Никой не е защитен. Ще дойде ли ред за вечния длъжник
* България остана единствената страна в Европейски Съюз без закон за персоналния банкрут
* Жена взе 250 000 лв. преди 16 година Изгуби имуществото си, само че в този момент дължи 800 000 лева
-->
България е единствената страна в Европейски Съюз, в която няма законова наредба за неплатежоспособност на физическите лица. Всички досегашни опити за приемането на подобен нормативен документ бяха несполучливи.
На 6 април Министерският съвет още веднъж утвърди проектозакон за персоналния банкрут. Това е вторият опит на настоящето служебно държавно управление за приемането на този закон. За пръв път той беше препоръчан предишния октомври, месец по-късно мина на първо четене в Комисията по правни въпроси в Народното събрание, само че срещна доста рецензии и в последна сметка не беше признат.
Сега на ход са новите депутати - двете огромни обединения записаха в листата с предпочитани законопроекти и този за персоналния банкрут. Освен всичко друго и от неговото приемане зависи да можем да получим и парите по втория транш от Плана за възобновяване.
Но до момента в който законът е просто една форма, която урежда избран вид връзки, от него зависят човешки ориси. Една такава история е за жена, изтеглила заем преди 16 година, поради който е изгубила цялото си имущество, а сумата, която желаят да върне, се е нараснала няколко пъти. Над две трети от българите имат или са имали заем, ипотека, лизинг или други сходни отговорности, сочат данните на Министерството на правораздаването. Те са от национално представително изследване, извършено от организация „ Галъп “ в интервала 5 до 8 април и демонстрират, че животът на заем е всеобщо публикуван у нас. Затова никой не е предпазен от истории като тази, която ще ви разкажем.
„ Искам да се показва като една от многото в бранш " безконечен дебитор ". Преди години бяха пуснали към фонд „ Земеделие “ една мярка за развиване на селските региони. Тогава с моята сестра взехме решение, че можем да си позволим в този миг да създадем хотел на язовир „ Доспат “. Консултантът, при който отидохме, ни се изсмя и сподели: „ Момичета, това е за хора с пари “. Вече бяхме купили земята с ипотека. Можеме да си я позволим към оня миг. Тогава работех дружно със сестра ми в осигурителен офис, бяхме на заплата и приходите ни бяха положителни. “ Разказът е на 44-годишна жена от регионален град в България. Годината е 2007-а. Тя ипотекира парцел, който има, с цел да купят земя към язовир „ Доспат “ и да аплайват за финансиране пред фонд „ Земеделие “.
По контракт фондът трябвало да се произнесе дали утвърждава плана им до три месеца след кандидатстването. „ Решихме, че за три месеца няма риск. Когато получихме утвърждението, бяха минали три години. През тези три години банките ни взеха парите по заемите “, споделя дамата пред btv. Освен ипотека за земята двете дами залагат цялото фамилно имущество, с цел да изтеглят общо към 250 000 лева - с изключение на за земята и с цел да приготвят плановете за построяването на хотела и цялата инфраструктура към него. Когато след 3 година идва утвърждението от фонд „ Земеделие “, двете сестри са останали без работа и към този момент изостават с погасяването на заема си.
„ За да провиснал част от парите, трябваше банкова гаранция. Банката не се съгласи да я даде, тъй като към този момент бяхме на една вноска забавяне. Без нея ние нямаме опция да усвоим парите и не можем да стартираме плана. Нещата потеглиха надолу. Ако към оня миг сме взели заеми общо за 250 000 лева, в края на краищата на мен ми се търсят 800 000 лева, в случай че всичко е взето – апартаментът, в който живеех, къщата, в която живееше сестра ми и земята “, споделя още дамата.
През годините тя се пробва да се контракти с банките по какъв начин да върне задълженията си, само че не става. Окончателно стопира да заплаща през 2010 година
„ От тогава до ден сегашен не работя в никакъв случай на контракт. Изкарвам някакви пари, само че съм принудена да бъда в сивия бранш. Моят живот продължи доста тежко и сега е тежко. Имам две деца, до неотдавна бях на квартира. Не знам по какъв начин ще се погрижа за тях. Вече съм на 44, след някоя година ще би трябвало да се пенсионирам, в случай че доживея при този стрес. Аз даже и това не мога да направя “, споделя още дамата.
