Чобанов казва защо изоставаме от Европа
България има проблем с факторите на растежа - труд, капитал и технологии, споделя доцент доктор Петър Чобанов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Чобанов, Как ще коментирате Пролетната прогноза на Европейска комисия за България? Очакваният растеж от 3,5% ни слага едвам на 16-то място измежду другите страни в Европейски Съюз. Защо толкоз обратно?
- Има два съществени фактора за това. Увеличението на прогнозата зависи от единия - това е, че спадът от 4,2% през 2020 година се оказа малко по-голям от упования. Тази година не е изключително показателна за растежа, защото зависи какъв брой са спадовете. Като е по-висок спадът, малко по-лесно е да се възвърне част от него. Затова числата на някои от страните са по-високи от нашите.През 2021 година не приказваме за същински стопански напредък, а за опит за възобновяване до предкризисните равнища. Не е за първи път да не сме първенци по напредък, въпреки че ние се опитвахме да се изкараме такива. Но сравненията не са напълно правилни. Трябва да се почисти първо спадът и след това да приказваме за някакви естествени темпове на напредък.Другият фактор обаче, който е по-сериозен, е, че ние изоставаме в главните фактори на напредък от страна на предлагането - това са труд, капитал и технологии. Ето тук ни е същинският проблем и той ще продължи до момента в който не се вземат ограничения. Нормално е Европейска комисия да не ни прави оценка с доста висок капацитет за напредък, като се има поради, че вложенията съществено изостават в последните години. Загубихме много работна ръка след световната рецесия и не успяхме да я възстановим. По отношение на нововъведенията и технологиите изоставаме доста от всички в Европа. Това са факторите, които тежат и всяка прогноза за доста висок напредък в България сега би била нереалистична. Тя и тази може да се окаже нереално висока. Нужни са промени във връзка с факторите на растежа, с цел да можем в действителност да разчитаме в средносрочен проект, че ще се възстановим и ще тръгнем нагоре.
- Държавите, за които одобряваме, че са почти на нашето равнище - страните от ЦИЕ, те също са пред нас, а България е на предпоследно място. Направили ли са Румъния, Унгария, Словения и така нататък промените, които ние не сме?
- Ние няма по какъв начин да не изоставаме от тези съществени наши съперници, защото през последните години доста от тях направиха обилни промени и са много по-добре тъкмо по тези индикатори, за които приказвам - вложения и претовареност. Проблемът на България идва от това, че фундаментът ни за напредък е слаб. Доколкото имахме напредък, той се дължи най-вече на вложенията, които са направени преди световната рецесия. След нея темпът на напредък на вътрешните вложения е извънредно неудовлетворителен. Да разгледаме два интервала: 7 година обратно преди началото на световната рецесия от 2008 година и 7 година обратно до предкризисната 2019 година Преди световната рецесия сме имали напредък на вложенията от 15,5%, а в идващия 7-годишен интервал имаме едвам 1,5%. И тъкмо отсам идва главният проблем на българската стопанска система - когато тя се декапитализира, когато нямаме възобновяване на машинния парк, когато изоставаме доста в това отношение, както демонстрират европейските проучвания и сравненията ни с други страни - там ние сме на едно от последните места по възобновяване - ето я повода за по-слабите темпове на напредък, които няма да са единствено тази година, а и идната. Това, което държавното управление трябваше да направи през тези години, са промени, които то не направи. Затова фундаментално ние сме по-слаби заради неналичието на тези промени, както и заради мощно влошената бизнес среда. Виждаме, че започнаха да излизат доста свидетелства за бизнес средата, какъв брой от тях са истина, какъв брой не са - сега не можем да преценим. Но е реалност, че стартира да се приказва за това. И това е един от ясните индикатори за какво не върви стопанската система в България.
- Ако повече пари от страната бяха стигнали до бизнеса посредством ограниченията за поддръжка, какво значение би имало това?
