Европа смята българските искания към Северна Македония за абсурдни
България е на път да има ново държавно управление, а в Брюксел се надяват, че тя ще отстрани ветото върху началото на договарянията на Европейския съюз със Северна Македония, написа авторитетният немски вестник " Франкруфтер алгемайне цайтунг " (ФАЦ). Статията излиза в навечерието на последното за годината съвещание на Европейския съвет, което ще се организира на 16 и 17 декември. Два дни по-рано пък е предварителното съвещание, на което България би трябвало да каже дали ще вдигне ветото въху договарянията за приемане на Северна Македония в Европейски Съюз.
Авторът Михаел Мартенс на процедура застъпва северномакедонската позиция по разногласията с България, като изяснява, че държавното управление на Бойко Борисов е блокирало договарянията с пояснения, „ които освен Брюксел счита за неуместни ” .
Той прави къс обзор на съществуващото състояние, обвинявайки последните двама президенти на България - Росен Плевнелиев и Румен Радев в придържане към националистическа линия:
„ Скопие би трябвало да признае, че македонският език в действителност е единствено български акцент и че македонската нация се е развила от българската, споделя апропо София. Но всеки, който има вяра, че единствено промяната на държавното управление в България ще върне здравия разсъдък и че странните университетски диспути към този момент няма да пречат на политиката на Европейски Съюз на Балканите, може да се окаже, че се е заблудил. „ Спорът за името “ сред Атина и Скопие попречи на западната интеграция на балканската страна за повече от четвърт век, преди да бъде позволен през 2018 година с преименуването на Македония в Северна Македония. - написа ФАЦ. - Българо-македонският исторически спор също може да продължи дълги години. Кирил Петков е считан за прагматичен човек, който гледа напред и не желае да се изгуби в дебрите на балканските диспути за историята. Но той би трябвало да вземе поради и съдружните сътрудници, в това число отчасти националистическата Социалистическа партия. А освен за нейните последователи е правилно: българското неразположение към Северна Македония е по-дълбоко, в сравнение с наподобява на мнозина, които гледат в профил. Президентът Румен Радев (както и неговият предходник Росен Плевнелиев) е на националистическа линия по този въпрос . Това обаче не се забелязваше в чужбина преди, тъй като българските позиции бяха в сянката на гръмкия гръцко-македонски „ спор за името ”.
В публикацията се твърди също по този начин, че:
„ След последните избори в Народното събрание в София даже ще има партия, която намерено отхвърля правото на битие на Северна Македония - дясно-радикалната „ Възраждане “. Тя желае Северна Македония да се сплоти с България, тъй като е „ втората българска страна “, която се е появила с помощта на историческо злощастие. Това, че за тази партия няма македонска нация, се схваща от единствено себе си. „ Възраждане “, единствено с 13 депутати, е най-малката от седемте парламентарни групи и е самотна в своя прям иредентизъм “.
Авторът Мартенс показва и " неуместните " претенции, с които България е наложила несъгласие на договарянията ЕС-Северна Македония , и " от които бъдещата управническа коалиция в България не се дистанцира ".
Първото е, че България упорства в северномакедонската конституция да се запише, че в страната има българско малцинство. Това можело да стане по-лесно, " в случай че България редовно не изключва личните си жители, които десетилетия наред се дефинират като македонци. Лишаването от права на (днес доста малкото) македонското малцинство в България оцеля след краха на комунизма. София даже подцени няколко решения на Европейския съд по правата на индивида, с цел да се придържа към фикцията, че в страната няма македонско малцинство ".
На второ място е настояването на президента Радев Северна Македония да предотврати „ говора на омразата “ против България, като в същото време той забравял доста обстоятелства от интервала 1941-44 година, в това число и това, че българските окупационни войски са изпратили македонските евреи в концлагера в Треблинка:
" Изкривяването на историята ” трябваше да изчезне от „ медиите, музеите, публичната и държавната политика ”. Поради това Радев упорства Скопие да цензурира дебата в страната, тъй като това, което се счита за „ диалект на омразата “ в България, е поразително. Отнася се за интервала 1941-1944 година, когато България, по това време младши сътрудник на „ оста “ на Хитлер, окупира по-голямата част от днешна Северна Македония, както и елементи от Северна Гърция. София организира безразсъдна политика на побългаряване. Около 7200 евреи в страната са събрани в гета от българските окупационни управляващи и депортирани в Треблинка . Днес обаче София твърди, че е било „ диалект на омразата “, когато в Северна Македония паметниците или паметните плочи припомнят за времето на „ българската фашистка окупация “. Възниква въпросът – какво друго може да се назова фашистко, в случай че не би трябвало да се разказва режим, който интензивно взе участие в Холокоста? Това, че самите евреи в България не са били екстрадирани на германците, не трансформира нищо тук “.
В края на материала ФАЦ твърди също по този начин, че северномакедонският министър председател Зоран Заев „ от преждевременно послушание на София “ е оповестил, че държавното управление му ще разпореди премахването на няколко паметни плочи в памет на „ българската фашистка окупация “ , за което е остро критикуван от северномакедонските историци.
