Повечето българи биха рециклирали стари цифрови устройства само срещу компенсация
Българите най-често са склонни да рециклират старите си цифрови устройства, в случай че получат отплата като пари или ваучери (46%), сподели особено изследване на Евробарометър за въздействието на дигитализацията върху всекидневието, извършено през декември 2019 година Другите две страни, където огромен % интервюирани дават този отговор, са Литва (52%) и Латвия (46%), следвани от Хърватия (45%).
Евробарометър Втори по известност отговор в България е " Ако има пункт за преработване наоколо ", даден от 37% от интервюираните. Това е най-честият отговор приблизително за Европейски Съюз - 43%. На трето място в България е " Ако сте сигурни, че това не основава евентуални опасности за поверителността на данните " (36%). Това е вторият по известност отговор в Европейски Съюз - 40%.
Данните за България
Попитани дали информацията за това какъв брой сила се изразходва от даването и потреблението на онлайн услуги като стрийминг на видео или търсачки, би повлияла на потреблението на тези услуги от тях, позитивен отговор дават едвам 14% от българите (най-малко в ЕС). " Не " споделят 43%, а че не употребяват такива услуги дават отговор 21% (най-високият % в Европейски Съюз, дали този отговор, дружно с Гърция). Двадесет и два % дават отговор " Не знам " - още веднъж най-вече в Европейски Съюз.
Би ли повлияла информацията за това какъв брой сила се изразходва от даването и потреблението на онлайн услуги като стрийминг на видео или търсачки, на потреблението на тези услуги от вас? (%)
Източник: Евробарометър
На въпроса кои са били главните аргументи да си купят ново цифрово устройство , да вземем за пример мобилен телефон, таблет или преносим компютър, най-вече българи (28%; приблизително в Европейски Съюз - 37%) споделят, че предходното им устройство се е счупило. Следва отговор " Производителността на остарялото устройство се е влошила доста ", даден от 19% от интервюираните в България и от 30% приблизително в Европейски Съюз. На трето място в България е отговорът " Получили сте ново устройство като част от контракт с вашия доставчикю " - 18% от българите и 11% приблизително в Европейски Съюз.
На въпроса би трябвало ли производителите да са задължени да улесняват ремонта на цифрови устройства или подмяната на техните обособени елементи (например екрани или батерии), доста огромен % от българите и в действителност най-високият в Европейски Съюз, дали подобен отговор, споделят, че не знаят - 22 на 100. Най-масовият отговор в България е " Да, при изискване, че устройствата не костват повече " (32%), следван от " Да, даже в случай че устройствата костват повече " (31%), " Не употребявам цифрови устройства " (11%) и " Не " (4%).
Трябва ли производителите да са задължени да улесняват ремонта на цифрови устройства или подмяната на техните обособени елементи (например екрани или батерии)? (%)
Източник: Евробарометър
Лични данни
Попитани за какви цели биха били склонни да споделят част от персоналната си информация по сигурен метод , най-вече българи (43% при приблизително за Европейски Съюз 34%, това е втори по известност отговор за съюза) споделят, че не са склонни да споделят никаква персонална информация за каквито и да било цели. Толкова висок %, дали този отговор, има само в Полша. Висок е делът също във Франция, Унгария и Латвия (и трите по 41%).
В България следват отговорите " За възстановяване на реакцията при спешни обстановки " (25%; 31% приблизително за ЕС), за възстановяване на медицинските изследвания и грижи (24%; приблизително и най-популярен отговор в Европейски Съюз - 42%), за възстановяване на публичния превоз и понижаване на замърсяването на въздуха (17%; приблизително за Европейски Съюз - 26%).
На въпроса дали биха желали да имат по-активна роля за практикуване на надзор върху потреблението на тяхната персонална информация (например за ползване на сила, привички за онлайн извършване на покупки, здраве и други), позитивен отговор дават 41% от българите, а негативен - 16% (най-ниският в ЕС). В България е най-високият % на хората, декларирали, че не желаят да споделят никаква персонална информация - 31 на 100 при 13 на 100 приблизително за Европейски Съюз. Отговорът " Не знам " в България също е най-високият в Европейски Съюз - 12 на 100 при приблизително за съюза 4 на 100.
