Димитър Ганев: Радев издълба чудовищно политическо разделение, пропаст която не можем да запълним!
България изпрати политическа година, която стартира с постоянно държавно управление, само че посрещна новата 2023 година със длъжностен кабинет и минимални упования за решение на политическата рецесия. Първият мандат за сформиране на държавно управление се провали, вторият е с доста дребни шансове за триумф, третият – под сериозен въпрос.
Ако се стигне до предварителни избори обаче, картината на представителството в Народното събрание се обрисува да бъде съвсем идентична. Как да се излезе от рецесията, каква е ролята на президента, който към този момент дълго ръководи посредством служебни държавни управления, може ли да се стигне до провал на партийната система вследствие на мощно отчаяние от парламентарната народна власт?
Това са горещите въпроси на прага на 2023 година, когато през миналите месеци се сляха две рецесии – вътрешна и външна. Епицентър.бг. се обърна към социолози и политолози за отговори и прогнози.
Предлагаме ви мнението на политолога Димитър Ганев, организация „ Тренд “.
- Г-н Ганев, събитията през 2022-а сочат, че политическата рецесия ескалира. Започнахме годината с постоянно държавно управление, а влизаме в 2023-а със подозрения за триумф и на третия мандат. Към рецесия ли върви и партийната система?
- Без подозрение се намираме в дълбока политическа рецесия, която трае към този момент 2 години. Ако напролет на тази година се проведат предварителни парламентарни избори, те ще са пети подред за две години. Това е безспорен връх в следосвобожденската история на страната.
Аз не съм податлив обаче да приказвам за рецесия на модела. Още преди две години в страната се роди ново разделяне – на „ смяна “ и на „ статукво “. На лагера на смяната първо им беше мъчно да сформират кабинет – информация изборите през април и юли 2021. Впоследствие образуваха държавно управление отпред с Кирил Петков, което обаче бързо изчерпа политическия си капацитет и се разпадна от вътрешната страна с напускането на Има Такъв Народ. На изборите през октомври 2022 година българите ясно демонстрираха с вота си, че няма да дадат нов мандат на лагера на „ смяната “, нито пък ще върнат „ статуквото “. Очевидно би трябвало да се върви към някаква форма на помиряване сред тези два лагера, в случай че желаеме да се реши политическата рецесия. Засега обаче към момента се чертаят червени линии и не се вижда подготвеност за това. Следващи избори също няма да дадат чист мандат нито на партиите на „ смяната “, нито на тези на „ статуквото “. Дано обаче след тях забележим по-голяма подготвеност за разговор.
- Виждате ли опасности за парламентарната народна власт при толкоз невисок рейтинг на Народното събрание и неспособност да се реализира консенсус за превъзмогване на политическата рецесия?
- Риск несъмнено има. Ако политическата рецесия продължи, ще има от ден на ден гласове в посока на това, че в действителност парламентарният модел в страната е привършен и би трябвало да се върви към президентска република да вземем за пример. Има към този момент играчи по терена, които загряват на това поле. Ниският рейтинг на Народното събрание единствено налива вода в мелницата на сходни политически бизнесмени. Добрата вест в тази ситуация е, че към момента това е маргинална концепция, която не е подета от някоя от огромните партии.
- Има ли роля президентът в задълбочаването на политическото напрежение?
- Президентът имаше сериозна роля за покачването на политическото напрежение през 2021 година, когато той се явяваше нещо като патрон на лагера на „ смяната “. Това чудовищно политическо разделяне се дължи и на неговата тотална неотстъпчивост по отношение на тогавашните ръководещи. Беше изкопана политическа бездна, която още не можем да запълним. Но да упрекваме сега президента не би било изцяло правилно. Към момента Радев се пробва да не играе страна в опълчването, каквато несъмнено беше през 2021. Ако партиите желаят да ни лишат от властта на Радев и служебните му държавни управления, ами да седнат и да се схванат за сформиране на постоянен кабинет. Така за 1 ден властта на Радев ще се прибере в неговите общоприети пълномощия.
