Наглост. Какво беше казал Жириновски за българите
" Българите би трябвало да ни пълзят в краката! ", сподели през 2014 година Владимир Жириновски.
Да дръжка, да предизвика и да си играе с огъня - на Жириновски това му идеше отръки. Той оферираше да заградят Северен Кавказ с бодлива тел и да хвърлят атомна бомба върху Истанбул, един път заплаши журналистка с обезчестяване, а инак постоянно размишляваше на глас за окупирането на Украйна. За него не съществуваха червени линии, написа Дойче Веле.
През 1989 година Владимир Жириновски е измежду създателите на Либерално-демократичната партия на Съветския съюз - първата публично записана опозиционна партия в страната.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики партията се преименува в Либерално-демократична партия на Русия (ЛДПР), а неин закрепостен ръководител чак до гибелта си остана точно Жириновски.
Тази партия не е нито демократична, нито демократична. В основата ѝ е заложена една избухлива примес от шовинизъм, реваншизъм и национализъм - което си е постсъветската версия на десния популизъм.
ЛДПР е вождитски план: без своя водач и основно настоящо лице тази партия в никакъв случай нямаше да придобие такова значение в Русия. Сред народа за Жириновски постоянно се употребява ласкавото умалително " Жирик ". А хората употребяват такива умалителни най-много за приятелите си - не за политически водачи. Да, може и да е нацист, само че някакъв подобен занимателен и приветлив, споделят си те.
Жириновски е роден в Казахстан през 1946 година.
Всъщност и до през днешния ден витае съмнението, че партията на Жириновски е план точно на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Привържениците на тази версия считат, че управлението на руските служби е желало да канализира надигащите се протестни настроения в Съюз на съветските социалистически републики, заради което е основало една на пръв взор опозиционна партия, която обаче напълно се управлява от службите.
Жириновски интензивно се застъпва за оцеляването на Съветския съюз, само че разпадането на комунистическата империя в действителност му беше от огромна изгода. Милиони разочаровани и ненадейно обеднели руснаци, изключително ниско образовани мъже в провинцията, внезапно откриваха в лицето на блестящия демагог своя достоверен представител.
На парламентарните избори в Русия през 1993 година ЛДПР на Жириновски завоюва близо 23% от гласовете - повече от комунистите и от съюза, изравен зад успеха на Елцин. Това е звездният момент от кариерата на Владимир Жириновски като политик
Самият Жириновски усърдно полира имиджа си на шоумен: облича ярки сака, псува съперниците си, наскърбява публицистите и даже от време на време инсценира кавги в Народното събрание. Легендарен ще си остане оня случай от 1995 година, когато Жириновски плисна чаша сок в лицето на убития по-късно съперник на Путин Борис Немцов.
Всъщност през днешния ден Путин реализира доста от това, което пропагандираше Жириновски през 1990-те години: автократична форма на ръководство, преустановяване на съдействието със Запада, милитаризация, война с Украйна. А водачът на ЛДПР от много време е мечтан посетител на държавните малките екрани, където му разрешават да прави даже такива изказвания, които Кремъл другояче счита за прекомерно скандални.
Смъртта на Жириновски ще провокира рецесия в ЛДПР, тъй като там не се вижда негов правоприемник с сходен капацитет. Независимо от това ролята на партията в съветската политика си остава значима, тъй като дяснопопулисткият капацитет в страната е огромен, а Кремъл има интерес той да се канализира в безвредна за властта посока.
Да дръжка, да предизвика и да си играе с огъня - на Жириновски това му идеше отръки. Той оферираше да заградят Северен Кавказ с бодлива тел и да хвърлят атомна бомба върху Истанбул, един път заплаши журналистка с обезчестяване, а инак постоянно размишляваше на глас за окупирането на Украйна. За него не съществуваха червени линии, написа Дойче Веле.
През 1989 година Владимир Жириновски е измежду създателите на Либерално-демократичната партия на Съветския съюз - първата публично записана опозиционна партия в страната.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики партията се преименува в Либерално-демократична партия на Русия (ЛДПР), а неин закрепостен ръководител чак до гибелта си остана точно Жириновски.
Тази партия не е нито демократична, нито демократична. В основата ѝ е заложена една избухлива примес от шовинизъм, реваншизъм и национализъм - което си е постсъветската версия на десния популизъм.
ЛДПР е вождитски план: без своя водач и основно настоящо лице тази партия в никакъв случай нямаше да придобие такова значение в Русия. Сред народа за Жириновски постоянно се употребява ласкавото умалително " Жирик ". А хората употребяват такива умалителни най-много за приятелите си - не за политически водачи. Да, може и да е нацист, само че някакъв подобен занимателен и приветлив, споделят си те.
Жириновски е роден в Казахстан през 1946 година.
Всъщност и до през днешния ден витае съмнението, че партията на Жириновски е план точно на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Привържениците на тази версия считат, че управлението на руските служби е желало да канализира надигащите се протестни настроения в Съюз на съветските социалистически републики, заради което е основало една на пръв взор опозиционна партия, която обаче напълно се управлява от службите.
Жириновски интензивно се застъпва за оцеляването на Съветския съюз, само че разпадането на комунистическата империя в действителност му беше от огромна изгода. Милиони разочаровани и ненадейно обеднели руснаци, изключително ниско образовани мъже в провинцията, внезапно откриваха в лицето на блестящия демагог своя достоверен представител.
На парламентарните избори в Русия през 1993 година ЛДПР на Жириновски завоюва близо 23% от гласовете - повече от комунистите и от съюза, изравен зад успеха на Елцин. Това е звездният момент от кариерата на Владимир Жириновски като политик
Самият Жириновски усърдно полира имиджа си на шоумен: облича ярки сака, псува съперниците си, наскърбява публицистите и даже от време на време инсценира кавги в Народното събрание. Легендарен ще си остане оня случай от 1995 година, когато Жириновски плисна чаша сок в лицето на убития по-късно съперник на Путин Борис Немцов.
Всъщност през днешния ден Путин реализира доста от това, което пропагандираше Жириновски през 1990-те години: автократична форма на ръководство, преустановяване на съдействието със Запада, милитаризация, война с Украйна. А водачът на ЛДПР от много време е мечтан посетител на държавните малките екрани, където му разрешават да прави даже такива изказвания, които Кремъл другояче счита за прекомерно скандални.
Смъртта на Жириновски ще провокира рецесия в ЛДПР, тъй като там не се вижда негов правоприемник с сходен капацитет. Независимо от това ролята на партията в съветската политика си остава значима, тъй като дяснопопулисткият капацитет в страната е огромен, а Кремъл има интерес той да се канализира в безвредна за властта посока.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