Ракетен ускорител за Европейска отбрана
България към този момент взе участие в евро-бойна група дружно с Гърция, Румъния и Кипър
Миналата седмица на публична гала в Брюксел в границите на съвещанието на Съвета “Външни работи и защита ” на Европейски Съюз беше подписано Постоянно структурирано съдействие в региона на защитата на Европейски Съюз. С подписването България подсигурява, че поема за осъществяване отговорностите за осъществяване на Постоянно структурираното партньорство (Permanent Structured cooperation)- PESCO и на процедура се причисли в реактивирания от предходната година развой за ускореното създаване на обща европейска защита. Беше оповестена и общата дефиниция, като главната цел е повишение на отбранителния потенциал на Съюза, в осъществяване на целите и равнището на упоритост, произлизащи от Глобалната тактика на Европейски Съюз за външна политика и сигурност. Зад този брюкселски синтаксис стои главната цел – да се развият взаимни отбранителни качества на Европейски Съюз, които да могат да се употребяват в интервенции, ръководени от Европейски Съюз.
Изграждането на лични отбранителни благоприятни условия на Европейски Съюз е заложено още в Договора от Маастрихт, а институционално е закрепено в Договора за Европейския съюз (ДЕС) от Лисабон в съответни членове от член 42 до член 46. Там в член 42 непосредствено е посочено, че би трябвало да се сътвори действен потенциал на Европейски Съюз за осъществяване на задачи отвън територията на Съюза, както и че това има за цел да се реализира Обща европейска защита. Конкретно основаването на непрекъснато структурирано съдействие – PESCO, е посочено в членове 42, параграф 6 и член 46 от Договор за Европейския съюз. За задачата заинтригуваните страни би трябвало да изпълнят две съществени условия, посочени в Протокол № 10 към Договора. Следва да пристъпят по-интензивно към развиване на своя защитителен потенциал посредством развиване на националния си принос и, когато е належащо, посредством присъединяване в многонационални сили, в главните европейски стратегии за въоръжаване и в активността на Агенцията в региона на развиване на отбранителните качества, на научните проучвания, на придобиването на военна техника и въоръжаване.
Що се касае за военната конструкция, тя е основана на построяването и даването на профилирани бойни единици – Европейски бойни групи и спомагателна логистика, които да са способни в период от 5 до 30 дни да подхващат посочените в член 43 от Договор за Европейския съюз задачи, според от потребностите, и които да могат да се поддържат за интервал от 30 до 120 дни. Такива бойни групи и все още съществуват. Това са 18 бойни формирования с размерите на заздравен батальон от към 1500 души, които са под пряк надзор на Съвета на Европейски Съюз. България взе участие в такава евро-бойна група дружно с Гърция, Румъния и Кипър. Работата на PESCO и оценката на приноса на участващите страни ще се дава от Европейската организация по защита (ЕАО). Новият контракт включи всички страни от Европейски Съюз като се изключи Англия, която напуща Европейски Съюз, Дания, която е договорила уговорка за изключване от отбранителните въпроси още от Лисабон, Ирландия, за която не е доста ясно какво ще се случи с границата й със Северна Ирландия след Брекзит, Португалия и Малта.
Следва да се означи, че в Договор за Европейския съюз категорично се показва, че за разлика от Съвета на Европейски Съюз, където решенията се вземат с единогласие, то член 46, определящ Постоянното структурирано съдействие – PESCO, дефинира вземането на решенията в него с квалифицирано болшинство, съгласно член 238, параграф 3 от Договор за Европейския съюз. Съществен детайл от новоподписаното съдействие е финансовият. В рамките на ПСС ще се основат благоприятни условия за взаимно създаване на високотехнологични и скъпоструващи отбранителни качества, в т. ч. посредством съфинансиране от Европейския фонд за защита за основаване на въоръжение, само че също и за придобиване на нова техника. Предстои всяка страна, която е подписала общата нотификация, да има подготвеност да се включи в най-малко един огромен план по ПСС. Този фонд е в размер на 5,5 милиарда евро., където се финансират общи, с присъединяване на минимум две страни членки, планове в региона на защитата.
Възможностите за такова съдействие, както и вероятностите пред общата европейска защита, ролята и мястото на България, както целите за нашето председателство бяха в детайли прегледани на полемиката: “Заедно в сигурността. Ролята на България в Общата европейска защита ”, извършена предишния месец с присъединяване на президента Румен Радев, министър-председателя Бойко Борисов, министър Каракачанов, ръководителя на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Срещата беше проведена от водача на ПЕС Сергей Станишев, Атлантическия клуб, Центъра за защитата и сигурността, Софийския конгрес за сигурност, Центъра за стратегически проучвания и Европейската асоциация за интернационалните връзки.
