Франция ще пробва да пречупи България, след като Германия не успя
България се популяризира по света с ансамбъла " Мистерията на българските гласове ", само че нейната външна политика е тайнственост, която сътрудниците ѝ в Европейски Съюз не могат да схванат. Държавата е загадъчна, макар че няма истинска дипломация и би трябвало да е изцяло транспарантна, откакто координира съвсем всичките си позиции с преобладаващите настройки в Европейски Съюз и НАТО.
По една-единствена тематика София прояви лична външна политика, само че поради нея изпадна в изолираност. България знае за какво наложи несъгласие над присъединителните договаряния с районен съд Македония, само че не съумява да го изясни на другите в Европейски Съюз. Когото и да питате в Европа, ще ви отговори, че не е правилно българите да желаят от македонците да се откажат от езика и националната си идентичност, въпреки че такова искане няма. Самите македонци, които вероятно са изцяло наясно поради какво е ветото, неуморно повтарят тъкмо това на всички вероятни европейски нива. И печелят състрадание, като извършват обичания си обред да чернят България, където могат.
Държавата влезе като хамстер във въртележка ,
където, колкото и да тича, все не стига до излаз. А вътре я вкара някогашният министър председател Бойко Борисов, който за недодяланата си външна политика ползваше препоръките на Красимир Каракачанов и неговата патриотарска партия Вътрешна македонска революционна организация. Те взеха решение, че историята е дипломатически инструмент, посредством който могат да договарят силово. По този начин влязоха в несъгласие с отправния ориентир на Европейския съюз за създаване посредством отвод от историческите вражди, за които имат богати мемоари всички нации на континента. Затова България остава не просто неразбрана, ами никой не желае да я слуша.
Борисов наложи несъгласие в края на 2020 година, без да знае какво се стреми да реализира, изкарвайки на преден проект разногласията за Гоце Делчев и цар Самуил. Ако беше въпрос единствено на двустранни връзки, нямаше да има огромен интернационален отзив. Но посредством него България спъна политиката и на останалите страни в Европейски Съюз, които през март същата година смятаха, че дружно със София са дали друга вероятност на районен съд Македония, а с нея и на Албания, пакетирани в тандем по пътя им към Европейски Съюз. Подразни ги внезапният завой, за който най-малкото трябваше да бъдат осведомени авансово. Вместо да се придържа към кардинална и предвидима дипломация, България сподели неприятните обноски на своята мутрокрация.
За да излезе от задънената улица, страната се нуждае от ремонт на българската външна политика и той би трябвало да започне с изчегъртване на бойкоборисовщината. Това значи освен да подмени негодните фрагменти в дипломацията, само че и да изостави самонадеяния метод, който я води към
преден конфликт с останалите сътрудници в Европейски Съюз
А той следва. През 2020 година Германия упражни общителен напън над България да не блокира районен съд Македония. Той беше търпим, тъй като тогавашната канцлерка Ангела Меркел продължаваше да поддържа по линия на Европейската национална партия съпартиеца си Бойко Борисов, който я заблуждаваше, че като нея ще реализира четвърти премиерски мандат на задаващите се избори. Германия съобщи през 2021 година председателството на Съвета на Европейски Съюз на Португалия и Словения, които нямаха нейната тежест, с цел да решат казуса. Но 2022 година стартира с председателство на Франция, която изненадващо включи измежду своите цели. Такива три конференции към този момент имаше през 2018 година в София, през 2020 година в Загреб и през 2021 година в Бърдо, Словения. Щом се върви към четвърта, значи не са дали резултат.
Както нормално, Париж е доста окуражен да остави европейска диря, изключително като се има поради, че президентът Еманюел Макрон се готви за президентски избори през април-май и ще гради своя облик като европейски водач след слизането от политическата сцена на Ангела Меркел. Това значи, че най-малкото, което ще желае да реализира на конференцията през юни, е да покаже, че е разблокирал пътя на районен съд Македония и Албания към Европейски Съюз. Останалите страни от Западните Балкани надали ще покажат огромен прогрес.
