България и Гърция са първи по харчове срещу скъпия ток и газ
България и Гърция са европейските страни, които харчат най-значителен % от бюджетите си, с цел да тушират резултата от така наречен енергийна инфлация. В същото време други страни като Португалия и Великобритания почти не ползват ограничения за подкрепяне. Това демонстрират интернационалните изследвания, представени от уеб страницата " Медуза ".
През 2022 година инфлацията Европа доближи рекордни стойности, а първоначално на септември в Прага десетки хиляди излязоха на митинги против внезапното повишаване на газ, ток, бензин, напомня изданието, което търси отговори на следните въпроси: Кои страни в Европа са най-тежко наранени от повишаването на енергоизточниците? С какъв брой пораснаха цените на тока и парното? Какво вършат държавните управления, с цел да смекчат резултатите от това повишаване?
Данните, представени от " Медуза ", разкриват, че повишаването на енергоизточниците варира в огромни амплитуди, като най-силно наранена е Естония, а най-слабо - Унгария.
" Такива високи цени на газа в Европа не е имало от няколко десетилетия. Повишенията започнаха още предходната година - заради излизането от пандемията и икономическото раздвижване, а по-късно и поради нахлуването на Русия в Украйна и последователното прекъсване на огромния газопровод " Северен поток ", напомня публикацията. На този декор в първата четвърт на 2022 г. цената на нефта се удвои, въглищата нарастнаха тройно, а природият газ скочи петкратно спрямо началото на предната година. Цената на газа в Европа явно " експлодира " по политически, не по стопански аргументи - в Съединени американски щати повишаването е нищожно на фона на обстановката на Стария континент, мощно подчинен от доставките на съветско синьо гориво.
Потребителите усещат поскъпванията в своите сметки за ток и отопление, както и в касовите бележки, когато отидат на пазар или да заредят колата. В обособените страни
повишаването на силата на едро се отразява по друг метод
в крайните цени. Това демонстрира и изследване на МВФ за така наречен енергийна инфлация.
Първо, разликите сред цените на едро и крайните цени на дребно варират в обособените страни, отразявайки структурата на налозите и таксите. Има огромни разлики в ставките на акцизите и Данък добавена стойност за бензина, дизела, метана и така нататък.Освен това от есента на 2021 година държавните управления започнаха разнообразни ограничения за " изглаждане " на цените на силата на дребно - като понижаване на налози.
Второ, разнообразни регулаторни рамки и държавна интервенция оказват въздействие върху честотата или мащаба на измененията в цените от фирмите за комунални услуги. Например през 2017–2021 година цените на електрическата енергия на дребно са обновени приблизително по-малко от два пъти годишно в Унгария, Хърватия, България, Литва, Словакия и Полша, а във Финландия, Латвия, Белгия, Естония, Испания и Швеция са променяни всеки месец, отбелязва изследването.
Отделно от това страните ползват разнообразни правила за договорите на потребителите с компаниите - търговци на сила. Има и разлики в методиките за измерване на инфлацията.
Тези разлики сред страните са изключително забележими в цената на газа , откриват от МВФ. Например в Естония условно повишаване на синьото гориво на едро от 100% води до 80% повишаване на сметките на потребителите, до момента в който в множеството европейски страни преместването на резултата е под 30%, а в Швеция, Словения, Хърватия и Испания е под 10%.
През 2022 година на всички места в Европа разноските за сила - газ, електричество, бензин и т. н., са нарастнали - някъде по- търпимо, другаде трагично. Например в Естония, Нидерландия и Гърция сметките на семействата са натежали двойно, до момента в който за Европа междинното повишаване е надалеч по-малко.
Енергийната инфлация, както и всяка друга, засяга по-тежко хората с по-ниски приходи. Приемайки това като обществен проблем,
държавните управления се пробват да компенсират по-бедните жители
Но и тук има обилни вариации - бюджетните благоприятни условия на страните са разнообразни, има значение и " политическата мотивация " - популистките ръководства раздават повече помощи и дотации. В същото време Чехия, Португалия и Великобритания съвсем не харчат средства за такава поддръжка.
