Защо липсват лекарства
България е дребен пазар, с най-ниски цени на медикаментите в Европейски Съюз и с доста високи регулаторни условия
Пандемията изцяло наруши веригите на доставки на вещества за произвеждане, в това число и за опаковки на готовите артикули и това е общоевропейски проблем
Грипът и новата ковид-вълна подтикват лавинообразно изписване на антибиотици и презапасяване с медикаменти България е дребен, само че доста сложен пазар за фармацевтичните компании и неналичието на избрани медикаменти е ежедневие в разнообразни интервали на годината. Дефицитът е един от главните сигнални лампи за несъразмерна държавна интервенция и този път сериозна част от аргументите за него се крият там.
Почти всяко държавно управление и парламент търсят вълшебната формула, с която по едно и също време цените на медикаментите да останат ниски, страната да заплаща малко, а пациентите да намират на всички места медикаментите си. Но не се получава. Дефицити на медикаменти има всеки ден и част от тях не са единствено български патент, а разследване от пандемията, която наруши веригата на доставки на вещества от Китай и Индия и забавянето на производството се трансформира в международен проблем. Насложени към типично българските " дупки " в лекарствоснабдяването от най-различен темперамент и навика на хората да се презапасяват с лекарства, ненамирането на лекарство провокира същинска нервност на пазара и репортажи из аптеките, които я усилиха.
Фармацевтичният пазар и всичко на него - от производството, през сигурността, дистрибуцията, изискванията за предпазване, цените и заплащането от здравната каса, подлежат на строга регулация от страната и по този начин е на всички места по света, тъй като става въпрос за артикули, от които зависят човешки животи. Българската регулация, обаче, от години пресолява условията и в последна сметка се получава по този начин, че всяка година голям брой медикаменти напущат България вечно, а напълно новите се записват със забавяне от най-малко три години след останалите страни-членки на Европейски Съюз.
По данни на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) през 2022 година са били подадени 286 уведомления за прекъсване на вноса на медикаменти краткотрайно или непрекъснато от общо 38 компании. Отделно от това 20 компании са подали 42 уведомления за прекратяване на продажбите вследствие на непредвидени условия.
Реклама
През последните седмици най-често споменаваните неналичия в аптеките бяха на разширяващо бронхите лекарство, кортикостероид за лекуване на астма, медикамент за диабет, който се употребява за намаляване и разнообразни детски разфасовки на антибиотици и температуропонижаващи медикаменти (виж карето).
Вместо да бъдат посочени проблемите, които пораждат неналичията във всеки един съответен случай и здравното министерство да предложи способи за решаването им, служебният здравен министър доктор Асен Меджидиев се хвърли да прави персонални инспекции по аптеките във Видин за наличност на медикаменти и да успокоява, че медикаменти има. По принцип здравният министър няма такива пълномощия и може да го прави по един-единствен метод, като всеки жител - да моли производителите и дистрибуторите да произведат или внесат изключително и с " аз единствено да попитам дали има " в аптеката. Резултатът от това запитване беше, че множеството дефицитни медикаменти се намираха в аптеките, а фармацевтите бяха леко порицани, че работят единствено с по един склад за търговия на едро, а не употребяват и останалите, където има търсените хапчета.
" ИАЛ е в непрестанен контакт с Министерството на здравеопазването като оказва оптимално подпомагане на представителите на фармацевтичните производители за ускорение на доставките им и обезпечаване от тяхна страна на спомагателни количества, в случаите в които е належащо. Приоритетно се правят оценка и заявки за успореден импорт, както и такива свързани с разрешението за приложимост на лекарствени артикули, при които се следят усложнения в произвеждане и доставки ", споделят от организацията.
Около всичко това слоновете в стаята с лекарствени дефицити остават още веднъж незабелязани.
