Доматът идва в България през 17-и век
Българските сортове домати доста превъзхождат задграничните по вкусови качества и не им отстъпват по рандеман, съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция проф. доктор на селскостопанските науки Живко Данаилов.
Той е един от най-известните селекционери на домати в България, създател и съавтор е на над 30 сортове и хибриди домати, предпазени със документи в Патентното ведомство на Република в България.
-->
Създадените от проф. Данаилов сортове домати са добре познати и се търсят от производители, и от фенове градинари, заради високата им работливост и присъщите за българските домати вкусови качества.
България в международен мащаб е известна освен като една от първите в основаването на хибридни сортове домати, само че и със селекцията на сортове и хибриди с доста положителни вкусови качества на плодовете, които се дължат както на характерните характерности на сортовете, по този начин и на агроклиматичните условия, изясни ученият.
За първи път домати са открити на ацтекски пазар към 1520 година, по време на експедиция, ръководена от Ернан Кортес (испански конкистадор) и негови откриватели, които през 1527 година придвижват семена от домати в Испания. По-късно (в средата на 16-и век) доматите са пренесени и в други страни на Европа, в началото в Италия, след това в Холандия, Англия, Франция и в други страни с топъл климат, изясни проф. Живко Данаилов.
Той сподели, че по данни на акад. Христо Даскалов (виден български и знаменит академик в региона на растителната генетика, селекцията и зеленчукопроизводството) в България доматите са пренесени от странстващите наши градинари от Австрия, Унгария и други страни през 17-и век.
Около 1890 година в Куртово Конаре се отглеждат първите домати, пренесени от Цариград от Александър Димитров, именуван от локалните - дядо Александър. Според легендата той е пренесъл доматените семена в бастуна си. От 2009 година до през днешния ден в селото годишно се провежда " Куртово Конаре Фест " - фестивал на чушката, домата, на обичайните храни и занаяти.
До 1918 година доматите са били към момента любителска просвета, след което последователно получават необятно разпространяване. Доматите се отглеждат съвсем навсякъде в страната ни, само че полското произвеждане е съсредоточено най-много в Пловдивски, Пазарджишки, Петрички, Сандански и Великотърновски район, сподели Данаилов.
Ето го и цялостният текст на изявлението с учения:
- Проф. Данаилов, Вие сте един от най-известните селекционери на домати в България, какъв брой сортове домати сте основал до момента? За огромните Ви заслуги в генетиката, селекцията и семепроизводството на културните растения през годините сте отличаван с доста награди. За кои научни достижения бяхте вписан в " Златната книга на българските откриватели и изобретатели - 2013 " на Патентното ведомство в България?
- За сполучливото осъществяване на всяка селекционна стратегия, с изключение на подобаващ първоначален материал, са нужни познания за генетичните закономерности и наследяването на признаците, и тяхната неопределеност в разнообразни условия на средата. Известно е, че България е страна с богати обичаи и висококвалифицирани експерти в региона на селекцията на домати.
Неслучайно, първият хибриден вид домати е основан още през 1934 година от изтъкнатия наш и знаменит академик - от починалия акад. Христо Даскалов, който беше и мой преподавател, на който съм извънредно благодарен. Така страната ни е една от първите в света с необятно практическо потребление на хибридни сортове домати и научно проведено хибридно семепроизводство. В множеството страни интензивна селекция за основаване на хибриди домати и потреблението им в производството стартира след 1970 година.
Научните ми ползи са в региона на генетиката и селекцията на културните растения, като по-конкретно са свързани с проучване на хетерозиса при доматите и неговото потребление в селекцията за основаване на сортове и хибриди домати. В резултат на многогодишни селекционно-генетични проучвания, независимо и в съавторство създадохме редица сортове и хибриди домати за разнообразни индустриални посоки.
В " Златната книга на българските откриватели и изобретатели - 2013 " на Патентното ведомство (ПВ) в България съм вписан за основаните независимо и в съавторство 30 сортове и хибриди домати - " Паулина БГ " F1, " Наслада " F1, " Николина " F1, " Български трапезен " F1, " Стара фантазия " F1, Финал ЖДИГ " F1 и други, предпазени със документи в ПВ.
