1 ноември – Денят на народните будители
България отбелязва Деня на националните будители. На 1 ноември се отдава респект на просветителите, книжовниците и революционерите, построили и съхранили духовните полезности и националното съзнание на българите.
Славата на пръв будител на нацията справедливо носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и уважава като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, написва своята „ История Славянобългарска ”. Негов пръв следовник е свещеник Софроний Врачански. В сложни за българите времена, той написа книги за култура и работи за политическо избавление.
Списъкът с имената на будителите е дълъг. В него са персони като Владислав Граматик, Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и доста други.
Първи ноември публично е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната.
ИСТОРИЯ НА ПРАЗНИКА
Духовното просвещение на българския народ дава подтик на националноосвободително придвижване по българските земи. След Освобождението и интелигенция, и всеобщият българин осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които събудили българския дух.
Първото отбелязване на Деня на будителите в на 1 ноември 1909г. в Пловдив.
На 28 юли 1922 година Министерството на националното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, съгласно което 1 ноември е избран за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “.
На 31 октомври 1922 година излиза разпореждане на Министерския съвет за оповестяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно заседание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната отмора.
Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на националните будители на 3 февруари 1923 година Три години след сключване на Ньойския контракт българското общество изпитва остра потребност от духовни тласъци. И ги намира в наследството от хрумвания на най-мъдрите българи.
Прокламацията на Деня:
„ Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители, в празник на огромните българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното ни. “
През 1945 година честването на празника е анулирано от комунистическия режим. С този акт комунистическата власт се пробва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развиването на културата и историята в България. Въпреки това традицията остава непокътната в паметта на българския народ.
В доста селища на България този ден се отбелязва импровизирано. Например в региона на град Пирдоп на този ден учениците от началните учебни заведения създават фенерчета с изписани букви от българската писменост, осветени от вътрешната страна. С тях те дефилират пред обществото на селището облечени тържествено, в доста случаи с национални носии.
След дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-то Народно заседание, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Първи ноември публично е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната. Идеята за възобновяване му е на професор Петър Константинов, ръководител на Общонародното съдружие „ Мати Болгария “.
От 2002 година се извършва обред по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и осъществяване на тържествена промяна на караула.
Денят на националните Будители е метод Българите и България да си напомнят, че са дали книжовност и духовни учения на доста нации макар византийско, турско, съветско, немско и американско въздействие.
Празникът през днешния ден
В Деня на националните будители, 1 ноември, пред постройката на президентската институция ще се състои обичайна гала по издигане на националното знаме на Република България, оповестиха от прессекретариата на президента.
От 10:00 часа президентът и висш главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев ще одобри строя на Националната гвардейска част. След церемонията, в Гербовата зала на „ Дондуков “ 2 президентът ще насочи одобрение по случай Деня на националните будители. По мотив празника деца от столична детска градина ще насочат приветствие.
По мотив Деня на будителите Българската академия на науките (БАН) и Съюзът на учените в България (СУБ) провеждат тържествено заседание.
Заместник-председателят на Българска академия на науките чл.- кор. Евдокия Пашева ще открие празника. Слово на тематика „ Будителството като предопределение “ ще изнесе гл. ас. доктор Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология на Българска академия на науките.
Председателят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски ще връчи почетен знак „ Марин Дринов “ на лента на изявени учени от Академията.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Славата на пръв будител на нацията справедливо носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и уважава като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, написва своята „ История Славянобългарска ”. Негов пръв следовник е свещеник Софроний Врачански. В сложни за българите времена, той написа книги за култура и работи за политическо избавление.
Списъкът с имената на будителите е дълъг. В него са персони като Владислав Граматик, Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и доста други.
Първи ноември публично е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната.
ИСТОРИЯ НА ПРАЗНИКА
Духовното просвещение на българския народ дава подтик на националноосвободително придвижване по българските земи. След Освобождението и интелигенция, и всеобщият българин осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които събудили българския дух.
Първото отбелязване на Деня на будителите в на 1 ноември 1909г. в Пловдив.
На 28 юли 1922 година Министерството на националното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, съгласно което 1 ноември е избран за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “.
На 31 октомври 1922 година излиза разпореждане на Министерския съвет за оповестяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно заседание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната отмора.
Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на националните будители на 3 февруари 1923 година Три години след сключване на Ньойския контракт българското общество изпитва остра потребност от духовни тласъци. И ги намира в наследството от хрумвания на най-мъдрите българи.
Прокламацията на Деня:
„ Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители, в празник на огромните българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното ни. “
През 1945 година честването на празника е анулирано от комунистическия режим. С този акт комунистическата власт се пробва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развиването на културата и историята в България. Въпреки това традицията остава непокътната в паметта на българския народ.
В доста селища на България този ден се отбелязва импровизирано. Например в региона на град Пирдоп на този ден учениците от началните учебни заведения създават фенерчета с изписани букви от българската писменост, осветени от вътрешната страна. С тях те дефилират пред обществото на селището облечени тържествено, в доста случаи с национални носии.
След дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-то Народно заседание, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Първи ноември публично е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната. Идеята за възобновяване му е на професор Петър Константинов, ръководител на Общонародното съдружие „ Мати Болгария “.
От 2002 година се извършва обред по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и осъществяване на тържествена промяна на караула.
Денят на националните Будители е метод Българите и България да си напомнят, че са дали книжовност и духовни учения на доста нации макар византийско, турско, съветско, немско и американско въздействие.
Празникът през днешния ден
В Деня на националните будители, 1 ноември, пред постройката на президентската институция ще се състои обичайна гала по издигане на националното знаме на Република България, оповестиха от прессекретариата на президента.
От 10:00 часа президентът и висш главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев ще одобри строя на Националната гвардейска част. След церемонията, в Гербовата зала на „ Дондуков “ 2 президентът ще насочи одобрение по случай Деня на националните будители. По мотив празника деца от столична детска градина ще насочат приветствие.
По мотив Деня на будителите Българската академия на науките (БАН) и Съюзът на учените в България (СУБ) провеждат тържествено заседание.
Заместник-председателят на Българска академия на науките чл.- кор. Евдокия Пашева ще открие празника. Слово на тематика „ Будителството като предопределение “ ще изнесе гл. ас. доктор Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология на Българска академия на науките.
Председателят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски ще връчи почетен знак „ Марин Дринов “ на лента на изявени учени от Академията.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