Когато любовта се превърне в обсебване
Аз съм ти, ти – аз и нищо повече от това не ни е належащо. Много двойки одобряват тези сантиментални думи за най-великото любовно самопризнание и като
залог за щастливи връзки. Но фактически ли е по този начин?
Не мога да пребивавам без теб
Да живеят с ползите и вълненията на обичания, неговото занимание да се трансформира и в тяхно, да помнят, с кого и по кое време той има среща, кой е обичаният му футболен тим и с какъв брой лъжички захар си пие кафето си. Много дами трансформират това в смисъл на живота си. Те просто не са способни да живеят като независими единици. За тях даже късата разлъка се трансформира в изтезание, което някак съумяват да преживеят в непрекъснати сълзи, тъжби на стената си във Facebook и СМС-и на всеки 5 минути.
Подобно държание напълно не приказва за свръхлюбов, а за липса на лична еднаквост. Ако постоянно, когато оставаме уединено със себе си, ни превзема пустош и досада, вкопчването в другия не е панацея и решение. Напротив – би трябвало да пренасочим сила си към търсенето на личното „ аз ” и да работим върху основаването на ярка и неповторима характерност. Само тогава любовта може да бъде пълноценно възприятие сред двама души, а не мъчителна (и постоянно досадна) обвързаност.
Това напълно не значи, че животът на обичания би трябвало да ни бъде апатичен. Съчувствието и поддръжката са нужни за съществуването на връзката. Да бъдем опора на колегата си обаче, бихме могли само, в случай че ние самите сме задоволително мощни. Безусловно, да обичаш същински, значи да не мислиш личното си благополучие, без това на другия. Но съгласете се, че щастието и това да не се отделяш даже за момент от колегата си, са две напълно разнообразни неща.
Да се разтворим един в различен
На пръв взор, какво по хубаво от това, да имаме идентични безредици с колегата и да се забавляваме дружно. Но не и когато, това става за сметка на личните ни ползи. Все отново свободното време, с което разполагаме е малко или доста лимитирано. В началото замяната на обичаната йога и кръжокът по тъкане с ходенето на футболни мачове и лов на риба внася някакво многообразие. Дори неговата компания наподобява почтена опция на нашите приятелки от студентските години. Общите увлечения в действителност ни сближават и по този начин незабелязано се разтваряме един в различен. По-точно казано – ние се разтваряме в колегата си, а не противоположното. Губейки своите ползи, ние губим парченце от себе си – евентуално точно тази, която най-вече се харесва на нашия обичан.
Това, несъмнено, не значи, че би трябвало да сме безразлични към увлеченията на колегата си и да отхвърляме всевъзможни мероприятия с неговите другари. Общите прекарвания са нужни за развиването на връзката, само че дано напъните в тази посока бъдат както от наша, по този начин и от негова страна.Продължава: 
Когато любовта се трансформира в отнемане - II 
