Обречената битка при Добро поле
Българските бойци избират да бъдат изгорени с огнепръскачка, вместо да се предадат Войниците ни без командири, Фердинанд отзовава генералите от фронта, с цел да вършат шпалир на Лудвиг III
На 29 септември 1918 година в Солун е подписано помирение сред Царство България и силите на Антантата за прекъсване на военните дейности посред им. Това помирение де факто поставя завършек на българското присъединяване в най-големия досега въоръжен спор - Първата международна война. Документът, парафиран от Андрей Ляпчев от българска, и военачалник Луи Франше д`Еспере - от страна на Съглашението, приключва присъединяване ни в конфликта и на процедура ни лишава от последната опция да изпълним българския възрожденски блян - националното ни обединяване. България би трябвало да се изтегли от завзетите територии, да понесе частична военна окупация, да демобилизира армията си, като близо 100 000 бойци остават заложници в плен на съперника. Така Първата международна война почнала с убийството само че ерцхерцога на Австро-Унгарската империя Франц Фердинанд в Сараево през 1914 година приключва още веднъж на Балканския полуостров с формалното отдръпване на България от фронтовете на Централните сили -
Царство България е първата плочка на доминото
която пада. След нас са Турция, Австро-Унгария и Германия. Но, прелюдията довела до Солунското помирение е " пробивът при Добро поле ". Но, дано да напомним каква е ситуацията през 1918г.: Русия е излязла от войната вследствие Октомврийската гражданска война и е сключила Брест-Литовския кротичък контракт, с който приключва присъединяване си в спора. Турция има триумфи в Кавказ, само че армията й понася тежки загуби в Сирия макар немската помощ. В Средиземноморието повече от година една против друга са се окопали австрийската и италианската армии. След немските офанзиви от пролетта на Западния фронт следват единствено неуспехи за Четворния съюзСъбитията набират скорост, силите на Антантата ежедневно се попълнят с американски военнослужещи и единствено въпрос на време е цялостното проваляне на Германия, която към този момент се бие не за победа, а с цел да успее да контракти по-леки условия за мир. Българската войска обаче продължава да води война, вярна на поетите пред съдружниците задължения и не отстъпва позициите си. Но, българските управници като че ли не виждат протичащото се по другите фронтове и не престават да се самозаблуждават в очакване на огромната победа.На 8 август френският маршал Фош стартира всеобщо нахлуване на Западния фронт и немската войска се отдръпва на укрепената позиция " Хинденбург ". По това време към този момент в някои ръководещи кръгове в Германия, Австро-Унгария и България узрява концепцията да се търси кротичък излаз от военната рецесия с посредничеството на президента на Съединени американски щати Уилсън, или с някоя неутрална страна. Министър-председателят Малинов неведнъж декларира на съдружниците че България се нуждае от военна помощ и средства, с цел да продължи да отстоява позициите си. В края на август цар Фердинанд е на посещаване при император Вилхелм II и като връх на съюзническа честност поставя клетва пред олтара в църквата на замъка Хомбург: " Аз и моят Двор ще стоим до финален мирис до съюзна Германия ". В същото време още от началото на август българското разузнаване получава достоверни сведения за готвена огромна атака на противниковите войски на Македонския фронт. На 8 септември главнокомандващият военачалник Жеков отпътува във Виена за лекуване, като оставя за собствен заместител военачалник Тодоров. За него откривателят Димитър Азманов написа: " Прекрасен татко, пълководец на своите бойци, порядъчен боец, изключително методичен човек и шеф, спокоен, корав и самоуверен пред лицето на заплахите, не му доближиха качества, които да го повдигнат до върховете на огромното командване, до същинското пълководческо изкуство и воля ".От 7 до 12 септември в София по покана на Фердинанд гостува баварския крал Лудвиг III. Голяма част от висшите български офицери са отзовани от позициите си на фронта, с цел да вършат шпалир на високия посетител. Освен това
баварският крал и разгласен за патрон на 10-ти Родопски полк
