Българската асоциация на комуникационните агенции се обяви против промените в Закона за хазарта
Българска асоциация на информационните организации се разгласи изрично срещу измененията в Закона за хазарта. От асоциацията изпратиха отворено писмо до медиите, в което показват твърдото си мнение.
Публикуваме известието на Българската асоциация на информационните организации без редакторска интервенция:
Ето какво гласи то:
До: госпожа Менда Стоянова, Председател на Комисията по бюджет и финанси към 44 Народно събрание
До: господин Вежди Рашидов, Председател на Комисията по просвета и медии към 44 Народно събрание
До: господин Христиан Митев, депутат, вносител на Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за хазарта № 854-01-40, импортиран на 11.05.2018 Г.
Относно: СТАНОВИЩЕ по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта № 854-01-40, импортиран на 11.05.2018 година, вносител господин Христиан Митев и група народни представители, оповестен на страницата на Народното събрание
Уважаема госпожо Стоянова,
Уважаеми господин Рашидов,
Уважаеми господин Митев,
съдружие Българска асоциация на информационните организации е юридическо лице с нестопанска цел, учредено като самостоятелна, доброволна, социална организация за реализиране на активност в социална изгода.
Като браншова организация, чиито съществени цели са да способства за одобряването на информационната активност като значима сфера в свободната пазарна стопанска система и одобряване на позитивния имидж на рекламата измежду необятната общност, ние приветстваме напъните на държавните институции, ориентирани към отбрана на публичния интерес.
Същевременно, бихме желали да посочим, че анализът на Законопроекта за хазарта №854-01-40/11.05.2018 година и на претекстовете към него демонстрира, че има разминаване сред изразената от вносителя законодателна уредба и посочените претекстове, а точно:
* Според оферти нов текст на наредбата на т. 23а от ДР „ непряката реклама на хазартни игри е всяка форма на комерсиално обръщение, известие или рекомендация, която включва и название на хазартна игра, или комерсиалната марка на уредник на хазартна игра и/или активност, върху артикули и артикули, които не са свързани с хазарт “.
* Според Закона за радиото и малкия екран обаче комерсиално известие е родово разбиране за всеки тип реклама, като рекламата (пряката) и спонсорството (непряка реклама) са форми на комерсиално известие, т.е. те се отнасят като типове към родовото разбиране.
Посоченото нагоре несъгласие наподобява терминологично, само че откакто препоръчаният текст стане законов и ще следва да се ползва, ще докара до цялостна и безспорна възбрана за реклама на хазартни игри, а това е в явен дисонанс с посоченото в претекстовете изказване: „ с цел да не се стига до цялостна възбрана на допустимата реклама на хазартни действия, което не е в публичен интерес (напр. спонсорско изписване името на компанията върху спортни фланелки, пана, преграждения и други плоскости по време на спортни и културни мероприятия и др.), законопроектът вкарва възбрана единствено за тази реклама, която се отнася до артикули и артикули, които не са свързани с хазарта, само че съдържат послания, известия или рекомендации, в които директно или индиректно се употребява името на фирмата-организатор на хазартната игра, или наименованието на играта “.
В тази връзка, прибавянето на думите „ и непряка “ в алинея 1 на член 10 на Закона за хазарта освен би довело до неспособност хазартните оператори да популяризират в медии и да бъдат спонсори на спортни клубове, събития и културни прояви, което съгласно самите вносители на законопроекта не би било в публичен интерес, само че и ще бъде в директна колизия с текстове от Закона за хазарта, които не престават своето деяние, а точно – чл.10, ал.2, т.1, т.2 и т.4, както и чл.10, ал.5 и обвързваните с тези текстове административнонаказателни разпореждания в Закона за хазарта - от една страна законът ще не разрешава директната и непряката реклама, а въпреки това ще се позволява оповестяването на наименованията на игрите, комерсиалната марка на уредника и тегленията на тиражите.
С оглед на гореизложеното предлагаме плануваните промени в алинея 1 на член 10 от Закона за хазарта за отпаднат, а волята на вносителите за ограничение на рекламата на хазарт измежду малолетни и малолетни да се реализира посредством прибавяне на текст в Закона за здравето по модела на чл.55, ал.3 от Закона за здравето.
На последващо място, една от значимите цели, които си слага Законопроектът за хазарта №854-01-40/11.05.2018 и която е посочена в претекстовете, съществува и в сегашния Закон за хазарта. Пряката реклама на хазартни игри съгласно дефиницията в т.23 на ДР на Закона за хазарта съставлява „ популяризирана във всякаква форма, с всевъзможни средства информация, която непосредствено приканва потребителите да вземат участие в хазартни игри, в това число като основава усещане, че с присъединяване в играта потребителите ще могат да разрешат персонални или финансови проблеми или ще реализиран финансово благоденствие, или приканва жителите да вземат участие в играта с обещания за огромни облаги “, което по силата на член 10, алинея 1 от Закона за хазарта е неразрешено. С други думи, главният проблем е в правоприлагането и неналичието на задоволително ефикасни механизми съществуващото ограничаване да бъде приложено към нарушителите на възбраната. А препоръчаният законопроект също не основава законови гаранции, че рестриктивните мерки в региона на рекламата на хазартната активност ще доведат до ефикасното им използване.
Нещо повече – претекстовете към Законопроектът за хазарта №854-01-40/11.05.2018, в този им тип не обосновават за какво следва да бъдат анулирани съществуващи законови текстове за лимитирана реклама на хазартната активност и за саморегулацията в региона на рекламата.
В общата правна европейска рамка осъществяването на Стратегията за по-добра регулация става все по-актуално в работата на Европейската комисия и на националните регулатори в страните-членки. Това нарежда само- и ко-регулацията като значим детайл от общата по-добра регулация в Европа. За задачата се планува, когато се разискват вероятни решения за осъществяване на политиките в една или друга социална сфера, да се ползват както регулаторни, по този начин и добре конструирани не-регулаторни механизми.
Настоящата редакция на чл.10, ал.6 на Закона за хазарта е израз на модела на ко-регулация в рекламата, който бе въведен още през 2010 година - в процеса на транспониране на Директивата за аудио-визуални медийни услуги (ДАВМУ) в Закона за радио и телевизия (чл. 73 и чл.126г). Този модел сподели позитивни на практика резултати и разширението му в специфичните закони, какъвто е Законът за хазарта, обезпечава разширение на обсега на
приложение на общоприетите етични правила освен в електронните медии, само че и във всички останали канали на връзка, като външна реклама, щемпел, интернет и прочие
Следва да се подсети, че саморегулацията не измества волята на законодателя, а дава в допълнение равнище на отбрана на потребителите от евентуално нездравословно наличие в рекламата и комерсиалната връзка. Практиката в Европа демонстрира, че саморегулацията се развива най-добре там, където законът й отрежда съответната роля.
По наше мнение, в законодателен проект в процеса на разискване на измененията в Закона за хазарта следва не да се анулира наредбата на чл.10, ал.6, а да се плануват законови наказания за неприлагането й.
С оглед на изложеното нагоре считаме, че е належащо да се инициира и организира публичен спор с участниците на пазара на реклама за нуждата от смяна на актуалната регулаторна рамка в региона на хазартните игри, като Българската асоциация на информационните организации е подготвена да даде експерти с богат опит, които да оказват помощ за намирането на онази структура, която оптимално добре да отбрани публичния интерес.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