Участието на България в детайлите на Общата европейска защита е значимо за страната ни по две посоки. Първо – стабилизиране на процесите в Западните Балкани и второ – под изискването до каква степен всяка една страна е подготвена да се интегрира в европейската защита ще зависи и в коя от новите структури на Европейски Съюз тя ще попадне – в ядрото или в периферията. В тази връзка опълчването на Европейската защита на НАТО е несъстоятелно и непродуктивно. Самият Юнкер непосредствено уточни: “Нашето почитание към НАТО не може повече да бъде употребявано като комфортно оправдание в привеждането на доводи против по-големите европейски старания и забавянето интеграцията в региона на защитата и сигурността. Ние нямаме различен избор с изключение на да пазиме сами нашите лични ползи ”. За да се разсеят страховете на нео-атлантистите, които във всяка форма на автономия на Европейски Съюз виждат съсипия за НАТО и отвод от “транс-атлантическата ” връзка, разбирай доминантата САЩ-Великобритания, в Европа беше категорично планувана конференция на Генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той приветства новата самодейност на Европейски Съюз в региона на защитата, като съобщи също, че “PESCO ще ускори европейската защита, което несъмнено е потребно за Европа, само че също по този начин е потребно и за НАТО ”. Още през юли Европейски Съюз и НАТО подписаха взаимна декларация за задълбочаване на съдействието между тях в седем стратегически области. Впоследствие Съветът утвърди общ набор от 42 оферти, който беше утвърден и от НАТО. Там са включени и хибридните закани, оперативното съдействие, в това число в морската област, киберсигурността, отбранителните качества, индустрията и научните проучвания, координираните учения.
В измисленото опълчване на Европейската защита и НАТО неслучайно е вкаран като детайл, така наречен Евроармия. Веднага беше основан смешен облик в медиите: “На оръжие, еврократи! ”, “Как ще наподобява общата униформа на евровойника? ”, “Щабът на Евроармията – образуваха още един кол-център на прилежащ етаж в постройката в Брюксел ”. Целият този мъчно въздържан жлъч беше разпространяван главно в английската преса. Докато не се стигна до показателното изречение на английския дипломат в Съединени американски щати Кристофър Майер: “По-скоро прасетата ще се научат да летят, в сравнение с Европейски Съюз да си сътвори въоръжени сили ”. – “Найс, а?! ”, както се споделя във кино лентата “Мисия Лондон ”. Тук има два момента, които следва да се прегледат. Първо няма такова нещо като Евроармия, както няма и такова нещо като войска на НАТО! Това съставляват армиите на страните членки, които сплотяват свои военни потенциали, въоръжени сили, финансиране, инфраструктура логистика и материално-техническо застраховане за осъществяване на общи проекти за защита. Оттам идва и естествената логичност, че откакто от 29 страни членки на НАТО, 26 са страни от Европа, укрепването на взаимоотношението сред армиите на тези страни, на процедура ускорява и структурите и опциите на Алианса в Европа. Същото, което и Столтенберг в речта си още веднъж акцентира, че не става дума за повтаряне или за конкуренция, а за съдействие и взаимно допълнение.
Това е естествената логичност, само че от гледната точка на Острова нещата не стоят по този начин. През всички тези години главната спирачка пред осъществяването на Лисабонският контракт за Европейски Съюз в региона на общата защита беше наложителното “вето ” на Англия. Там съзират заплаха за “специалните връзки ”, които имаха до в този момент в Европа. Особено след приближаването на Брекзита, чийто краен период беше закрепен за 29.03.2019 година, и бъдещото консолидиране на страните от Европейски Съюз в обща европейска отбранителна конструкция се слагат под въпрос съществуването на най-големия английски боен контингент отвън рамките на страната, това е 20-та бронепехотна бригада от Британските сили – Германия, основана в Северен Рейн-Вестфалия, Падербьорн, Биелфелд и кадрирания щаб на 7-ма бригада, в гр. Хофер. Също по този начин остава въпроса и за Британски сили – Кипър и дислоцираните там 3 500 военнослужещи в базите в Акротири и Декелия. Тези въпроси оправдаваха и досегашния целеустремен бойкот за построяването на суверенна европейска защита. Сега новият развой на PESCO следва да преодолее забележителното закъснение и да навакса изоставането и то не тъй като “прасетата ще се научат да летят ”, а тъй като с Брекзит спиращата котва се скъса.