и за тържественото му почитане в Кюстендил са викнати най-хубавите бойци на полка. Нещо повече, за тържеството по мотива на 9 септември са доведени всички висши офицери без началник-щабовете. А на 15 септември - денят на Съглашенската атака, заместник-главнокомандващият е в столицата, с цел да взе участие в церемонията по посрещането на саксонският крал Фридрих Август III.Войната коства на България 50 000 000 златни лв. месечно. От февруари 1918 година военните доставки и помощ от страна на Германската империя, обвързани за влизането на страната ни в Четворния съюз, са прекратени. По това време в нашата страна са ситуирани към 70 000 немски офицери и бойци, само че едвам 5 000 от тях са по фронтовите линии, останалите извършват тилови задания. Стига се до абсурд - 11-та немска войска, командвана от немския военачалник Щолц, е формирана главно от седем български дивизии. В нея немско е единствено наименованието. Германски полковници командват български генерали, а български полкове - от немски щабове. Предоставяне на командването на ядрото на българската войска на съдружници е една от главните неточности довели до бъдещата злополука. Нито един немски пълководец няма харизмата на българските генерали, водели сполучливи борби в предходните две войни за национално обединяване - Балканската и Междусъюзническата. Живото доказателство за тази теза е Дойран. Там в лицето на военачалник Владимир Вазов бойците имат и гениалния пълководец от една страна и положителния народопсихолог от друга. Именно при Дойран качествата на българския боец се разкриват по най-хубавия метод, тъй като срещат разбирането, вдъхновението и грижата на своите командири.В месеците преди пробива при Добро поле
командването не взима нужните ограничения за подсилване на позициите
Двете линии на окопите са единствено на 100 метра една зад друга. Теренът е скалист и копаенето на траншеи е затруднено. Телените заграждения не са в положение да спрат една сериозна вражеска офанзива. Там, където почвата е мека, изкопаването на здрави скривалища надълбоко в земята е невероятно, заради подпочвената влага, а живеенето в тях е извънредно нехигиенично.Друг неподходящ фактор за развоя на събитията е, че към този момент три години български бойци стоят без промяна в окопите, изложени на естествените стихии и лишени от най-елементарното за живот и водене на сражения - не доближават храни, облекла, боеприпаси. При приемането на 2-ра дивизия през юни военачалник Русев донася: " Маса бойци без нищо на краката си, часовият необут! Горното облекло парцали, долното Ч напълно няма или парцали ". Изминалата зима е била изключително мразовита - огньове е неразрешено да се палят, с цел да не се разкрият позициите ни. Войниците са подложени на разлагане от слуховете за ширещата се корупция в страната, тежкия живот на фамилиите и децата им и от лявата агитация, обявяваща войната за империалистическа.Към 1 септември 1918 година страната ни е достигнала върха на всеобщата готовност - 878 000 души - 20% от популацията са в армията, от които 697 000 по фронтовите линии. Само на Южния фронт, където стартира офанзивата, военачалник Депре командва 617 000 бойци с 1536 оръдия, 3212 картечници и 40 ескадрона кавалерия. На 14 септември сутринта стартира
барабанен артилерийски огън по българските позиции, траял съвсем денонощие
Полковник Трифон Ангелов от Седма дивизия споделя за съдбовния 15 септември: " Барабанният огън унищожи всичко - окопи, ходове, подслони за картечници и минохвъргачки, наблюдателници. Хората бяха затрупани и избити, мнозина оглушаха... " При същия барабанен огън при Дойран не умира даже един боец, само че там фортификационните уреди са издигнати под командването на военачалник Вазов. На позицията Добро поле една против друга са изправени 26 дружини със 146 оръдия от българска страна, против 75 дружини с 580 оръдия под командването на генералите Деспре и Живоин Мишич. За хода на самата борба, разразила се на 15 септември, е писано и доста, и всеобхватно, изложени са всички детайлности в хронологична поредност. За нас като българи са значими жертвоготовността и героизмът, проявени от предците ни дори и в тази обречена борба. Не може да не си напомним за 13-те бойци на подпоручик Мазгалов - пълководец на картечно гнездо на Скалистата висота. Гнездото е изкопано в скалата и може да води огън по едно и също време в три направления. Под картечниците са вкопани спалните пространства и складовете за боеприпаси. Артилерията на съперника не съумява да унищожи гнездото, когато стартира пехотната офанзива. Двете картечници на бранителите засипват скатовете на висотата, до момента в който не свършват патроните.