Бихте ли желали да имате по-активна роля за практикуване на надзор върху потреблението на вашата персонална информация (например за ползване на сила, привички за онлайн извършване на покупки, здраве и други)? (%)
Източник: Евробарометър
Фалшиви вести и дезинформация
Петнадесет % от българите всеки ден или съвсем всеки ден попадат на вести и информация, за които считат, че изопачават действителността или са подправени , 23% - най-малко един път седмично, 15% - няколко пъти на месец, 19% - рядко или в никакъв случай, 28% (най-високият % в ЕС) дават отговор " Не знам ".
Колко постоянно попадате на вести и информация, за които смятате, че изопачават действителността или са подправени? (%)
Източник: Евробарометър
Отговорност за битката с подправените вести и дезинформацията съгласно множеството българи (68%) би трябвало да носят медиите. Това е и най-популярният отговор приблизително в Европейски Съюз (61%). В България следва отговорът обществените управляващи (50%; приблизително за Европейски Съюз - 53 на сто). На трето място са платформите за обществени мрежи (35%; 46% в ЕС), а на четвърто - жителите (28% и в България и в Европейски Съюз споделят това мнение).
Попитани за ограниченията , които съгласно тях обществените управляващи би трябвало да вземат за справяне с подправените вести и дезинформацията, най-вече българи (37%) дават за образец поддръжка за услуги за инспекция на обстоятелства, следват отговорите помощ за жителите за по-добро идентифициране на дезинформация и поддръжка за разнообразяването на информацията и качествената публицистика (и двата по 33%), контролиране на обществените медийни платформи за понижаване на разпространяването на дезинформация (32%).
Дигитални умения
Българите се подреждат на предпоследно място като % на хората, дали отговор " Да " (57 на 100, колкото Италия и малко повече от Гърция) по въпроса считат ли, че имат задоволителни умения за потреблението на цифрови технологии в всекидневието си. Отговор " Не " са дали 33%.
Смятате ли, че имате задоволителни умения за потреблението на цифрови технологии в всекидневието ви? (%)
Източник: Евробарометър
По-висок е делът на тези, които са на мнение, че имат задоволителни умения за потреблението на цифрови технологии, с цел да правят работата си - 73 на 100. Че нямат задоволителни такива умения преценят 16% от интервюираните в България.
Смятате ли, че имате задоволителни умения за потреблението на цифрови технологии, с цел да вършите работата си? (%)
Източник: Евробарометър
За най-вече българи (35%) съществена спънка пред подобряването на цифровите им умения е, че не усещат потребност да ги подобрят. Следват отговорите, че не знаят какви съответно умения би трябвало да подобрят и че им липсват подобаващите благоприятни условия за образование (и двата отговора по 23%). Липсата на време е мотив за 21% от интервюираните в страната (този е най-честият отговор приблизително за ЕС), а цената - за 13 на 100.
Попитани дали желаят да знаят по какъв начин се употребяват данните им, когато употребяват акаунта си в обществени медии за достъп до други уеб сайтове, 85% от българите дават отговор " Да " (на второ място в Европейски Съюз след финландците и гърците - по 88%).
През последните 12 месеца 28% от българите са пробвали да си купят нещо онлайн (с изключение на цифрово наличие като видео или музика.електронни книги, приложения или онлайн игри) въпреки това членка на Европейски Съюз, 68% % не са, а отговор " Не знам " дават 4% - най-високият в оценените страни.
През последните 12 месеца опитвали ли сте да си купите нещо онлайн (с изключение на цифрово наличие като видео или музика.електронни книги, приложения или онлайн игри) въпреки това членка на Европейски Съюз? (%)
Източник: Евробарометър
Като съществена причина да не пробват да купуват нещо по този метод множеството българи (51%) показват, че не са желали или не са имали потребност.