- Това щеше да спомогне за оцеляването на бизнеса, тъй като ние към момента не сме сигурни какви ще са същинските провали от коронакризата. Това щеше да даде по-добра опция да се рестартира бизнесът по-бързо. Това, че не получи задоволително помощи е фактор, който в допълнение ще забави растежа. Но без промени няма по какъв начин да го форсира. Ключовите думи за слабия напредък са отсъствието на промени в последните години.
- Ще успеем ли да се възползваме от парите, които имаме късмет да получим по Плана за възобновяване и резистентност?
- Тази година не можем да разчитаме на необикновен прогрес по повод старта на асимилиране на тези пари. Но би трябвало деликатно да се реши кое бързо може да започва и кое ще има резултат тъкмо в посоките, за които приказвам. Не би трябвало да подценяваме с лека ръка и тази част от средствата, които ни се поставят и са под формата на заеми. Защото един заем, в случай че е ориентиран както би трябвало, в случай че спомага за развиването на стопанската система, в случай че поддържа вложенията и заетостта, би бил доста потребен. В момента лихвените равнища са ниски, тези заеми ще се връщат за доста дълъг интервал от време, тъй че би трябвало да помислим и за тях и да не ги отписваме с лека ръка. Кредитирането и заемането на средства не е мръсна дума, въпросът е защо ще бъдат употребявани тези средства.
- В друго изявление коментирате, че актуализацията на бюджета е неизбежна през лятото. И която отново минава през издаване на дълг, което не е в пълномощията на служебния кабинет. Вече стана ясно, че служебно държавно управление ще продължи с някои от ограниченията е против вредите от коронакризата. Ще има ли опция да дава и други помощи?
- Трябва да имаме ясна визия в какво положение са обществените финанси и какви запаси сега са налични, какви предели за разноски не са изчерпани, с цел да могат да се не престават помощите. Тук дългът няма да помогне, когато се гласоподават разноски, те имат избран предел за годината. Ако този предел на запаса за разноски е привършен, доста малко може да се направи и би трябвало да се преструктурират останалите. Т.е. този въпрос следва да бъде обяснен и би трябвало колкото може по-бързо служебният кабинет да даде отговор какви запаси има и защо ще бъдат употребявани, в случай че въобще са останали.
- Доц. Чобанов, Как ще коментирате Пролетната прогноза на Европейска комисия за България? Очакваният растеж от 3,5% ни слага едвам на 16-то място измежду другите страни в Европейски Съюз. Защо толкоз обратно?
- Има два съществени фактора за това. Увеличението на прогнозата зависи от единия - това е, че спадът от 4,2% през 2020 година се оказа малко по-голям от упования. Тази година не е изключително показателна за растежа, защото зависи какъв брой са спадовете. Като е по-висок спадът, малко по-лесно е да се възвърне част от него. Затова числата на някои от страните са по-високи от нашите.През 2021 година не приказваме за същински стопански напредък, а за опит за възобновяване до предкризисните равнища. Не е за първи път да не сме първенци по напредък, въпреки че ние се опитвахме да се изкараме такива. Но сравненията не са напълно правилни. Трябва да се почисти първо спадът и след това да приказваме за някакви естествени темпове на напредък.Другият фактор обаче, който е по-сериозен, е, че ние изоставаме в главните фактори на напредък от страна на предлагането - това са труд, капитал и технологии. Ето тук ни е същинският проблем и той ще продължи до момента в който не се вземат ограничения. Нормално е Европейска комисия да не ни прави оценка с доста висок капацитет за напредък, като се има поради, че вложенията съществено изостават в последните години. Загубихме много работна ръка след световната рецесия и не успяхме да я възстановим. По отношение на нововъведенията и технологиите изоставаме доста от всички в Европа. Това са факторите, които тежат и всяка прогноза за доста висок напредък в България сега би била нереалистична. Тя и тази може да се окаже нереално висока. Нужни са промени във връзка с факторите на растежа, с цел да можем в действителност да разчитаме в средносрочен проект, че ще се възстановим и ще тръгнем нагоре.
- Държавите, за които одобряваме, че са почти на нашето равнище - страните от ЦИЕ, те също са пред нас, а България е на предпоследно място. Направили ли са Румъния, Унгария, Словения и така нататък промените, които ние не сме?