Френски щурмови групи вършат няколко опита да завладеят гнездото, само че са отблъснати в ръкопашни битки, до момента в който най-после не изгарят бранителите с огнепръскачка. След време един някогашен офицер от армиите победителки - капитан Раниери - ще напише: "... те избраха да бъдат изгорени с огнепръскачки, само че не се предадоха. ".Поручик Никола Бончев, юрист от София, деец, пълководец, обожаван от бойците си, покрива сектор от 900 метра със 100 души и 2 картечници, ситуиран в гориста околност. Противникът нахълтва в окопите на ротата и стартира ръкопашна битка с пръснатите из гората групи бойци. Поручик Бончев с револвер в ръка, застанал отпред на ротната поддръжка, предизвиква бойците си, само че бива ограден от френски бойци и в ръкопашната битка е намушен с ножове. Ротата му е била изцяло унищожена. На Узунова скала подпоручик Андреев удържа позицията си с две картечници, без значение, че е обкръжен от всички страни. На подканянията да се съобщи дава отговор, че не би го направил без писмена заповед и сходно на поручик Мазгалов е изгорял дружно с командваните от него 11 бойци.На позицията сред Шейновец и Стоянова висота под командването на поручик Пенчев от 30-ти пехотен Шейновски полк са били ситуирани 4 картечници, като след това към тях се причислява още една немска картечница и отстъпили бойци от 29-ти Ямболски пехотен полк. Към 14,30 часа
на позицията са останали 5-ма здрави бойци
12 ранени и 13 убити, а от картечниците е оживяла единствено една. Сам поручик Пенчев е ранен, а противниковите вериги стартират към този момент да приближават до върха на висотата. Поручик Пенчев взема решение да избави останалите свои бойци и ето с какви трогателни думи той разказва този финален миг: " виждайки, че битката по-нататък е безполезна, извадих пандизите на картечниците, целунах картечницата, с която действах, отидох в подслона, взех си довиждане с ранените бойци, а с останалите 5 души, под град от патрони съумях да стигна гората и се спасих. Там достигнахме единствено трима, останалите бяха ударени от патрони... " За размерите на френската атака може да разберем и от думите на един от противниковите офицери капитан Фотияди: " Участъкът от позицията Добро поле беше безусловно задавен от атакуващите талази... Дебуширането на дружините на север срещна мощна опозиция от страна на съперника, който съвзет от първата изненада, се отбраняваше обезверено... " На 15 септември пробивът на Добро поле към този момент е реалност. Изгубването на първата позиция разстройва българските войски.
Липсата на запаси и съответно командване
води до разбиването на останалите в тила наши елементи. В формирания кулоар съперника напредва постепенно, опасявайки се от български контраатаки. Такъв удар обаче не последва, въпреки че сме разполагали с нужните сили и средства. Така замисленият като чисто тактически пробив, реализира стратегически триумф. След провалянето оживелите български бойци стартират да се бунтуват, насочвайки се към Главната квартира в Кюстендил, следва Войнишкото въстание, Радомирската република и разгрома под Владая.
Защитник: Всичко вреше от желязото
Из спомените на Иван Симеонов, защитаващ Продановата висота, старши на пост №8 от 6-та рота на 29 Ямболски пехотен полк:
" Ние бяхме трима души на поста. Неприятелската артилерия стартира да стреля от 8 часа сутринта и не помни да стопира. Всичко ври от желязото. Сломи и разруши всички телени мрежи и блиндажи. Стрелбата на съперника продължи тъкмо 24 часа. Ние бяхме съвсем откъснати, без самун, без вода и сън... всички окопи бяха разсипани и не се забелязваше къде има излаз и къде окоп; вековните дървета и скали станаха на тресчици и трошляк. Най-подир съперникът трансферира своя ураганен огън в тила ни, в скалата Кравица и почна да настава. Войниците им, французки сенегалци, бясно пияни, пристигнаха на 30-40 крачки от нас. Всеки носи по два кг вино, вървят против нас и подвигат манерките да пият. Те минаха през останките от телената ни мрежа. Ние имахме събрани към 3 1/2 сандъка бомби бухалки. Когато наближиха на към 15 крачки давам заповед на другарите да отварят бомбите и ми ги предават, а аз ги мятам пред мен на 10 крачки... Една след друга вървят до 18 вериги. Ние изхвърлихме всички наши бомби и не ги пуснахме пред нас. Като свършихме бомбите, ние взехме пушките, само че свършихме и патроните, а съперникът вдясно си настава... Тогава почнахме да се изтегляме по ямите след веригите на съперника... само че бяхме оградени ".
