Българският дух е вплетен в нашия фолклор, в народните ни

Българският дух е вплетен в нашия фолклор, в националните ни песни, хора и танци. А ръченицата е нашата най-обичана игра, без която не минава ни забава, ни женитба! Нейният вълнуващ неравноделен темп в такт 7/8 кипи в кръвта на всекиго от нас. Този темп кара сърцата ни да затуптяват неудържимо, да литват в небесата!

Магията на ръченицата е толкоз мощна, че завладява българите: децата, младежите, старците даже. И всички попадат в шемета на танца, заиграват по двойки или поединично и като че ли изпадат в транс -

понасят се с балканския вятър

спускат се с бързея на планинската река, сливат се с вълните на житата и морето. Танцьорите ситнят с нозете си, тропат като диви кончета, а лицата им се огряни от жадност за любов и обич. Богини, богове са танцьорите на ръченица!

Завладяващата мощ на българската ръченица е показана в картината " Ръченица " на Иван Мърквичка. Още преди доста години историята на тази картина потвърждава, че хората се сплотяват от общите си усеща за наслада от мирния живот и няма европейски и държавни граници за човешката откровеност и хубост.

Подвластни на магията на българската ръченица стават и многото задгранични посетители на България. Сред тях попадат и стотиците европейски експерти, поканени от българските държавници незабавно след Освобождението ни от турско, с цел да оказват помощ на младата ни страна да стъпи на краката си, да провежда своя публичен и културен живот.

С тази цел, по покана на държавното управление на Източна Румелия, у нас идва и чешкият художник Ян (Иван) Мърквичка (1856-1938), получил образованието си в две академии - Пражката и Мюнхенската. В новоосвободеното ни родно място след време той се трансформира в класик на българската живопис. Основава Първото съдружие на българските художници, учредява Българско художествено учебно заведение, става негов шеф и е най-дългогодишният

ректор на Държавното рисувално учебно заведение

Отначало е преподавател по изобразяване в Геровото учебно заведение - гимназията " Св. св. Кирил и Методий ", известно като " Жълтото учебно заведение " в Пловдив, където залюбва първо града, а след това и цяла България. Пленен от красивия град, от пъстрите му хора и шарените пазари, Мърквичка ги изобразява в своите картини: " Пловдивски пазар ", " Сакаджии ", " Циганска забава ", " Птицепродавец ", " Пазар в Пловдив " и други

От 1896 година Мърквичка живее и работи в София, като неведнъж се връща в обичания Пловдив. Той прави формалния афиш за Първото земеделско-промишлено ревю - Пловдивският панаир, където излага и 15 свои картини. Мърквичка е илюстраторът на първото издание на романа " Под игото " на Иван Вазов и е съавтор (с Вацлав Добруски) на герба на България.

В 1918 година става дописен член (член- кореспондент) на Българска академия на науките. През 1921 година художникът се прибира в Чехословакия. Но постоянно си идва в България - неговата втора татковина, с цел да възпламени свещ на гробовете на синовете си, един от които умира през Първата международна война като български офицер. Големият живописец, възпитател и публичен деятел умира в Прага на 16 май 1938 година

В София Мърквичка другарува с другите чужденци, пристигнали в България, приели нейната идея и залюбили хубавата балканска страна. Сред приятелите му е и английският публицист Джеймс Баучер (1850-1920) - сътрудник на вестник " Таймс ". Той е роден в Дъблин, в зелена Ирландия, наричана Изумруденият остров. И Баучер, като Мърквичка и другите чужденци, е покорен от красивата ни страна, от сърдечността на българите.

България остава в сърцето и душата му вечно

Със солидното си филантропично и музикално обучение Баучер става учител в влиятелния британски лицей " Итън " и работи там 10 години. Проблеми със слуха го водят на журналистическото занятие, което той счита за " прозорец към света ". От 1892 до 1915 година Баучер е в България, живее в софийския хотел " България " като " кореспондент от мястото на събитието ". Много бързо той се трансформира в буен обожател на всичко българско, в твърдоглав бранител на националната ни идея и става другар, поддръжник и консултант на цар Фердинанд.

Заслугите на Джеймс Баучер към българите са огромни. Затова през днешния ден има кръстени на неговото име улици във Варна, Стара Загора и в Благоевград, а в София има монумент. Метростанция и бул. също носят неговото име. Има и връх в Рила - Баучер, както и залив в Антарктида.

Баучер е съидейник на българите, другар, приятел и обожател на всичко българско. Влюбен в нашите песни, носии, хора и обича толкоз България, че се облича в национални носии, завива се с ямурлук, яде лук, пие люта ракия и тропа нашите хора и ръченици. Сетне си купува къща в София и живее в родината си и у нас. Често прекарва почивките си в обичания Рилски манастир, където пожелава да бъде заровен. И когато на 30.ХII. 1920 година затваря очи, волята му е изпълнена - опят е с царски почести в катедралата " Александър Невски ", а тялото му намира покой в Рилската обител. През 1915 година Никола Михайлов прави портрет на Баучер в шопска носия.

В картината " Ръченица " на Мърквичка е изобразена

селска механа в с. Бистрица

откъдето е файтонджията на Баучер. Там се е събрала радостна банда: Баучер тропа ръченица в центъра, а в близост са локални селяни, измежду които е и един от братята на Иван Вазов. Неповторимият Мърквичка ги е пренесъл на платното!

Годината е 1894-а, когато художникът прави първия вид на " Ръченица ", а през 1906 година създава втори вид - той е продаден в чужбина за 75 хиляди лв..

Можем да се любуваме на " Ръченица " в Националната художествена изложба. Гледам я, само че пред очите и в душата ми са милионите български емигранти, пръснати по целия свят. И те по празници се обличат в български носии, тропат наши хора, друсат ръченици. Но множеството от тях към този момент имат домове отвън България, а доста от децата им не приказват омайната ни тирада. Дали ще се завърнат в красивата ни татковина това зависи от живота, който сегашните ни управници ще съумеят да им обезпечат!