Миналата седмица на публична гала в Брюксел в границите на съвещанието на Съвета “Външни работи и защита ” на Европейски Съюз беше подписано Постоянно структурирано съдействие в региона на защитата на Европейски Съюз. С подписването България подсигурява, че поема за осъществяване отговорностите за осъществяване на Постоянно структурираното партньорство (Permanent Structured cooperation)- PESCO и на процедура се причисли в реактивирания от предходната година развой за ускореното създаване на обща европейска защита. Беше оповестена и общата дефиниция, като главната цел е повишение на отбранителния потенциал на Съюза, в осъществяване на целите и равнището на упоритост, произлизащи от Глобалната тактика на Европейски Съюз за външна политика и сигурност. Зад този брюкселски синтаксис стои главната цел – да се развият взаимни отбранителни качества на Европейски Съюз, които да могат да се употребяват в интервенции, ръководени от Европейски Съюз.
Изграждането на лични отбранителни благоприятни условия на Европейски Съюз е заложено още в Договора от Маастрихт, а институционално е закрепено в Договора за Европейския съюз (ДЕС) от Лисабон в съответни членове от член 42 до член 46. Там в член 42 непосредствено е посочено, че би трябвало да се сътвори действен потенциал на Европейски Съюз за осъществяване на задачи отвън територията на Съюза, както и че това има за цел да се реализира Обща европейска защита. Конкретно основаването на непрекъснато структурирано съдействие – PESCO, е посочено в членове 42, параграф 6 и член 46 от Договор за Европейския съюз. За задачата заинтригуваните страни би трябвало да изпълнят две съществени условия, посочени в Протокол № 10 към Договора. Следва да пристъпят по-интензивно към развиване на своя защитителен потенциал посредством развиване на националния си принос и, когато е належащо, посредством присъединяване в многонационални сили, в главните европейски стратегии за въоръжаване и в активността на Агенцията в региона на развиване на отбранителните качества, на научните проучвания, на придобиването на военна техника и въоръжаване.
Що се касае за военната конструкция, тя е основана на построяването и даването на профилирани бойни единици – Европейски бойни групи и спомагателна логистика, които да са способни в период от 5 до 30 дни да подхващат посочените в член 43 от Договор за Европейския съюз задачи, според от потребностите, и които да могат да се поддържат за интервал от 30 до 120 дни. Такива бойни групи и все още съществуват. Това са 18 бойни формирования с размерите на заздравен батальон от към 1500 души, които са под пряк надзор на Съвета на Европейски Съюз. България взе участие в такава евро-бойна група дружно с Гърция, Румъния и Кипър. Работата на PESCO и оценката на приноса на участващите страни ще се дава от Европейската организация по защита (ЕАО). Новият контракт включи всички страни от Европейски Съюз като се изключи Англия, която напуща Европейски Съюз, Дания, която е договорила уговорка за изключване от отбранителните въпроси още от Лисабон, Ирландия, за която не е доста ясно какво ще се случи с границата й със Северна Ирландия след Брекзит, Португалия и Малта.
Следва да се означи, че в Договор за Европейския съюз категорично се показва, че за разлика от Съвета на Европейски Съюз, където решенията се вземат с единогласие, то член 46, определящ Постоянното структурирано съдействие – PESCO, дефинира вземането на решенията в него с квалифицирано болшинство, съгласно член 238, параграф 3 от Договор за Европейския съюз. Съществен детайл от новоподписаното съдействие е финансовият. В рамките на ПСС ще се основат благоприятни условия за взаимно създаване на високотехнологични и скъпоструващи отбранителни качества, в т. ч. посредством съфинансиране от Европейския фонд за защита за основаване на въоръжение, само че също и за придобиване на нова техника. Предстои всяка страна, която е подписала общата нотификация, да има подготвеност да се включи в най-малко един огромен план по ПСС. Този фонд е в размер на 5,5 милиарда евро., където се финансират общи, с присъединяване на минимум две страни членки, планове в региона на защитата.
Възможностите за такова съдействие, както и вероятностите пред общата европейска защита, ролята и мястото на България, както целите за нашето председателство бяха в детайли прегледани на полемиката: “Заедно в сигурността. Ролята на България в Общата европейска защита ”, извършена предишния месец с присъединяване на президента Румен Радев, министър-председателя Бойко Борисов, министър Каракачанов, ръководителя на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Срещата беше проведена от водача на ПЕС Сергей Станишев, Атлантическия клуб, Центъра за защитата и сигурността, Софийския конгрес за сигурност, Центъра за стратегически проучвания и Европейската асоциация за интернационалните връзки.
