Танева: Лидер в ЕС сме по биопроизводство
България е водач в Европейски Съюз по биопроизводство. Страната ни държи челните позиции в пчеларството и лозарството. Това съобщи замеделският министър Десислава Танева по време на форума „ Храната на бъдещето ” в Църногорския манастивр „ Св.св. безсребреници и лечители Козма и Дамян ”. Събитието се провежда от регионалния шеф на Перник Ирена Соколова, игумена на светата обител архимандрид Никанор, „ Стандарт ”, Обединени животновъди и е под патронажа на земеделското министерство. С него бе даден старт на Втория църногорски събор, който ще продължи до неделя. Три дни 1016 национални артисти и ансамбли от 16 общини в 7 области ще показват фолклорните чудеса на Граово.
Биопроизводството е това, с което България може да се брандира на европейския пазар, безапелационна бе Танева. Тя посочи, че здравето е директно подвластно от храната и заяви, че биопроизводителите у нас са се нараснали тройно, а хектарите с тяхна продукция към този момент са 162 хиляди.
Преди година бяхме тук, с цел да приказваме за първия маршрут за поклонически туризъм в региона. Хилядите хора, които тези дни ще изпълнят поляните към светата обител, са доказателство, че този маршрут е реалност, а всички ние сме го разпространявали задоволително добре, сподели основният редактор на вестник „ Стандарт ” Славка Бозукова. Затова тематиката на днешната ни среща е по какъв начин да надградим постигнатото. Избрахме това да е храната, добави тя. Причините са две – всеки маршрут изисква хората да се насладят на неповторимата храна в местата, които посещават, а най-важното за развиване на индивида е духовната храна.
Свършихме си добре работата за една година, сподели архимандрид Никонор и направи самобитен доклад: за една година в региона има три нови манастира, два мъжки и един женски, възобновени са още 3 църкви на свети обители. Това, с което се храним през днешния ден, ни придвижва в бъдещето. Ние се храним доста постоянно с предишното. Нашите творения в предишното ни носят благополучие през днешния ден, нагледно изясни Ирена Соколова тематиката на срещата. Тя акцентира, че манастирът е единственото място в страната, в чиято магерница се организират научни конгреси.
Биоземеделието е бъдещето, само че то е скъпо наслаждение. Пазарът е залят с подправени биопродукти, изрази позицията на бизнеса ръководителят на КРИБ-Перник Георги Милев. Трябва да сме доста деликатни какво избираме от щандовете, сподели той и прикани всички българи: „ Избирайте българското и най-лошото българско е по-добро от вносното ”. На Запад могат да създадат и маруля от пластмаса ”. Духовната и физическата храна вървят ръка за ръка, даде гледната точка на преподавателите ръководителят на Съюза на българските учители Янка Такева. Тя напомни по какъв начин в предишното дедите ни първо са целували хляба, а след това са сядали на масата и прикани родителите да върнат тази традиция в фамилиите. Говорейки за специалностите на бъдещето, тя цитира данни от международен отчет, съгласно който водещи ще бъдат три прфесии – обработката на галактически боклуци, хората, които ще работят за развиването на човешкия мозък и съдействието с изкуствения разсъдък. Затова, с цел да се запази индивидът в бъдещето, би трябвало да има полезности.
До 2060 година 80 % от популацията на Земята ще живее в 80 града в целия свят, заяви доцент Георги Николов, началник на катедра „ Развитие на районите ” в УНСС. След 60 години популацията на България пък ще е концентрирано единствено в пет града. Затова новите провокации пред всички нас са издръжка, екология и нови специалности, сподели той. Перник е един от петте града сигурно. Кои са останалите четири, попита Георги Милев.
Традицията на пернишката Сурва стартира от трапезата, сподели кметът на града Вяра Церовска. Срещата на приятелите и фамилията към масата храни душата, добави тя и акцентира, че на никое място не може да се откри баница като пернишката и локалното зеле.
Бозата е абсолютният бранд на Радомир, напомни кметът на града Пламен Алексиев и сподели, че към този момент и в Шумен създават Радомирска боза. Не можем да отидем в бъдещето, в случай че не пазим корените на предишното, добави Алексиев. Кметът на Брезник пък сподели, че такива събития като Църногорския събор резервират българщината и сплотяват хората.
Специален посетител на форума бе отец Епифаний от Атон, който е най-хубавият манастирски готвач. Той описа по какъв начин се е променяла храната на християните от времето на Тайната вечеря до през днешния ден и предложи фамилията да сяда дружно към масата и да ядем по-малко месо и повече риба. Ние сме това, което ядем, сподели атонският духовник.