Създадените хибридни и директни сортове домати напълно удовлетворяват условията на българския консуматор и способстват за възвръщане на обичайния усет и качество на българските домати. Сортовете са добре познати и се търсят от производители и от фенове градинари, заради високата им работливост и вкусови качества. Тези сортове се внедряват в практиката и в този момент, като някои от тях се отглеждат в продължение на повече от 10 години.
- Заради измененията в климата какви нови сортове домати и хибриди би трябвало да се основават, с цел да са устойчиви на новите условия за развъждането им?
- Като предписание, основаването на сортове домати при съответни условия на средата способства за тяхната по-добра склонност за развъждане в съответните условия. Ето за какво, спрямо непознатите, българските сортове домати са по-пригодни за развъждане навън в изискванията на страната ни.
През последните години измененията в климата и по-конкретно световното стопляне основава спомагателни проблеми и покачва условията пред селекционерите на домати. Високите летни температури и засушаването се отразяват отрицателно, изключително на отглежданите навън домати. Ето за какво новите сортове би трябвало да имат, с изключение на работливост, резистентност на заболявания, качество, и резистентност на високи стресови температури.
Устойчивостта към температурен стрес е мъчно изпълним симптом, заради което при основаването на такива сортове е неотложно, наред с класическите способи и потребление на молекулярни способи на селекция. Досега селекционните достижения при доматите в страната ни се базират на класическите селекционно-генетични способи, които не изискваха изключително огромни инвестиции. Приложението на молекулярните способи на селекция, обаче, изисква както скъпо струваща инсталация, по този начин и квалифицирани молекулярни експерти.
- Българските сортове домати не престават ли да бъдат известни в света с високата си работливост и с присъщите за тях доста положителни вкусови качества?
- България в международен мащаб е известна освен като една от първите в основаването на хибридни сортове домати, само че и със селекцията на сортове и хибриди с доста положителни вкусови качества на плодовете, които се дължат както на характерните характерности на сортовете, по този начин и на агроклиматичните условия.
В този аспект би трябвало да се означи, че популяризираните и в този момент в производството българските сортове домати доста превъзхождат задграничните по вкусови качества и не им отстъпват по рандеман.
Като цяло, българските сортове се отглеждат най-вече в дребни стопанства и най-вече в фамилни градини и от феновете градинари, главно за лични потребности, заради което продукция от тях рядко се намира на пазарите.
По-големите производители и търговците избират непознатите сортове, притежаващи транспортабилни, дълготрайно съхраняващи се плодове, заради което пазарите са наситени с добре изглеждащи на външен тип, само че с незадоволителни вкусови качества домати.
В западноевропейските страни безвкусните дълготрайни домати се оферират на по-ниски цени от много години, и то главно в супермаркетите. В по-малките магазини и на пазарите се оферират недълготрайни и доста по-вкусни домати, само че на по-високи цени.
Подобна наклонност се следи и у нас през последните няколко години. Трябва ясно да се подчертае, че съчетаването в цялостна степен на отлични вкусови качества и висока устойчивост на превозване и предпазване на плодовете в един вид домати посредством класическите способи е мъчно постижима задача, заради негативната корелация сред тези признаци.
Ето за какво селекцията на настоящия стадий ще се развива евентуално в две посоки: сортове, задоволяващи преди всичко условията на производителите и търговците, и предопределени за всеобщия консуматор с по-скромни финансови благоприятни условия, и сортове с високи вкусови качества, за които потребителят е подготвен да заплати и по-висока цена.
- От по кое време, в исторически проект, се отглеждат домати в България и кои са районите, които са най-подходящи за тяхното засаждане и зреене?
- За първи път домати са открити на ацтекски пазар към 1520 година, по време на експедиция, ръководена от Ернан Кортес (испански конкистадор) и негови откриватели, които през 1527 година придвижват семена от домати в Испания. По-късно (в средата на 16-и век) доматите са пренесени и в други страни на Европа, в началото в Италия, след това в Холандия, Англия, Франция и в други страни с топъл климат.
До началото на 19-и век доматите са отглеждани като декоративно растение от любознание и поради хубостта на цветовете и плодовете, а усетът и миризмата са предизвиквали омерзение.
