основател на политики, който се оправя с сходни ценови провокации в бъдеще.
Храната е…
Първопричината за здраве, пълноценност, разцвет и суверенитет на един народ.
Текстът е част от бр. 120 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