Корабът Св. св. Кирил и Методий се установи на котва на изхода на Босфора
Българският боен научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ се откри на котва на изхода на Босфора откъм Мраморно море в ранния следобяд на 28 декември, с цел да презареди с гориво по пътя си към българската антарктическа база на о-в Ливингстън, оповестява Българска телеграфна агенция.
„ Св. св. Кирил и Методий “ е на историческо първо корабоплаване към о-в Ливингстън, с цел да подкрепи 31-ата българска антарктическа експедиция. Плаването до българската антарктическа база на острова се чака да продължи към 40 дни.
Първоначално българският кораб трябваше да зададе курс към котвена стоянка за бункироване в Зона Б на залива от южната страна на Истанбул, само че след това, след известно закъснение, локалните пристанищни управляващи насочиха кораба към точка с координати в Зона А, където той да спусне котва. „ Св. св. Кирил и Методий “ изчака турската баржа " Урла 1 ", която, посредством съединяване на шланг към системата му, стартира да изпомпва горивото към резервоарите на българския транспортен съд.
По думите на командира на „ Св. св. Кирил и Методий “, кап. Николай Данаилов, процесът по зареждане върви повече от сполучливо. „ Баржата, която би трябвало да даде 560 тона гориво към този момент е на десния ни ръб и стартира сполучливо предаването на гориво “, сподели пред Българска телеграфна агенция кап. Данаилов.
Очаква се целият развой да трае към няколко часа, според от това под какво налягане се подава горивото, което би трябвало да стигне на плавателното средство до Мар дел Плата (Аржентина), където е една от междинните спирки по време на дългия курс към Антарктида. След зареждането военният ни научноизследователски транспортен съд ще изчака позволение за нощно прекосяване през идващия проток по пътя си – Дарданелите.
Заедно с Босфора, Дарданелите образуват Черноморските проливи. Те разделят Европа от Мала Азия. Протоците дават достъп до Средиземно море и Световния океан на огромна част от територията на Русия, Украйна, Грузия и страните от Югоизточна Европа – Румъния и България.
Режимът на Черноморските проливи (Босфора и Дарданелите) се контролира от конвенцията, призната на конференция през 1936 година в швейцарския град Монтрьо. Тя резервира правото на търговски кораби от всички страни свободно да минават през проливите. Режимът за прекосяване на военни кораби обаче е друг във връзка с черноморските и нечерноморските страни. За военни кораби на нечерноморски страни са въведени ограничавания по клас (могат да минават дребни надводни съдове) и по тонаж. Общият тонаж на военни кораби на нечерноморски страни в Черно море не би трябвало да надвишава 30 000 тона (с опция за повишение на този най-много до 45 000 тона при положение на увеличение на военноморските сили на черноморските страни) със период на престояване не повече от 3 седмици (21 денонощия).
„ Св. св. Кирил и Методий “ е на историческо първо корабоплаване към о-в Ливингстън, с цел да подкрепи 31-ата българска антарктическа експедиция. Плаването до българската антарктическа база на острова се чака да продължи към 40 дни.
Първоначално българският кораб трябваше да зададе курс към котвена стоянка за бункироване в Зона Б на залива от южната страна на Истанбул, само че след това, след известно закъснение, локалните пристанищни управляващи насочиха кораба към точка с координати в Зона А, където той да спусне котва. „ Св. св. Кирил и Методий “ изчака турската баржа " Урла 1 ", която, посредством съединяване на шланг към системата му, стартира да изпомпва горивото към резервоарите на българския транспортен съд.
По думите на командира на „ Св. св. Кирил и Методий “, кап. Николай Данаилов, процесът по зареждане върви повече от сполучливо. „ Баржата, която би трябвало да даде 560 тона гориво към този момент е на десния ни ръб и стартира сполучливо предаването на гориво “, сподели пред Българска телеграфна агенция кап. Данаилов.
Очаква се целият развой да трае към няколко часа, според от това под какво налягане се подава горивото, което би трябвало да стигне на плавателното средство до Мар дел Плата (Аржентина), където е една от междинните спирки по време на дългия курс към Антарктида. След зареждането военният ни научноизследователски транспортен съд ще изчака позволение за нощно прекосяване през идващия проток по пътя си – Дарданелите.
Заедно с Босфора, Дарданелите образуват Черноморските проливи. Те разделят Европа от Мала Азия. Протоците дават достъп до Средиземно море и Световния океан на огромна част от територията на Русия, Украйна, Грузия и страните от Югоизточна Европа – Румъния и България.
Режимът на Черноморските проливи (Босфора и Дарданелите) се контролира от конвенцията, призната на конференция през 1936 година в швейцарския град Монтрьо. Тя резервира правото на търговски кораби от всички страни свободно да минават през проливите. Режимът за прекосяване на военни кораби обаче е друг във връзка с черноморските и нечерноморските страни. За военни кораби на нечерноморски страни са въведени ограничавания по клас (могат да минават дребни надводни съдове) и по тонаж. Общият тонаж на военни кораби на нечерноморски страни в Черно море не би трябвало да надвишава 30 000 тона (с опция за повишение на този най-много до 45 000 тона при положение на увеличение на военноморските сили на черноморските страни) със период на престояване не повече от 3 седмици (21 денонощия).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