Д-р Брънзалов: Ако не се вземат мерки, процентът, който доплаща населението за здраве, ще расте
В съпоставяне с 2021 година болничната помощ действително е понесла така наречен „ минус 83% инфлация “. Това значи, че при обновени разноски и възходящи цени лечебните заведения получават доста по-малко средства за същите действия. Това сподели ръководителят на БЛС доктор Николай Брънзалов пред NOVA NEWS в коментар на за финансовото положение на здравната система.
„ При това състояние е мъчно да се приказва за стабилно развиване на опазването на здравето. В момента доста лечебни заведения просто оцеляват “, добави доктор Брънзалов.
В разбора са съпоставени цените на клиничните пътеки в 10 медицински специалности с тяхната обективна цена. „ Съотношение е стряскащо. Например за пътеките по нервни заболявания остойностяването е в пъти по-малко, в сравнение с би трябвало да бъде. Средно за пътека се заплаща 616 евро, а справедливата цена е 2416 евро. Тези разлики са в пъти. Това е систематичен проблем, а не изключение “, акцентира той.
Д-р Брънзалов беше безапелационен, че в случай че не се вземат ограничения, процентът, който доплаща популацията, ще пораства.
„ Първото, което би трябвало да се направи, е да се усили процентът от Брутният вътрешен продукт, който се отделя за опазване на здравето. Ние сме на опашката на Европейски Съюз по % от брутния вътрешен артикул, отделян за опазване на здравето. Фактът, че събираме още капачки, с цел да се купуват кувьози и коли за спешна помощ, демонстрира какъв брой тежко е недофинансирана системата. Например в Австрия обществените средства за здраве са към 11 пъти повече в безспорна стойност, при сходна територия и население. Австрийците не боледуват по-различно от българите “, означи той, като добави, че в страни като Франция, Норвегия и Австрия делът от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето е двойно по-висок от този в България.
Д-р Брънзалов съобщи, че изрично би трябвало да се намерения за вероятни спомагателни източници на финансиране. „ Има спомагателни запаси, които биха могли да бъдат употребени. В България доста огромна част от популацията не е обезпечено, само че по друг метод употребява здравни услуги. Това в допълнение натоварва системата. Възможно е за опазване на здравето да се отделя и % от акцизите върху тютюневите произведения към опазването на здравето – процедура, която съществува в редица европейски страни “, сподели той.
Председателят на БЛС съобщи, че съсловната организация е дала своите оферти за спомагателен надзор в системата, както и упорства продължаващото здравно образование да стане наложително. „ Ние не приказваме единствено за пари, само че системата е недофинансирана “, сподели доктор Брънзалов.
По думите му рискът от банкрути на лечебни заведения е действителен и към този момент има лечебни заведения в тежко финансово положение. Особено уязвими са лечебни заведения в райони с дребна и застаряваща популация.
„ Ако една болница е нужна за даден район, страната би трябвало да я поддържа. Хората на всички места имат потребност от достъп до здравна грижа. Сега нужните спомагателни средства не се покриват от никого – нито от страната, нито от Касата. Натискът пада върху лечебните заведения и върху пациентите “, съобщи доктор Николай Брънзалов.
„ При това състояние е мъчно да се приказва за стабилно развиване на опазването на здравето. В момента доста лечебни заведения просто оцеляват “, добави доктор Брънзалов.
В разбора са съпоставени цените на клиничните пътеки в 10 медицински специалности с тяхната обективна цена. „ Съотношение е стряскащо. Например за пътеките по нервни заболявания остойностяването е в пъти по-малко, в сравнение с би трябвало да бъде. Средно за пътека се заплаща 616 евро, а справедливата цена е 2416 евро. Тези разлики са в пъти. Това е систематичен проблем, а не изключение “, акцентира той.
Д-р Брънзалов беше безапелационен, че в случай че не се вземат ограничения, процентът, който доплаща популацията, ще пораства.
„ Първото, което би трябвало да се направи, е да се усили процентът от Брутният вътрешен продукт, който се отделя за опазване на здравето. Ние сме на опашката на Европейски Съюз по % от брутния вътрешен артикул, отделян за опазване на здравето. Фактът, че събираме още капачки, с цел да се купуват кувьози и коли за спешна помощ, демонстрира какъв брой тежко е недофинансирана системата. Например в Австрия обществените средства за здраве са към 11 пъти повече в безспорна стойност, при сходна територия и население. Австрийците не боледуват по-различно от българите “, означи той, като добави, че в страни като Франция, Норвегия и Австрия делът от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето е двойно по-висок от този в България.
Д-р Брънзалов съобщи, че изрично би трябвало да се намерения за вероятни спомагателни източници на финансиране. „ Има спомагателни запаси, които биха могли да бъдат употребени. В България доста огромна част от популацията не е обезпечено, само че по друг метод употребява здравни услуги. Това в допълнение натоварва системата. Възможно е за опазване на здравето да се отделя и % от акцизите върху тютюневите произведения към опазването на здравето – процедура, която съществува в редица европейски страни “, сподели той.
Председателят на БЛС съобщи, че съсловната организация е дала своите оферти за спомагателен надзор в системата, както и упорства продължаващото здравно образование да стане наложително. „ Ние не приказваме единствено за пари, само че системата е недофинансирана “, сподели доктор Брънзалов.
По думите му рискът от банкрути на лечебни заведения е действителен и към този момент има лечебни заведения в тежко финансово положение. Особено уязвими са лечебни заведения в райони с дребна и застаряваща популация.
„ Ако една болница е нужна за даден район, страната би трябвало да я поддържа. Хората на всички места имат потребност от достъп до здравна грижа. Сега нужните спомагателни средства не се покриват от никого – нито от страната, нито от Касата. Натискът пада върху лечебните заведения и върху пациентите “, съобщи доктор Николай Брънзалов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