Мерките за поддръжка на семействата поради рекордната скъпотия на енергийните артикули и услуги са доста и прекомерно различни - предоставяне на директни помощи " на калпак ", слагане на ценови тавани и вдишване на разликата над тях от държавния бюджет, повдигане на минималната заплата и на пенсиите, понижаване на налози, въвеждане на ниски цени за ползване в границите на избран най-малко и др.
Анализът разкрива, че списъкът на най-социално насочените страни не съответствува със листата на най-пострадалите от повишаването на ток, парно, газ, бензин. Макар че не са ударени най-силно от " енергийна инфлация ", България и Гърция са отпред в класацията по държавни разноски за справяне с ценовия потрес - правителствата на тези две страни харчат най-вече средства по отношение на брутния вътрешен артикул за енергийно подкрепяне :
Аларма
В България някак неусетно енергийните обезщетения станаха втори по величина разход за бюджета след пенсиите, разяснява Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система. " Тихо, безрезервно и съвсем без публичен отзив в предизборната суматоха служебното правителство За три месеца ще бъдат изхарчени близо 3.6 милиарда лв. 3.214 милиарда лв. ще покрият превишението на борсовата цена над 250 лева./мвтч. за компании, общини, лечебни заведения и т.н, а 380 милиона са дотации за покриване на разноските за ток за технологични разходи). Наскоро предупредихме, че месечните разноски може да доближат 1 милиард, само че решението на държавното управление надвиши и тези мрачни прогнози. Ако този метод се резервира, на годишна основа приказваме за дотации от 13-15 млрд. лева. За сравнение всички разноски за пенсии, след няколкото нараствания, ще бъдат 15,6 милиарда лв. през 2022 година ", изяснява Богданов в своя публикация в седмичния бюлетин на ИПИ. Той откроява проблемите, които основава това невиждано развързване на бюджетната " торбичка ":
Размахът на прехвърлянето към бизнеса е с голямо макроикономическо измерение. При 1.2 милиарда лв. на месец запазването на тази стратегия ще значи субсидиране на таван на енергийните цени за близо 10% от Брутният вътрешен продукт. Ако прибавим покриването на загубите на топлофикацията в София и 25-те стотинки за литър гориво и настрана понижените налози върху част от силата, сметката набъбва застрашително. И по този начин, създадохме мастодонт за преразпределение на милиарди без явен политически и стопански механизъм за премахването му. Вместо поощряване на дълготрайно договаряне и предвидимост, в този момент на практика целият бизнес е пленник на волята на Министерския съвет и през три месеца чака златния автограф за одобрение на дотациите . Оттук насетне връщането към пазара или основаване на транспарантен и законен метод на одържавяване на облагите в енергетиката – да вземем за пример посредством налог, гласуван от законодателя – ще среща проведен и стимулиран отпор. Няма никакъв логичен отговор на най-малко два въпроса. Първият и най-очевиден е за какво обезщетенията са за всички бизнес консуматори. Каква е логиката страната да обезпечава субсидирана евтина електрическа енергия за едно дружество, в случай че от може да продава продукцията си на покачване крайни цени? В този случай излиза, че някои компании даже печелят повече – продават скъпо поради световната инфлация, само че българската държава заплаща, с цел да имат на ниска цена ток. За да сме напълно директни – къде е логиката да вземем за пример рафинерията на „ Лукойл “ да генерира рекордни облаги с помощта на конюнктурата, и освен това да получава милиони обезщетения за електрическа енергия. Дали това е допустим за данъкоплатците метод за харчене на фискален запас?Другият е за размера на обезщетенията. Кой реши, че бизнесът би трябвало да има обезпечена цена от 250 лв.? В един миг обезщетенията бяха закрепена сума на мегаватчас, след това станаха 80% от горницата над референтна цена. Във втория случай страната отново плащаше доста, само че най-малко и потребителят усещаше резултат на повишаването и имаше тласъци да търси други възможности и енергийна успеваемост.Мащабът на преразределението е толкоз огромен, че даже дребни промени в параметрите могат да освободят голям запас за бюджета. Ако да вземем за пример потребителите заплащат даже единствено 10% oт разликата сред борсовата цена и закрепената oт 250 лв., това ще значи 1 милиард по-нисък бюджетен недостиг на годишна основа.
