Кралски килими с бъдеще
Български килими съхраняват културното завещание на европейските монархии и върховите достижения в килимарството. На територията на Стария континент единствено в с. Костандово край Велинград може да се създаде възстановка на исторически килим. Опитът демонстрира, че да се направи един килим, лишава повече време, в сравнение с да се построи къща. И в миналото, когато са тъкани кралските килими, въпросът не е бил какъв брой коства, а по кое време ще е подготвен. Французите са правили политика с ръчно тъкани шедьоври. И през днешния ден с такива специфични килими би могло да се прави политика, само че единствено от огромни държавници. Ще ви срещнем с триумфи и с компликации, които този безподобен бизнес има.
Фабриката в Костандово не е тъкачница за ръчни килими, а за уникати. Нейната най-нова история стартира през 1997 година, когато от огромната държавна компания „ Десислава “ се ражда дребната фамилна тъкачница „ Хемус “ ООД, откакто предприятието е оповестено за приватизация, а след това и в разпродажба. Нино Парпулов, който е в това произвеждане от 1991 година, се заема с неговото избавяне. Но по какъв начин? Решава да е нещо, каквото другите не могат. Сменят радикално концепцията за килимите, което ги оставя на картата и до момента. „ Това, което заварих, нямаше бъдеще. Не бихме могли да се конкурираме с хиляди квадратни метри килими, направени от различен по-бързо и по-евтино от нас.
С новата визия и новите благоприятни условия стигнахме и до принц Чарлз. Технологията на производството всъщност не е изменена, въпросът беше по какъв начин да вършим това, което различен не умее. И намерихме разковничето в цветовете. Да, хиляди квадратни метри се тъкат с 8-10 цвята, а аз включвам до 240 цвята в един килим. Цветовата гама с нейните 7 хиляди нюанса, която трябваше да се създаде, е в основата на всичко. Избрахме да вървим по нови правила, вместо да отпаднем от играта “, споделя създателят на този нов остарял бизнес Нино Парпулов.
Пътят на смелите
Трудно е тъкачките да се научат да работят с толкоз цветове и множеството се отхвърлят. Нино Парпулов с самообладание обяснявал какво и по какъв начин да вършат, с цел да се сътвори триизмерност. За изработването на килим от 10 кв. м. са вложени 8 хиляди човекочаса в продължение на 1 година от четири тъкачки. В момента в предприятието работят 15 души, а в края на „ Десислава “ във фабриката са били към 600 дами, плюс още 400 по майчинство.
Развитието има цена
Времената се менят и с цел да продължи напред компанията с по-голям обсег, са нужни 20-30 дами, които в продължение на 2 години да усвоят занаята, като през това време не създават нищо. Те би трябвало да са на трудов контракт като стажанти. Когато покажат качества и умения, ще бъдат включени в производството. Това са все млади дами, които избират да останат по родните си места, а не да заминат в чужбина. Такъв план може да се ръководи да вземем за пример от Агенцията по заетостта, не от самата фабрика. Някога е било държавна политика да се сътвори избран занаят в селища, където друго не може да се прави. Държавата е изграждала цехове, обучавала е фрагментите. Би могла да го прави и в този момент.
Утре ще е късно
Принц Чарлз бил подготвен да поддържа производството, откакто си дал сметка, че това са последните хора в света, които могат да произведат толкоз богати на цветове килими. Но българските политици към момента не са били узрели за дипломация посредством килимите. От години казусът с фрагментите ескалира, откакто техникумите бяха затворени, в този момент и последното професионално учебно заведение в Габрово, в което лимити преждата за фабриката, ще се трансформира в мол. „ Ако желаеме да има произвеждане в България, би трябвало да стартираме да градим постепенно и последователно, като се тръгне от учебните заведения “, показва Нино Парпулов.
