Баба ми Анка винаги се е отнасяла с мен по-добре

Баба ми Анка постоянно се е отнасяла с мен по-добре от другите си внуци и аз доста добре виждах това. Откакто се помня, постоянно съм бил изключително непосредствен с нея.

Когато пораснах, постоянно се отбивах при баба си, с цел да схвана по какъв начин е. Обичах да приказвам с нея, да обсъждаме живота. Един ден пристигнах и тя лежеше и не можеше да каже нито дума. Веднага се обадих на лекарите, които й оказаха помощ.

От този ден нататък баба ми стана още по-близка и ми сподели нееднократно, че всичко с нея е наред с помощта на мен.

Оттогава с баба ми станахме най-близките хора. Доверявах й най-съкровените си фантазии, даже й разказвах за момичето, което одобрявам. Само с нея можех да споделя тайните си. Майка ми не разбираше това и постоянно споделяше, че няма смисъл всеки ден да търча при остарялата ми баба.

Откритието

Когато станах на 18, инцидентно открих документи, в които пишеше, че татко ми не е този човек, който аз си мислех. Оказа се, че татко ми в действителност не е моя кръв.

Отначало не можах да допускам. Но когато започнах да премислям върху това, си спомних, че татко ми постоянно беше леден към мен, в никакъв случай не ме хвалеше, в никакъв случай не споделяше положителни думи за мен.

Той в никакъв случай не ходеше с мен за ръка до магазина или където и да било другаде, както правеше с по-малките ми братя Димитър и Стефан. Тогава разбрах, че баба ми не е същинската ми баба, тъй като беше майката на татко ми. Напълно комплициран, отидох при баба схвана повече.

Баба ми удостовери, че аз в действителност не съм неин биологичен внук, само че добави, че от всичките си внуци тя ме обича най-вече. За нея аз бях най-близкият човек и й имах вяра, тъй като и аз се усещах по същия метод.

След като приключих междинното си обучение, срещнах Мария, благо и прелестно момиче. Решихме да се женим и първият човек, на който споделих за това, беше баба Анка.

Започнахме да живеем чартърен. Мария и аз нямахме пари, по тази причина взехме решение да спестяваме и да спестяваме за личен дом.

Въпреки възрастта си, баба постоянно ни идваше на посетители. Винаги носеше нещо належащо за семейството, гощаваше ни с вкусни неща или купуваше плодове.

Майка ми се сещаше за мен единствено когато имаше потребност от нещо. От момента, в който научих истината за татко ми, тя спря да ми оказва помощ, като сподели, че има двама по-малки сина, за които би трябвало да се грижи. Не се наскърбих – майка ми е.

Завещанието

Често съм чувал истории за родственици, които не могат да разделят завещание, само че в никакъв случай не съм предполагал, че това ще ме засегне персонално.

Баба умря ненадейно. Тя беше единственият непосредствен човек, който ме обичаше същински. След известно време бяхме поканени при нотариуса да прочетем наследството. И аз отидох.

Родителите ми бяха сюрпризирани от наличието ми и желаеха да ме изгонят. Смятаха, че нямам нищо общо с наследството, защото баба ми не е мой биологичен родственик.

Мама също беше недоволна от появяването ми. Понякога имах възприятието, че тя не ме обича. Но за какво?

Когато наследството беше прочетено, бях шокиран като всички останали. Оказа се, че баба ми е оставила жилището си като завещание единствено на мен.

За татко ми имаше единствено малко писмо, в което пишеше, че той и майка ми ще оказват помощ сами на Димитър и Стефан, а тя ще ми остави жилището си.

Не знаех дали да се веселя. Оказа се, че няма защо да се веселя. За една нощ цялото ми семейство ми обърна тил. Никой даже не искаше да приказва с мен.

Баща ми повтаряше, че не е редно, че апартаментът трябвало да отиде при него и той към този момент щял да се разпореди с него. Майка ми също спря всевъзможни връзки с мен.

На нас с Мария ни беше доста мъчно. Близките ми се обадиха и споделиха, че би трябвало да се откажа от жилището. Почти се съгласих, само че след това трансформирах решението си.

Това беше волята на баба Анка и аз взех решение, че не мога да я предам. Сега имам къде да пребивавам, само че нямам семейство. Понякога се чудя дали съм постъпил вярно? Може би трябваше да дам жилището на родителите си?