Дотогава (края на 18-и и началото на 19-и век) се е считало, че доматите са отровно растение и трансформират кръвта в киселина, заради което популацията в Андите не е обработвало и употребило доматените плодове.
Според легендите, поврат в публичното мнение настава с помощта на полковник Робърт Гибън Джонсън, който през 1820 година обществено е консумирал домати директно на стъпалата на постройката на съда в град Салем, Ню Джърси. Двехилядната навалица, събрала се на представлението, с учудване е открила, че военният в оставка не се готви да умира. По време на това обществено мероприятие няколко дами са припаднали, а към полковника са дежурили лекари. След неговото оцеляване, доматите доста бързо набират известност, всеобщо се появяват фенове на доматения усет, както и предписания в готварските книги за подготвяне на ястия с домати, в това число пюрета и сокове.
По данни на акад. Христо Даскалов (виден български и знаменит академик в региона на растителната генетика, селекцията и зеленчукопроизводството) в България доматите са пренесени от странстващите наши градинари от Австрия, Унгария и други страни през 17-и век.
Около 1890 година в Куртово Конаре се отглеждат първите домати, пренесени от Цариград от Александър Димитров, именуван от локалните - дядо Александър. Според легендата той е пренесъл доматените семена в бастуна си. От 2009 година до през днешния ден в селото годишно се провежда " Куртово Конаре Фест " - фестивал на чушката, домата, на обичайните храни и занаяти.
До 1918 година доматите са били към момента любителска просвета, след което последователно получават необятно разпространяване. Доматите се отглеждат съвсем навсякъде в страната ни, само че полското произвеждане е съсредоточено най-много в Пловдивски, Пазарджишки, Петрички, Сандански и Великотърновски район.
- Трудно ли е и за какъв брой време се основава един нов вид домати?
- Факт е, че през последните десетилетия обичайните генетични и селекционни способи при растенията, основаващи се на фенотипна селекция и проучване на потомството се ползват с висока успеваемост и способстват за повишение на продуктивността и качеството на растителната продукция.
Тези способи, обаче, изискват доста време и от време на време се съпътстват от редица проблеми. Например, междинната дълготрайност на една селекционна стратегия от хибридизацията и селекцията на нови генетични комбинации, предварителното относително изпитване, изпитването за РХС (различимост, еднородност и стабилност), внедряването в производството до въвеждането на пазара, според от метода на селекция и вида на сорта - пряк или хибриден, е най-малко 6-12 години.
Голяма е вероятността този нескончаем развой в бъдеще да не задоволи нуждата от навременно увеличение на продуктивността. За ускоряването на селекционния развой може да се разчита на паралелното потребление на обичайните способи на селекция, и на актуалните биотехнологични и молекулярни способи.
- И производителите, и търговците, и най-много купувачите, са на мнение, че най-хубави вкусови качества има така наречен български розов домат. Това продължава ли да е по този начин или развъждането на този вид домати към този момент е по-трудно при настъпващите промени на климата у нас, свързани със засушавания или с проливни дъждове?
- Действително през последните години както потребителите, по този начин и производителите, и търговците на домати избират розовите сортове домати спрямо алените, заради приятния сладко-кисел усет и по-нежната консистенция на месестата част на плодовете.
Реакцията към климатичните промени - високи стресови температури, засушаване и проливни дъждове на розовите сортове не се разграничава от тази на алените. Реакцията към изменящите се условия на средата е генетично свързан сортов симптом и не е според от цвета на плодовете.
Отглеждането на розовите сортове домати, също по този начин, не се разграничава от това на алените.
- На какви вкусови и други качества би трябвало да дават отговор новите сортове домати, които в този момент се селекционират и къде главно става това?
- През последните години, редом с високата работливост и толерантност/устойчивост, надлежно към абиотични и биотични фактори на околната среда, все по-голяма новост получават селекционно-генетичните стратегии, ориентирани към основаване на сортове домати - разнородни на цвят, с усъвършенствани хранително-вкусовите качества и антиоксидантни свойства на плодовете.
