КНСБ: Наемът изяжда над 50% от минималната заплата у нас
България е измежду петте страни в Европейски Съюз, при които разходът за наем излиза над 50% от минималната работна заплата. Това разгласи КНСБ, като цитира данни за междинния наем в изследване на Европейския синдикален институт въз основата на информация от 2019 година Тогава минималната работна заплата у нас беше 560 лева, а в този момент е 650 лева
Работниците с минимална работна заплата в 11 страни членки на Европейски Съюз харчат минимум 40% от своите приходи за наем, демонстрира изследването на Европейската конфедерация на профсъюзите. То е направено в навечерието на идно разглеждане на Директивата на съответните минимални работни заплати и груповото трудово договаряне в Европейския парламент. На 11 ноември следва обсъждане по препоръчани промени в нея от Комисията по заетостта на Екологичен потенциал.
Според резултатите от изследването на ЕКП в пет страни хората, работещи на цялостен работен ден, остават с по-малко от половината от заплатите си за разноски за храна, отопление и превоз, откакто си платят наема. Този разход е над 50% от минималната работната заплата в България, Испания, Люксембург, Унгария и Португалия, демонстрират данните за 2019 година.
В други пет наемът съставлява сред 41 и 48% от заплащането – Хърватия, Естония, Гърция, Ирландия, Полша.
Макар и да се базират на данни от 2019 година, изводите от изследването демонстрират ясно, че законоустановените минимални работни заплати в Европейски Съюз са незадоволителни и служащите мъчно покриват главните си разноски. В 20 от страните членки минимална работна заплата е под рисковия за Европейски Съюз предел на беднотия (60% от медианната заплата в страната) и под 50% от междинната работна заплата.
" Европейската комисия показа проектодиректива за съответните минимални заплати, само че както и до момента, тя въпреки всичко ще разреши минималните работни заплати да бъдат определяни под прага на беднотия ", показват от ЕКП. Оттам допълват, че за реализиране на адекватност на законоустановените минимални работни заплати би трябвало да се вземат поради действителните разноски за живот и са нужни по-сериозни ограничения за поддръжка на груповото трудово договаряне. Това ще бъдат едни от подкрепените от ЕКП промени, които ще се гледат на 11 ноември.
" Когато наемът коства половината от заплатата ви, сте сложени пред сложни избори за други съществени разноски за живот: изключвате ли отоплението през зимата, пропускате ли хранене и купувате ли храна с неприятно качество, изпращате ли децата си на учебно заведение със скъсани обувки или облекла ", разяснява зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч.
" Милиони работещи хора на цялостен работен ден в цяла Европа през днешния ден са изправени пред тези невъзможни избори – болногледачи, чистачки, касиери и други служащи, които имаха съществена роля по време на пандемията. Неприемливо е и това лишава целия смисъл на минималната работна заплата. Призоваваме евродепутатите да подсигуряват, че минималните заплати в никакъв случай няма да оставят служащите да живеят в беднотия, и да поддържат груповото договаряне като най-хубавия метод за реализиране на в действителност заслужено възнаграждение ", счита Естер Линч.
Работниците с минимална работна заплата в 11 страни членки на Европейски Съюз харчат минимум 40% от своите приходи за наем, демонстрира изследването на Европейската конфедерация на профсъюзите. То е направено в навечерието на идно разглеждане на Директивата на съответните минимални работни заплати и груповото трудово договаряне в Европейския парламент. На 11 ноември следва обсъждане по препоръчани промени в нея от Комисията по заетостта на Екологичен потенциал.
Според резултатите от изследването на ЕКП в пет страни хората, работещи на цялостен работен ден, остават с по-малко от половината от заплатите си за разноски за храна, отопление и превоз, откакто си платят наема. Този разход е над 50% от минималната работната заплата в България, Испания, Люксембург, Унгария и Португалия, демонстрират данните за 2019 година.
В други пет наемът съставлява сред 41 и 48% от заплащането – Хърватия, Естония, Гърция, Ирландия, Полша.
Макар и да се базират на данни от 2019 година, изводите от изследването демонстрират ясно, че законоустановените минимални работни заплати в Европейски Съюз са незадоволителни и служащите мъчно покриват главните си разноски. В 20 от страните членки минимална работна заплата е под рисковия за Европейски Съюз предел на беднотия (60% от медианната заплата в страната) и под 50% от междинната работна заплата.
" Европейската комисия показа проектодиректива за съответните минимални заплати, само че както и до момента, тя въпреки всичко ще разреши минималните работни заплати да бъдат определяни под прага на беднотия ", показват от ЕКП. Оттам допълват, че за реализиране на адекватност на законоустановените минимални работни заплати би трябвало да се вземат поради действителните разноски за живот и са нужни по-сериозни ограничения за поддръжка на груповото трудово договаряне. Това ще бъдат едни от подкрепените от ЕКП промени, които ще се гледат на 11 ноември.
" Когато наемът коства половината от заплатата ви, сте сложени пред сложни избори за други съществени разноски за живот: изключвате ли отоплението през зимата, пропускате ли хранене и купувате ли храна с неприятно качество, изпращате ли децата си на учебно заведение със скъсани обувки или облекла ", разяснява зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч.
" Милиони работещи хора на цялостен работен ден в цяла Европа през днешния ден са изправени пред тези невъзможни избори – болногледачи, чистачки, касиери и други служащи, които имаха съществена роля по време на пандемията. Неприемливо е и това лишава целия смисъл на минималната работна заплата. Призоваваме евродепутатите да подсигуряват, че минималните заплати в никакъв случай няма да оставят служащите да живеят в беднотия, и да поддържат груповото договаряне като най-хубавия метод за реализиране на в действителност заслужено възнаграждение ", счита Естер Линч.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