В диалозите с френските дипломати
България има единствено един късмет
да отбрани своята позиция: да подчертава извънредно на дискриминирането на македонските граждани с българско съзнание. Франция няма да стане съдия в разногласия за историята, само че е сензитивна към тематиката за човешките права. Тя би трябвало да разбере, че македонските политици, които се изкарват невинни жертви на изнудване от България, в действителност крият истината за жертвите на своята антиевропейска политика. За увеличително стъкло може да послужи резултатът от преброяването на населението в страната, който следва да се огласи и който ще покаже как посредством обезбългаряване тече развой на етническо изтриване в днешна Европа. Македонците отхвърлят да трансформират своята конституция и да запишат българите измежду другите съставни нации под претекст, че и България трябвало да направи същото на взаимен принцип. Но като записаха ромите, не желаеха същото от някаква ромска страна.
Отказът на България да слага исторически въпроси на европейската маса не би бил отвод от историческите истини. Признаването на правата на македонците с българско съзнание включва и признание на тяхното право да учат историческите си корени. Родоотстъпниците могат да си фантазират каквото желаят, само че Европа не трябва да признава претенцията им да тормозят своите сънародници, които имат други показа за произхода си и държат на него.
Българската дипломация има още един интрумент. Тя би трябвало да поддържа с цялостни сили Европейската комисия, която представи тези дни за включване на речта на омразата и закононарушенията от ненавист в листата на закононарушенията в Европейски Съюз. Когато България повдигаше независимо този въпрос, малко на брой ѝ обръщаха внимание, тъй като Скопие се оправдаваше, че София желае да цензурира вътрешните му диспути. Но не е по този начин. Подклаждането на антибългарска ненавист не е проява на независимост на словото и би трябвало да бъде разобличавано на европейско ниво. Българските дипломати би трябвало да приготвят солидно досие, което да демонстрира, че езикът на омразата е държавна политика в районен съд Македония, а не волнодумство в обществените мрежи.
Приказката за злите българи (фашистички окупатори) и беззащитните македонци би трябвало да бъде пренаписана, само че това е работа за грамотни дипломати.
По една-единствена тематика София прояви лична външна политика, само че поради нея изпадна в изолираност. България знае за какво наложи несъгласие над присъединителните договаряния с районен съд Македония, само че не съумява да го изясни на другите в Европейски Съюз. Когото и да питате в Европа, ще ви отговори, че не е правилно българите да желаят от македонците да се откажат от езика и националната си идентичност, въпреки че такова искане няма. Самите македонци, които вероятно са изцяло наясно поради какво е ветото, неуморно повтарят тъкмо това на всички вероятни европейски нива. И печелят състрадание, като извършват обичания си обред да чернят България, където могат.
Държавата влезе като хамстер във въртележка ,
където, колкото и да тича, все не стига до излаз. А вътре я вкара някогашният министър председател Бойко Борисов, който за недодяланата си външна политика ползваше препоръките на Красимир Каракачанов и неговата патриотарска партия Вътрешна македонска революционна организация. Те взеха решение, че историята е дипломатически инструмент, посредством който могат да договарят силово. По този начин влязоха в несъгласие с отправния ориентир на Европейския съюз за създаване посредством отвод от историческите вражди, за които имат богати мемоари всички нации на континента. Затова България остава не просто неразбрана, ами никой не желае да я слуша.
Борисов наложи несъгласие в края на 2020 година, без да знае какво се стреми да реализира, изкарвайки на преден проект разногласията за Гоце Делчев и цар Самуил. Ако беше въпрос единствено на двустранни връзки, нямаше да има огромен интернационален отзив. Но посредством него България спъна политиката и на останалите страни в Европейски Съюз, които през март същата година смятаха, че дружно със София са дали друга вероятност на районен съд Македония, а с нея и на Албания, пакетирани в тандем по пътя им към Европейски Съюз. Подразни ги внезапният завой, за който най-малкото трябваше да бъдат осведомени авансово. Вместо да се придържа към кардинална и предвидима дипломация, България сподели неприятните обноски на своята мутрокрация.