Пълното изследване и данните за България можете да видите в атачмънтите.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новини без ковид (212)
Евробарометър Втори по известност отговор в България е " Ако има пункт за преработване наоколо ", даден от 37% от интервюираните. Това е най-честият отговор приблизително за Европейски Съюз - 43%. На трето място в България е " Ако сте сигурни, че това не основава евентуални опасности за поверителността на данните " (36%). Това е вторият по известност отговор в Европейски Съюз - 40%.
Данните за България
Попитани дали информацията за това какъв брой сила се изразходва от даването и потреблението на онлайн услуги като стрийминг на видео или търсачки, би повлияла на потреблението на тези услуги от тях, позитивен отговор дават едвам 14% от българите (най-малко в ЕС). " Не " споделят 43%, а че не употребяват такива услуги дават отговор 21% (най-високият % в Европейски Съюз, дали този отговор, дружно с Гърция). Двадесет и два % дават отговор " Не знам " - още веднъж най-вече в Европейски Съюз.
Би ли повлияла информацията за това какъв брой сила се изразходва от даването и потреблението на онлайн услуги като стрийминг на видео или търсачки, на потреблението на тези услуги от вас? (%)
Източник: Евробарометър
На въпроса кои са били главните аргументи да си купят ново цифрово устройство , да вземем за пример мобилен телефон, таблет или преносим компютър, най-вече българи (28%; приблизително в Европейски Съюз - 37%) споделят, че предходното им устройство се е счупило. Следва отговор " Производителността на остарялото устройство се е влошила доста ", даден от 19% от интервюираните в България и от 30% приблизително в Европейски Съюз. На трето място в България е отговорът " Получили сте ново устройство като част от контракт с вашия доставчикю " - 18% от българите и 11% приблизително в Европейски Съюз.
На въпроса би трябвало ли производителите да са задължени да улесняват ремонта на цифрови устройства или подмяната на техните обособени елементи (например екрани или батерии), доста огромен % от българите и в действителност най-високият в Европейски Съюз, дали подобен отговор, споделят, че не знаят - 22 на 100. Най-масовият отговор в България е " Да, при изискване, че устройствата не костват повече " (32%), следван от " Да, даже в случай че устройствата костват повече " (31%), " Не употребявам цифрови устройства " (11%) и " Не " (4%).
Трябва ли производителите да са задължени да улесняват ремонта на цифрови устройства или подмяната на техните обособени елементи (например екрани или батерии)? (%)
Източник: Евробарометър
Лични данни
Попитани за какви цели биха били склонни да споделят част от персоналната си информация по сигурен метод , най-вече българи (43% при приблизително за Европейски Съюз 34%, това е втори по известност отговор за съюза) споделят, че не са склонни да споделят никаква персонална информация за каквито и да било цели. Толкова висок %, дали този отговор, има само в Полша. Висок е делът също във Франция, Унгария и Латвия (и трите по 41%).
В България следват отговорите " За възстановяване на реакцията при спешни обстановки " (25%; 31% приблизително за ЕС), за възстановяване на медицинските изследвания и грижи (24%; приблизително и най-популярен отговор в Европейски Съюз - 42%), за възстановяване на публичния превоз и понижаване на замърсяването на въздуха (17%; приблизително за Европейски Съюз - 26%).
На въпроса дали биха желали да имат по-активна роля за практикуване на надзор върху потреблението на тяхната персонална информация (например за ползване на сила, привички за онлайн извършване на покупки, здраве и други), позитивен отговор дават 41% от българите, а негативен - 16% (най-ниският в ЕС). В България е най-високият % на хората, декларирали, че не желаят да споделят никаква персонална информация - 31 на 100 при 13 на 100 приблизително за Европейски Съюз. Отговорът " Не знам " в България също е най-високият в Европейски Съюз - 12 на 100 при приблизително за съюза 4 на 100.