Реклама България е равно на стопански неблагоприятен пазар
Според лекарствения закон от 2007 година в България цената на равнище производител на медикаменти с рецепта би трябвало да е най-ниска в Европейски Съюз. Цените се наблюдават от специфичен регулатор - Националният съвет по цени и реимбурсиране и в случай че здравна каса в която и да е от другите 25 страни в Европейски Съюз контракти по-ниска цена за милиони опаковки от някое лекарство и цената бъде оповестена, тя автоматизирано стартира да се ползва и в България.
За да стигне до българския пазар производителят на едно ново лекарство би трябвало да заплати най-малко към 100 хиляди лева за такси за регистрация, да отпечатва всички опаковки и листовки на български език при самото произвеждане (също скъпо упражнение, което забавя производството на количества за България), да изчака дълга (и още веднъж скъпа) процедура по разглеждане на документите за покриване от страната, а по-късно да даде наложителна отстъпка от цената от 10% на НЗОК и да се съгласи първата година да подарява лекарството. На втората година фармацевтичната компания би трябвало да се съгласи и с друго - в случай че лекарите изпишат да вземем за пример 1000 опаковки, а НЗОК е решила да заплаща 500 от това лекарство, производителят би трябвало да й върне парите за тези 500 опаковки от горната страна. В допълнение - да се задължи да й даде спомагателна отстъпка плюс стартовата от 10%, без да знае какъв брой опаковки ще продаде през годината.
Така, с цел да влезе едно лекарство на българския пазар, производителят би трябвало да е подготвен да не печели от него най-малко две години, в случай че то няма аналог. Ако продуктът има аналог, обстановката е още по-тежка - здравната каса нормално заплаща тези медикаменти отчасти, да вземем за пример 25% при сърдечно-съдови болести, а останалото заплаща пациентът. Само че НЗОК покрива 25% от цената на най-евтиния медикамент в групата, като по този начин при най-скъпите от време на време пациентите доплащат няколко пъти повече, в сравнение с им покрива здравната каса.
Лекарствата, които се заплащат от НЗОК, лечебните заведения и здравното министерство се вписват в така наречен Позитивен лекарствен лист, като в него е избрана цена и %, който се покрива и производителите са длъжни да внасят количества в размер на годишното ползване.
Пандемията изцяло наруши веригите на доставки на вещества за произвеждане, в това число и за опаковки на готовите артикули и това е общоевропейски проблем
Грипът и новата ковид-вълна подтикват лавинообразно изписване на антибиотици и презапасяване с медикаменти България е дребен, само че доста сложен пазар за фармацевтичните компании и неналичието на избрани медикаменти е ежедневие в разнообразни интервали на годината. Дефицитът е един от главните сигнални лампи за несъразмерна държавна интервенция и този път сериозна част от аргументите за него се крият там.
Почти всяко държавно управление и парламент търсят вълшебната формула, с която по едно и също време цените на медикаментите да останат ниски, страната да заплаща малко, а пациентите да намират на всички места медикаментите си. Но не се получава. Дефицити на медикаменти има всеки ден и част от тях не са единствено български патент, а разследване от пандемията, която наруши веригата на доставки на вещества от Китай и Индия и забавянето на производството се трансформира в международен проблем. Насложени към типично българските " дупки " в лекарствоснабдяването от най-различен темперамент и навика на хората да се презапасяват с лекарства, ненамирането на лекарство провокира същинска нервност на пазара и репортажи из аптеките, които я усилиха.
Фармацевтичният пазар и всичко на него - от производството, през сигурността, дистрибуцията, изискванията за предпазване, цените и заплащането от здравната каса, подлежат на строга регулация от страната и по този начин е на всички места по света, тъй като става въпрос за артикули, от които зависят човешки животи. Българската регулация, обаче, от години пресолява условията и в последна сметка се получава по този начин, че всяка година голям брой медикаменти напущат България вечно, а напълно новите се записват със забавяне от най-малко три години след останалите страни-членки на Европейски Съюз.
По данни на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) през 2022 година са били подадени 286 уведомления за прекъсване на вноса на медикаменти краткотрайно или непрекъснато от общо 38 компании. Отделно от това 20 компании са подали 42 уведомления за прекратяване на продажбите вследствие на непредвидени условия.
