Бюрокрацията убива предимствата на ниските данъци в България
България не е сама в отлива на задгранични вложения - това е европейска наклонност. В привличането на непознати вложители се конкурират всички стопански системи. Тези дни стана ясно, че Volkswagen най-вероятно ще избере Турция за новия си цех. Ако подобен авто гигант инвестира в България, резултатът щеше да е доста огромен за всички компании от бранша и цялата промишленост. Това, че държавното управление се пробва да притегля немски, корейски и всевъзможни непознати вложения в тази промишленост, е добре, тъй като те в действителност биха имали доста огромен мултиплициращ резултат.
Време е обаче да разрушим мантрата за удобния климат за непознатите вложения в България. Колкото и да са ниски данъчните ни ставки, ние товарим задграничните, а и локалните вложители с безумни административни условия - за касовите апарати, за GDPR (общия правилник за отбрана на данните), за прането на пари, за акцизните хранилища, за видеонаблюдението. Сега и рестриктивните ограничения на Макрон за подвижността също влизат в действие и ще имат
унищожителен резултат за транспортния отрасъл
и логистичните компании. Инвестиционният развой у нас е усложнен не толкоз от данъчната, колкото от административната тежест, която слагаме на всички вложители, освен на задграничните. Какво значи да вземем за пример да принуждаваш една логистична компания, която строи складова база в индустриална зона, да обезпечи озеленяване в размер на 35% от цялата закупена повърхност?! Ето такива неща спъват вложителите в България. Колкото и да ги каним да дойдат, като се сблъскат с администрацията и бюрокрацията, те си потеглят.
Българските вложители също са мощно демотивирани и се въздържат от вдишване на нови опасности. Показателен е фактът, че размерът на спестяванията в банките нараства до рекордни размери, което значи, че тези пари са в застой и не създават добавена стойност.
Когато приказваме за задграничните вложения, у нас нормално съпоставяме данните с тези от пиковата 2008 година, когато те доближиха най-високата си точка. Никой обаче не обръща внимание на структурата на тези вложения и на това, че
те бяха най-вече във финансовия бранш
и на тях главно се дължеше тогавашният взрив на строителството. Чуждестранните финансови вложения заредиха с запас финансовата система, а с получените заеми българските жители купуваха жилища. След като гръмна имотният балон, хората се чудеха по какъв начин да си погасят отговорностите.
Истината е, че сега размерът на вложенията в България фактически е доста невисок в безспорни стойности. През последните две години се отбелязва някакъв нерешителен растеж, което в известна степен е добре за нашата стопанска система. Това дава съображение на политиците да споделят, че имаме растеж на вложенията. Ако разгледаме обаче структурата на вложенията, ще забележим, че близо 40% от задграничните вложения още веднъж са във финансовия бранш и интервенциите с недвижими парцели. Закономерно това води още веднъж до повишаване на кредитната агресия на ипотечните заеми и спекулативно повишаване на цените на парцелите, сходно на това, което се случи към този момент през 2008 година
В същото време в научноизследователската активност имаме едвам към 3% от вложенията. За страдание интерес за чуждестранни инвестиции у нас се декларира в браншове, които
добиват и непосредствено изнасят суровини
без спомагателна преправка, т.е. ефектът от тези вложения даже да е в приемлив размер, не може да бъде стратегически оценен като добър за България. Така че, като приказваме за задгранични вложения, би трябвало да гледаме освен какви са стойностите им, а да обърнем внимание на това в какво се влага и дали то носи дълготраен резултат на стопанската система ни.
Има още един фактор, който не трябва да забравяме - европейските структурни и капиталови фондове също са самобитни вложения в българската стопанска система. Тези 10 милиарда евро, които бяха заделени за България до края на 2020 година, разкриват работни места, подсигуриха заплати, Данък добавена стойност, пари, които влизат в бюджета. По оценка на Министерството на финансите европейското финансиране в брутния вътрешен артикул годишно е размер на 5-6% при растеж на Брутният вътрешен продукт 3.1% за предходната година. Но това значи, че в случай че по една или друга причина ги нямаше тези вложения, щяхме да отчитаме не растеж, а спад на БВП… Така че всички цифри би трябвало да се поясняват в подтекста на това какъв е резултатът им върху стопанската система. За страдание, въпреки че следващата година приключва програмният интервал на европейското финансиране, на този стадий отчетохме, че усвоените средства са малко над 35%. Имаме запаси – в ускоряването на усвояването на европейските средства и в привличането на непознати вложители, само че посоката би трябвало да е в опит за смяна не толкоз в размера на непознатите вложения, колкото в тяхната конструкция.
