България е единствената държава в света, която повече от 30

„ България е единствената страна в света, която повече от 30 години е в топ три на страните с най-голям негативен натурален приръст. В половината от това време сме преди всичко, както е и сега, а популацията ни е намаляло с над 2 млн. души “. Това сподели някогашният президент на ПЕС Сергей Станишев на полемиката „ Готови за бъдещето? Демографската картина – цената на неравенствата “, която се организира в София, предава 24 часа.
Всяка година губим популацията на един огромен град с мащабите на регионален център и от ден на ден следим свръхконцентрация в няколко града, както и разширяваща се „ демографска пустиня “. Ако тази наклонност не бъде пречупена, доникъде на века ще наброяваме към 5 млн., а делът на популацията над 65-годишна възраст ще доближи близо 40 на 100. Друга немалка част ще бъде нискообразована, с висока безработица и риск от обществено изключване. При такава картина за каква обществена страна, разцвет и въобще бъдеще можем да приказваме!? “
Той уточни, че „ в целия Европейски Съюз има съществени проблеми с демографските трендове. Неслучайно Групата на социалистите и демократите в Екологичен потенциал дефинира демографската промяна като едно от най-сложните провокации пред Европа, сравнимо със зеления и цифровия преход. Нужни са визия, тактика и запаси. При нас, обаче, картината е надалеч по-тревожна от междинната за Европейски Съюз. Понятията „ демографска гибел ” и „ демографска злополука “ са пресилени, само че в случай че не стартира систематична държавна политика в този момент, сигурно ще стигнем и до такава степен. “
Той добави, че България се трансформира в донор на работна ръка, 27% от българите биха емигрирали в чужбина.
„ С часове можем да приказваме за аргументите за тази мрачна статистика. Има справедливи такива, присъщи за целия развъртян свят като стопанска система, културни и публични промени. Но има и характерни за ЦИЕ и за България. Към тях ще отнеса най-много икономическите вероятности, приходите и качеството на живот. Неслучайно, единственият интервал, в който кривата на раждаемостта у нас пораства, е този от 2003 до 2009 година, когато доближава пика от 81 572 новородени. Оттогава имаме резистентен и все по-бърз спад, като през 2022 стигаме до 57 000 раждания.
Младото потомство в един отворен пазар няма желание да похаби живота си в очакване на това постепенно да допълзим до средноевропейското равнище на живот. България се трансформира в последните 5-10 години в експортьор на работна ръка и всъщност на нашия демографски приръст – младите раждат децата си в чужбина и те остават там. Във всяко българско семейство, съгласно социологическите изследвания, най-малко по един член обмисля миграция в границите на или отвън страната. От изследването на Изследователски център „ Тренд “ е видно, че 27% от респондентите биха емигрирали в чужбина. А в България 38% от интервюираните младежи се въздържат да имат деца – поради терзания и неустановеност в приходите, работата и материалните условия на живот; 49% от респондентите показват, че имат по едно дете, само че не възнамеряват друго заради сходни аргументи. “, разяснява числата Станишев.
„ Решенията: Всичко е демография! Примирихме се с умирането на Северозапада, в този момент да чакаме такава орис и за Стара Загора? “, добави той.
„ Какви са решенията? Първо, би трябвало да осъзнаем, че няма една политика, която като с магическа пръчка да промени днешните действителности и трендове. Често чуваме: „ Ще си внесем етнически българи от Молдова и Украйна, нали сме в Европейски Съюз “, или „ Три пъти ще увеличим парите за майчинство. “
Второ, би трябвало да осъзнаем, че положението и политиките във всеки един бранш се отразяват върху демографията. Тази седмица страната беше блокирана от митинги на българските енергетици, тъй като безусловно непрозрачно бяха изпратени в Брюксел териториалните проекти на трите въглищни района в България. Защото липсва управническа визия и всичко се прави на парче, с небосвод идващите избори. Но с изключение на чисто енергийните и стопански измерения на затварянето на ТЕЦ-овете, тук още веднъж приказваме за демография. За бъдещето на тези райони, на хората и на фамилиите там, за обезлюдяване и качество на живот. Някак си се примирихме с умирането на Северозапада, в този момент сходна орис грози Стара Загора, забележителна част от Хасковска и Сливенска област поради икономическата им обязаност.
При толкоз остри въпроси Народното събрание ще излезе в отпуск, с цел да пропагандира за локални избори! А когато работи, ни занимава с конституционни промени за датата на националния празник или по какъв начин ръководещите да сложат свои хора в управленията на специфичните служби. Това е цялостна некомпетентност и безнаказаност. “
Бившият министър председател е безапелационен, че е нужна необятна институционална и социална полемика, чийто резултат би желал да бъде превръщането на демографската политика в приоритет на всички институции – президент, Народно събрание, държавно управление. „ Често се приказва от политици и медии за потребността от консенсуси – евроатлантическа ориентировка, Еврозона, Шенген. Бих попитал – за какво след участието на България в Европейски Съюз все безпомощно се лутаме в търсене на външнополитически национални цели? Иска ми се от днешния конгрес да прозвучи ясно посланието: дано превърнем позитивната смяна в демографските трендове в национална цел! Не просто като раждаемост, в духа на лозунга: „ Да станем още веднъж 9 милиона! ”. Това са празни приказки. А България да е страна със крепко, съвременно и образовано общество на квалифицирани и конкурентноспособни младежи в работеща стопанска система и на възрастни жители с заслужен живот. Каква по-важна цел може да има за една страна и едно общество? “
Станишев сподели още, че „ демографската политика изисква смяна незабавно. Инвестициите в нея изискват забележителен запас и резултатите ще дойдат постепенно. За да реализираме позитивни резултати, демографската политика изисква систематичен метод – синхронизирани политики във всички браншове – от стопанската система и обществената сфера, през районната политика и локалното самоуправление, до основните обучение и опазване на здравето. “
Той уточни и стряскащ образец с репродуктивното здраве на младежите. „ Рязко е паднала възрастта, на която младежите у нас стартират да имат репродуктивни проблеми – 25 години! Получава се по този начин, че когато младите двойки решат да имат деца, доста постоянно това към този момент е невероятно. “
„ Оказва се, че мъжете у нас под 50-годишна възраст въобще не са таргет в стратегиите за профилактика, а при дамите нито стратегиите на Министерство на здравеопазването, нито НЗОК покриват проучвания за репродуктивно здраве – хормонални и такива за съществуване на яйчников запас. Процедурите за заледяване на яйцеклетки са извънредно скъпи и не са налични за огромна част от младежите. Мога да изреждам още доста образци по какъв начин страната не си е свършила работата, само че не това е задачата ми през днешния ден. Ще изтъквам единствено оценката, която Националната мрежа за децата й слага в своя бележник за 2022 година – за детско опазване на здравето – 2.98, а за обучение – 3.40. “
Нужен е консенсус, тъй че всяко държавно управление да не стартира от нулата. Иначе най-после ще имаме нулев резултат. Според Станишев нужните решения без отсрочване са политически и бюджетни. Политическите са оптимално бързо да се премине от общи приказки към активен народен консенсус. Конкретна стъпка би била занапред нататък всеки български кабинет да има вицепремиер, претрупан с тази отговорност, сподели още той. А бюджетните ограничения – още в идната процедура за бюджет 2024 година би трябвало да се заложат съответни политики. Например, обезпечаването на профилактиката за репродуктивно здраве и грижа за бременните дами – в най-луксозния вид това би коствало по-малко от 500 млн. лева годишно. Звучи значително, само че за съпоставяне, разходната част на бюджета за 2024 година се чака да бъде към 80 милиарда лева “.