Няма публични данни какъв брой са хората, които не се оправят с задълженията си. Причината - огромна част изпитват стеснение да признаят.Изследването, поръчано от правосъдното министерство сочи, че половината българите не могат да посрещнат изключителни разноски, в случай че им се наложи. Всеки втори участник в проучването споделя, че познава хора, които сега не са в положение да заплащат задълженията си.Най-често задължения натрупат стопански най-активните хора сред 30 и 59-годишна възраст.
Какво планува законопроектът
Законопроектът на правосъдното министерство предвижда отбрана да могат да желаят хора с дълг над 10 минимални заплати. Категоричното условие е длъжникът да е безкористен, т.е. да е положил старания да има работа, да не е разпродавал имуществото си след взимане на заема, да не е плащал за скъпи пътувания, да не е осъждан.
Съдия ще се произнася по всеки случай.
Законът ще урежда изискванията и реда за осъществяване на произвеждане по неплатежоспособност на физическите лица, в което да бъдат задоволени вземанията на всички кредитори. То е напълно непринудено, образува се по искане на добросъвестния дебитор и цели заслужено угаждане на неговите кредитори. В производството са обезпечени гаранции за облекчаване на виталните потребности на длъжника. В него се заплащат единствено елементарни такси, като за разкриване на самата процедура таксата е 20 лева
След започването на процедура съдът дефинира несеквестируемото имущество на добросъвестния дебитор. Определя се прехрана, която служи за облекчаване на виталните му потребности и тези на фамилията му. Сумата не може да бъде по-малка от една минимална работна заплата. После се утвърждава проект за погасяване, афишира се банкрут и стартира осребряване на имуществото.В закона е планувано произвеждане за неплатежоспособност и за лица, които нямат приходи и имущество. По отношение на тях съдът единствено афишира неплатежоспособността на длъжника.
* Жена взе 250 000 лв. преди 16 година Изгуби имуществото си, само че в този момент дължи 800 000 лева
-->
България е единствената страна в Европейски Съюз, в която няма законова наредба за неплатежоспособност на физическите лица. Всички досегашни опити за приемането на подобен нормативен документ бяха несполучливи.
На 6 април Министерският съвет още веднъж утвърди проектозакон за персоналния банкрут. Това е вторият опит на настоящето служебно държавно управление за приемането на този закон. За пръв път той беше препоръчан предишния октомври, месец по-късно мина на първо четене в Комисията по правни въпроси в Народното събрание, само че срещна доста рецензии и в последна сметка не беше признат.
Сега на ход са новите депутати - двете огромни обединения записаха в листата с предпочитани законопроекти и този за персоналния банкрут. Освен всичко друго и от неговото приемане зависи да можем да получим и парите по втория транш от Плана за възобновяване.
Но до момента в който законът е просто една форма, която урежда избран вид връзки, от него зависят човешки ориси. Една такава история е за жена, изтеглила заем преди 16 година, поради който е изгубила цялото си имущество, а сумата, която желаят да върне, се е нараснала няколко пъти. Над две трети от българите имат или са имали заем, ипотека, лизинг или други сходни отговорности, сочат данните на Министерството на правораздаването. Те са от национално представително изследване, извършено от организация „ Галъп “ в интервала 5 до 8 април и демонстрират, че животът на заем е всеобщо публикуван у нас. Затова никой не е предпазен от истории като тази, която ще ви разкажем.