На 29 септември 1918 година в Солун е подписано помирение сред Царство България и силите на Антантата за прекъсване на военните дейности посред им. Това помирение де факто поставя завършек на българското присъединяване в най-големия досега въоръжен спор - Първата международна война. Документът, парафиран от Андрей Ляпчев от българска, и военачалник Луи Франше д`Еспере - от страна на Съглашението, приключва присъединяване ни в конфликта и на процедура ни лишава от последната опция да изпълним българския възрожденски блян - националното ни обединяване. България би трябвало да се изтегли от завзетите територии, да понесе частична военна окупация, да демобилизира армията си, като близо 100 000 бойци остават заложници в плен на съперника. Така Първата международна война почнала с убийството само че ерцхерцога на Австро-Унгарската империя Франц Фердинанд в Сараево през 1914 година приключва още веднъж на Балканския полуостров с формалното отдръпване на България от фронтовете на Централните сили -
Царство България е първата плочка на доминото
която пада. След нас са Турция, Австро-Унгария и Германия. Но, прелюдията довела до Солунското помирение е " пробивът при Добро поле ". Но, дано да напомним каква е ситуацията през 1918г.: Русия е излязла от войната вследствие Октомврийската гражданска война и е сключила Брест-Литовския кротичък контракт, с който приключва присъединяване си в спора. Турция има триумфи в Кавказ, само че армията й понася тежки загуби в Сирия макар немската помощ. В Средиземноморието повече от година една против друга са се окопали австрийската и италианската армии. След немските офанзиви от пролетта на Западния фронт следват единствено неуспехи за Четворния съюзСъбитията набират скорост, силите на Антантата ежедневно се попълнят с американски военнослужещи и единствено въпрос на време е цялостното проваляне на Германия, която към този момент се бие не за победа, а с цел да успее да контракти по-леки условия за мир. Българската войска обаче продължава да води война, вярна на поетите пред съдружниците задължения и не отстъпва позициите си. Но, българските управници като че ли не виждат протичащото се по другите фронтове и не престават да се самозаблуждават в очакване на огромната победа.На 8 август френският маршал Фош стартира всеобщо нахлуване на Западния фронт и немската войска се отдръпва на укрепената позиция " Хинденбург ". По това време към този момент в някои ръководещи кръгове в Германия, Австро-Унгария и България узрява концепцията да се търси кротичък излаз от военната рецесия с посредничеството на президента на Съединени американски щати Уилсън, или с някоя неутрална страна. Министър-председателят Малинов неведнъж декларира на съдружниците че България се нуждае от военна помощ и средства, с цел да продължи да отстоява позициите си. В края на август цар Фердинанд е на посещаване при император Вилхелм II и като връх на съюзническа честност поставя клетва пред олтара в църквата на замъка Хомбург: " Аз и моят Двор ще стоим до финален мирис до съюзна Германия ". В същото време още от началото на август българското разузнаване получава достоверни сведения за готвена огромна атака на противниковите войски на Македонския фронт. На 8 септември главнокомандващият военачалник Жеков отпътува във Виена за лекуване, като оставя за собствен заместител военачалник Тодоров. За него откривателят Димитър Азманов написа: " Прекрасен татко, пълководец на своите бойци, порядъчен боец, изключително методичен човек и шеф, спокоен, корав и самоуверен пред лицето на заплахите, не му доближиха качества, които да го повдигнат до върховете на огромното командване, до същинското пълководческо изкуство и воля ".От 7 до 12 септември в София по покана на Фердинанд гостува баварския крал Лудвиг III. Голяма част от висшите български офицери са отзовани от позициите си на фронта, с цел да вършат шпалир на високия посетител. Освен това
баварският крал и разгласен за патрон на 10-ти Родопски полк