Пресните домати и доматените артикули са основен източник на ликопен, който обуславя аления цвят на плодовете и е мощен естествен антиоксидант. Множество медицински проучвания демонстрират, че диетологичният банкет на богати на ликопен храни има здравословен резултат - лимитира случаите на някои онкологични и сърдечно-съдови болести, катаракта и други.
Вкусовите качества на доматите са значима сложна характерност, която се повлиява от многочислени генетично обусловени и негенетични фактори, от които не всички са познати и вярно тълкувани.
На експертите е известно, че усетът на доматите, главно, се дефинира от захарно-киселинния показател (съотношението на количеството на захари към количеството на киселини). Най-вкусни са алените и розовите домати, заради това, че в тях съотношението на захари и киселини е най-близко до желания, според от потребителя, кисело-сладък или сладко-кисел усет.
Значение за усета имат и органолептичните свойства на плодовете. В най-широк смисъл върху усещането за усет въздействие оказват както химичните съставки на плода, по този начин и външният тип, твърдостта, температурата на плода, ароматът и чувството при консумация, и други.
Установено е, че положителният усет на доматените плодове е комбиниране от взаимоотношението сред захари, киселини и към 30 летливи химични съединения. Селекцията във връзка с летливи съединения е към момента едва застъпена, защото се знае доста малко за връзката сред усет, мирис и наличие на летливи съединения. За основаването на сортове и хибриди домати, удобно съчетаващи висока работливост, добра адаптивност към изискванията в страната ни и присъщите за българските домати вкусови качества, подобаващи донори са както червеноплодни, по този начин и розовоплодни сортове с генезис от наши локални популации.
Сега, селекция на сортове и хибриди домати се прави в Института по зеленчукови култури " Марица " в Пловдив към Селскостопанската академия, в Института по генетика (сега - Институт по физиология на растенията и генетика) към Българска академия на науките и в няколко частни селекционно-семепроизводствени компании: " ФЛОРИЯН " ООД - Русе, " Геосемселект " ООД - София, " Опал ЗИ " ООД - Пловдив, " Агрогид " ЕООД - София и други. Организацията и осъществяването на сортоподдържането и семепроизводството се реализира от селекционните институти, частните селекционни компании и частните сепроизводители.
Той е един от най-известните селекционери на домати в България, създател и съавтор е на над 30 сортове и хибриди домати, предпазени със документи в Патентното ведомство на Република в България.
-->
Създадените от проф. Данаилов сортове домати са добре познати и се търсят от производители, и от фенове градинари, заради високата им работливост и присъщите за българските домати вкусови качества.
България в международен мащаб е известна освен като една от първите в основаването на хибридни сортове домати, само че и със селекцията на сортове и хибриди с доста положителни вкусови качества на плодовете, които се дължат както на характерните характерности на сортовете, по този начин и на агроклиматичните условия, изясни ученият.
За първи път домати са открити на ацтекски пазар към 1520 година, по време на експедиция, ръководена от Ернан Кортес (испански конкистадор) и негови откриватели, които през 1527 година придвижват семена от домати в Испания. По-късно (в средата на 16-и век) доматите са пренесени и в други страни на Европа, в началото в Италия, след това в Холандия, Англия, Франция и в други страни с топъл климат, изясни проф. Живко Данаилов.
Той сподели, че по данни на акад. Христо Даскалов (виден български и знаменит академик в региона на растителната генетика, селекцията и зеленчукопроизводството) в България доматите са пренесени от странстващите наши градинари от Австрия, Унгария и други страни през 17-и век.
Около 1890 година в Куртово Конаре се отглеждат първите домати, пренесени от Цариград от Александър Димитров, именуван от локалните - дядо Александър. Според легендата той е пренесъл доматените семена в бастуна си. От 2009 година до през днешния ден в селото годишно се провежда " Куртово Конаре Фест " - фестивал на чушката, домата, на обичайните храни и занаяти.
До 1918 година доматите са били към момента любителска просвета, след което последователно получават необятно разпространяване. Доматите се отглеждат съвсем навсякъде в страната ни, само че полското произвеждане е съсредоточено най-много в Пловдивски, Пазарджишки, Петрички, Сандански и Великотърновски район, сподели Данаилов.