Участието на България в детайлите на Общата европейска защита е значимо за страната ни по две посоки. Първо – стабилизиране на процесите в Западните Балкани и второ – под изискването до каква степен всяка една страна е подготвена да се интегрира в европейската защита ще зависи и в коя от новите структури на Европейски Съюз тя ще попадне – в ядрото или в периферията. В тази връзка опълчването на Европейската защита на НАТО е несъстоятелно и непродуктивно. Самият Юнкер непосредствено уточни: “Нашето почитание към НАТО не може повече да бъде употребявано като комфортно оправдание в привеждането на доводи против по-големите европейски старания и забавянето интеграцията в региона на защитата и сигурността. Ние нямаме различен избор с изключение на да пазиме сами нашите лични ползи ”. За да се разсеят страховете на нео-атлантистите, които във всяка форма на автономия на Европейски Съюз виждат съсипия за НАТО и отвод от “транс-атлантическата ” връзка, разбирай доминантата САЩ-Великобритания, в Европа беше категорично планувана конференция на Генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той приветства новата самодейност на Европейски Съюз в региона на защитата, като съобщи също, че “PESCO ще ускори европейската защита, което несъмнено е потребно за Европа, само че също по този начин е потребно и за НАТО ”. Още през юли Европейски Съюз и НАТО подписаха взаимна декларация за задълбочаване на съдействието между тях в седем стратегически области. Впоследствие Съветът утвърди общ набор от 42 оферти, който беше утвърден и от НАТО. Там са включени и хибридните закани, оперативното съдействие, в това число в морската област, киберсигурността, отбранителните качества, индустрията и научните проучвания, координираните учения.
В измисленото опълчване на Европейската защита и НАТО неслучайно е вкаран като детайл, така наречен Евроармия. Веднага беше основан смешен облик в медиите: “На оръжие, еврократи! ”, “Как ще наподобява общата униформа на евровойника? ”, “Щабът на Евроармията – образуваха още един кол-център на прилежащ етаж в постройката в Брюксел ”. Целият този мъчно въздържан жлъч беше разпространяван главно в английската преса. Докато не се стигна до показателното изречение на английския дипломат в Съединени американски щати Кристофър Майер: “По-скоро прасетата ще се научат да летят, в сравнение с Европейски Съюз да си сътвори въоръжени сили ”. – “Найс, а?! ”, както се споделя във кино лентата “Мисия Лондон ”. Тук има два момента, които следва да се прегледат. Първо няма такова нещо като Евроармия, както няма и такова нещо като войска на НАТО! Това съставляват армиите на страните членки, които сплотяват свои военни потенциали, въоръжени сили, финансиране, инфраструктура логистика и материално-техническо застраховане за осъществяване на общи проекти за защита. Оттам идва и естествената логичност, че откакто от 29 страни членки на НАТО, 26 са страни от Европа, укрепването на взаимоотношението сред армиите на тези страни, на процедура ускорява и структурите и опциите на Алианса в Европа. Същото, което и Столтенберг в речта си още веднъж акцентира, че не става дума за повтаряне или за конкуренция, а за съдействие и взаимно допълнение.
Това е естествената логичност, само че от гледната точка на Острова нещата не стоят по този начин. През всички тези години главната спирачка пред осъществяването на Лисабонският контракт за Европейски Съюз в региона на общата защита беше наложителното “вето ” на Англия. Там съзират заплаха за “специалните връзки ”, които имаха до в този момент в Европа. Особено след приближаването на Брекзита, чийто краен период беше закрепен за 29.03.2019 година, и бъдещото консолидиране на страните от Европейски Съюз в обща европейска отбранителна конструкция се слагат под въпрос съществуването на най-големия английски боен контингент отвън рамките на страната, това е 20-та бронепехотна бригада от Британските сили – Германия, основана в Северен Рейн-Вестфалия, Падербьорн, Биелфелд и кадрирания щаб на 7-ма бригада, в гр. Хофер. Също по този начин остава въпроса и за Британски сили – Кипър и дислоцираните там 3 500 военнослужещи в базите в Акротири и Декелия. Тези въпроси оправдаваха и досегашния целеустремен бойкот за построяването на суверенна европейска защита. Сега новият развой на PESCO следва да преодолее забележителното закъснение и да навакса изоставането и то не тъй като “прасетата ще се научат да летят ”, а тъй като с Брекзит спиращата котва се скъса.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