Винаги може повече
До британския кралски двор стигат посредством съдружието с Дейвид Бамфорд, водещ реставратор на антични ръчно направени килими за исторически обекти във Англия. Той се появява през 1996 година, вижда капацитета, една година тъкат образци и чак тогава потеглят поръчките. Правят възстановка на липсващ килим от XIX в. за лятната резиденция на кралица Виктория и това е огромно достижение. Палатата на Задругата на майсторите в Лондон обаче им дава още по-високо самопризнание, защото там единственото изключение да влезе нещо, направено отвън Англия, е килим, тъкан в Костандово. Той е забелязан от Нино Парпулов в британския сериал „ Короната “, сниман в тази постройка.
За още „ златни ръце “
Сега компанията е стигнала съвсем до задънена улица. Тя разчита на златните ръце на две пенсионерки и техните две дъщери. Приемственост има, само че заради липса на финансиране няма други млади девойки, които да дойдат да усвоят занаята. Затова най-трудната задача следва. Но положителната част в това уравнение с доста незнайни е, че двете деца Тодор и Надя Парпулови са включени в бизнеса. Надя е шеф, тя е ангажирана с маркетинга и счетоводството, а Тодор - с дизайна. Всички в фамилията са осъзнали, че камъкът си тежи на мястото, другояче се слива със сива маса. Двамата не са имали алтернативата дали да се държат за сложното, или да тръгнат по по-лесния път на личната си кариера. Тодор е сполучлив в актьорските среди, снима се в сериали и филми, само че остава правилен на фамилната компания. Надя е работила 10 години във Външното министерство на Англия, като е имала роля за присъединението на България към Европейски Съюз. После е била и в Министерството на правораздаването у нас. През 2012-а тя дефинитивно се причислява към тъкачния бизнес.
Продължението следва
„ Ако не бяхме станали център за килимарско изкуство, от дълго време нямаше да ни има “, споделя Надя Парпулова и дава образци с редица изчезнали тъкачни производства у нас, на Балканите и по света. Тя има вяра, че получат ли помощ да обучат хора, активността ще се запази и развие. Нишата за уникати е отворена и се чакат нови поръчки. Затова не трябва да оставим тази международна популярност да се трансформира единствено в хубава приказка по какъв начин е имало в миналото една тъкачница за кралски килими в китното планинско село Костандово...
Нино Парпулов и децата му Тодор и Надя работят дружно за запазването на килимарските обичаи – Снимка Владислав Маринов
Текстът е част от бр. 126 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
килим дребен бизнес предприемач
Фабриката в Костандово не е тъкачница за ръчни килими, а за уникати. Нейната най-нова история стартира през 1997 година, когато от огромната държавна компания „ Десислава “ се ражда дребната фамилна тъкачница „ Хемус “ ООД, откакто предприятието е оповестено за приватизация, а след това и в разпродажба. Нино Парпулов, който е в това произвеждане от 1991 година, се заема с неговото избавяне. Но по какъв начин? Решава да е нещо, каквото другите не могат. Сменят радикално концепцията за килимите, което ги оставя на картата и до момента. „ Това, което заварих, нямаше бъдеще. Не бихме могли да се конкурираме с хиляди квадратни метри килими, направени от различен по-бързо и по-евтино от нас.
С новата визия и новите благоприятни условия стигнахме и до принц Чарлз. Технологията на производството всъщност не е изменена, въпросът беше по какъв начин да вършим това, което различен не умее. И намерихме разковничето в цветовете. Да, хиляди квадратни метри се тъкат с 8-10 цвята, а аз включвам до 240 цвята в един килим. Цветовата гама с нейните 7 хиляди нюанса, която трябваше да се създаде, е в основата на всичко. Избрахме да вървим по нови правила, вместо да отпаднем от играта “, споделя създателят на този нов остарял бизнес Нино Парпулов.
Пътят на смелите
Трудно е тъкачките да се научат да работят с толкоз цветове и множеството се отхвърлят. Нино Парпулов с самообладание обяснявал какво и по какъв начин да вършат, с цел да се сътвори триизмерност. За изработването на килим от 10 кв. м. са вложени 8 хиляди човекочаса в продължение на 1 година от четири тъкачки. В момента в предприятието работят 15 души, а в края на „ Десислава “ във фабриката са били към 600 дами, плюс още 400 по майчинство.