- Набира ли скорост концепцията за президентската република и от кое място идва главният подтик за този спор? Възможно ли е да си стигне до промяна на модела, откакто и рейтингът на президента ерозира?
- Нашата конституция се сменя мъчно. Трябва да се мине през гласоподаване в Народното събрание от най-малко 2/3, с цел да се произведат избори за Велико Народно заседание, а то самото да одобри нова конституция със същото болшинство. При настоящето разположение на силите, сходен сюжет ми наподобява неосъществим. Но това напълно не значи, че сходна концепция няма да набира скорост в дълготраен проект.
- Идеята за помиряване звучи примамливо, само че от кое място би трябвало да пристигна тя, с цел да има стремежи резултат?
- Тя може да пристигна от преглъщане на личностни егота. Струва ми се, че сме към момента надалеч от този миг. Много тежки думи се споделиха в последните две години.
- Ще успее ли едно експертно държавно управление да се оправи с провокациите, които идват по линия на геополитическите земетресения или на България е нужно мощно политическо водачество на основата и на постоянен кабинет?
- България би трябвало час по-скоро да образува постоянно държавно управление, тъй като служебното макар, че има всички пълномощия на постоянния кабинет, той има две доста основни ограничавания. Първо – няма болшинство в Народното събрание, а по-честият случай е даже да няма Народно заседание по време на неговия мандат. Второ – има стеснен и къс мандат. В този смисъл – не може да се заложи каквато и да е тактика, не може да се поеме какъвто и да е ангажимент в интернационален проект, не може да се започва каквато и да е промяна. Нуждата от политическо водачество и постоянен постоянен кабинет с явен профил и стратегия е от извънредно значение за страната изключително в този момент, когато сме изправени пред големи геополитически и стопански провокации.
- Ще съумеят ли локалните избори да развържат възела на българската политика?
- С тази динамичност на политическата обстановката, локалните избори наподобяват доста надалеч. Вотът за локална власт обаче ще даде една значима насочна точка – партиите, които съумеят да реализират добър резултат, ще се открият по-трайно в политическия живот на страната. Местната власт дава доста сериозен пиедестал на партиите – запас, който е със сигурна 4-годишна вероятност.
Ако се стигне до предварителни избори обаче, картината на представителството в Народното събрание се обрисува да бъде съвсем идентична. Как да се излезе от рецесията, каква е ролята на президента, който към този момент дълго ръководи посредством служебни държавни управления, може ли да се стигне до провал на партийната система вследствие на мощно отчаяние от парламентарната народна власт?
Това са горещите въпроси на прага на 2023 година, когато през миналите месеци се сляха две рецесии – вътрешна и външна. Епицентър.бг. се обърна към социолози и политолози за отговори и прогнози.
Предлагаме ви мнението на политолога Димитър Ганев, организация „ Тренд “.
- Г-н Ганев, събитията през 2022-а сочат, че политическата рецесия ескалира. Започнахме годината с постоянно държавно управление, а влизаме в 2023-а със подозрения за триумф и на третия мандат. Към рецесия ли върви и партийната система?
- Без подозрение се намираме в дълбока политическа рецесия, която трае към този момент 2 години. Ако напролет на тази година се проведат предварителни парламентарни избори, те ще са пети подред за две години. Това е безспорен връх в следосвобожденската история на страната.
Аз не съм податлив обаче да приказвам за рецесия на модела. Още преди две години в страната се роди ново разделяне – на „ смяна “ и на „ статукво “. На лагера на смяната първо им беше мъчно да сформират кабинет – информация изборите през април и юли 2021. Впоследствие образуваха държавно управление отпред с Кирил Петков, което обаче бързо изчерпа политическия си капацитет и се разпадна от вътрешната страна с напускането на Има Такъв Народ. На изборите през октомври 2022 година българите ясно демонстрираха с вота си, че няма да дадат нов мандат на лагера на „ смяната “, нито пък ще върнат „ статуквото “. Очевидно би трябвало да се върви към някаква форма на помиряване сред тези два лагера, в случай че желаеме да се реши политическата рецесия. Засега обаче към момента се чертаят червени линии и не се вижда подготвеност за това. Следващи избори също няма да дадат чист мандат нито на партиите на „ смяната “, нито на тези на „ статуквото “. Дано обаче след тях забележим по-голяма подготвеност за разговор.
