Бъдете достатъчно смели да започнете разговор, който си заслужава.“- Маргарет

„ Бъдете задоволително смели да започнете диалог, който си заслужава. “- Маргарет Уитли

Във всички взаимоотношения, без значение дали са с сътрудник на работното място, другарка, сътрудник, родител, сестра/брат, идва миг, когато се постанова да се организира сериозен диалог. Трудните диалози са неизбежни и към тях би трябвало да се подхожда деликатно.

Винаги ще има хора, които не заслужават положителното ни отношение, заради отрицателно поведение към нас, причиняване на болежка и отчаяние, и в случай че провеждането на сложен диалог с тях крие риск от това те да изоставен живота ви, приемете го като премия за вашата почтеност, като освобождение от нездравословни контакти, като израстване в връзките ви като цяло.

Ако връзката и индивидът, с който би трябвало да разговаряте, съществено ви интересуват и са същински значими за вас, има някои неща, които можете да извършите, с цел да протече всичко леко и сполучливо. Специалисти в региона на човешките взаимоотношения и проблеми в общуването, дават някои препоръки, които да ни бъдат в помощ в моментите на откровения:

Внимателно потребление на извинителни изречения – от време на време, в желанието си да бъдем деликатни, можем да прекалим с извинителните/ подготвителни изречения и да предизвикаме противоположния резултат. Бъдете спестовни в потреблението на: „ Просто желая да съм честна/честен с теб… “, „ Не желая да те смущавам, но… “, „ Не желая да ме схванеш погрешно… “ Трудният диалог е сложен, тъй като е сложен. Тези изречения няма да омекотят нещата нито предварителното опрощение, че не желаете индивидът да се разстрои от нещо, което въпреки всичко ще го нарани. Друг характерен миг, съгласно експертите, е потреблението на „ само че “ в сложните диалози – едно малко „ само че “, което прави нещата да наподобяват още по-зле. Те поучават да замените съюза „ само че “ с „ и “, тази дребна смяна може да има огромно значение: „ Искам и двамата да сме щастливи и се нуждая от малко пространство. “ Промяната е едвам доловима, само че може да направи разликата при другото лице, разграничаващо позитивното и негативното в изречението.

Правилната идея – сложният диалог има три елементи на взаимоотношение – аз, другото лице и казусът. Разговорът изчезва на мига, когато хората се концентрират върху " аз " и казуса, без да обръщат внимание на другата страна. Колкото по-информирани сте за другия човек - неговите думи, изрази, възприятията зад тях, страстите, толкоз по-лесно ще можете да управлявате диалога, като забележите вашето влияние и отговаряте на недоразумения, комплициране или спиране. Не можете да контролирате резултата, само че можете да контролирате процеса.

Има ли подобаващ миг? - едно от най-трудните неща за сериозните диалози е да знаете по кое време да ги проведете. Ако не сте сигурни по кое време ще бъде подобаващият миг, дано другият човек реши. Опитайте с: „ Чудех се дали можем да поговорим, когато имаш опция. “ Ако диалогът ви е непредвиден, нормално любознанието ще завоюва, а другото лице или незабавно ще попита какво се случва, или ще се върне при вас и ще стартира диалога незабавно щом е в положение. Бъдете деликатни обаче, в случай че оставите самодейността на другата страна, той/тя може да се досети, че следва нещо значимо и не до такава степен прелестно, и с цел да се оправи с него, просто ще го отбягва и отсрочва във времето.

Правилно отношение към другата страна - никой няма да се интересува от това, което желаете, до момента в който не е сигурен, че ви е грижа за самия него. Избягвайте да сте студени, раздразнителни или разсеяни. Няма нищо неприятно да чувствате тези неща, само че резултатът им върху обстановката нормално е отрицателен. Разговорът ще протече по-леко, когато покажете, че инвестирате в индивида, а освен в резултата.

Придържайте се към обстоятелствата - няма нищо неприятно да кажете по какъв начин се чувствате, само че бъдете деликатни, с цел да не позволите на вашето мнение да утежни обстановката. Едно е да се каже: „ Тъжна съм, че не прекарваме задоволително време дружно, както преди. Лисваш ми. “ И напълно друго е: „ От както стартира да се виждаш с него/ нея, като че ли си се превърнал/а в негова/нейна сянка. “ Когато възприятията идват от обич и почтеност, те са склонни да сближават хората. Мнението, въпреки това, може да докара до отдалеченост сред двама души, изключително когато вашето мнение включва персонален коментар.

Бъдете добър слушател – и с отворено сърце, и с открит разум - когато чуете задоволително от историята на някого, държанието им постоянно има смисъл. Това не прави държанието по-добро, само че може да е по-лесно да се разбере и надлежно реакцията да бъде по-адекватна. Опитайте се да научите колкото можете повече за другия човек и по какъв начин тя/ той вижда обстановката. Какво вижда тя/ той и какво вие не успявате? Какво би трябвало да знаете, с цел да разберете дали техните дейности имат смисъл? Да бъдеш чут е красиво нещо като чувство - за всички. Когато хората се усещат чути, отбранителните качества, гневът, страхът и спирането постоянно се смекчават, отваряйки по-голям капацитет за схващане и угаждане на потребностите.

Използвайте „ аз “ форма – не е нужно да променяте мнението на никого, просто би трябвало да бъдете разбрани. Използвайте „ аз “ (аз съм /аз мисля/ аз чувствам) вместо „ ти “ (ти си/ ти мислиш, че можеш…/ ти ме караш да…) – тази форма на изложение понижава потребността от защитителен отговор. Специалистите показват следния образец: „ Аз не разбирам какво имаш предвид… “ е напълно друго от „ Ти приказваш изцяло неясно… “

Не предполагайте, че другият знае от какво имате потребност - една от най-големите неточности, които вършим във всички взаимоотношения, е да приемем, че другият човек е наясно с повече, в сравнение с в действителност знае. Внимателно показвайте на другата страна какво е значимо за вас и им позволете да създадат същото с техните потребности.

Поемане на ангажимент – какво следва след този тежък диалог? Бъдете ясни за посоката на развиване на дадената обстановка след сложния диалог другояче всичко губи смисъл и няма да последва никаква смяна.

Има обстановки, които водят до нуждата за осъществяване на сериозен диалог, който може да промени доста и към по-добро, диалог, който да позволи проблеми сред двама души, който може да се окаже край за дадени взаимоотношения, да ни освободи и да ни помогне да поемем в нова посока. Показателни са и думите на Томас Ленърд, създател на редица книги за личностно развиване: „ Всички проблеми съществуват поради отсъствието на същински диалози. “ Не се опасявайте да предприемете подобен диалог, просто запомнете, че би трябвало да методите самостоятелно и с внимание, с почитание и отговорност. Понякога се случва да нараним хората, които обичаме, както и те да наранят нас. Взаимоотношенията няма по какъв начин (пък и не трябва) да бъдат съвършени –достатъчно е да са същински, откровени, да са изпълнени с усеща, да са комплицирани. Именно това ги прави човешки.