България все още е сила в астрономията, смята проф.Евгени Семков
България към момента е мощ в астрономията, главно с помощта на това, че родните учени работят интензивно в научната област, описа пред Българска телеграфна агенция проф. Евгени Семков, шеф на Института по астрономия с национална астрономическа обсерватория към Българска академия на науките.
Той посочи, че българските астрономи разгласяват в влиятелни списания и сътрудниците им признават техните достижения. Иначе откъм техника ни е мъчно да поддържаме високо равнище, призна Семков. По думите му въпреки всичко през последните две години нещата и в тази област се усъвършенстват последователно.
Тази година институтът се е сдобил с три нови съвременни камери за наблюдаване с двуметровия телескоп. На въпроса от каква техника в действителност имат потребност професорът отвръща, че би трябвало още инсталация към двуметровия телескоп, с цел да могат да се вършат наблюдения на квазари, звезди и галактики. Имаме потребност от камери за наблюдаване с дребните телескопи, добави Семков.
Според него обаче на института най-много му би трябвало да си построи нов телескоп от порядъка на метър и половина. В момента има два пъти повече поръчки за наблюдаване с двуметровия, в сравнение с можем да организираме, изясни Семков. Той посочи, че в случай че институтът има още един телескоп на Рожен, въпреки и с по-скромен размер, ще може да се направи доста по-ефективен график.
За финансиране по тази линия институтът разчита най-много на министерството на образованието, което би трябвало от тази година да стартира да финансира обектите от Националната пътна карта за научна инфраструктура, добави Семков. И изрази вяра, че до три-четири години, когато тази стратегия стане устойчива, ще може да влага повече в инсталация.-->
Българските учени следят най-много обекти в оптичната област, сподели още Семков. По думите му професионалните астрономи у нас са доста малко - към 50 души, само че това не се отразява на качеството на работата им. Те следят обекти от Слънчевата система - метеорити, комети, спътници на някои от планетите. Има мощна група, която работи по звезди, звездни системи и купове, а последната година имаме доста огромни триумфи в региона на проучване на дейните галактични ядра и на квазарите, сподели Семков. И добави, че родните учени следят и обекти отвън нашата вселена.
На въпроса за младежите и науката, шефът на Института по астрономия дава отговор, че към момента има такива, които гледат към звездите. Според него това значително се дължи и на " веригата " от обсерватории в страната, чиито експерти притеглят възпитаници и поддържат интереса им към далечния Космос жив. Тенденцията се обръща и се завръщат младежи от чужбина да работят при нас, регистрира Семков.
Той посочи, че единствено през последната година има трима такива, които към този момент работят в института, който управлява. Ученият добави, че обръщането на наклонността се дължи до известна степен на обстоятелството, че конкуренцията за работни места на интернационалния пазар става все по-ожесточена, изключително откакто в специалността " нахлуват " от ден на ден добре готови индийци, китайци, виетнамци.
Една от обичаните тематики на Холивуд по какъв начин човечеството се бори героичен или умира след рухването на колосален астероид, провокира скептична усмивка у учения. Има такава заплаха, несъмнено, да не забравяме Тунгуския астероид, уточни Семков. Но незабавно добави, че астрономите към този момент са наясно с всички тела в Слънчевата система, които са с диаметър над един километър. Освен това напредъкът на техниката им разрешава да откриват и по-малки обекти, наближаващи Земята, чийто диаметър е от порядъка 50-100 метра. Винаги обаче може да има изненади, изключително от дребни тела, които към момента мъчно се засичат с техниката, добави Семков.
Ученият гледа умерено и на обичаните за генерации фантасти черни дупки. Те са на разстояние няколкостотин светлинни години и не са опасност за нас, сподели Семков. Той регистрира, че до момента никой не е попадал и излизал от такава дупка, с цел да я изследва от вътрешната страна. Може да са проход към друго измерение, към друга галактика, само че тези теории не могат да бъдат потвърдени, а науката работи с обстоятелства, безапелационен е професорът.
с извънземния живот астрономът уточни, че за него най-сложният въпрос за оценка е не какъв брой звезди и планети има с подобаващи условия, а какъв брой в действителност може да живее една цивилизация. Нашата, земната, софтуерно е на към 150 години, когато е основано радиото и сме станали забележими извън, изясни Семков.