„ Заев беше упрекнат във подправяне на историята. Ако Скопие искаше да отговори на всички претенции на София, тогава в действителност щеше да се получи по този начин. Фалшифицирането на историята до момента не е било аршин за присъединение към Европейски Съюз. Но май българите желаят да го създадат аршин. Северна Македония не може да се съгласи на сходно нещо поради самото ценене на полезностите на Европейски Съюз “, прибавя ФАЦ.
Авторът Михаел Мартенс на процедура застъпва северномакедонската позиция по разногласията с България, като изяснява, че държавното управление на Бойко Борисов е блокирало договарянията с пояснения, „ които освен Брюксел счита за неуместни ” .
Той прави къс обзор на съществуващото състояние, обвинявайки последните двама президенти на България - Росен Плевнелиев и Румен Радев в придържане към националистическа линия:
„ Скопие би трябвало да признае, че македонският език в действителност е единствено български акцент и че македонската нация се е развила от българската, споделя апропо София. Но всеки, който има вяра, че единствено промяната на държавното управление в България ще върне здравия разсъдък и че странните университетски диспути към този момент няма да пречат на политиката на Европейски Съюз на Балканите, може да се окаже, че се е заблудил. „ Спорът за името “ сред Атина и Скопие попречи на западната интеграция на балканската страна за повече от четвърт век, преди да бъде позволен през 2018 година с преименуването на Македония в Северна Македония. - написа ФАЦ. - Българо-македонският исторически спор също може да продължи дълги години. Кирил Петков е считан за прагматичен човек, който гледа напред и не желае да се изгуби в дебрите на балканските диспути за историята. Но той би трябвало да вземе поради и съдружните сътрудници, в това число отчасти националистическата Социалистическа партия. А освен за нейните последователи е правилно: българското неразположение към Северна Македония е по-дълбоко, в сравнение с наподобява на мнозина, които гледат в профил. Президентът Румен Радев (както и неговият предходник Росен Плевнелиев) е на националистическа линия по този въпрос . Това обаче не се забелязваше в чужбина преди, тъй като българските позиции бяха в сянката на гръмкия гръцко-македонски „ спор за името ”.
В публикацията се твърди също по този начин, че:
„ След последните избори в Народното събрание в София даже ще има партия, която намерено отхвърля правото на битие на Северна Македония - дясно-радикалната „ Възраждане “. Тя желае Северна Македония да се сплоти с България, тъй като е „ втората българска страна “, която се е появила с помощта на историческо злощастие. Това, че за тази партия няма македонска нация, се схваща от единствено себе си. „ Възраждане “, единствено с 13 депутати, е най-малката от седемте парламентарни групи и е самотна в своя прям иредентизъм “.
Авторът Мартенс показва и " неуместните " претенции, с които България е наложила несъгласие на договарянията ЕС-Северна Македония , и " от които бъдещата управническа коалиция в България не се дистанцира ".
Първото е, че България упорства в северномакедонската конституция да се запише, че в страната има българско малцинство. Това можело да стане по-лесно, " в случай че България редовно не изключва личните си жители, които десетилетия наред се дефинират като македонци. Лишаването от права на (днес доста малкото) македонското малцинство в България оцеля след краха на комунизма. София даже подцени няколко решения на Европейския съд по правата на индивида, с цел да се придържа към фикцията, че в страната няма македонско малцинство ".
На второ място е настояването на президента Радев Северна Македония да предотврати „ говора на омразата “ против България, като в същото време той забравял доста обстоятелства от интервала 1941-44 година, в това число и това, че българските окупационни войски са изпратили македонските евреи в концлагера в Треблинка:
" Изкривяването на историята ” трябваше да изчезне от „ медиите, музеите, публичната и държавната политика ”. Поради това Радев упорства Скопие да цензурира дебата в страната, тъй като това, което се счита за „ диалект на омразата “ в България, е поразително. Отнася се за интервала 1941-1944 година, когато България, по това време младши сътрудник на „ оста “ на Хитлер, окупира по-голямата част от днешна Северна Македония, както и елементи от Северна Гърция. София организира безразсъдна политика на побългаряване. Около 7200 евреи в страната са събрани в гета от българските окупационни управляващи и депортирани в Треблинка . Днес обаче София твърди, че е било „ диалект на омразата “, когато в Северна Македония паметниците или паметните плочи припомнят за времето на „ българската фашистка окупация “. Възниква въпросът – какво друго може да се назова фашистко, в случай че не би трябвало да се разказва режим, който интензивно взе участие в Холокоста? Това, че самите евреи в България не са били екстрадирани на германците, не трансформира нищо тук “.
В края на материала ФАЦ твърди също по този начин, че северномакедонският министър председател Зоран Заев „ от преждевременно послушание на София “ е оповестил, че държавното управление му ще разпореди премахването на няколко паметни плочи в памет на „ българската фашистка окупация “ , за което е остро критикуван от северномакедонските историци.
„ Заев беше упрекнат във подправяне на историята. Ако Скопие искаше да отговори на всички претенции на София, тогава в действителност щеше да се получи по този начин. Фалшифицирането на историята до момента не е било аршин за присъединение към Европейски Съюз. Но май българите желаят да го създадат аршин. Северна Македония не може да се съгласи на сходно нещо поради самото ценене на полезностите на Европейски Съюз “, прибавя ФАЦ.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