Бихте ли желали да имате по-активна роля за практикуване на надзор върху потреблението на вашата персонална информация (например за ползване на сила, привички за онлайн извършване на покупки, здраве и други)? (%)
Източник: Евробарометър
Фалшиви вести и дезинформация
Петнадесет % от българите всеки ден или съвсем всеки ден попадат на вести и информация, за които считат, че изопачават действителността или са подправени , 23% - най-малко един път седмично, 15% - няколко пъти на месец, 19% - рядко или в никакъв случай, 28% (най-високият % в ЕС) дават отговор " Не знам ".
Колко постоянно попадате на вести и информация, за които смятате, че изопачават действителността или са подправени? (%)
Източник: Евробарометър
Отговорност за битката с подправените вести и дезинформацията съгласно множеството българи (68%) би трябвало да носят медиите. Това е и най-популярният отговор приблизително в Европейски Съюз (61%). В България следва отговорът обществените управляващи (50%; приблизително за Европейски Съюз - 53 на сто). На трето място са платформите за обществени мрежи (35%; 46% в ЕС), а на четвърто - жителите (28% и в България и в Европейски Съюз споделят това мнение).
Попитани за ограниченията , които съгласно тях обществените управляващи би трябвало да вземат за справяне с подправените вести и дезинформацията, най-вече българи (37%) дават за образец поддръжка за услуги за инспекция на обстоятелства, следват отговорите помощ за жителите за по-добро идентифициране на дезинформация и поддръжка за разнообразяването на информацията и качествената публицистика (и двата по 33%), контролиране на обществените медийни платформи за понижаване на разпространяването на дезинформация (32%).
Дигитални умения
Българите се подреждат на предпоследно място като % на хората, дали отговор " Да " (57 на 100, колкото Италия и малко повече от Гърция) по въпроса считат ли, че имат задоволителни умения за потреблението на цифрови технологии в всекидневието си. Отговор " Не " са дали 33%.
Смятате ли, че имате задоволителни умения за потреблението на цифрови технологии в всекидневието ви? (%)
Източник: Евробарометър
По-висок е делът на тези, които са на мнение, че имат задоволителни умения за потреблението на цифрови технологии, с цел да правят работата си - 73 на 100. Че нямат задоволителни такива умения преценят 16% от интервюираните в България.
Смятате ли, че имате задоволителни умения за потреблението на цифрови технологии, с цел да вършите работата си? (%)
Източник: Евробарометър
За най-вече българи (35%) съществена спънка пред подобряването на цифровите им умения е, че не усещат потребност да ги подобрят. Следват отговорите, че не знаят какви съответно умения би трябвало да подобрят и че им липсват подобаващите благоприятни условия за образование (и двата отговора по 23%). Липсата на време е мотив за 21% от интервюираните в страната (този е най-честият отговор приблизително за ЕС), а цената - за 13 на 100.
Попитани дали желаят да знаят по какъв начин се употребяват данните им, когато употребяват акаунта си в обществени медии за достъп до други уеб сайтове, 85% от българите дават отговор " Да " (на второ място в Европейски Съюз след финландците и гърците - по 88%).
През последните 12 месеца 28% от българите са пробвали да си купят нещо онлайн (с изключение на цифрово наличие като видео или музика.електронни книги, приложения или онлайн игри) въпреки това членка на Европейски Съюз, 68% % не са, а отговор " Не знам " дават 4% - най-високият в оценените страни.
През последните 12 месеца опитвали ли сте да си купите нещо онлайн (с изключение на цифрово наличие като видео или музика.електронни книги, приложения или онлайн игри) въпреки това членка на Европейски Съюз? (%)
Източник: Евробарометър
Като съществена причина да не пробват да купуват нещо по този метод множеството българи (51%) показват, че не са желали или не са имали потребност.
Пълното изследване и данните за България можете да видите в атачмънтите.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новини без ковид (212)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