Федерацията забрани на всички млади волейболисти да играят в чужбина
Българската федерация по волейбол (БФВ) одобри странна наредба, която е в прорез с европейските правила за свободно придвижване на хора, артикули и услуги и най-вероятно ще бъде оспорена в съда от засегнатите. Става въпрос за решения, взети от Управителния съвет (УС на БФВ) още на 11 юни, само че оповестени едвам преди два дни.
Главното е, че се спира за период от 3 години - до 11 юни 2022 година, издаването на интернационалните трансферни документи за всички волейболисти, до момента в който те не навършат 21 година, в това число и тези играчи, които попадат " под изключително наблюдаване от страна на БФВ ". УС е упълномощил на администрацията на федерацията да изготви до 1 август списък на състезателите, които ще са под въпросното изключително наблюдаване, с цел да бъде одобрен. Единствено волейболисти, които получат " категорично решение на УС на БФВ за всеки съответен случай ", ще може да бъдат трансферирани в чужбина.
Мотиви за това решение не се загатват. Но то явно опонира на чл. 21 на Договора за действието на Европейския съюз, който гласи: " Всеки жител на съюза има право свободно да се движи и да обитава в границите на територията на страните членки при съблюдаване на рестриктивните мерки и изискванията, планувани в договорите, и на ограниченията, признати за тяхното реализиране ", т.е. правилото за свободно придвижване на хора, артикули, услуги и капитали.
Казано с други думи: БФВ не разрешава на младите български волейболисти да упражняват правото си на труд в задграничен тим! Освен в случай че някой няма шанса да получи право да играе в чужбина по убеждение на шефовете на волейбола, което пък си е директна причина за корупция при издаването на някое позволение.
Това е второ ограничаване за състезателите, което измисля волейболната федерация в последните две десетилетия. Преди това " на мода " бяха фамозните централизирани позволения за трансфер, така наречен " нула ости ", които на практика правеха от волейболистите крепостни към българските им клубове. Разрешението бе въведено в края на 90-те години на ХХ век, когато президент на БФВ бе Валентин Заяков. " Нула оста " за волейболист, който има контракт с български клуб и минава в непознат, бе $4000, а за свободен сътрудник - $16 000.
И множеството играчи подписваха контракти с наши клубове поради по-малката такса към БФВ при трансфер в чужбина. Но по този начин за всяко сключване на нов контракт на открито те трябваше да получат позволение от някогашния си клуб в България, без значение че не са играли в него от години.
По този метод един от най-хубавите български волейболисти - Матей Казийски, имаше проблеми с президента на " Славия " Иван Сеферинов. Последният неколкократно му прави спънки, като най-големият проблем стана прекосяването на Матей в " Тренто ". През 2007 година Сеферинов разгласи, че Казийски, който преди малко бе завършил връзките си с " Динамо " (Москва), може да подпише с който желае тим, единствено не и с " Тренто ".
Скандалът се разрасна, намеси се даже тогавашният президент на интернационалната федерация Рубен Акоста, който написа непосредствено писмо до БФВ Матей да бъде освободен да премине в " Тренто ". Това принуди федерацията да разтрогне контракта на волейболиста със " Славия ". А Казийски отиде в Италия и завоюва с " Тренто " 4 пъти купата и 3 пъти купата на страната, стана 4 пъти международен и 3 пъти европейски клубен първенец.
Някъде по това време - след влизането на България в Европейския съюз, бе анулирано и правилото за заплащане на " нула оста " от волейболистите към БФВ. Сега пък служителите във федерацията непосредствено одобриха предписание, противоречащо на разпоредбите на съюза и напомнящо " положителните остарели времена ", в които състезателите трябваше да зависят от някого другиго, с цел да продължат кариерата си, където желаят.
Главното е, че се спира за период от 3 години - до 11 юни 2022 година, издаването на интернационалните трансферни документи за всички волейболисти, до момента в който те не навършат 21 година, в това число и тези играчи, които попадат " под изключително наблюдаване от страна на БФВ ". УС е упълномощил на администрацията на федерацията да изготви до 1 август списък на състезателите, които ще са под въпросното изключително наблюдаване, с цел да бъде одобрен. Единствено волейболисти, които получат " категорично решение на УС на БФВ за всеки съответен случай ", ще може да бъдат трансферирани в чужбина.
Мотиви за това решение не се загатват. Но то явно опонира на чл. 21 на Договора за действието на Европейския съюз, който гласи: " Всеки жител на съюза има право свободно да се движи и да обитава в границите на територията на страните членки при съблюдаване на рестриктивните мерки и изискванията, планувани в договорите, и на ограниченията, признати за тяхното реализиране ", т.е. правилото за свободно придвижване на хора, артикули, услуги и капитали.
Казано с други думи: БФВ не разрешава на младите български волейболисти да упражняват правото си на труд в задграничен тим! Освен в случай че някой няма шанса да получи право да играе в чужбина по убеждение на шефовете на волейбола, което пък си е директна причина за корупция при издаването на някое позволение.
Това е второ ограничаване за състезателите, което измисля волейболната федерация в последните две десетилетия. Преди това " на мода " бяха фамозните централизирани позволения за трансфер, така наречен " нула ости ", които на практика правеха от волейболистите крепостни към българските им клубове. Разрешението бе въведено в края на 90-те години на ХХ век, когато президент на БФВ бе Валентин Заяков. " Нула оста " за волейболист, който има контракт с български клуб и минава в непознат, бе $4000, а за свободен сътрудник - $16 000.
И множеството играчи подписваха контракти с наши клубове поради по-малката такса към БФВ при трансфер в чужбина. Но по този начин за всяко сключване на нов контракт на открито те трябваше да получат позволение от някогашния си клуб в България, без значение че не са играли в него от години.
По този метод един от най-хубавите български волейболисти - Матей Казийски, имаше проблеми с президента на " Славия " Иван Сеферинов. Последният неколкократно му прави спънки, като най-големият проблем стана прекосяването на Матей в " Тренто ". През 2007 година Сеферинов разгласи, че Казийски, който преди малко бе завършил връзките си с " Динамо " (Москва), може да подпише с който желае тим, единствено не и с " Тренто ".
Скандалът се разрасна, намеси се даже тогавашният президент на интернационалната федерация Рубен Акоста, който написа непосредствено писмо до БФВ Матей да бъде освободен да премине в " Тренто ". Това принуди федерацията да разтрогне контракта на волейболиста със " Славия ". А Казийски отиде в Италия и завоюва с " Тренто " 4 пъти купата и 3 пъти купата на страната, стана 4 пъти международен и 3 пъти европейски клубен първенец.
Някъде по това време - след влизането на България в Европейския съюз, бе анулирано и правилото за заплащане на " нула оста " от волейболистите към БФВ. Сега пък служителите във федерацията непосредствено одобриха предписание, противоречащо на разпоредбите на съюза и напомнящо " положителните остарели времена ", в които състезателите трябваше да зависят от някого другиго, с цел да продължат кариерата си, където желаят.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