Как Гешев се подигра с депутатите
България е разтресена от политическа рецесия, тъй като против ръководещите, в това число против премиера Борисов, има съществени подозрения за корупция и злоупотреби. Тези подозрения даже влязоха в отчети и резолюции на европейски органи. Става дума за съответни кавги: " Божков ", " нощно шкафче ", " записи ", " къща в Барселона ", " осем джуджета ", " либийски танкер " и така нататък По нито един от тези кавги нито Народното събрание, нито обществото получиха смислена информация от Иван Гешев. Което единствено затвърди усещането, че той заема високия си пост с избрана цел: по тъкмо такива кавги да не се случва нищо в углавен проект.
Основната виновност за подигравката с Народното събрание обаче не е на, а на ръководещото болшинство от ГЕРБ, Движение за права и свободи и техните спътници, които я позволиха. В този случай Българска социалистическа партия свърши своята работа на съпротива - депутатите ѝ бяха доста добре готови и зададоха нужните въпроси. Но ръководещото болшинство не се опълчи на опитите на Гешев да заобикаля тези въпроси, а в противен случай - помагаше му с комфортни питания и най-после изготви позитивна проекторезолюция за утвърждение на отчета и чуването му. С този акт беше доказан политическият контракт за ненападение сред основния прокурор и ръководещите: всеки от тях пази гърба на другия.
За какво в действителност дава отговор основният прокурор?
Изслушването на Иван Гешев от правната комисия в Народното събрание показва, че казусът с безотговорността на основния прокурор се е задълбочил. След решението на Конституционния съд за оперативната автономия на прокурорите и за това, че всеки прокурор може да проверява Иван Гешев, се стигна до следната парадоксална интерпретация: основният прокурор може да въздейства на всяко дело посредством " методическо управление ", само че той не дава отговор за нито едно от делата, а единствено за методическите си инструкции. Ако това " методическо управление " е главната съдържателна работа на основния прокурор, за какво тя тогава не участва в доклада му? Какви са били инструкциите, напътствията и методическите насоки, които е давал? Формални ли са или не? Колко са? Писмени ли са? Публични ли са? Засягали ли са някой от огромните кавги? По нищо от това обществото не получи никаква информация.
Големият проблем е, че тази съзнателно неразбираема идея за " методическо управление " затвърждава властта на основния прокурор над подопечните му прокурори (те би трябвало да се преценяват с него) и смъква от него отговорността за всяко съответно дело. Това е по този начин изключително в обстановка на беззъб Висш съдебен съвет, който не упражнява никакъв надзор върху активността на основния прокурор по принцип.
Кои са делата от публичен интерес, по които прокуратурата дава информация?
Какво е " методическото управление " на Иван Гешев по този въпрос също не стана ясно от чуването. Както депутатът Крум Зарков от Българска социалистическа партия означи, по някои каузи прокуратурата дава щедро информация, тъй като били в публичен интерес, а по други - тези, поради които хиляди стачкуват - е извънредно спестовна. По свадите към премиера да вземем за пример Иван Гешев заяви само, че Борисов три пъти е бил разпитван от разнообразни прокуратури.
В някои от отговорите си господин Гешев загатна за това по какъв начин прокурорите вземат решение коя информация да пуснат: единствено в случай че тя поддържа тезата на прокуратурата. Тъй като обвинените имали достъп до медии, прокурорите решавали да пускат информация, която аргументира техните лични позиции. Но в случай че това е методическото напътствие, юристите са прави да стачкуват, че става дума за корист с власт - прокуратурата сама се слага в привилегирована позиция да пуска това, което е преференциално за нея, по каузи, които са преференциални за нея. Т.е. има явен двоен критерий, който подрива устоите на правовата страна.
Защо Иван Гешев не е изискал от наблюдаващите прокурори позволение за изнасяне на информация по делата от публичен интерес?
Докладът на прокуратурата е цялостен със суха статистика на бюрократичния ѝ оборот. В тази статистика се изгубиха даже ръководещите. Депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов да вземем за пример попита какъв брой от регистрираните корупционни каузи засягат високите етажи от властта. Ако той е схванал отговора, който получи, в реда на нещата е да го показа. Обикновено като " висок етаж на властта " и разследван настоящ министър се развява Нено Димов. Проблемът е, че делата против него са за нарушаване на Закона за ръководство на водите и нямат доста общо с корупцията: най-малко такава информация не е изтекла в медиите. А и Нено Димов просто бе употребен като углавен бушон за прикриване на тежка управническа неточност, за която политическата виновност е групова - на държавното управление.
