България отбелязва 148 години от обесването на Васил Левски.Апостолът на

България отбелязва 148 години от обесването на Васил Левски.

Апостолът на Свободата е обесен в София, откакто е хванат още на 27 декември 1872 година в Къкринкото ханче.Водачът на българската национална гражданска война отсяда там на 26 декември 1872 година, той е съпровождан от своя сподвижник Никола Цвятков. Малко преди да дойдат те се срещат по пътя с турска конна полиция. Нейният шеф се усъмнява в аргументите за пътуването на Левски, който твърдял, че отивал да нагледа лозето си, и осведоми за подозрителните пасажери своето по-висше шефство.

Организирана е хайка и заптиетата обкръжават ханчето рано сутринта на идващия ден. „ Левски сграбчва своя револвер и револвера на Христо Цонев, който го е приютил. Апостолът потегля да бяга през задното помещение, от там през конюшнята излиза на двора, мислейки, че няма да се натъкне на заптиета, само че те са на всички места. Левски няма къде да се скрие, пробва се да прескочи ограда, прострелва един от гонителите си, само че е хванат “, описа през БГНЕС уредникът на музея „ Къкринско ханче “.

Заедно с Левски са арестувани Никола Цвятков и Христо Цонев, които са подложени по-късно на изтезания, само че не разкриват неговата идентичност.

По знамение в ръцете на турските управляващи не попадат значими документи, които Апостолът е носил със себе си. Така до нас доближава неговото скъпо тефтерче, което е зашито в самара на коня му. „ Той остава в конюшнята няколко дни, след което е отведен в Ловеч, където е платен от бащата на Никола и по този начин тефтерчето е избавено “, споделя уредникът.

След разигралата се покруса ханчето е изоставено от своя ханджия и след Освобождението в края на XIX пожар унищожава остатъците от него. То е възобновено по-късно и на 10 май 1931 година тук е открит музей с етнографска и историческа стойност.

Тезата за измяната на Васил Левски датира още от времето на възрожденския щемпел. Първи загатва за това още Любен Каравелов, който с огромно забавяне реагира в своя вестник, само че неговите обвинявания не са ориентирани към поп Кръстьо. Последният е бил доста непосредствен с Левски дълго време, само че в един миг позициите им се разминават. Поп Кръстьо е срещу революционния гнет.

Няма нито едно доказателство, че той е предал Левски. Най-вероятно Апостолът е хванат вследствие на повсеместните шпионски проследявания, които са правят в Османската империя. Има и детайл на случайност, разяснява пред БГНЕС проф. Пламен Павлов, създател на проучването „ Левски: другото име на свободата “.

Известният ни историк е безапелационен, че въпросът за измяната ще остане отворен, тъй като няма твърди доказателства нито в едната, нито в другата посока.

Левски е наказан за закононарушения против страната. Трябва да престанат безотговорните изказвания, че той е съден като елементарен нарушител, тъй като умъртвил прислужникът на ловешкия господар. За сходно действие се дават 15 години изгнание. Левски е наказан по четири текста на отоманския Наказателен кодекс, че е основал военна организация, че е внасял оръжия и други, акцентира проф. Павлов.

Доказателство за тази военна организация са разкритите арсенали с оръжия, открити в домовете на неговите сподвижници. Нещо повече тогавашната турска власт приема, че въстанието е почнало с осъществяването на обира в Арабаконак.

Комисията, която съди Апостолът, играе ролята на военнополеви арбитражен съд. Неин ръководител е военачалник, ръководител на Държавния съвет, един от тримата най-високопоставени членове е майор от Генералния щаб, съобщи проф. Павлов.

Според него занапред въз основа на изследвания в непознати архиви ще научим нови неща за неповторимата организация, основана от Левски.

Васил Левски е обесен на 18 февруари 1873 година в София. В средата на 50-те години на предишния век е позволена груба неточност и вместо 12 дни са добавени 13 към 6 февруари. Така се е получила неточността да се отбелязва гибелта на Апостола на 19 февруари.

Проф. Павлов насочи парещ зов към Столична община да наложи стандарта обесването на Левски да се отбелязва на 18 февруари, както се прави в Карлово, Велико Търново и доста други места.