Ето го и цялостният текст на изявлението с учения:
- Проф. Данаилов, Вие сте един от най-известните селекционери на домати в България, какъв брой сортове домати сте основал до момента? За огромните Ви заслуги в генетиката, селекцията и семепроизводството на културните растения през годините сте отличаван с доста награди. За кои научни достижения бяхте вписан в " Златната книга на българските откриватели и изобретатели - 2013 " на Патентното ведомство в България?
- За сполучливото осъществяване на всяка селекционна стратегия, с изключение на подобаващ първоначален материал, са нужни познания за генетичните закономерности и наследяването на признаците, и тяхната неопределеност в разнообразни условия на средата. Известно е, че България е страна с богати обичаи и висококвалифицирани експерти в региона на селекцията на домати.
Неслучайно, първият хибриден вид домати е основан още през 1934 година от изтъкнатия наш и знаменит академик - от починалия акад. Христо Даскалов, който беше и мой преподавател, на който съм извънредно благодарен. Така страната ни е една от първите в света с необятно практическо потребление на хибридни сортове домати и научно проведено хибридно семепроизводство. В множеството страни интензивна селекция за основаване на хибриди домати и потреблението им в производството стартира след 1970 година.
Научните ми ползи са в региона на генетиката и селекцията на културните растения, като по-конкретно са свързани с проучване на хетерозиса при доматите и неговото потребление в селекцията за основаване на сортове и хибриди домати. В резултат на многогодишни селекционно-генетични проучвания, независимо и в съавторство създадохме редица сортове и хибриди домати за разнообразни индустриални посоки.
В " Златната книга на българските откриватели и изобретатели - 2013 " на Патентното ведомство (ПВ) в България съм вписан за основаните независимо и в съавторство 30 сортове и хибриди домати - " Паулина БГ " F1, " Наслада " F1, " Николина " F1, " Български трапезен " F1, " Стара фантазия " F1, Финал ЖДИГ " F1 и други, предпазени със документи в ПВ.
Създадените хибридни и директни сортове домати напълно удовлетворяват условията на българския консуматор и способстват за възвръщане на обичайния усет и качество на българските домати. Сортовете са добре познати и се търсят от производители и от фенове градинари, заради високата им работливост и вкусови качества. Тези сортове се внедряват в практиката и в този момент, като някои от тях се отглеждат в продължение на повече от 10 години.
- Заради измененията в климата какви нови сортове домати и хибриди би трябвало да се основават, с цел да са устойчиви на новите условия за развъждането им?
- Като предписание, основаването на сортове домати при съответни условия на средата способства за тяхната по-добра склонност за развъждане в съответните условия. Ето за какво, спрямо непознатите, българските сортове домати са по-пригодни за развъждане навън в изискванията на страната ни.
През последните години измененията в климата и по-конкретно световното стопляне основава спомагателни проблеми и покачва условията пред селекционерите на домати. Високите летни температури и засушаването се отразяват отрицателно, изключително на отглежданите навън домати. Ето за какво новите сортове би трябвало да имат, с изключение на работливост, резистентност на заболявания, качество, и резистентност на високи стресови температури.
Устойчивостта към температурен стрес е мъчно изпълним симптом, заради което при основаването на такива сортове е неотложно, наред с класическите способи и потребление на молекулярни способи на селекция. Досега селекционните достижения при доматите в страната ни се базират на класическите селекционно-генетични способи, които не изискваха изключително огромни инвестиции. Приложението на молекулярните способи на селекция, обаче, изисква както скъпо струваща инсталация, по този начин и квалифицирани молекулярни експерти.
- Българските сортове домати не престават ли да бъдат известни в света с високата си работливост и с присъщите за тях доста положителни вкусови качества?
- България в международен мащаб е известна освен като една от първите в основаването на хибридни сортове домати, само че и със селекцията на сортове и хибриди с доста положителни вкусови качества на плодовете, които се дължат както на характерните характерности на сортовете, по този начин и на агроклиматичните условия.
В този аспект би трябвало да се означи, че популяризираните и в този момент в производството българските сортове домати доста превъзхождат задграничните по вкусови качества и не им отстъпват по рандеман.