- Ние няма по какъв начин да не изоставаме от тези съществени наши съперници, защото през последните години доста от тях направиха обилни промени и са много по-добре тъкмо по тези индикатори, за които приказвам - вложения и претовареност. Проблемът на България идва от това, че фундаментът ни за напредък е слаб. Доколкото имахме напредък, той се дължи най-вече на вложенията, които са направени преди световната рецесия. След нея темпът на напредък на вътрешните вложения е извънредно неудовлетворителен. Да разгледаме два интервала: 7 година обратно преди началото на световната рецесия от 2008 година и 7 година обратно до предкризисната 2019 година Преди световната рецесия сме имали напредък на вложенията от 15,5%, а в идващия 7-годишен интервал имаме едвам 1,5%. И тъкмо отсам идва главният проблем на българската стопанска система - когато тя се декапитализира, когато нямаме възобновяване на машинния парк, когато изоставаме доста в това отношение, както демонстрират европейските проучвания и сравненията ни с други страни - там ние сме на едно от последните места по възобновяване - ето я повода за по-слабите темпове на напредък, които няма да са единствено тази година, а и идната. Това, което държавното управление трябваше да направи през тези години, са промени, които то не направи. Затова фундаментално ние сме по-слаби заради неналичието на тези промени, както и заради мощно влошената бизнес среда. Виждаме, че започнаха да излизат доста свидетелства за бизнес средата, какъв брой от тях са истина, какъв брой не са - сега не можем да преценим. Но е реалност, че стартира да се приказва за това. И това е един от ясните индикатори за какво не върви стопанската система в България.
- Ако повече пари от страната бяха стигнали до бизнеса посредством ограниченията за поддръжка, какво значение би имало това?
- Това щеше да спомогне за оцеляването на бизнеса, тъй като ние към момента не сме сигурни какви ще са същинските провали от коронакризата. Това щеше да даде по-добра опция да се рестартира бизнесът по-бързо. Това, че не получи задоволително помощи е фактор, който в допълнение ще забави растежа. Но без промени няма по какъв начин да го форсира. Ключовите думи за слабия напредък са отсъствието на промени в последните години.
- Ще успеем ли да се възползваме от парите, които имаме късмет да получим по Плана за възобновяване и резистентност?
- Тази година не можем да разчитаме на необикновен прогрес по повод старта на асимилиране на тези пари. Но би трябвало деликатно да се реши кое бързо може да започва и кое ще има резултат тъкмо в посоките, за които приказвам. Не би трябвало да подценяваме с лека ръка и тази част от средствата, които ни се поставят и са под формата на заеми. Защото един заем, в случай че е ориентиран както би трябвало, в случай че спомага за развиването на стопанската система, в случай че поддържа вложенията и заетостта, би бил доста потребен. В момента лихвените равнища са ниски, тези заеми ще се връщат за доста дълъг интервал от време, тъй че би трябвало да помислим и за тях и да не ги отписваме с лека ръка. Кредитирането и заемането на средства не е мръсна дума, въпросът е защо ще бъдат употребявани тези средства.
- В друго изявление коментирате, че актуализацията на бюджета е неизбежна през лятото. И която отново минава през издаване на дълг, което не е в пълномощията на служебния кабинет. Вече стана ясно, че служебно държавно управление ще продължи с някои от ограниченията е против вредите от коронакризата. Ще има ли опция да дава и други помощи?
- Трябва да имаме ясна визия в какво положение са обществените финанси и какви запаси сега са налични, какви предели за разноски не са изчерпани, с цел да могат да се не престават помощите. Тук дългът няма да помогне, когато се гласоподават разноски, те имат избран предел за годината. Ако този предел на запаса за разноски е привършен, доста малко може да се направи и би трябвало да се преструктурират останалите. Т.е. този въпрос следва да бъде обяснен и би трябвало колкото може по-бързо служебният кабинет да даде отговор какви запаси има и защо ще бъдат употребявани, в случай че въобще са останали.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