и за тържественото му почитане в Кюстендил са викнати най-хубавите бойци на полка. Нещо повече, за тържеството по мотива на 9 септември са доведени всички висши офицери без началник-щабовете. А на 15 септември - денят на Съглашенската атака, заместник-главнокомандващият е в столицата, с цел да взе участие в церемонията по посрещането на саксонският крал Фридрих Август III.Войната коства на България 50 000 000 златни лв. месечно. От февруари 1918 година военните доставки и помощ от страна на Германската империя, обвързани за влизането на страната ни в Четворния съюз, са прекратени. По това време в нашата страна са ситуирани към 70 000 немски офицери и бойци, само че едвам 5 000 от тях са по фронтовите линии, останалите извършват тилови задания. Стига се до абсурд - 11-та немска войска, командвана от немския военачалник Щолц, е формирана главно от седем български дивизии. В нея немско е единствено наименованието. Германски полковници командват български генерали, а български полкове - от немски щабове. Предоставяне на командването на ядрото на българската войска на съдружници е една от главните неточности довели до бъдещата злополука. Нито един немски пълководец няма харизмата на българските генерали, водели сполучливи борби в предходните две войни за национално обединяване - Балканската и Междусъюзническата. Живото доказателство за тази теза е Дойран. Там в лицето на военачалник Владимир Вазов бойците имат и гениалния пълководец от една страна и положителния народопсихолог от друга. Именно при Дойран качествата на българския боец се разкриват по най-хубавия метод, тъй като срещат разбирането, вдъхновението и грижата на своите командири.В месеците преди пробива при Добро поле
командването не взима нужните ограничения за подсилване на позициите
Двете линии на окопите са единствено на 100 метра една зад друга. Теренът е скалист и копаенето на траншеи е затруднено. Телените заграждения не са в положение да спрат една сериозна вражеска офанзива. Там, където почвата е мека, изкопаването на здрави скривалища надълбоко в земята е невероятно, заради подпочвената влага, а живеенето в тях е извънредно нехигиенично.Друг неподходящ фактор за развоя на събитията е, че към този момент три години български бойци стоят без промяна в окопите, изложени на естествените стихии и лишени от най-елементарното за живот и водене на сражения - не доближават храни, облекла, боеприпаси. При приемането на 2-ра дивизия през юни военачалник Русев донася: " Маса бойци без нищо на краката си, часовият необут! Горното облекло парцали, долното Ч напълно няма или парцали ". Изминалата зима е била изключително мразовита - огньове е неразрешено да се палят, с цел да не се разкрият позициите ни. Войниците са подложени на разлагане от слуховете за ширещата се корупция в страната, тежкия живот на фамилиите и децата им и от лявата агитация, обявяваща войната за империалистическа.Към 1 септември 1918 година страната ни е достигнала върха на всеобщата готовност - 878 000 души - 20% от популацията са в армията, от които 697 000 по фронтовите линии. Само на Южния фронт, където стартира офанзивата, военачалник Депре командва 617 000 бойци с 1536 оръдия, 3212 картечници и 40 ескадрона кавалерия. На 14 септември сутринта стартира барабанен артилерийски огън по българските позиции, траял съвсем денонощие
Полковник Трифон Ангелов от Седма дивизия споделя за съдбовния 15 септември: " Барабанният огън унищожи всичко - окопи, ходове, подслони за картечници и минохвъргачки, наблюдателници. Хората бяха затрупани и избити, мнозина оглушаха... " При същия барабанен огън при Дойран не умира даже един боец, само че там фортификационните уреди са издигнати под командването на военачалник Вазов. На позицията Добро поле една против друга са изправени 26 дружини със 146 оръдия от българска страна, против 75 дружини с 580 оръдия под командването на генералите Деспре и Живоин Мишич. За хода на самата борба, разразила се на 15 септември, е писано и доста, и всеобхватно, изложени са всички детайлности в хронологична поредност. За нас като българи са значими жертвоготовността и героизмът, проявени от предците ни дори и в тази обречена борба. Не може да не си напомним за 13-те бойци на подпоручик Мазгалов - пълководец на картечно гнездо на Скалистата висота. Гнездото е изкопано в скалата и може да води огън по едно и също време в три направления. Под картечниците са вкопани спалните пространства и складовете за боеприпаси. Артилерията на съперника не съумява да унищожи гнездото, когато стартира пехотната офанзива. Двете картечници на бранителите засипват скатовете на висотата, до момента в който не свършват патроните.