Като цяло, българските сортове се отглеждат най-вече в дребни стопанства и най-вече в фамилни градини и от феновете градинари, главно за лични потребности, заради което продукция от тях рядко се намира на пазарите.
По-големите производители и търговците избират непознатите сортове, притежаващи транспортабилни, дълготрайно съхраняващи се плодове, заради което пазарите са наситени с добре изглеждащи на външен тип, само че с незадоволителни вкусови качества домати.
В западноевропейските страни безвкусните дълготрайни домати се оферират на по-ниски цени от много години, и то главно в супермаркетите. В по-малките магазини и на пазарите се оферират недълготрайни и доста по-вкусни домати, само че на по-високи цени.
Подобна наклонност се следи и у нас през последните няколко години. Трябва ясно да се подчертае, че съчетаването в цялостна степен на отлични вкусови качества и висока устойчивост на превозване и предпазване на плодовете в един вид домати посредством класическите способи е мъчно постижима задача, заради негативната корелация сред тези признаци.
Ето за какво селекцията на настоящия стадий ще се развива евентуално в две посоки: сортове, задоволяващи преди всичко условията на производителите и търговците, и предопределени за всеобщия консуматор с по-скромни финансови благоприятни условия, и сортове с високи вкусови качества, за които потребителят е подготвен да заплати и по-висока цена.
- От по кое време, в исторически проект, се отглеждат домати в България и кои са районите, които са най-подходящи за тяхното засаждане и зреене?
- За първи път домати са открити на ацтекски пазар към 1520 година, по време на експедиция, ръководена от Ернан Кортес (испански конкистадор) и негови откриватели, които през 1527 година придвижват семена от домати в Испания. По-късно (в средата на 16-и век) доматите са пренесени и в други страни на Европа, в началото в Италия, след това в Холандия, Англия, Франция и в други страни с топъл климат.
До началото на 19-и век доматите са отглеждани като декоративно растение от любознание и поради хубостта на цветовете и плодовете, а усетът и миризмата са предизвиквали омерзение.
Дотогава (края на 18-и и началото на 19-и век) се е считало, че доматите са отровно растение и трансформират кръвта в киселина, заради което популацията в Андите не е обработвало и употребило доматените плодове.
Според легендите, поврат в публичното мнение настава с помощта на полковник Робърт Гибън Джонсън, който през 1820 година обществено е консумирал домати директно на стъпалата на постройката на съда в град Салем, Ню Джърси. Двехилядната навалица, събрала се на представлението, с учудване е открила, че военният в оставка не се готви да умира. По време на това обществено мероприятие няколко дами са припаднали, а към полковника са дежурили лекари. След неговото оцеляване, доматите доста бързо набират известност, всеобщо се появяват фенове на доматения усет, както и предписания в готварските книги за подготвяне на ястия с домати, в това число пюрета и сокове.
По данни на акад. Христо Даскалов (виден български и знаменит академик в региона на растителната генетика, селекцията и зеленчукопроизводството) в България доматите са пренесени от странстващите наши градинари от Австрия, Унгария и други страни през 17-и век.
Около 1890 година в Куртово Конаре се отглеждат първите домати, пренесени от Цариград от Александър Димитров, именуван от локалните - дядо Александър. Според легендата той е пренесъл доматените семена в бастуна си. От 2009 година до през днешния ден в селото годишно се провежда " Куртово Конаре Фест " - фестивал на чушката, домата, на обичайните храни и занаяти.
До 1918 година доматите са били към момента любителска просвета, след което последователно получават необятно разпространяване. Доматите се отглеждат съвсем навсякъде в страната ни, само че полското произвеждане е съсредоточено най-много в Пловдивски, Пазарджишки, Петрички, Сандански и Великотърновски район.
- Трудно ли е и за какъв брой време се основава един нов вид домати?
- Факт е, че през последните десетилетия обичайните генетични и селекционни способи при растенията, основаващи се на фенотипна селекция и проучване на потомството се ползват с висока успеваемост и способстват за повишение на продуктивността и качеството на растителната продукция.
