България е осма в ЕС по най-малко зарядни станции на 100 км
България попада измежду страните в Европейски Съюз с минимум зарядни станции на 100 километра, демонстрира изследване на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA). Тя е измежду десетте страни, в които няма даже по едно място за заряд на всеки 100 км основни пътни сектори. Според АСЕА в страната има 0.8 станции, което и отрежда осмо място в обратна посока по този индикатор.
По-зле от България обаче е обстановката в Литва и Гърция с по 0.2 зарядни на 100 км, Полша (0.4), Латвия, Румъния и Кипър с 0.5, и Естония с 0.7. Общото сред тези страни е, че пазарният дял на електрическите автомобили в общите продажби е под 3%.
България, наред с Малта, е единствената страна, за която такива данни въобще липсват, само че евентуално индикаторът е под 0.5 на 100, колкото е в Кипър, да речем. Данните на " Пътна полиция " демонстрират, че към края на август в страната са регистрирани 2666 електрически леки коли, при общо над 3.38 млн. В съпоставяне със същия месец на предходната година това е нарастване с 1031 броя, което може да се одобри за добра вест.
Най-нагъсто са зарядните станции в Нидерландия - 47.5 на всеки 100 км, Люксембург (34.5), Германия (19.4), Португалия (14.9) и Австрия (6.1).
Като цяло в 18 страни от Европейски Съюз има по-малко от 5 зарядни точки на 100 км път, като единствено в четири са налични повече от 10 зарядни устройства на всеки 100 км пътища.
Изследването слага под въпрос осъществяването на задачата " Fit for 55 " на Европейската комисия, която планува до 2030 година излъчванията на въглероден двуокис, отделян от новите коли, да бъдат с 55 % по-малко спрямо равнищата от 2021 година Преди три години задачата беше 37.5 на 100.
За осъществяването на този индикатор европейските автомобилни производители ще би трябвало да пуснат на пазара милиони електрически автомобили и зареждащи се хибриди. " Потребителите няма да могат да преминат към транспортни средства с нулеви излъчвания, в случай че по пътищата няма задоволително станции за зареждане и презареждане ", разяснява по този мотив генералният шеф на ACEA Ерик-Марк Хуйтема.
По-зле от България обаче е обстановката в Литва и Гърция с по 0.2 зарядни на 100 км, Полша (0.4), Латвия, Румъния и Кипър с 0.5, и Естония с 0.7. Общото сред тези страни е, че пазарният дял на електрическите автомобили в общите продажби е под 3%.
България, наред с Малта, е единствената страна, за която такива данни въобще липсват, само че евентуално индикаторът е под 0.5 на 100, колкото е в Кипър, да речем. Данните на " Пътна полиция " демонстрират, че към края на август в страната са регистрирани 2666 електрически леки коли, при общо над 3.38 млн. В съпоставяне със същия месец на предходната година това е нарастване с 1031 броя, което може да се одобри за добра вест.
Най-нагъсто са зарядните станции в Нидерландия - 47.5 на всеки 100 км, Люксембург (34.5), Германия (19.4), Португалия (14.9) и Австрия (6.1).
Като цяло в 18 страни от Европейски Съюз има по-малко от 5 зарядни точки на 100 км път, като единствено в четири са налични повече от 10 зарядни устройства на всеки 100 км пътища.
Изследването слага под въпрос осъществяването на задачата " Fit for 55 " на Европейската комисия, която планува до 2030 година излъчванията на въглероден двуокис, отделян от новите коли, да бъдат с 55 % по-малко спрямо равнищата от 2021 година Преди три години задачата беше 37.5 на 100.
За осъществяването на този индикатор европейските автомобилни производители ще би трябвало да пуснат на пазара милиони електрически автомобили и зареждащи се хибриди. " Потребителите няма да могат да преминат към транспортни средства с нулеви излъчвания, в случай че по пътищата няма задоволително станции за зареждане и презареждане ", разяснява по този мотив генералният шеф на ACEA Ерик-Марк Хуйтема.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