На този декор на липса на проблеми по високите етажи на властта е извънредно неправдоподобно Иван Гешев да не се е сетил да се приготви добре по парливите кавги към ръководещите и премиера. Всъщност, целият смисъл на чуването му в Народното събрание беше тъкмо този - да показва, че се отнася съществено и към подозренията в корупция за самия център на властта. В който Нено Димов - за разлика от Ахмед Доган и други нотабили на Движение за права и свободи - не е бил в никакъв случай.
За какво служи Народното събрание?
Смисълът на парламентарния надзор е в това народните представители да могат да получат цялостна информация за действието на държавните органи. На базата на тази информация те би трябвало да вземат кадрови и законодателни решения с голяма значимост, в това число за смяна на самата конституцията. Изслушването на Иван Гешев в комисията на Народно събрание се трансформира в заедно упражнение сред ръководещи и основен прокурор за скриване на информация от обществото. Ако това скриване бъде увенчано и с решение на Народно събрание в пленарната зала, приемащо и одобряващо отчета на прокуратурата, подигравката с парламентаризма ще стане дефинитивна.
И тук идваме до настояването за оставка на ръководителя на Народното събрание госпожа Цвета Караянчева. Това искане е основателно, въпреки че е извънредно иронично, че Движение за права и свободи - които де факто са част от ръководещото болшинство и си поделятс него виновността за ерозията на парламентаризма - го поддържат. Под управлението на госпожа Караянчева българският парламент в действителност напълно се обезсмисли и се трансформира в заслон на изпълнителната и на прокурорската власт: задачата му наподобява е да крие премиера и основния прокурор. Британският парламент може да приема решения за " пренебрежение към Народното събрание " (contempt of parliament), в случай че висши чиновници откажат да дадат желаната информация или по различен метод попречват активността на националните избраници. През 2018 година, да вземем за пример, цялото държавно управление беше оповестено от парламентарното си болшинство за " неуважаващо Народното събрание " - казус в конституционната история на острова. Българският парламент - посредством болшинството в него - самичък се отхвърли от пълномощието си да желае смислена информация и да упражнява парламентарен надзор. И самичък обиди себе си по доста сериозен метод.
Ако госпожа Караянчева не схваща това, очевидно не е подобаваща за заемания пост.
Автор: Даниел Смилов,
Основната виновност за подигравката с Народното събрание обаче не е на, а на ръководещото болшинство от ГЕРБ, Движение за права и свободи и техните спътници, които я позволиха. В този случай Българска социалистическа партия свърши своята работа на съпротива - депутатите ѝ бяха доста добре готови и зададоха нужните въпроси. Но ръководещото болшинство не се опълчи на опитите на Гешев да заобикаля тези въпроси, а в противен случай - помагаше му с комфортни питания и най-после изготви позитивна проекторезолюция за утвърждение на отчета и чуването му. С този акт беше доказан политическият контракт за ненападение сред основния прокурор и ръководещите: всеки от тях пази гърба на другия.
За какво в действителност дава отговор основният прокурор?
Изслушването на Иван Гешев от правната комисия в Народното събрание показва, че казусът с безотговорността на основния прокурор се е задълбочил. След решението на Конституционния съд за оперативната автономия на прокурорите и за това, че всеки прокурор може да проверява Иван Гешев, се стигна до следната парадоксална интерпретация: основният прокурор може да въздейства на всяко дело посредством " методическо управление ", само че той не дава отговор за нито едно от делата, а единствено за методическите си инструкции. Ако това " методическо управление " е главната съдържателна работа на основния прокурор, за какво тя тогава не участва в доклада му? Какви са били инструкциите, напътствията и методическите насоки, които е давал? Формални ли са или не? Колко са? Писмени ли са? Публични ли са? Засягали ли са някой от огромните кавги? По нищо от това обществото не получи никаква информация.
Големият проблем е, че тази съзнателно неразбираема идея за " методическо управление " затвърждава властта на основния прокурор над подопечните му прокурори (те би трябвало да се преценяват с него) и смъква от него отговорността за всяко съответно дело. Това е по този начин изключително в обстановка на беззъб Висш съдебен съвет, който не упражнява никакъв надзор върху активността на основния прокурор по принцип.
