Българският национален отбор по футбол завърши годината със загуба с

Българският народен тим по футбол приключи годината със загуба с 0:4 от Швейцария. За да има някаква символика, този разгром беше единствено два дни преди датата 17 ноември. Паметният ден за родния футбол, на който преди 28 години направихме чудото на " Парк де пренс ".

Сега това е отдалечен спомен, повече от всеки път. Тогава имахме тим от международни звезди. Сега имаме група физкултурници, които обичат чалга. Тогава хората се радваха, излизаха по улиците и се прегръщаха. Сега имаме група запалянковци, които се обричат на нравствен мазохизъм. Гледайки карикатурната физиономия на българския футбол.



  Горчивият швейцарски шоколад

Докато Сърбия и Хърватия към момента честват класирането си на Мондиал, а Северна Македония се готви за баражите, то у нас средата ноември се трансформира в нормален интервал за тягостни равносметки.България няма да бъде част от Световното състезание идната година, което обаче към този момент не може да бъде и вест.

Това е деветият следващ огромен конгрес, който пропущаме, а още с жребия задачата ни изглеждаше невъзможна в група с Швейцария и Италия. И дори стана по този начин, че ядохме по-голям пердах от швейцарците, в сравнение с от европейския първенец. Горчивият швейцарски шоколас ни заседна в устата два пъти в годината. За да ни покаже, че няма никакви мотиви за оптимизъм.

Въпросните две полувремена бяха против Швейцария, а в тях получихме 7 безответни гола от " кръстоносците ". Разбира се, те са по-класен отбор от нас, само че не са Германия, Англия или Франция. А и методът, по който ни шамаросваха, бе напряко стряскащ.

Хитът на Момчил Цветанов

Странната футболна птица Момчил Цветанов след мача с Швейцария сподели шлагера на годината. " Изключително добра година за българския народен футбол. Лошото е, че приключваме годината по този метод. Виждате какви резултати постигнахме в последните мачове ", сподели той.

Това щеше да е хубаво възприятие за комизъм, само че не е! Този състезател или е изгубил земното си притегляне, или е с някакви странни критерии за футбола. Но тази неповторима нелепост дни наред обикаля интернет пространството и радостни хората. Дано и неговите сътрудници в държавния отбор не си мислят същото. Би било извънредно.

Лятото на 2004 година. Това беше за последно

Това е последната година, в която бяхме на огромен футболен конгрес. Европейското състезание в Португалия. Митко Бербатов бе " младеж блед " с номер девет на върха на офанзивата, а не претендент за началник на БФС, а едно потомство растеше с вяра да гледа още и още паметни мачове.

 Шеф на въпросния съюз бе още починалият Иван Славков. Треньор на националния тим - Пламен Марков. Страната ни не бе в Евросъюза. А календарът показваше 17 години обратно от през днешния ден.

Вече се молим да ни бият с по-малко

Националният ни отбор доближи такова равнище, на което даже в оптимистичните си сметки към този момент не слагаме класиране преди старта на квалификациите. Надеждите са за няколко положителни резултата и общо взето - почтено показване, а не битка за челните места.



За тази календарна 2021 година България изигра 13 дуела, осем от които бяха публични в международните квалификации. В тях записахме три триумфа, четири равенства и шест провали. Вкарахме 11 гола, а допуснахме 21.

И отново тези мачове с Швейцария. А когато за осем месеца разлика изглеждаш по еднообразно неприятен метод против един и същи противник, то за напредък няма по какъв начин да приказваме. Вероятно тимът просто си се върти на едно място, правейки от време на време някой добър резултат.

Аутсайдер, бакирадиран пред вратата си

Годината стартира с нов селекционер в лицето на Ясен Петров, а той даде обещание смяна, помоли и за самообладание. Имаше някои положителни моменти и един много влиятелен резултат в Италия, само че като цяло общото усещане бе за един постоянно защитаващ се български тим, който съвсем във всеки мач заемаше ролята на опълченец.

Да не приказваме и за контролата с Украйна. Равенството 1:1 в този мач единствено потвърди, че от време на време футболът е най-идиотската игра в света и като че ли в това се крие и нейната романтика. В защита се надявахме да допуснем допустимо минимум, а пък напред - каквото стане. Така беше съвсем във всеки мач - в случай че успеем да ги излъжем - отлично!

Равносметката: Със сигурност в тима ни има някакъв напредък спрямо трагичната 2020-а, само че противоположното би било на процедура невероятно. Но подобен от март до ноември не се вижда и България е все по този начин надалеч от средноевропейските страни във футболно отношение.

 Омагьосаният кръг

И това е огромният проблем. Къде играят българските национали през днешния ден? Най-много някой да се закачи до втора италианска дивизия, а в случай че стигне до елита, бързо отпада от сметките. И това са единици. Другите са или в български клубове, или в такива зад граница, които си ги знаят общо взето единствено техните почитатели. Това значи, че просто няма класа.

У нас непрестанно се роптае за купищата чужденци, които идват да играят тук. Да, Лудогорец е съвсем напълно бутиков план от непознати футболисти. ЦСКА също върви натам. И в този момент това са двата най-силния наши отбори. Тъжният извод - точно поради чужденците, а не поради българите. Иначе няма да има триумфи и резултати и почитателите ще недоволстват. Това е омагьосаният кръг. Но това е и дълга тематика, оценена доста пъти.

Истината. Докато има въздържан футболен съюз и средновековно футболно мислене в клубовете ни, продукция на играчи няма да има. Докато и страната не помогне, до момента в който не се възстановят структурите на всички равнища, до момента в който не забележим повече деца с топка, в сравнение с с компютри и телефони, ще бъдем футболни мазохисти.

Но последното благопожелание е по-скоро химера. Иначе може да се обадите на Момчил Цветанов да ви развесели.