Той напомни, че за това време към този момент няколко пъти сме били на ръба да се самоунищожим. Отделна е тематиката, че през последните години се появява някак си загуба на интерес към развиването на науката и въобще на човечеството, което е риск за унищожаването на цивилизацията, заключи Семков.
Той посочи, че българските астрономи разгласяват в влиятелни списания и сътрудниците им признават техните достижения. Иначе откъм техника ни е мъчно да поддържаме високо равнище, призна Семков. По думите му въпреки всичко през последните две години нещата и в тази област се усъвършенстват последователно.
Тази година институтът се е сдобил с три нови съвременни камери за наблюдаване с двуметровия телескоп. На въпроса от каква техника в действителност имат потребност професорът отвръща, че би трябвало още инсталация към двуметровия телескоп, с цел да могат да се вършат наблюдения на квазари, звезди и галактики. Имаме потребност от камери за наблюдаване с дребните телескопи, добави Семков.
Според него обаче на института най-много му би трябвало да си построи нов телескоп от порядъка на метър и половина. В момента има два пъти повече поръчки за наблюдаване с двуметровия, в сравнение с можем да организираме, изясни Семков. Той посочи, че в случай че институтът има още един телескоп на Рожен, въпреки и с по-скромен размер, ще може да се направи доста по-ефективен график.
За финансиране по тази линия институтът разчита най-много на министерството на образованието, което би трябвало от тази година да стартира да финансира обектите от Националната пътна карта за научна инфраструктура, добави Семков. И изрази вяра, че до три-четири години, когато тази стратегия стане устойчива, ще може да влага повече в инсталация.-->
Българските учени следят най-много обекти в оптичната област, сподели още Семков. По думите му професионалните астрономи у нас са доста малко - към 50 души, само че това не се отразява на качеството на работата им. Те следят обекти от Слънчевата система - метеорити, комети, спътници на някои от планетите. Има мощна група, която работи по звезди, звездни системи и купове, а последната година имаме доста огромни триумфи в региона на проучване на дейните галактични ядра и на квазарите, сподели Семков. И добави, че родните учени следят и обекти отвън нашата вселена.
На въпроса за младежите и науката, шефът на Института по астрономия дава отговор, че към момента има такива, които гледат към звездите. Според него това значително се дължи и на " веригата " от обсерватории в страната, чиито експерти притеглят възпитаници и поддържат интереса им към далечния Космос жив. Тенденцията се обръща и се завръщат младежи от чужбина да работят при нас, регистрира Семков.
Той посочи, че единствено през последната година има трима такива, които към този момент работят в института, който управлява. Ученият добави, че обръщането на наклонността се дължи до известна степен на обстоятелството, че конкуренцията за работни места на интернационалния пазар става все по-ожесточена, изключително откакто в специалността " нахлуват " от ден на ден добре готови индийци, китайци, виетнамци.
Една от обичаните тематики на Холивуд по какъв начин човечеството се бори героичен или умира след рухването на колосален астероид, провокира скептична усмивка у учения. Има такава заплаха, несъмнено, да не забравяме Тунгуския астероид, уточни Семков. Но незабавно добави, че астрономите към този момент са наясно с всички тела в Слънчевата система, които са с диаметър над един километър. Освен това напредъкът на техниката им разрешава да откриват и по-малки обекти, наближаващи Земята, чийто диаметър е от порядъка 50-100 метра. Винаги обаче може да има изненади, изключително от дребни тела, които към момента мъчно се засичат с техниката, добави Семков.
Ученият гледа умерено и на обичаните за генерации фантасти черни дупки. Те са на разстояние няколкостотин светлинни години и не са опасност за нас, сподели Семков. Той регистрира, че до момента никой не е попадал и излизал от такава дупка, с цел да я изследва от вътрешната страна. Може да са проход към друго измерение, към друга галактика, само че тези теории не могат да бъдат потвърдени, а науката работи с обстоятелства, безапелационен е професорът.
с извънземния живот астрономът уточни, че за него най-сложният въпрос за оценка е не какъв брой звезди и планети има с подобаващи условия, а какъв брой в действителност може да живее една цивилизация. Нашата, земната, софтуерно е на към 150 години, когато е основано радиото и сме станали забележими извън, изясни Семков.
Той напомни, че за това време към този момент няколко пъти сме били на ръба да се самоунищожим. Отделна е тематиката, че през последните години се появява някак си загуба на интерес към развиването на науката и въобще на човечеството, което е риск за унищожаването на цивилизацията, заключи Семков.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