Време е обаче да разрушим мантрата за удобния климат за непознатите вложения в България. Колкото и да са ниски данъчните ни ставки, ние товарим задграничните, а и локалните вложители с безумни административни условия - за касовите апарати, за GDPR (общия правилник за отбрана на данните), за прането на пари, за акцизните хранилища, за видеонаблюдението. Сега и рестриктивните ограничения на Макрон за подвижността също влизат в действие и ще имат
унищожителен резултат за транспортния отрасъл
и логистичните компании. Инвестиционният развой у нас е усложнен не толкоз от данъчната, колкото от административната тежест, която слагаме на всички вложители, освен на задграничните. Какво значи да вземем за пример да принуждаваш една логистична компания, която строи складова база в индустриална зона, да обезпечи озеленяване в размер на 35% от цялата закупена повърхност?! Ето такива неща спъват вложителите в България. Колкото и да ги каним да дойдат, като се сблъскат с администрацията и бюрокрацията, те си потеглят.
Българските вложители също са мощно демотивирани и се въздържат от вдишване на нови опасности. Показателен е фактът, че размерът на спестяванията в банките нараства до рекордни размери, което значи, че тези пари са в застой и не създават добавена стойност.
Когато приказваме за задграничните вложения, у нас нормално съпоставяме данните с тези от пиковата 2008 година, когато те доближиха най-високата си точка. Никой обаче не обръща внимание на структурата на тези вложения и на това, че
те бяха най-вече във финансовия бранш
и на тях главно се дължеше тогавашният взрив на строителството. Чуждестранните финансови вложения заредиха с запас финансовата система, а с получените заеми българските жители купуваха жилища. След като гръмна имотният балон, хората се чудеха по какъв начин да си погасят отговорностите.
Истината е, че сега размерът на вложенията в България фактически е доста невисок в безспорни стойности. През последните две години се отбелязва някакъв нерешителен растеж, което в известна степен е добре за нашата стопанска система. Това дава съображение на политиците да споделят, че имаме растеж на вложенията. Ако разгледаме обаче структурата на вложенията, ще забележим, че близо 40% от задграничните вложения още веднъж са във финансовия бранш и интервенциите с недвижими парцели. Закономерно това води още веднъж до повишаване на кредитната агресия на ипотечните заеми и спекулативно повишаване на цените на парцелите, сходно на това, което се случи към този момент през 2008 година
В същото време в научноизследователската активност имаме едвам към 3% от вложенията. За страдание интерес за чуждестранни инвестиции у нас се декларира в браншове, които
добиват и непосредствено изнасят суровини
без спомагателна преправка, т.е. ефектът от тези вложения даже да е в приемлив размер, не може да бъде стратегически оценен като добър за България. Така че, като приказваме за задгранични вложения, би трябвало да гледаме освен какви са стойностите им, а да обърнем внимание на това в какво се влага и дали то носи дълготраен резултат на стопанската система ни.
Има още един фактор, който не трябва да забравяме - европейските структурни и капиталови фондове също са самобитни вложения в българската стопанска система. Тези 10 милиарда евро, които бяха заделени за България до края на 2020 година, разкриват работни места, подсигуриха заплати, Данък добавена стойност, пари, които влизат в бюджета. По оценка на Министерството на финансите европейското финансиране в брутния вътрешен артикул годишно е размер на 5-6% при растеж на Брутният вътрешен продукт 3.1% за предходната година. Но това значи, че в случай че по една или друга причина ги нямаше тези вложения, щяхме да отчитаме не растеж, а спад на БВП… Така че всички цифри би трябвало да се поясняват в подтекста на това какъв е резултатът им върху стопанската система. За страдание, въпреки че следващата година приключва програмният интервал на европейското финансиране, на този стадий отчетохме, че усвоените средства са малко над 35%. Имаме запаси – в ускоряването на усвояването на европейските средства и в привличането на непознати вложители, само че посоката би трябвало да е в опит за смяна не толкоз в размера на непознатите вложения, колкото в тяхната конструкция.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