- Виждате ли опасности за парламентарната народна власт при толкоз невисок рейтинг на Народното събрание и неспособност да се реализира консенсус за превъзмогване на политическата рецесия?
- Риск несъмнено има. Ако политическата рецесия продължи, ще има от ден на ден гласове в посока на това, че в действителност парламентарният модел в страната е привършен и би трябвало да се върви към президентска република да вземем за пример. Има към този момент играчи по терена, които загряват на това поле. Ниският рейтинг на Народното събрание единствено налива вода в мелницата на сходни политически бизнесмени. Добрата вест в тази ситуация е, че към момента това е маргинална концепция, която не е подета от някоя от огромните партии.
- Има ли роля президентът в задълбочаването на политическото напрежение?
- Президентът имаше сериозна роля за покачването на политическото напрежение през 2021 година, когато той се явяваше нещо като патрон на лагера на „ смяната “. Това чудовищно политическо разделяне се дължи и на неговата тотална неотстъпчивост по отношение на тогавашните ръководещи. Беше изкопана политическа бездна, която още не можем да запълним. Но да упрекваме сега президента не би било изцяло правилно. Към момента Радев се пробва да не играе страна в опълчването, каквато несъмнено беше през 2021. Ако партиите желаят да ни лишат от властта на Радев и служебните му държавни управления, ами да седнат и да се схванат за сформиране на постоянен кабинет. Така за 1 ден властта на Радев ще се прибере в неговите общоприети пълномощия.
- Набира ли скорост концепцията за президентската република и от кое място идва главният подтик за този спор? Възможно ли е да си стигне до промяна на модела, откакто и рейтингът на президента ерозира?
- Нашата конституция се сменя мъчно. Трябва да се мине през гласоподаване в Народното събрание от най-малко 2/3, с цел да се произведат избори за Велико Народно заседание, а то самото да одобри нова конституция със същото болшинство. При настоящето разположение на силите, сходен сюжет ми наподобява неосъществим. Но това напълно не значи, че сходна концепция няма да набира скорост в дълготраен проект.
- Идеята за помиряване звучи примамливо, само че от кое място би трябвало да пристигна тя, с цел да има стремежи резултат?
- Тя може да пристигна от преглъщане на личностни егота. Струва ми се, че сме към момента надалеч от този миг. Много тежки думи се споделиха в последните две години.
- Ще успее ли едно експертно държавно управление да се оправи с провокациите, които идват по линия на геополитическите земетресения или на България е нужно мощно политическо водачество на основата и на постоянен кабинет?
- България би трябвало час по-скоро да образува постоянно държавно управление, тъй като служебното макар, че има всички пълномощия на постоянния кабинет, той има две доста основни ограничавания. Първо – няма болшинство в Народното събрание, а по-честият случай е даже да няма Народно заседание по време на неговия мандат. Второ – има стеснен и къс мандат. В този смисъл – не може да се заложи каквато и да е тактика, не може да се поеме какъвто и да е ангажимент в интернационален проект, не може да се започва каквато и да е промяна. Нуждата от политическо водачество и постоянен постоянен кабинет с явен профил и стратегия е от извънредно значение за страната изключително в този момент, когато сме изправени пред големи геополитически и стопански провокации.
- Ще съумеят ли локалните избори да развържат възела на българската политика?
- С тази динамичност на политическата обстановката, локалните избори наподобяват доста надалеч. Вотът за локална власт обаче ще даде една значима насочна точка – партиите, които съумеят да реализират добър резултат, ще се открият по-трайно в политическия живот на страната. Местната власт дава доста сериозен пиедестал на партиите – запас, който е със сигурна 4-годишна вероятност.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