През 2022 година инфлацията Европа доближи рекордни стойности, а първоначално на септември в Прага десетки хиляди излязоха на митинги против внезапното повишаване на газ, ток, бензин, напомня изданието, което търси отговори на следните въпроси: Кои страни в Европа са най-тежко наранени от повишаването на енергоизточниците? С какъв брой пораснаха цените на тока и парното? Какво вършат държавните управления, с цел да смекчат резултатите от това повишаване?
Данните, представени от " Медуза ", разкриват, че повишаването на енергоизточниците варира в огромни амплитуди, като най-силно наранена е Естония, а най-слабо - Унгария.
" Такива високи цени на газа в Европа не е имало от няколко десетилетия. Повишенията започнаха още предходната година - заради излизането от пандемията и икономическото раздвижване, а по-късно и поради нахлуването на Русия в Украйна и последователното прекъсване на огромния газопровод " Северен поток ", напомня публикацията. На този декор в първата четвърт на 2022 г. цената на нефта се удвои, въглищата нарастнаха тройно, а природият газ скочи петкратно спрямо началото на предната година. Цената на газа в Европа явно " експлодира " по политически, не по стопански аргументи - в Съединени американски щати повишаването е нищожно на фона на обстановката на Стария континент, мощно подчинен от доставките на съветско синьо гориво.
Потребителите усещат поскъпванията в своите сметки за ток и отопление, както и в касовите бележки, когато отидат на пазар или да заредят колата. В обособените страни
повишаването на силата на едро се отразява по друг метод
в крайните цени. Това демонстрира и изследване на МВФ за така наречен енергийна инфлация.
Първо, разликите сред цените на едро и крайните цени на дребно варират в обособените страни, отразявайки структурата на налозите и таксите. Има огромни разлики в ставките на акцизите и Данък добавена стойност за бензина, дизела, метана и така нататък.Освен това от есента на 2021 година държавните управления започнаха разнообразни ограничения за " изглаждане " на цените на силата на дребно - като понижаване на налози.
Второ, разнообразни регулаторни рамки и държавна интервенция оказват въздействие върху честотата или мащаба на измененията в цените от фирмите за комунални услуги. Например през 2017–2021 година цените на електрическата енергия на дребно са обновени приблизително по-малко от два пъти годишно в Унгария, Хърватия, България, Литва, Словакия и Полша, а във Финландия, Латвия, Белгия, Естония, Испания и Швеция са променяни всеки месец, отбелязва изследването.
Отделно от това страните ползват разнообразни правила за договорите на потребителите с компаниите - търговци на сила. Има и разлики в методиките за измерване на инфлацията.
Тези разлики сред страните са изключително забележими в цената на газа , откриват от МВФ. Например в Естония условно повишаване на синьото гориво на едро от 100% води до 80% повишаване на сметките на потребителите, до момента в който в множеството европейски страни преместването на резултата е под 30%, а в Швеция, Словения, Хърватия и Испания е под 10%.
През 2022 година на всички места в Европа разноските за сила - газ, електричество, бензин и т. н., са нарастнали - някъде по- търпимо, другаде трагично. Например в Естония, Нидерландия и Гърция сметките на семействата са натежали двойно, до момента в който за Европа междинното повишаване е надалеч по-малко.
Енергийната инфлация, както и всяка друга, засяга по-тежко хората с по-ниски приходи. Приемайки това като обществен проблем,
държавните управления се пробват да компенсират по-бедните жители
Но и тук има обилни вариации - бюджетните благоприятни условия на страните са разнообразни, има значение и " политическата мотивация " - популистките ръководства раздават повече помощи и дотации. В същото време Чехия, Португалия и Великобритания съвсем не харчат средства за такава поддръжка.
