Българите са най-черногледи, що се касае до сравнение на живота

Българите са най-черногледи, що се касае до съпоставяне на живота им с този на техните родители. Едва от 31% от българите считат, че живеят по-добре от предходното потомство. Това демонстрират данните на интернационално проучване на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ в 64 страни по света, което покрива над две трети от световното население.

Българите очевидно гледат с носталгия към предишното, само че и с вяра, въпреки и плаха, към бъдещето. Лошата оценка на сегашното очевидно е тази, която дефинира и двете, от „ Галъп интернешънъл болкан “.

Очакваният при българите негативизъм проличава в настройките към живота през днешния ден спрямо този в предишното. Разликата сред тези, които считат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители (35%) и тези, които усещат живота си като по-лош спрямо този на родителите си (31%), е позитивна: 4 пункта. Но на фона на света и даже на не изключително въодушевената ни Европа тези 4 пункта са малко. Близки до нашата страна са оценките за живота през днешния ден в Молдова, Франция и Италия, които също не демонстрират забележителна картина. Нашите съседи от Северна Македония, Румъния, Гърция, Сърбия наподобяват по-положително настроени към живота през днешния ден.
„ Галъп интернешънъл болкан “
За 27% от запитаните българи пък няма разлика сред живота им и този на предходното потомство. 7% у нас не могат да преценяват дали животът ни в този момент е по-добър от този на родителите ни.
Що се отнася до упованията за живота на новите генерации в страната ни, настройките са по-позитивни – както и в множеството страни по света, които правят оценка сегашното или предишното си зле.

Особеност у нас е, че настройките за бъдещето на децата наподобяват (макар и минимално) по-позитивно в сравнение с настройките за качеството на нашия живот в този момент, съпоставен с този на предходните генерации. У нас 37% чакат животът на децата през днешния ден да е по-добър от техния, 29% виждат в живота на днешните деца повече компликации, а 20% считат, че поколението след нас ще има същия живот като нашия. 14% не могат да преценяват. Така разликата сред позитивно и негативно настроените за бъдещето на децата през днешния ден е 8 пункта в интерес на тези, които чакат по-добър живот за поколението след нас.

По този индикатор страната ни се приближава до междинните позиции в самобитната ранглиста на позитивни и негативни настройки за живота на следващия ден, въпреки че въпреки всичко си остава в долната част.

Очаквано, близки до настройките в България са тези в Северна Македония, а и други страни от Източна и Централна Европа. Доста по-песимистични за бъдещето на децата през днешния ден пък са страни от Западна Европа като Франция, Германия, Италия и други

На световно равнище, на въпрос дали като цяло имат по-добър, по-лош или по-скоро подобен живот спрямо този на родителите си, на световно равнище 51% дават отговор, че животът им е по-добър, 23% – по-лош, 23% споделят, че животът им е най-общо същият като на родителите, а 3% не могат да дадат отговор. Това са близо 30 процентни пункта разлика сред положителни и отрицателни възгледи за бъдещето.

Най-позитивна страна измежду изследваните 64 страни е Виетнам – 83% избират отговор „ по-добър живот “, а 4% показват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са настройките в Молдова (32% „ по-добър “ живот, само че и 45% – „ по-лош “, които образуват отрицателна разлика от -13).