„ Искам да се показва като една от многото в бранш " безконечен дебитор ". Преди години бяха пуснали към фонд „ Земеделие “ една мярка за развиване на селските региони. Тогава с моята сестра взехме решение, че можем да си позволим в този миг да създадем хотел на язовир „ Доспат “. Консултантът, при който отидохме, ни се изсмя и сподели: „ Момичета, това е за хора с пари “. Вече бяхме купили земята с ипотека. Можеме да си я позволим към оня миг. Тогава работех дружно със сестра ми в осигурителен офис, бяхме на заплата и приходите ни бяха положителни. “ Разказът е на 44-годишна жена от регионален град в България. Годината е 2007-а. Тя ипотекира парцел, който има, с цел да купят земя към язовир „ Доспат “ и да аплайват за финансиране пред фонд „ Земеделие “.
По контракт фондът трябвало да се произнесе дали утвърждава плана им до три месеца след кандидатстването. „ Решихме, че за три месеца няма риск. Когато получихме утвърждението, бяха минали три години. През тези три години банките ни взеха парите по заемите “, споделя дамата пред btv. Освен ипотека за земята двете дами залагат цялото фамилно имущество, с цел да изтеглят общо към 250 000 лева - с изключение на за земята и с цел да приготвят плановете за построяването на хотела и цялата инфраструктура към него. Когато след 3 година идва утвърждението от фонд „ Земеделие “, двете сестри са останали без работа и към този момент изостават с погасяването на заема си.
„ За да провиснал част от парите, трябваше банкова гаранция. Банката не се съгласи да я даде, тъй като към този момент бяхме на една вноска забавяне. Без нея ние нямаме опция да усвоим парите и не можем да стартираме плана. Нещата потеглиха надолу. Ако към оня миг сме взели заеми общо за 250 000 лева, в края на краищата на мен ми се търсят 800 000 лева, в случай че всичко е взето – апартаментът, в който живеех, къщата, в която живееше сестра ми и земята “, споделя още дамата.
През годините тя се пробва да се контракти с банките по какъв начин да върне задълженията си, само че не става. Окончателно стопира да заплаща през 2010 година
„ От тогава до ден сегашен не работя в никакъв случай на контракт. Изкарвам някакви пари, само че съм принудена да бъда в сивия бранш. Моят живот продължи доста тежко и сега е тежко. Имам две деца, до неотдавна бях на квартира. Не знам по какъв начин ще се погрижа за тях. Вече съм на 44, след някоя година ще би трябвало да се пенсионирам, в случай че доживея при този стрес. Аз даже и това не мога да направя “, споделя още дамата.
Няма публични данни какъв брой са хората, които не се оправят с задълженията си. Причината - огромна част изпитват стеснение да признаят.Изследването, поръчано от правосъдното министерство сочи, че половината българите не могат да посрещнат изключителни разноски, в случай че им се наложи. Всеки втори участник в проучването споделя, че познава хора, които сега не са в положение да заплащат задълженията си.Най-често задължения натрупат стопански най-активните хора сред 30 и 59-годишна възраст.
Какво планува законопроектът
Законопроектът на правосъдното министерство предвижда отбрана да могат да желаят хора с дълг над 10 минимални заплати. Категоричното условие е длъжникът да е безкористен, т.е. да е положил старания да има работа, да не е разпродавал имуществото си след взимане на заема, да не е плащал за скъпи пътувания, да не е осъждан.
Съдия ще се произнася по всеки случай.
Законът ще урежда изискванията и реда за осъществяване на произвеждане по неплатежоспособност на физическите лица, в което да бъдат задоволени вземанията на всички кредитори. То е напълно непринудено, образува се по искане на добросъвестния дебитор и цели заслужено угаждане на неговите кредитори. В производството са обезпечени гаранции за облекчаване на виталните потребности на длъжника. В него се заплащат единствено елементарни такси, като за разкриване на самата процедура таксата е 20 лева
След започването на процедура съдът дефинира несеквестируемото имущество на добросъвестния дебитор. Определя се прехрана, която служи за облекчаване на виталните му потребности и тези на фамилията му. Сумата не може да бъде по-малка от една минимална работна заплата. После се утвърждава проект за погасяване, афишира се банкрут и стартира осребряване на имуществото.В закона е планувано произвеждане за неплатежоспособност и за лица, които нямат приходи и имущество. По отношение на тях съдът единствено афишира неплатежоспособността на длъжника.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