Реклама
През последните седмици най-често споменаваните неналичия в аптеките бяха на разширяващо бронхите лекарство, кортикостероид за лекуване на астма, медикамент за диабет, който се употребява за намаляване и разнообразни детски разфасовки на антибиотици и температуропонижаващи медикаменти (виж карето).
Вместо да бъдат посочени проблемите, които пораждат неналичията във всеки един съответен случай и здравното министерство да предложи способи за решаването им, служебният здравен министър доктор Асен Меджидиев се хвърли да прави персонални инспекции по аптеките във Видин за наличност на медикаменти и да успокоява, че медикаменти има. По принцип здравният министър няма такива пълномощия и може да го прави по един-единствен метод, като всеки жител - да моли производителите и дистрибуторите да произведат или внесат изключително и с " аз единствено да попитам дали има " в аптеката. Резултатът от това запитване беше, че множеството дефицитни медикаменти се намираха в аптеките, а фармацевтите бяха леко порицани, че работят единствено с по един склад за търговия на едро, а не употребяват и останалите, където има търсените хапчета.
" ИАЛ е в непрестанен контакт с Министерството на здравеопазването като оказва оптимално подпомагане на представителите на фармацевтичните производители за ускорение на доставките им и обезпечаване от тяхна страна на спомагателни количества, в случаите в които е належащо. Приоритетно се правят оценка и заявки за успореден импорт, както и такива свързани с разрешението за приложимост на лекарствени артикули, при които се следят усложнения в произвеждане и доставки ", споделят от организацията.
Около всичко това слоновете в стаята с лекарствени дефицити остават още веднъж незабелязани.
Реклама България е равно на стопански неблагоприятен пазар
Според лекарствения закон от 2007 година в България цената на равнище производител на медикаменти с рецепта би трябвало да е най-ниска в Европейски Съюз. Цените се наблюдават от специфичен регулатор - Националният съвет по цени и реимбурсиране и в случай че здравна каса в която и да е от другите 25 страни в Европейски Съюз контракти по-ниска цена за милиони опаковки от някое лекарство и цената бъде оповестена, тя автоматизирано стартира да се ползва и в България.
За да стигне до българския пазар производителят на едно ново лекарство би трябвало да заплати най-малко към 100 хиляди лева за такси за регистрация, да отпечатва всички опаковки и листовки на български език при самото произвеждане (също скъпо упражнение, което забавя производството на количества за България), да изчака дълга (и още веднъж скъпа) процедура по разглеждане на документите за покриване от страната, а по-късно да даде наложителна отстъпка от цената от 10% на НЗОК и да се съгласи първата година да подарява лекарството. На втората година фармацевтичната компания би трябвало да се съгласи и с друго - в случай че лекарите изпишат да вземем за пример 1000 опаковки, а НЗОК е решила да заплаща 500 от това лекарство, производителят би трябвало да й върне парите за тези 500 опаковки от горната страна. В допълнение - да се задължи да й даде спомагателна отстъпка плюс стартовата от 10%, без да знае какъв брой опаковки ще продаде през годината.
Така, с цел да влезе едно лекарство на българския пазар, производителят би трябвало да е подготвен да не печели от него най-малко две години, в случай че то няма аналог. Ако продуктът има аналог, обстановката е още по-тежка - здравната каса нормално заплаща тези медикаменти отчасти, да вземем за пример 25% при сърдечно-съдови болести, а останалото заплаща пациентът. Само че НЗОК покрива 25% от цената на най-евтиния медикамент в групата, като по този начин при най-скъпите от време на време пациентите доплащат няколко пъти повече, в сравнение с им покрива здравната каса.
Лекарствата, които се заплащат от НЗОК, лечебните заведения и здравното министерство се вписват в така наречен Позитивен лекарствен лист, като в него е избрана цена и %, който се покрива и производителите са длъжни да внасят количества в размер на годишното ползване.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