Това е храната и на предишното, и на бъдещето ни, сподели Десислава Танева, когато животновъди я посрещнаха с голяма погача на старта на събора. Сама съм я правила, похвали се майсторката, носеща хляба. Винаги съм се чудила по какъв начин по места може да посрещат със заводска погача, отговори Танева. Опита вкусния самун и сподели: Тук, с вярата ми е още по-вкусно.
Биопроизводството е това, с което България може да се брандира на европейския пазар, безапелационна бе Танева. Тя посочи, че здравето е директно подвластно от храната и заяви, че биопроизводителите у нас са се нараснали тройно, а хектарите с тяхна продукция към този момент са 162 хиляди.
Преди година бяхме тук, с цел да приказваме за първия маршрут за поклонически туризъм в региона. Хилядите хора, които тези дни ще изпълнят поляните към светата обител, са доказателство, че този маршрут е реалност, а всички ние сме го разпространявали задоволително добре, сподели основният редактор на вестник „ Стандарт ” Славка Бозукова. Затова тематиката на днешната ни среща е по какъв начин да надградим постигнатото. Избрахме това да е храната, добави тя. Причините са две – всеки маршрут изисква хората да се насладят на неповторимата храна в местата, които посещават, а най-важното за развиване на индивида е духовната храна.
Свършихме си добре работата за една година, сподели архимандрид Никонор и направи самобитен доклад: за една година в региона има три нови манастира, два мъжки и един женски, възобновени са още 3 църкви на свети обители. Това, с което се храним през днешния ден, ни придвижва в бъдещето. Ние се храним доста постоянно с предишното. Нашите творения в предишното ни носят благополучие през днешния ден, нагледно изясни Ирена Соколова тематиката на срещата. Тя акцентира, че манастирът е единственото място в страната, в чиято магерница се организират научни конгреси.
Биоземеделието е бъдещето, само че то е скъпо наслаждение. Пазарът е залят с подправени биопродукти, изрази позицията на бизнеса ръководителят на КРИБ-Перник Георги Милев. Трябва да сме доста деликатни какво избираме от щандовете, сподели той и прикани всички българи: „ Избирайте българското и най-лошото българско е по-добро от вносното ”. На Запад могат да създадат и маруля от пластмаса ”. Духовната и физическата храна вървят ръка за ръка, даде гледната точка на преподавателите ръководителят на Съюза на българските учители Янка Такева. Тя напомни по какъв начин в предишното дедите ни първо са целували хляба, а след това са сядали на масата и прикани родителите да върнат тази традиция в фамилиите. Говорейки за специалностите на бъдещето, тя цитира данни от международен отчет, съгласно който водещи ще бъдат три прфесии – обработката на галактически боклуци, хората, които ще работят за развиването на човешкия мозък и съдействието с изкуствения разсъдък. Затова, с цел да се запази индивидът в бъдещето, би трябвало да има полезности.
До 2060 година 80 % от популацията на Земята ще живее в 80 града в целия свят, заяви доцент Георги Николов, началник на катедра „ Развитие на районите ” в УНСС. След 60 години популацията на България пък ще е концентрирано единствено в пет града. Затова новите провокации пред всички нас са издръжка, екология и нови специалности, сподели той. Перник е един от петте града сигурно. Кои са останалите четири, попита Георги Милев.
Традицията на пернишката Сурва стартира от трапезата, сподели кметът на града Вяра Церовска. Срещата на приятелите и фамилията към масата храни душата, добави тя и акцентира, че на никое място не може да се откри баница като пернишката и локалното зеле.
Бозата е абсолютният бранд на Радомир, напомни кметът на града Пламен Алексиев и сподели, че към този момент и в Шумен създават Радомирска боза. Не можем да отидем в бъдещето, в случай че не пазим корените на предишното, добави Алексиев. Кметът на Брезник пък сподели, че такива събития като Църногорския събор резервират българщината и сплотяват хората.
Специален посетител на форума бе отец Епифаний от Атон, който е най-хубавият манастирски готвач. Той описа по какъв начин се е променяла храната на християните от времето на Тайната вечеря до през днешния ден и предложи фамилията да сяда дружно към масата и да ядем по-малко месо и повече риба. Ние сме това, което ядем, сподели атонският духовник.
Това е храната и на предишното, и на бъдещето ни, сподели Десислава Танева, когато животновъди я посрещнаха с голяма погача на старта на събора. Сама съм я правила, похвали се майсторката, носеща хляба. Винаги съм се чудила по какъв начин по места може да посрещат със заводска погача, отговори Танева. Опита вкусния самун и сподели: Тук, с вярата ми е още по-вкусно.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