Мерките за поддръжка на семействата поради рекордната скъпотия на енергийните артикули и услуги са доста и прекомерно различни - предоставяне на директни помощи " на калпак ", слагане на ценови тавани и вдишване на разликата над тях от държавния бюджет, повдигане на минималната заплата и на пенсиите, понижаване на налози, въвеждане на ниски цени за ползване в границите на избран най-малко и др.
Анализът разкрива, че списъкът на най-социално насочените страни не съответствува със листата на най-пострадалите от повишаването на ток, парно, газ, бензин. Макар че не са ударени най-силно от " енергийна инфлация ", България и Гърция са отпред в класацията по държавни разноски за справяне с ценовия потрес - правителствата на тези две страни харчат най-вече средства по отношение на брутния вътрешен артикул за енергийно подкрепяне :
Аларма
В България някак неусетно енергийните обезщетения станаха втори по величина разход за бюджета след пенсиите, разяснява Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система. " Тихо, безрезервно и съвсем без публичен отзив в предизборната суматоха служебното правителство За три месеца ще бъдат изхарчени близо 3.6 милиарда лв. 3.214 милиарда лв. ще покрият превишението на борсовата цена над 250 лева./мвтч. за компании, общини, лечебни заведения и т.н, а 380 милиона са дотации за покриване на разноските за ток за технологични разходи). Наскоро предупредихме, че месечните разноски може да доближат 1 милиард, само че решението на държавното управление надвиши и тези мрачни прогнози. Ако този метод се резервира, на годишна основа приказваме за дотации от 13-15 млрд. лева. За сравнение всички разноски за пенсии, след няколкото нараствания, ще бъдат 15,6 милиарда лв. през 2022 година ", изяснява Богданов в своя публикация в седмичния бюлетин на ИПИ. Той откроява проблемите, които основава това невиждано развързване на бюджетната " торбичка ":
Размахът на прехвърлянето към бизнеса е с голямо макроикономическо измерение. При 1.2 милиарда лв. на месец запазването на тази стратегия ще значи субсидиране на таван на енергийните цени за близо 10% от Брутният вътрешен продукт. Ако прибавим покриването на загубите на топлофикацията в София и 25-те стотинки за литър гориво и настрана понижените налози върху част от силата, сметката набъбва застрашително. И по този начин, създадохме мастодонт за преразпределение на милиарди без явен политически и стопански механизъм за премахването му. Вместо поощряване на дълготрайно договаряне и предвидимост, в този момент на практика целият бизнес е пленник на волята на Министерския съвет и през три месеца чака златния автограф за одобрение на дотациите . Оттук насетне връщането към пазара или основаване на транспарантен и законен метод на одържавяване на облагите в енергетиката – да вземем за пример посредством налог, гласуван от законодателя – ще среща проведен и стимулиран отпор. Няма никакъв логичен отговор на най-малко два въпроса. Първият и най-очевиден е за какво обезщетенията са за всички бизнес консуматори. Каква е логиката страната да обезпечава субсидирана евтина електрическа енергия за едно дружество, в случай че от може да продава продукцията си на покачване крайни цени? В този случай излиза, че някои компании даже печелят повече – продават скъпо поради световната инфлация, само че българската държава заплаща, с цел да имат на ниска цена ток. За да сме напълно директни – къде е логиката да вземем за пример рафинерията на „ Лукойл “ да генерира рекордни облаги с помощта на конюнктурата, и освен това да получава милиони обезщетения за електрическа енергия. Дали това е допустим за данъкоплатците метод за харчене на фискален запас?Другият е за размера на обезщетенията. Кой реши, че бизнесът би трябвало да има обезпечена цена от 250 лв.? В един миг обезщетенията бяха закрепена сума на мегаватчас, след това станаха 80% от горницата над референтна цена. Във втория случай страната отново плащаше доста, само че най-малко и потребителят усещаше резултат на повишаването и имаше тласъци да търси други възможности и енергийна успеваемост.Мащабът на преразределението е толкоз огромен, че даже дребни промени в параметрите могат да освободят голям запас за бюджета. Ако да вземем за пример потребителите заплащат даже единствено 10% oт разликата сред борсовата цена и закрепената oт 250 лв., това ще значи 1 милиард по-нисък бюджетен недостиг на годишна основа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