Тези способи, обаче, изискват доста време и от време на време се съпътстват от редица проблеми. Например, междинната дълготрайност на една селекционна стратегия от хибридизацията и селекцията на нови генетични комбинации, предварителното относително изпитване, изпитването за РХС (различимост, еднородност и стабилност), внедряването в производството до въвеждането на пазара, според от метода на селекция и вида на сорта - пряк или хибриден, е най-малко 6-12 години.
Голяма е вероятността този нескончаем развой в бъдеще да не задоволи нуждата от навременно увеличение на продуктивността. За ускоряването на селекционния развой може да се разчита на паралелното потребление на обичайните способи на селекция, и на актуалните биотехнологични и молекулярни способи.
- И производителите, и търговците, и най-много купувачите, са на мнение, че най-хубави вкусови качества има така наречен български розов домат. Това продължава ли да е по този начин или развъждането на този вид домати към този момент е по-трудно при настъпващите промени на климата у нас, свързани със засушавания или с проливни дъждове?
- Действително през последните години както потребителите, по този начин и производителите, и търговците на домати избират розовите сортове домати спрямо алените, заради приятния сладко-кисел усет и по-нежната консистенция на месестата част на плодовете.
Реакцията към климатичните промени - високи стресови температури, засушаване и проливни дъждове на розовите сортове не се разграничава от тази на алените. Реакцията към изменящите се условия на средата е генетично свързан сортов симптом и не е според от цвета на плодовете.
Отглеждането на розовите сортове домати, също по този начин, не се разграничава от това на алените.
- На какви вкусови и други качества би трябвало да дават отговор новите сортове домати, които в този момент се селекционират и къде главно става това?
- През последните години, редом с високата работливост и толерантност/устойчивост, надлежно към абиотични и биотични фактори на околната среда, все по-голяма новост получават селекционно-генетичните стратегии, ориентирани към основаване на сортове домати - разнородни на цвят, с усъвършенствани хранително-вкусовите качества и антиоксидантни свойства на плодовете.
Пресните домати и доматените артикули са основен източник на ликопен, който обуславя аления цвят на плодовете и е мощен естествен антиоксидант. Множество медицински проучвания демонстрират, че диетологичният банкет на богати на ликопен храни има здравословен резултат - лимитира случаите на някои онкологични и сърдечно-съдови болести, катаракта и други.
Вкусовите качества на доматите са значима сложна характерност, която се повлиява от многочислени генетично обусловени и негенетични фактори, от които не всички са познати и вярно тълкувани.
На експертите е известно, че усетът на доматите, главно, се дефинира от захарно-киселинния показател (съотношението на количеството на захари към количеството на киселини). Най-вкусни са алените и розовите домати, заради това, че в тях съотношението на захари и киселини е най-близко до желания, според от потребителя, кисело-сладък или сладко-кисел усет.
Значение за усета имат и органолептичните свойства на плодовете. В най-широк смисъл върху усещането за усет въздействие оказват както химичните съставки на плода, по този начин и външният тип, твърдостта, температурата на плода, ароматът и чувството при консумация, и други.
Установено е, че положителният усет на доматените плодове е комбиниране от взаимоотношението сред захари, киселини и към 30 летливи химични съединения. Селекцията във връзка с летливи съединения е към момента едва застъпена, защото се знае доста малко за връзката сред усет, мирис и наличие на летливи съединения. За основаването на сортове и хибриди домати, удобно съчетаващи висока работливост, добра адаптивност към изискванията в страната ни и присъщите за българските домати вкусови качества, подобаващи донори са както червеноплодни, по този начин и розовоплодни сортове с генезис от наши локални популации.
Сега, селекция на сортове и хибриди домати се прави в Института по зеленчукови култури " Марица " в Пловдив към Селскостопанската академия, в Института по генетика (сега - Институт по физиология на растенията и генетика) към Българска академия на науките и в няколко частни селекционно-семепроизводствени компании: " ФЛОРИЯН " ООД - Русе, " Геосемселект " ООД - София, " Опал ЗИ " ООД - Пловдив, " Агрогид " ЕООД - София и други. Организацията и осъществяването на сортоподдържането и семепроизводството се реализира от селекционните институти, частните селекционни компании и частните сепроизводители.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