Френски щурмови групи вършат няколко опита да завладеят гнездото, само че са отблъснати в ръкопашни битки, до момента в който най-после не изгарят бранителите с огнепръскачка. След време един някогашен офицер от армиите победителки - капитан Раниери - ще напише: "... те избраха да бъдат изгорени с огнепръскачки, само че не се предадоха. ".Поручик Никола Бончев, юрист от София, деец, пълководец, обожаван от бойците си, покрива сектор от 900 метра със 100 души и 2 картечници, ситуиран в гориста околност. Противникът нахълтва в окопите на ротата и стартира ръкопашна битка с пръснатите из гората групи бойци. Поручик Бончев с револвер в ръка, застанал отпред на ротната поддръжка, предизвиква бойците си, само че бива ограден от френски бойци и в ръкопашната битка е намушен с ножове. Ротата му е била изцяло унищожена. На Узунова скала подпоручик Андреев удържа позицията си с две картечници, без значение, че е обкръжен от всички страни. На подканянията да се съобщи дава отговор, че не би го направил без писмена заповед и сходно на поручик Мазгалов е изгорял дружно с командваните от него 11 бойци.На позицията сред Шейновец и Стоянова висота под командването на поручик Пенчев от 30-ти пехотен Шейновски полк са били ситуирани 4 картечници, като след това към тях се причислява още една немска картечница и отстъпили бойци от 29-ти Ямболски пехотен полк. Към 14,30 часа на позицията са останали 5-ма здрави бойци
12 ранени и 13 убити, а от картечниците е оживяла единствено една. Сам поручик Пенчев е ранен, а противниковите вериги стартират към този момент да приближават до върха на висотата. Поручик Пенчев взема решение да избави останалите свои бойци и ето с какви трогателни думи той разказва този финален миг: " виждайки, че битката по-нататък е безполезна, извадих пандизите на картечниците, целунах картечницата, с която действах, отидох в подслона, взех си довиждане с ранените бойци, а с останалите 5 души, под град от патрони съумях да стигна гората и се спасих. Там достигнахме единствено трима, останалите бяха ударени от патрони... " За размерите на френската атака може да разберем и от думите на един от противниковите офицери капитан Фотияди: " Участъкът от позицията Добро поле беше безусловно задавен от атакуващите талази... Дебуширането на дружините на север срещна мощна опозиция от страна на съперника, който съвзет от първата изненада, се отбраняваше обезверено... " На 15 септември пробивът на Добро поле към този момент е реалност. Изгубването на първата позиция разстройва българските войски.
Липсата на запаси и съответно командване
води до разбиването на останалите в тила наши елементи. В формирания кулоар съперника напредва постепенно, опасявайки се от български контраатаки. Такъв удар обаче не последва, въпреки че сме разполагали с нужните сили и средства. Така замисленият като чисто тактически пробив, реализира стратегически триумф. След провалянето оживелите български бойци стартират да се бунтуват, насочвайки се към Главната квартира в Кюстендил, следва Войнишкото въстание, Радомирската република и разгрома под Владая.
Защитник: Всичко вреше от желязото
Из спомените на Иван Симеонов, защитаващ Продановата висота, старши на пост №8 от 6-та рота на 29 Ямболски пехотен полк:
" Ние бяхме трима души на поста. Неприятелската артилерия стартира да стреля от 8 часа сутринта и не помни да стопира. Всичко ври от желязото. Сломи и разруши всички телени мрежи и блиндажи. Стрелбата на съперника продължи тъкмо 24 часа. Ние бяхме съвсем откъснати, без самун, без вода и сън... всички окопи бяха разсипани и не се забелязваше къде има излаз и къде окоп; вековните дървета и скали станаха на тресчици и трошляк. Най-подир съперникът трансферира своя ураганен огън в тила ни, в скалата Кравица и почна да настава. Войниците им, французки сенегалци, бясно пияни, пристигнаха на 30-40 крачки от нас. Всеки носи по два кг вино, вървят против нас и подвигат манерките да пият. Те минаха през останките от телената ни мрежа. Ние имахме събрани към 3 1/2 сандъка бомби бухалки. Когато наближиха на към 15 крачки давам заповед на другарите да отварят бомбите и ми ги предават, а аз ги мятам пред мен на 10 крачки... Една след друга вървят до 18 вериги. Ние изхвърлихме всички наши бомби и не ги пуснахме пред нас. Като свършихме бомбите, ние взехме пушките, само че свършихме и патроните, а съперникът вдясно си настава... Тогава почнахме да се изтегляме по ямите след веригите на съперника... само че бяхме оградени ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