Кои са делата от публичен интерес, по които прокуратурата дава информация?
Какво е " методическото управление " на Иван Гешев по този въпрос също не стана ясно от чуването. Както депутатът Крум Зарков от Българска социалистическа партия означи, по някои каузи прокуратурата дава щедро информация, тъй като били в публичен интерес, а по други - тези, поради които хиляди стачкуват - е извънредно спестовна. По свадите към премиера да вземем за пример Иван Гешев заяви само, че Борисов три пъти е бил разпитван от разнообразни прокуратури.
В някои от отговорите си господин Гешев загатна за това по какъв начин прокурорите вземат решение коя информация да пуснат: единствено в случай че тя поддържа тезата на прокуратурата. Тъй като обвинените имали достъп до медии, прокурорите решавали да пускат информация, която аргументира техните лични позиции. Но в случай че това е методическото напътствие, юристите са прави да стачкуват, че става дума за корист с власт - прокуратурата сама се слага в привилегирована позиция да пуска това, което е преференциално за нея, по каузи, които са преференциални за нея. Т.е. има явен двоен критерий, който подрива устоите на правовата страна.
Защо Иван Гешев не е изискал от наблюдаващите прокурори позволение за изнасяне на информация по делата от публичен интерес?
Докладът на прокуратурата е цялостен със суха статистика на бюрократичния ѝ оборот. В тази статистика се изгубиха даже ръководещите. Депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов да вземем за пример попита какъв брой от регистрираните корупционни каузи засягат високите етажи от властта. Ако той е схванал отговора, който получи, в реда на нещата е да го показа. Обикновено като " висок етаж на властта " и разследван настоящ министър се развява Нено Димов. Проблемът е, че делата против него са за нарушаване на Закона за ръководство на водите и нямат доста общо с корупцията: най-малко такава информация не е изтекла в медиите. А и Нено Димов просто бе употребен като углавен бушон за прикриване на тежка управническа неточност, за която политическата виновност е групова - на държавното управление.
На този декор на липса на проблеми по високите етажи на властта е извънредно неправдоподобно Иван Гешев да не се е сетил да се приготви добре по парливите кавги към ръководещите и премиера. Всъщност, целият смисъл на чуването му в Народното събрание беше тъкмо този - да показва, че се отнася съществено и към подозренията в корупция за самия център на властта. В който Нено Димов - за разлика от Ахмед Доган и други нотабили на Движение за права и свободи - не е бил в никакъв случай.
За какво служи Народното събрание?
Смисълът на парламентарния надзор е в това народните представители да могат да получат цялостна информация за действието на държавните органи. На базата на тази информация те би трябвало да вземат кадрови и законодателни решения с голяма значимост, в това число за смяна на самата конституцията. Изслушването на Иван Гешев в комисията на Народно събрание се трансформира в заедно упражнение сред ръководещи и основен прокурор за скриване на информация от обществото. Ако това скриване бъде увенчано и с решение на Народно събрание в пленарната зала, приемащо и одобряващо отчета на прокуратурата, подигравката с парламентаризма ще стане дефинитивна.
И тук идваме до настояването за оставка на ръководителя на Народното събрание госпожа Цвета Караянчева. Това искане е основателно, въпреки че е извънредно иронично, че Движение за права и свободи - които де факто са част от ръководещото болшинство и си поделятс него виновността за ерозията на парламентаризма - го поддържат. Под управлението на госпожа Караянчева българският парламент в действителност напълно се обезсмисли и се трансформира в заслон на изпълнителната и на прокурорската власт: задачата му наподобява е да крие премиера и основния прокурор. Британският парламент може да приема решения за " пренебрежение към Народното събрание " (contempt of parliament), в случай че висши чиновници откажат да дадат желаната информация или по различен метод попречват активността на националните избраници. През 2018 година, да вземем за пример, цялото държавно управление беше оповестено от парламентарното си болшинство за " неуважаващо Народното събрание " - казус в конституционната история на острова. Българският парламент - посредством болшинството в него - самичък се отхвърли от пълномощието си да желае смислена информация и да упражнява парламентарен надзор. И самичък обиди себе си по доста сериозен метод.
Ако госпожа Караянчева не схваща това, очевидно не е подобаваща за заемания пост.
Автор: Даниел Смилов,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