За да излезе от задънената улица, страната се нуждае от ремонт на българската външна политика и той би трябвало да започне с изчегъртване на бойкоборисовщината. Това значи освен да подмени негодните фрагменти в дипломацията, само че и да изостави самонадеяния метод, който я води към
преден конфликт с останалите сътрудници в Европейски Съюз
А той следва. През 2020 година Германия упражни общителен напън над България да не блокира районен съд Македония. Той беше търпим, тъй като тогавашната канцлерка Ангела Меркел продължаваше да поддържа по линия на Европейската национална партия съпартиеца си Бойко Борисов, който я заблуждаваше, че като нея ще реализира четвърти премиерски мандат на задаващите се избори. Германия съобщи през 2021 година председателството на Съвета на Европейски Съюз на Португалия и Словения, които нямаха нейната тежест, с цел да решат казуса. Но 2022 година стартира с председателство на Франция, която изненадващо включи измежду своите цели. Такива три конференции към този момент имаше през 2018 година в София, през 2020 година в Загреб и през 2021 година в Бърдо, Словения. Щом се върви към четвърта, значи не са дали резултат.
Както нормално, Париж е доста окуражен да остави европейска диря, изключително като се има поради, че президентът Еманюел Макрон се готви за президентски избори през април-май и ще гради своя облик като европейски водач след слизането от политическата сцена на Ангела Меркел. Това значи, че най-малкото, което ще желае да реализира на конференцията през юни, е да покаже, че е разблокирал пътя на районен съд Македония и Албания към Европейски Съюз. Останалите страни от Западните Балкани надали ще покажат огромен прогрес.
В диалозите с френските дипломати
България има единствено един късмет
да отбрани своята позиция: да подчертава извънредно на дискриминирането на македонските граждани с българско съзнание. Франция няма да стане съдия в разногласия за историята, само че е сензитивна към тематиката за човешките права. Тя би трябвало да разбере, че македонските политици, които се изкарват невинни жертви на изнудване от България, в действителност крият истината за жертвите на своята антиевропейска политика. За увеличително стъкло може да послужи резултатът от преброяването на населението в страната, който следва да се огласи и който ще покаже как посредством обезбългаряване тече развой на етническо изтриване в днешна Европа. Македонците отхвърлят да трансформират своята конституция и да запишат българите измежду другите съставни нации под претекст, че и България трябвало да направи същото на взаимен принцип. Но като записаха ромите, не желаеха същото от някаква ромска страна.
Отказът на България да слага исторически въпроси на европейската маса не би бил отвод от историческите истини. Признаването на правата на македонците с българско съзнание включва и признание на тяхното право да учат историческите си корени. Родоотстъпниците могат да си фантазират каквото желаят, само че Европа не трябва да признава претенцията им да тормозят своите сънародници, които имат други показа за произхода си и държат на него.
Българската дипломация има още един интрумент. Тя би трябвало да поддържа с цялостни сили Европейската комисия, която представи тези дни за включване на речта на омразата и закононарушенията от ненавист в листата на закононарушенията в Европейски Съюз. Когато България повдигаше независимо този въпрос, малко на брой ѝ обръщаха внимание, тъй като Скопие се оправдаваше, че София желае да цензурира вътрешните му диспути. Но не е по този начин. Подклаждането на антибългарска ненавист не е проява на независимост на словото и би трябвало да бъде разобличавано на европейско ниво. Българските дипломати би трябвало да приготвят солидно досие, което да демонстрира, че езикът на омразата е държавна политика в районен съд Македония, а не волнодумство в обществените мрежи.
Приказката за злите българи (фашистички окупатори) и беззащитните македонци би трябвало да бъде пренаписана, само че това е работа за грамотни дипломати.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