Хороводците на “През чумавото”
Българинът ще откри метод да надвие на мерака си, та в случай че ще и земята да гори под краката му
" Не ми е изпила кукувица мозъка на мене - в случай че имаше чума, залавях ли женитба? " Тази година това произведение на Йордан Йовков може изобщо да не участва на матурата. Въпреки че си заслужава. Защото е един от дребното аналози за това по какъв начин българинът ще откри метод да надвие на мерака си, та в случай че ще и земята да гори под краката му.
Както с мъжкото хоро в Калофер, за което участниците обявиха, че " и чума да има, хоро ще има ".
А за какво в действителност би трябвало да има? Нечий изкалян патриотарски рейтинг би трябвало да се вдигне? Мъжете би трябвало да потвърдят, че са мъже единствено посредством хоро в ледените води, тъй като не могат да го потвърдят по различен метод? Студената вода на Тунджа лекува от ковид доста по-ефикасно от всевъзможни ваксини? Общината не може да излезе на глава с локалните патриоти /най-вероятна версия/ и рискува санкция, след което ще се трансформира в община героиня?
Точно както Хаджи Драган от " През чумавото " се захваща да подвига женитба на дъщеря си в миг, когато за чумата ту се дочуе лек слух, ту отново изчезне заради липса на обществени мрежи, а на финала в дома му идва чумата, въплътена в лицето на чумавия Величко.
Една безотговорна част от българския народ, която назовава себе си " патриоти ", има вяра, че показва патриотизма си посредством проведени псевдодревни български ритуали. Защото да събереш 10 пияни юнаци на хоро е надалеч по-лесно, в сравнение с да събереш 10 души за нещо потребно, да вземем за пример да почистят реката от наноси или снега на улицата. В последна сметка, първата демографска група сигурно ще гласоподава за кмета, разрешил хорото. А развяването на флаг е детската фантазия на всеки българин от времето на конските опашки. И единственият дан на патриотизма, на който мнозина от нас са способни. Дори през чумавото.
Да поведеш ковид-хорото и да кажеш: " Кой, аз щях ли да поведа хорото, в случай че имаше чума " е екзистенциално изтласкване на страха от това, какъв ще бъде утрешния ден, какви ще бъдем ние в него и след него, по какъв начин ще живеем в обстановка, в която безперспективността е към този момент доста мощно заложена. На нас не ни би трябвало да си задаваме тези въпроси.
Бих предложила един бърз тест кой от скачащите в реката знае най-малко три стихотворения на Ботев и кой тъкмо е бил кръстен в река Йордан и от кого. Но тогава може да не останат искащи да скачат в реката. Освен хороводците на " През чумавото ", които се пробват да нарекат национализъм нещо, което всеки различен би нарекъл " последно леговище от действителността ".
" Не ми е изпила кукувица мозъка на мене - в случай че имаше чума, залавях ли женитба? " Тази година това произведение на Йордан Йовков може изобщо да не участва на матурата. Въпреки че си заслужава. Защото е един от дребното аналози за това по какъв начин българинът ще откри метод да надвие на мерака си, та в случай че ще и земята да гори под краката му.
Както с мъжкото хоро в Калофер, за което участниците обявиха, че " и чума да има, хоро ще има ".
А за какво в действителност би трябвало да има? Нечий изкалян патриотарски рейтинг би трябвало да се вдигне? Мъжете би трябвало да потвърдят, че са мъже единствено посредством хоро в ледените води, тъй като не могат да го потвърдят по различен метод? Студената вода на Тунджа лекува от ковид доста по-ефикасно от всевъзможни ваксини? Общината не може да излезе на глава с локалните патриоти /най-вероятна версия/ и рискува санкция, след което ще се трансформира в община героиня?
Точно както Хаджи Драган от " През чумавото " се захваща да подвига женитба на дъщеря си в миг, когато за чумата ту се дочуе лек слух, ту отново изчезне заради липса на обществени мрежи, а на финала в дома му идва чумата, въплътена в лицето на чумавия Величко.
Една безотговорна част от българския народ, която назовава себе си " патриоти ", има вяра, че показва патриотизма си посредством проведени псевдодревни български ритуали. Защото да събереш 10 пияни юнаци на хоро е надалеч по-лесно, в сравнение с да събереш 10 души за нещо потребно, да вземем за пример да почистят реката от наноси или снега на улицата. В последна сметка, първата демографска група сигурно ще гласоподава за кмета, разрешил хорото. А развяването на флаг е детската фантазия на всеки българин от времето на конските опашки. И единственият дан на патриотизма, на който мнозина от нас са способни. Дори през чумавото.
Да поведеш ковид-хорото и да кажеш: " Кой, аз щях ли да поведа хорото, в случай че имаше чума " е екзистенциално изтласкване на страха от това, какъв ще бъде утрешния ден, какви ще бъдем ние в него и след него, по какъв начин ще живеем в обстановка, в която безперспективността е към този момент доста мощно заложена. На нас не ни би трябвало да си задаваме тези въпроси.
Бих предложила един бърз тест кой от скачащите в реката знае най-малко три стихотворения на Ботев и кой тъкмо е бил кръстен в река Йордан и от кого. Но тогава може да не останат искащи да скачат в реката. Освен хороводците на " През чумавото ", които се пробват да нарекат национализъм нещо, което всеки различен би нарекъл " последно леговище от действителността ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