Развитието има цена
Времената се менят и с цел да продължи напред компанията с по-голям обсег, са нужни 20-30 дами, които в продължение на 2 години да усвоят занаята, като през това време не създават нищо. Те би трябвало да са на трудов контракт като стажанти. Когато покажат качества и умения, ще бъдат включени в производството. Това са все млади дами, които избират да останат по родните си места, а не да заминат в чужбина. Такъв план може да се ръководи да вземем за пример от Агенцията по заетостта, не от самата фабрика. Някога е било държавна политика да се сътвори избран занаят в селища, където друго не може да се прави. Държавата е изграждала цехове, обучавала е фрагментите. Би могла да го прави и в този момент.
Утре ще е късно
Принц Чарлз бил подготвен да поддържа производството, откакто си дал сметка, че това са последните хора в света, които могат да произведат толкоз богати на цветове килими. Но българските политици към момента не са били узрели за дипломация посредством килимите. От години казусът с фрагментите ескалира, откакто техникумите бяха затворени, в този момент и последното професионално учебно заведение в Габрово, в което лимити преждата за фабриката, ще се трансформира в мол. „ Ако желаеме да има произвеждане в България, би трябвало да стартираме да градим постепенно и последователно, като се тръгне от учебните заведения “, показва Нино Парпулов.
Винаги може повече
До британския кралски двор стигат посредством съдружието с Дейвид Бамфорд, водещ реставратор на антични ръчно направени килими за исторически обекти във Англия. Той се появява през 1996 година, вижда капацитета, една година тъкат образци и чак тогава потеглят поръчките. Правят възстановка на липсващ килим от XIX в. за лятната резиденция на кралица Виктория и това е огромно достижение. Палатата на Задругата на майсторите в Лондон обаче им дава още по-високо самопризнание, защото там единственото изключение да влезе нещо, направено отвън Англия, е килим, тъкан в Костандово. Той е забелязан от Нино Парпулов в британския сериал „ Короната “, сниман в тази постройка.
За още „ златни ръце “
Сега компанията е стигнала съвсем до задънена улица. Тя разчита на златните ръце на две пенсионерки и техните две дъщери. Приемственост има, само че заради липса на финансиране няма други млади девойки, които да дойдат да усвоят занаята. Затова най-трудната задача следва. Но положителната част в това уравнение с доста незнайни е, че двете деца Тодор и Надя Парпулови са включени в бизнеса. Надя е шеф, тя е ангажирана с маркетинга и счетоводството, а Тодор - с дизайна. Всички в фамилията са осъзнали, че камъкът си тежи на мястото, другояче се слива със сива маса. Двамата не са имали алтернативата дали да се държат за сложното, или да тръгнат по по-лесния път на личната си кариера. Тодор е сполучлив в актьорските среди, снима се в сериали и филми, само че остава правилен на фамилната компания. Надя е работила 10 години във Външното министерство на Англия, като е имала роля за присъединението на България към Европейски Съюз. После е била и в Министерството на правораздаването у нас. През 2012-а тя дефинитивно се причислява към тъкачния бизнес.
Продължението следва
„ Ако не бяхме станали център за килимарско изкуство, от дълго време нямаше да ни има “, споделя Надя Парпулова и дава образци с редица изчезнали тъкачни производства у нас, на Балканите и по света. Тя има вяра, че получат ли помощ да обучат хора, активността ще се запази и развие. Нишата за уникати е отворена и се чакат нови поръчки. Затова не трябва да оставим тази международна популярност да се трансформира единствено в хубава приказка по какъв начин е имало в миналото една тъкачница за кралски килими в китното планинско село Костандово...
Нино Парпулов и децата му Тодор и Надя работят дружно за запазването на килимарските обичаи – Снимка Владислав Маринов
Текстът е част от бр. 126 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
килим дребен бизнес предприемач
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